№ 18879
гр. София, 29.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110109985 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е молба на длъжника с искане за изменение на постановеното по
делото определение, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена
заповед за изпълнение, в частта му за разноските с искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производства.
Ответникът по молбата, намира същата за неоснователна.
Съдът, като съобрази стоновищата на страните, приема следното::
Въпросът с минималното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство е разгледан от Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС,
като с Решение от 23.11.2017г. той се е произнесъл по преюдициално запитване и е
приел, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу
адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен
с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС. Предвид това и с оглед разяснението, че съдилищата във всеки конкретен
случай следва да преценяват приложимостта на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при определянето му, настоящият състав приема, че в
заповедното производство, разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от
длъжника следва да се определят с оглед извършената работа.
С възражението по чл. 414 от ГПК длъжникът е представил пълномощно и
1
договор за правна защита и съдействие, което е за процесуално представителство и
защита в заповедното производство. В заповедното производство пълномощникът на
длъжника е извършил едно процесуално действие - подаване на възражение по чл. 414
от ГПК, което налага извода, че за процесуалното действие по подаване на възражение
по чл. 414 от ГПК на пълномощника на длъжника се дължи възнаграждение в размер
от 50 лв.
Определението следва да бъде допълнено, като се присъди адвокатско
възнаграждение в посочения размер за заповедното производство.
Разноски на ответника в исковото производство не следва да се присъждат.
Макар по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, с вписано
адвокатско възнаграждение, в исковото производство представителят на ответника не е
извършвал никакви процесуални действия, освен подаване на молбата по чл.248 от
ГПК. Нещо повече - съставеното пълномощно е с дата, предхождаща дори датата на
образуване на настоящото производство. молбата в тази част е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение №8593 от 06.03.2023г., постановено по гр.д.№
9985/2023г. на СРС, ІІІ ГО, 138 състав, в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА Т.С.РАПАКС ЕООД, ЕИК хххх, гр.София, да заплати на С. Й. А.,
ЕГН **********, от гр.София, сумата от 50.00 лева - разноски в производството по
ч.гр.д.№ 53984/2022г. на СРС, 138 състав.
.ОСТАВЯ БЕЗ УМАЖЕНИЕ молбата на С. Й. А., ЕГН **********, от
гр.София, за присъждане на разноски в производството по настоящото дело.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2