№ 18174
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110133979 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. И. М, с ЕГН **********, с адрес: гр.
С...., чрез адв. И. ДЖ, срещу „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., с която е предявен иск за следното:
Да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 4406,01
лв. – главница за употребена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от
22.03.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1478,19 лв. – лихва за
забава за периода от 01.12.2004 г. до 10.02.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 02.08.2011 г. по ч.гр.д. № 4190/2010 г. по описа на СРС, 87 с-в. Претендират се
сторените по делото разноски.
Ответникът чрез юрисконсулт е оспорил иска като неоснователен.
В исковата молба се твърди, че на 02.08.2011 г. в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4190/2010 г. по описа на СРС, 87 състав, за следните суми:
4406,01 лв. – главница за употребена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано
от 22.03.2010 г. до изплащане на вземането; 1478,19 лв. – лихва за забава за периода от
01.12.2004 г. до 10.02.2010 г., въз основа на който срещу ищцата било образувано
изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ С Х. Ищцата счита, че тези вземания са погасени
с изтичане на петгодишна давност, поради което не може да бъдат предмет на принудително
изпълнение, защото след образуване на изпълнителното дело били предприети само
действия, които не са същински изпълнителни действия и не са от естество да прекъснат
погасителната давност. Твърди се, че на 26.02.2019 г. била подадена молба от страна на
ответното дружество, с която било поискано извършването на изпълнителни действия, което
1
представлявало и последното редовно извършено искане по образуваното дело. Това довело
до прекратяването му по силата на закона, на 26.02.2021 г., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8
ГПК. Затова всички изпълнителни действия, извършени след прекратяване на
изпълнителното дело, не пораждат правни последици и не прекъсват погасителната давност.
На 26.02.2019г. започнала да тече нова петгодишна погасителна давност и предвид липсата
на извършени валидни изпълнителни действия, вземането по изпълнителния лист било
погасено по давност на 26.02.2024г.
Ответникът не оспорва, че в негова полза е издаден изпълнителен лит от 02.08.2011 г. по
ч.гр.д. № 4190/2010 г. по описа на СРС, с който ищцата е осъдена да му заплати процесните
суми, както и че въз основа на посочения изпълнителен лист и по молба на „Т“ ЕАД е
образувано изп. дело № 101/2012 г. по описа на ЧСИ С Х. Оспорва се изтичането на
давността, която е била прекъсната с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело, която съдържа и искане по чл. 18 от ЗЧСИ за прилагане на способи за
изпълнение по инициатива на ЧСИ. Сочи се, че давността не е текла до 26.06.2015 г., а след
това е била прекъсвана с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, включително с искането за предприемането на такъв,
независимо от реализирането му. Сочи и спирането на давността за времето от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г. по силата на ЗМДВИП. Претендира направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства се установи правния интерес на ищеца от
предявяване на иска. Във връзка с процесните вземания между страните е налице правен
спор, който не е разрешен. Преди да изпрати изп.д. № 101/2012г. за послужване по
настоящото дело, ЧСИ Х с постановление от 06.08.2025г. да го е прекратила, но същото е
станало на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, а не на някое от другите предвидени в
разпоредбата на чл. 433, ал.1 и ал. 2 основания, които слагат край на спора във връзка с
вземането.
Разгледан по същество, искът на Ц. И. М срещу „Т“ ЕАД, който намира правно основание
в нормата на чл. 439, ал. 1 от ГПК е основателен, поради следното:
Процесното вземане е установено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4190/2010г. по описа на СРС. Въз основа на нея срещу Ц.
И. М в полза на „Т“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 02.08.2011 г. по описа на същото
ч.гр.д. № 4190/2010 г. Молба на „Т“ ЕАД от 17.01.2012г. и посочения изпълнителен лист са
послужили като основание за образуване на изп. дело № ... по описа на ЧСИ С Х.
Влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение е определила вземането по
основание и размер така, както го определя и влязлото в сила решение, поради което следва
да се приложи разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която давността, в която
процесното вземане се погасява е 5-годишна.
По силата на задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение №
3/28.03.2023г. по т. д. № 3/2020г., ОСГТК, ВКС, докато е траел изпълнителният процес
2
относно вземанията по образувани изпълнителни дела преди обявяването на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото е производството по
изп.д. № 101/2012 г. по описа на ЧСИ С Х, давност за тези вземания не е текла до
26.06.2015г. За вземанията, които се събират принудително отпреди 2015г., давността е
започнала да тече от 26.06.2015г., когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г.
Давността е прекъсвана на осн. чл. 116, ал.1, б. „в“ от ЗЗД с действията на съдебния
изпълнител, предприети за принудително изпълнение след 26.06.2015г. Това са наложения
запор на вземанията по банковите сметки на длъжника Ц. П. в „А“ – на 14.12.2017г.
/съгласно запорно съобщение № 101959/14.12.2017г. на ЧСИ и уведомително писмо на
банката за наложения запор от 29.12.2017г./ и наложения запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от нея в „Т“ ООД /съгласно запорни съобщения №
101963/14.12.2017г. и № 804/15.01.2018г. на ЧСИ и уведомително писмо на работодателя за
наложения запор от 13.02.2018г./. На 26.02.2019 г. е последвала молба от взискателя до ЧСИ
за предприемане на действия по принудителното изпълнение – за запор по банкови сметки и
на трудовото възнаграждение на длъжника. По делото, обаче, няма данни наложените вече и
посочени от съда запори да са били вдигнати или да са наложени други такива върху други
вземания на длъжника, затова съдът счита, че тази молба не е прекъснала давността, тъй
като съгласно т.10 на ТР № 2/2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се
прекъсва с предприемането на кое да е принудително изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /налагане на запор, на възбрана; присъединяване на
кредитор; възлагане на вземането за събиране или вместо плащане; извършването на опис и
оценка на вещта; насрочването и извършването на публична продан и др./ В случая, след
26.02.2019г. не са последвали действия по принудителното изпълнение, които да завършат
изпълнителен способ, който да прекъсне давността. Затова последното действие по
принудителното изпълнение, което е прекъснало давността е от 15.01.2018г. с наложения
запор върху трудовото възнаграждение на Ц. М. При това положение, абсолютната
погасителна давност относно процесното вземане е изтекла на 15.01.2023г. Разглеждания иск
е предявен на 10.06.2024г.
По настоящото дело ответникът не доказа настъпване на обстоятелства, след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
които прекъсват или спират давността в срокове, които погасяват процесното вземане,
предмет на издадения изпълнителен лист от 02.08.2011г., поради което предявения
отрицателен установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК следва да бъде уважен.
При този изход на спора, разноски се дължат на ищцата на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, в общ размер на 944, 08 лв., от които: 244, 08 лв. платена
държавна такса и 700 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от Ц. И. М, с ЕГН **********, с адрес: гр.
С...., чрез адв. И. ДЖ, срещу „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., на осн. чл. 439, ал.1 от ГПК, че Ц. И. М не дължи на „Т“ ЕАД сума в
размер на 4406,01 лв. – главница за употребена топлинна енергия, ведно със законната лихва,
считано от 22.03.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1478,19 лв. –
лихва за забава за периода от 01.12.2004 г. до 10.02.2010 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 02.08.2011 г. по ч.гр.д. № 4190/2010 г. по описа на СРС, 87 с-в.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
плати на Ц. И. М, с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... сторените по делото разноски в общ
размер на 944, 08 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4