Решение по адм. дело №1193/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване.

Делото е образувано по жалба на Б. И. Х., от [населено място], ***, [улица]против Решение № 1012-12-245#1/09.11.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което решение е потвърдено Разпореждане № 122-00-1923-7 от 19.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което разпореждане жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020 г. до 26.02.2021 г. в размер на 8 433,54 лв. - главница и 2373,45 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Жалбоподателят – Б. И. Х. – прави искане за отмяна на обжалваното решение. Излага съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения административен акт. Заявява претенция за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административното производство е започнало на 31.08.2020 г. с подадено от жалбоподателя заявление в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено на 26.08.2020 г. Жалбоподателят е представил заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС (в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата си дейност "изтичане срока на договора"); декларация за пребиваване и други документи от Ирландия. Ответникът е изискал от ирландската институция предоставяне на информация относно периода на трудовото правоотношение и възнаграждението на Х.. С Разпореждане № 122-00-1923-1 от 05.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия. На 13.10.2020 г. от там са получени структурирани електронни документи U002 № 58316 и U004 № 58320 с потвърдени: период на осигурена заетост: от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „неизвестно“; доход за периода от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г. в размер на 9 844 евро - брутен доход. Поради това производството е било възобновено. Съответно, с Разпореждане № 122-00-1923-2 от 13.10.2020 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а. ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020 г. до 26.12.2020 г. (четири месеца) в размер на 9.00 лв. дневно. Жалбоподателят е отказал да подпише разпореждането, но на 05.11.2020 г. е подал заявление за преразглеждане на обезщетението, като е представил трудов договор с работодателя „Keelings Softfruits UС“ за периода от 14.04.2020 г. до 30.09.2020 г. и преносим документ U1 с потвърдени период на осигурена заетост: от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г., причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“ и доход за периода 2 132 евро месечно. Съответно, на 23.11.2020 г. от компетентната институция на Ирландия е получен СЕД Н002 № 80480, в който е посочено, че "причината за прекратяване е изтичане на срока на договора, както е посочено от клиента в заявлението за документ U1". (Видно от самото заявление, което е представено по делото е, че в него действително жалбоподателят е посочил като причина за прекратяване на правоотношението "изтичане на срока на договора"). Съобразявайки новополучените документи ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане № 122-001923-5 от 08.12.2020 г. е изменил периода и размера на отпуснатото обезщетение, като му е определил нов размер - 74.29 лв. дневно за периода от 27.08.2020 г. до 26.02.2021 г.

По повод на последващ контрол на изплатените обезщетения за безработица с писмо от 21.06.2023 г. Х. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, като такива не са представени. Съответно, от работодателя „Keelings Softfruits UС“ е изискано предоставяне на информация относно причината и основанието за прекратяване на заетостта. С писмо от 16.08.2023 г. работодателят е посочил, че Б. Х. е бил нает като работник в градинарството на срочен договор и е работил между 14.04.2020 г. и 26.08.2020 г., като е напуснал преди изтичането на договора – 30.09.2020 г. поради подаване на оставка.

В тази връзка със структурирани електронни документи U001 № 727511/31.08.2023 г. и Н001 № 729100/01.09.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г. В отговор в ТП на НОИ-Пазарджик са получени СЕД U002 № 730001/01.09.2023 г. и Н002 № 738167/12.09.2023 г. от компетентната институция в Ирландия с потвърдени: период на заетост от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г. и причина за прекратяване – „напускане на служителя“.

Предвид получените нови удостоверителни документи ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане № 122-00-1923-6/14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е отменил Разпореждане № 122-00-1923-3/27.10.2020 г. за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО на Б. Х..

Съответно, ръководителят е издал и Разпореждане № 122-00-1923-7 от 19.09.2023 г., с което жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2022 г. до 26.02.2021 г. в размер на 8 433,54 лв. - главница и 2373,45 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Последвало е и издаване на Разпореждане № 122-00-1923-8/26.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 КСО, с което на Б. Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020 г. до 26.12.2020 г. (четири месеца) размер на 9,00 лв., като при определяне на периода и размера на паричното обезщетение е взета предвид потвърдената в СЕД от 01.09.2023 г. и от 12.09.2023 г. причина за прекратяване на последната трудова заетост от 27.08.2020 г. - „напускане на служителя”. По повод на административно обжалване директорът на ТП на НОИ-Пазарджик с Решение № 1012-12-243#1/09.11.2023 г. е потвърдил Разпореждане № 122-00-1923-6/14.09.2023 г. и Разпореждане № 122-00-1923-8/26.09.2023 г. С окончателно Решение № 5002 от 27.12.2024 г. Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Х. против Решение № 1012-12-243#1/09.11.2023 г.

Б. Х. е обжалвал по административен ред и Разпореждане № 122-00-1923-7 от 19.09.2023 г., като директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е постановил настоящото обжалвано Решение № 1012-12-245#1/09.11.2023 г., с което е потвърдил разпореждането с мотива, че жалбоподателят е бил недобросъвестен.

При тази така установена фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна.

Разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО предвижда, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий при определяне на срока и размера на обезщетението. Съответно чл. 114, ал. 1 от КСО изисква възстановяване, ведно с лихвата, на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания от получилите ги лица.

Съгласно нормата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато по реда на чл. 54ж, ал. 2 КСО се определи парично обезщетение за безработица в по-малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл. 114 и 115 от КСО. Изложеното означава, че в случая разпореждането за отмяна на разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица, дори да не е влязло в сила, и при установяване на недобросъвестност, представлява основание за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно полученото обезщетение.

В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение.

Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното парично обезщетение, Х. е бил наясно, че трудовото му правоотношение с работодателя - „Keelings Softfruits UС“ е сключено като срочно до 30.09.2020 г. (с оглед подписания от него трудов договор) и прекратяването му е станало преди изтичането на уговорения срок, поради подадена от него молба за напускане. Между страните няма спор, че след 26.08.2020 г., той не е изпълнявал задълженията си по договора, респективно, че последният е прекратен на тази дата. Както пред НОИ (в Заявление № 177-00-1973-2/16.09.2020 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария), така и пред Ирландската институция (в заявлението за издаване на документ U1) жалбоподателят, знаейки, че е напуснал по собствена инициатива преди изтичане на договора, е декларирал невярното обстоятелство, че причината за прекратяване на трудовата му дейност е „изтичане срока на договора“. Така декларираната причина очевидно не отговаря на обективната действителност. Изтичането на срока като юридически факт по своето правно естество е юридическо събитие. Прекратяването на трудов договор с определен срок става с изтичане срока на действието му. В случая срокът на договора безспорно не изтича на 26.08.2020 г. и по делото нито се твърди, нито се доказва промяна на уговорките по договора след неговото сключване или предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение да е станало по инициатива и по воля на работодателя „Keelings Softfruits UС“, или по други, независещи от Х. причини.

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица към заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица се прилага акт за прекратяване на правоотношението. Жалбоподателят не е представил заповед, нито друг документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия му договор, нито в административното, нито в съдебното производство. Пред административния орган е депозирал преносим документ U1 с посочена причина за прекратяване на трудовото правоотношение „изтичане срока на договора“, т.е. с различна от действителната причина за прекратяване на трудовото правоотношение. В чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност е предвидено, че по силата на параграф 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

В случая от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която с писмо от 16.08.2023 г. от работодателя "Keelings Softfruits UС“ е била получена нова, конкретна информация относно причината за прекратяване на заетостта на Х. в Ирландия през м. август 2020 г, а именно, напускане на работника по негова инициатива. Тези данни са удостоверени и в документ СЕД U002 № 730001/01.09.2023 г. и Н002 № 738167/12.09.2023 г., издадени от администрацията в Ирландия и по никакъв начин не са опровергани в хода на съдебното производство, независимо че доказателствената тежест за това се носи от субекта, претендиращ отпускане на обезщетение за безработица. Напротив, постъпилият на 23.11.2020 г. пред административния орган документ СЕД Н002 № 80480 и преносим документ U1, представен на 05.11.2020 г., сочещи причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“, не само, че са издадени по-рано и впоследствие се коригирани от компетентната институция на Ирландия, а и изцяло са основани на декларираното от жалбоподателя невярно обстоятелство, че правоотношението му е прекратено поради изтичане на срока на договора.

Това налага извода, че Х. е действал недобросъвестно при получаването на паричното обезщетение за безработица в първоначално определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото му правоотношение е прекратено по различна от декларираната от него обективна причина - изтичане на срока. Съответно той е действал недобросъвестно при получаването на сумата (получена в по-голям размер и за по-дълъг период от нормативно предвиденото за неговия статут) и дължи нейното връщане.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя.

Не е налице липса на мотиви в обжалваното решение. В него подробно са описани причините за отпускането на обезщетението за периода от 27.08.2020 г. до 26.02.2021 г. в размер 74.29 лв. дневно, извършеният последващ контрол и получените нови документи, липсата на представен от жалбоподателя акт за прекратяване на правоотношението му, установените факти, че жалбоподателят в заявлението си за удостоверяване на осигурителни периоди и в това за издаване на документ U1 е декларирал невярната причина "изтичане срока на договора", като въз основа на всички тези установени обстоятелства правилно е прието, че това парично обезщетение е получено неоснователно, тъй като жалбоподателят е действал недобросъвестно. Следователно, макар и лаконична е налице аргументация относно недобросъвестността на жалбоподателя, която е надлежно подкрепена с установеният факт на невярно деклариране от негова страна.

Действително в обжалваното решение не са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, направени в подадената от него жалба по административен ред, но тези възражения не аргументират извод за добросъвестността му и не променят извода за законосъобразност на Разпореждане № 122-00-1923-7 от 19.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Затова, не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обоснове незаконосъобразност на издадения административен акт.

Ирелевантни са доводите на жалбоподателя относно значението на момента на прекратяване на осигуряването и наличието на допълнителен трудов и осигурителен стаж извън Ирландия, във връзка с определяне на размера на паричното му обезщетение. В случая от значение е единствено безспорно установения от административния орган и от съда факт (макар и оспорван от жалбоподателя), че същият, знаейки, че е напуснал по собствена инициатива, преди изтичане на трудовия му договор, невярно и недобросъвестно е декларирал пред НОИ и ирландската институция, че причината за прекратяване на дейността му е изтичане на срока на договора.

Следователно, обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалноправните разпоредби и на административнопроизводствените правила. Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, във формата на писмено мотивирано решение и със законосъобразната законова цел - да бъде възстановено недобросъвестно получено осигурително плащане.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника. Доколкото не е посочен размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение, следва да му бъде присъден минималният такъв, предвиден в закона, а именно, 100 лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалбата на Б. И. Х., от [населено място], ***, [улица]против Решение № 1012-12-245#1/09.11.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което решение е потвърдено Разпореждане № 122-00-1923-7 от 19.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което разпореждане жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020 г. до 26.02.2021 г. в размер на 8 433,54 лв. - главница и 2373,45 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Осъжда Б. И. Х., от [населено място], ***, [улица]да заплати на ТП на НОИ - Пазарджик разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.