РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 22.01.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 07 януари 2020 година, в
състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Г. Дикова, като разгледа докладваното от съдията Методиев
гражданско дело № 657 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по искова молба на „БНП П.
П.
Ф.
С.А. П.“,
рег. №*********,
чрез „БНП П.
П.
Ф.
С. А.“ЕАД клон България, ЕИК:*********,
вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес
на управление:***, Бизнес парк София, сгр.**, представлявано от Д. Д. – Заместник управител, чрез
юрисконсулт Н.А.М., против ответника Д.С.К. с ЕГН:**********, с адрес: ***, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на ответника К., че дължи на „БНП П. П. Ф. С. А.“, клон България, ЕИК:
********* сумата от 514.31 лева,
представляваща главница, дължима по договор за кредитна карта; възнаградителна
лихва в размер на 15.63 лева за периода от 01.02.2018г. до 11.04.2018г.;
мораторна лихва в размер на 39.44 лева за периода от 11.04.2018г. до
11.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението 30.01.2019г. до окончателното изплащане и направените в
заповедното производтво разноски, от които 25 лева платена държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се
твърди, че при сключване между страните на договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер CREX-15180151,
ответникът Д.С.К. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Сочи се, че на
01.10.2017г. Д.С.К. е активирал, предоставената му от ищцовото дружество
кредитна карта №CARD-15180165,
с максимален кредитен лимит в размер на 1000 /хиляда/ лева. Релевира се, че
кредитът представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ,
плащания чрез терминални устройства /РОС/ и др., осъществени чрез издадената му
кредитна карта. Заявява, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и
такси за обслужване за използвания период, съгласно определен годишен лихвен
процент. Твърди се, че на 01.02.2018г. , когато е последното плащане по кредитната
карта, ответникът е преустановил редовното обслужване на същата, като балансът
по нея бил в размер на минус 529.94 лева. Впоследствие ищцовото
дружество-кредитор, блокира използването на кредитната карта.
Тъй като ответникът не е платил доброволно
задълженията по кредитната карта, ищецът подал срещу него заявление по чл.410
от ГПК за процесните суми, като било образувано ч. гр. дело №137/2019г. по
описа на РС-Козлодуй. Съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение,
за сумата от 514,31 лева - представляваща главница по револвиращ кредит; 15.63
лева - договорна лихва по кредита за периода от 01.02.2018г. до 11.04.2018г.; 39.44
лева – обезщетение за забава за периода от 11.04.2018г. до 11.01.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда, която била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради
това на ищцовото дружество е указано по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да
предяви положителния устонвителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Горното
поражда правният интерес на дружеството от водене на настоящото исково
производство. Сочи, че след сливане между „БНП П. П. Ф. С. А.“ ЕАД и „БНП П. П. Ф. С.А.“, П. е негов универсален правоприемник
и осъществява дейността си на територията на Република България чрез „БНП П. П. Ф. С.А.“ – клон България“. Иска се
постановяване на решение, с което да бъде признато, че ответникът дължи сумите
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №137
от 2019г. по описа на РС-Козлодуй.
Претендират се разноски в настоящото и
заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител адв.И.Л. ***, в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, с
който оспорил исковете по основение и размер като неоснователни. Твърди се, че ищцовото
дружество само се е поставило в невъзможност да получи плащане от ответника Д.С.К.,
като му е разрешило да получи два кредита. Излагат се доводи, че ответникът е
подписъл договорите, изначално с намерението да не обслужва нито един от тях.
Сочи се, че е незаконосъобразна уговорената в договора и претендирана от
ищцовото дружество възнаградителна лихва.
Моли, съдът да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани, а разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
След
преценка на събрания доказателствен материал и процесуалното поведение на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното по делото ч. гр. дело №137/2019г. на РС-Козлодуй, се установява, че
по депозирано от ищцовото дружество „БНП П. П. Ф. С.А., П.“ с рег. №*********, чрез „БНП П. П. Ф. С.А.“ЕАД клон България заявление
против Д.С.К. с ЕГН:********** е издадена заповед №89 от 05.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 514.31
лева, представляваща главница, дължима по договор за кредитна карта;
възнаградителна лихва в размер на 15.63 лева за периода от 01.02.2018г. до
11.04.2018г.; мораторна лихва в размер на 39.44 лева за периода от 11.04.2018г.
до 11.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението 30.01.2019г. до окончателното изплащане и направените в
заповедното производтво разноски, от които 25 лева платена държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, като е
указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви установителния иск по чл.422 от ГПК.
От
представените по делото превод на български език - извлечение относно вписване
в търговския и фирмен регистър към 13 март 2018г. на Секретариат на Търговския
съд в гр.П.,
Република Франция, Нотификация за презгранично сливане и писмо до Агнеция по
вписванията гр.София от Търговски съд в Париж, както и след служебна справка в
търговския регистър се установява, че на 31.01.2018г. е осъществено
презгранично слуване на основаниие чл.13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 26.10.2005г. между „БНП П. П. Ф. С.А.“, регистрирано във Франция
акционерно дружество, със седалище гр.Париж и „БНП П. П. Ф. С.А.“ЕАД – българско еднолично
акционерно дружество със седалище ***. От 01.02.2018г. по силата на настъпило
универсално правоприемство „БНП П.
П.
Ф.
С.А.“ упражнява дейността си чрез регистрирания в търговския регистър клон на
чуждестранния търговец – „БНП П.
П.
Ф.
С.А.“ клон България с ЕИК: *********, поради което надлежна
страна в производството е чуждестранният търговец, чрез клона си в България.
От
представения по делото Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта „MasterCard“ CARD-15180165 от 29.08.2017г., сключен
между „БНП П.
П.
Ф.“ЕАД,
със седалище и адрес на управление *** и Д.С.К. се установява, че ищцовото
дружество е отпуснало на ответника револвиращ кредит в размер на 1000 лева, при
годишна лихва и такси за ползването му, посочени в договора. Този
кредит представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ.
плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената
му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.
Прието
по делото като доказателство е и Приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК,
представляващо Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, в което подробно
са описани харатктеристиките на съответния кредит; разходите по кредита, както
и други важни условия по договора за кредит.
Представено
по делото е и месечно извлечение по кредитна карта от 15.03.2018г., от което е
видно, че на основание за плащане – CARD-15180165, Д.С.К. следва да заплати в полза на
„БНП П.
П.
Ф.
С. А.“ Клон България, ползван кредитен лимит в размер на сумата от 529.94 лева,
в срок до 01.04.2019г..
Представена
е и покана до ответника Д.С.К. от ищцовото дружество „БНП П. П. Ф.“ЕАД от 17.04.2018г., от която се
установява че К. е поканен да погаси задължението си по кредитна карта „MasterCard“ CARD-15180165, представляващо 514.31
лева –главница; 15.63 лева – договорна лихва и 0.86 лева обезщетение за забава,
в седемдневен срок от получаването й.
От
представено по делото копие на товарителница, се установява, че ищецът „БНП П. П. Ф. С.А.“ЕАД клон България е изпратил
покана за предсрочна изискуемост до ответника Д.С.К., която последният е
получил лично на 30.05.2018г..
Приета
по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че с подписването на договор CARD-15180165, ищецът „БНП П. П. Ф. С. А.“ЕАД е предоставил сумата от
1000 лева на ответника, които са могли да бъдат усвоени с кредитна карта. На
01.10.2017г. Д.С.К. е активирал предоставената му кредитна карта. По кредита е
направена 1 /една/ вноска на 19.01.2018г. в размер на 180 /сто и осемдесет/
лева. От заключението е видно, че от 01.02.2018г. е преустановено плащането по
кредитната карта и до 11.04.2018г. /датата на изпращане на поканата за доброволно
изпъленение/, задължението по договора е както следва: 514.31 лева – главница;
15.63хлева договорна лихва за периода от 01.02.2018г. до 11.04.2018г.; 39.44
лева - законна лихва за забава за периода от 11.04.2018г. до 11.01.2019г..
Съдът
приема експертизата, като компетентно изготвена и кореспондираща с останалите
писмени доказателства по делото и крадитира същата като вярна и обективна.
Други
относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр . чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
тежест на ищеца „БНП П.
П.
Ф.“ЕАД
клон България при условията на пълно и главно доказване е да докаже наличието
на облигационно правоотношение с ответника Д.С.К., по силата на валидно сключен
Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
„MasterCard“ CARD-15180165 от 29.08.2017г.; реалното предоставяне на заемната
сума в твърдяния размер от 1000 лева под формата на кредитна карта; настъпване
на падежа на вземанията и размера на претенцията за главница и лихви.
Ответникът
от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и правоизключващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в
конкретни яслучай при евентуално доказване твърденията на ищеца, носи тежестта
да докаже, че е изпълнил задължениято си за заплащане на претендираните суми по
посочения договор, както и че го е изпълнил точно.
След
служебна справка в търговския регистър бе установено, че от 01.02.2018г. по силата
на настъпило универсално правоприемство „БНП П. П. Ф. С.А.“ упражнява дейността си чрез
регистрирания в търговския регистър клон на чуждестранния търговец – „БНП П. П. Ф. С.А.“ЕАД клон България с ЕИК:
*********,
поради което надлежна страна в производството е чуждестранният търговец, чрез
клона си в България. При извършена справка и в публичния регистър на БНБ се
установи, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция по
реда на чл.3а от ЗКИ с регистрационен номер „BGU00413“. Съгласно чл.3, ал.1,
т.3 от ЗКИ, финансовите институции могат да извършват дейности по отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства.
От гореизложеното може да
се направи извод, че „БНП П.
П.
Ф.
С.А.“ клон България с ЕИК: ********* има качеството кредитор по смисъла
на чл.9, ал.4 от ЗПК, а ответникът има качеството на потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 от ЗПК.
Поради
това съдът, приема за установено по делото, че сключения между страните Договор
за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта „MasterCard“
CARD-15180165 от 29.08.2017г., представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, а именно договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Видно от приложения по
делото Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
„MasterCard“ CARD-15180165, на 29.08.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
е предоставило на Д.С.К. кредит за потребителски цели в размер на 1000.00 лева,
като между страните е възникнало облигационно правоотношение.Този кредит
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания,
чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна
карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за
използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно
чл.14 от договора, за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят
дължи годишна лихва в посочения в договора размер. Лихвата се начислява върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. За използването
на картата кредитополучателят заплаща такси, съгласно посоченото в договора.
Като
се има предвид така договореното, настоящият съдебен състав приема, че
процесната сума е предоставена на ответника. Този извод се подкрепя от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните и приета
като вярна и обективна, както и косвено от обстоятелството, че ответникът на
19.01.2018г. е направил една вноска в размер на 180 лева за погасяване на
кредита, което поведение би било правно и житейски нелогично в случай, че
заемателят не е изпълнил задължението си за реално предоставяне на договорената
сума.
От
01.02.2018г. е преустановено плащането от ответника по кредитната карта, което
е довело до блокиране използването на същата от страна на кредитора и до
11.04.2018г. /датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение/
задължението на Д.С.К. е било, както следва: сумата в размер на 514.31 лева –
главница; 15.63 лева – договорна лихва за периода от 01.02.2018г. до
11.04.2018г. и 39.44 лева – законна лихва за забава за периода от 11.04.2018г.
до 11.01.2019г..
Съгласно
договоренто между страните в чл.17 от договора, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска. С оглед
на това, че ответникът е преустановил на 01.02.2018г. плащането по кредитната
карта и поканата за предсрочна изискуемост му е връчена на 30.05.2018г., то към
момента на предявяване на иска, в случая подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.02.2019г., предсрочната изискуемост
по Договор за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта „MasterCard“ CARD-15180165 от 29.08.2017г.
е настъпила.
Не
се доказа по делото ответникът да е изпълнил задължението си и да е заплатил на
ищцовото дружество дължимите суми за главница и лихви по договора, за които е
издадена и Заповед №89/05.02.2019 г. по ч.гр.д.№137/2019 г. на Районен
съд-Козлодуй.
В
т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС са
дадени задължителни указания, съдилищата да следят служебно за приложението на императивен
материален закон, установен в обществен интерес, с цел защита на икономически
по-слаби субекти, дори да не е направено съответно възражение или оспорване.
Поради
това, съдът извърши служебна проверка на сключения между страните договор и
констатира следното:
Настоящият съдебен
състав намира, че са спазени изискванията на разпоредбата на чл.22 ЗПК, поради
което сключеният договор за потребителски кредит под формата на кредитна карта „MasterCard“
с номер CARD-15180165 от 29.08.2017г. между "БНП П. П. Ф." ЕАД, гр.София и Д.С.К. е
действителен и валиден.
При сключване на
договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен
носител, същият е ясен и разбираем, като е спазено и изискването за използване
на минимален размер на шрифта, а именно не по-малък от 12. Анализирано
съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1- т.12 и
т.20 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, правото на
кредитополучателя на отказ от договора, в случая закриване на кредитната карта
и срок, в който може да бъде упражнено това му право.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав достигна до извода, че ответникът Д.С.К. с ЕГН:**********,
с адрес: *** дължи на ищцовото дружество „БНП П. П. Ф. С. А.“ЕАД, клон България, ЕИК:
********* сумата от 514.31 лева,
представляваща главница, дължима по договор за кредитна карта; възнаградителна
лихва в размер на 15.63 лева за периода от 01.02.2018г. до 11.04.2018г.;
мораторна лихва в размер на 39.44 лева, за периода от 11.04.2018г. до
11.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението 30.01.2019г. до окончателното изплащане и направените в
заповедното производтво разноски, от които 25 лева платена държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издадена Заповед №89/05.02.2019 г. по ч.гр.д.№137/2019 г. на Районен
съд-Козлодуй.
По
разноските:
Предвид изхода на
спора, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, ищецът има право на разноски, съобразно
уважената част от исковете.
Поради това, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 25,00
лева – заплатена държавна такса; сумата от 100 лева за юрискосултско възнаграждение; сумата от 300 лева – внесен депозит за
назначаване на особен представител и сумата от 150 лева – венесен депозит за изготвяне и изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза, както и направените разноски в заповедното
производство, а именно 25,00 лева –
заплатена държавна такса и 50 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.К. с ЕГН:**********, с адрес: ***
дължи на „БНП П. П. Ф. С.А. П.“, рег. №*********, чрез „БНП П. П. Ф. С. А.“ клон България, ЕИК: *********,
вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес
на управление:***, Бизнес парк София, сгр.**, представлявано от Д. Д. – Заместник управител, чрез
юрисконсулт Н.А.М., сумата от 514.31 лева, представляваща главница, дължима по Договор
за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта „MasterCard“ №
CARD-15180165 от 29.08.2017г.; възнаградителна лихва в размер на 15.63 лева, за
периода от 01.02.2018г. до 11.04.2018г.; мораторна лихва в размер на 39.44 лева,
за периода от 11.04.2018г. до 11.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 30.01.2019г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №89/05.02.2019 г. по
ч.гр.д.№137/2019 г. на Районен съд-Козлодуй.
ОСЪЖДА
Д.С.К.
с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „БНП П. П. Ф. С.А. П.“, рег. №*********, чрез „БНП П. П. Ф. С. А.“ клон България, ЕИК: *********,
вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес
на управление:***, Бизнес парк София, сгр.**, представлявано от Димитър
Димитров – Заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М., направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски - сумата от 25,00 лева –
заплатена държавна такса; сумата от 100 лева за юрискосултско възнаграждение;
сумата от 300 лева – внесен депозит за назначаване на особен представител и
сумата от 150 лева – венесен депозит за изготвяне и изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза и направените разноски в заповедното производство
по ч. гр.д. №137/2019 г. на Районен съд, а именно 25,00 лева – заплатена
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: