Определение по дело №766/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 169
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20213100900766
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 169
гр. Варна, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900766 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 34727/05.10.2021 г. на П. СЛ.
АТ., ЕГН **********, с местожителство в гр. *** и КР. СТ. Ш., ЕГН **********,
местожителство в гр. *** срещу „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. "Московска", № 19.
При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира,
че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а
предявеният иск е допустим, поради което производството по делото следва да се разгледа
по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на
делото и

ОПРЕДЕЛИ:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявения иск за
допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК –
„Производство по търговски спорове”.
НАСРОЧВА в с.з. на 16.03.2022 г. - 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото: Предявен е иск с пр. осн. чл. 439 ГПК, с който
ищците П.А. и К.Ш. молят да бъде прието за установено, че не дължи на ответника „Банка
ДСК“ АД, сумата 27887.37 лв., непогасена главница по Договор за кредит „Експресо“ №
266420/25.03.2011 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в
съда 26.09.2013 г. до изплащането, сумата 1410.61 лв., възнаградителна лихва за периода
25.10.2011 г. – 02.10.2012 г., сумата 4170.37 лв., наказателна лихва, както и сумата 669.37
лв., разноски по делото, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, по ч.гр.д. № 14126/2013 г., на ВРС, XXIV с.
Ищците сочат, че за събиране на вземането, предмет на изпълнителния лист било
образувано изп.д. № 20168950400097, на ЧСИ № 895, с район на действие ВОС. Счита, че
правото на принудително изпълнение на ответника е било погасено по давност. В подкрепа
на този извод, излага следните обстоятелства: След датата на сключване на договора
25.03.2011 г. е започнал да тече 5 годишния давностен срок в полза ищците. На 24.10.2013 г.
1
по процесната заповед срещу ищците е било образувано изп.д. № 508/2013 г., на СИС при
ВРС, по което на 08.11.2013 г. с Постановление на ДСИ е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на двамата ищци като през 2014 г. и двамата напуснали работа. На
09.12.2016 г. изпълнителното дело било прехвърлено на ЧСИ № 895 като било образувано
изп.д. № 97, но не били извършвани действия, с които погасителната давност да бъде
прекъсната. В резултат на вливането на първоначалния кредитор „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ АД, на 14.07.2021 г. по искане на последния бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца А.. Счита, че в периода от 08.11.2013 г.
(датата на първия запор) до датата на последващия запор погасителната давност е изтекла.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът “Банка ДСК“ АД, депозира отговор, в който
оспорва иска. Сочи, че задълженията по Договора за кредит са станали предсрочно
изискуеми на 02.10.2012 г., поради което и погасителната давност е започнала да тече от
тази дата, а не от датата на сключване на договора. Сочи, че по първоначално образуваното
изп.д. № 508/2013 г. на 12.11.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата и на 21.11.2013 г. върху това на ищеца. За периода 03.12.2013 г. – 01.12.2016 г. по
делото за постъпвали ежемесечно суми в резултат на наложените запори, а също и от
директни вноски на двамата ищци. След уведомяване на ищците за образуването на изп.д.
№ 97, считано от 13.01.2017 г. до датата на подаване на отговора по делото постъпвали суми
за погасяване на задължението, които били разпределяни на взискателя. Сочи, че след
започване на изпълнителното производство на 24.10.2013 г., нова давност за вземанията е
започнала да тече на 26.06.2015 г., когато е прието ТР № 2 като е била прекъсвана с всяко
плащане на суми от страна на ответниците, които плащания са продължавали и след
предявяването на иска, поради което и към датата на предявяване на иска 5 год. Давностен
срок не е изтекъл. Твърди, че извършените действия спрямо един от солидарните длъжници,
прекъсват давността и за всички останали. По същество счита, че не са налице основания да
бъде прието, че вземането е погасено по давност, поради което искът следвало да бъде
отхвърлен.
В срока по чл. 372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба, в която
поддържат изложените в исковата молба твърдения и оспорват възраженията на ответника,
изложени в отговора.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който
репликира доводите в допълнителната искова молба и поддържа становището по предявения
иск, изложено в отговора.
УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат следните обстоятелства:
- ищецът – следва да установи, че след издаване на изпълнителния титул са
настъпили твърдяните обстоятелства, довели до погасяване на правото на принудително
изпълнение на ответника по дълга поради изтекла погасителна давност за вземането.
- ответникът – твърденията си, че правото на принудително изпълнение на
вземането, предмет на предявения иск съществува.
Всяка страна е длъжна да докаже твърденията си, от които извлича изгодни
правни последици.
ДОПУСКА до приемане в с.з. представените писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА ч.гр.д. № 14126/2013 г., на ВРС, XXIV с., а в случай, че делото е
унищожено поради изтичане на срока за съхранението му – преписката по унищожаването
му.
ДА СЕ ИЗИСКА заверена преписка от изп.д. № 20168950400097, на ЧСИ № 895, с
район на действие ВОС.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца ведно с препис от
допълнителния отговор на ответника.
2
Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3