Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на шести октомври през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Ваня Ружина, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 13818 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 05.09.2019 г. СРС, 69 с-в, по гр.д.№ 62931/18
г. е признал за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, че В.В. И. и
И.В.И. дължат на „Т.С.“ ЕАД сумата от по 1 212,27 лв. всеки от тях,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за абонатен № 185301 за
периода от м.09.2014 г. до м.04.2016 г., както и сумата от по 8,32 лв.-цена за
извършена услуга за дялово разпределение със законната лихва върху всяка от
главниците от 15.09.2017 г. до погасяването, като е отхвърлил исковете за
заплащане на цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от по 2 076,72
лв. и за периода от месец 05.2013 г. до месец 08.2014 г., както и исковете с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД признаване
за установено, че В.В. И. и И.В.И. дължат на ищеца
сумата от по 362,76 лв.-лихва за забава в плащането на главницата за доставка
на топлинна енергия за периода от 14.09.2014 г. до 08.09.2017 г., както и
сумата от по 1,32 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 14.09.2014 г. до
08.09.2017 г.Решението е постановено при участието на „Б.Б.“
ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.” ЕАД в частта,
с която са отхвърлени исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК срещу В.В. И. и И.В.И. за главница като частично погасени по
давност и за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия.Въззивникът твърди, че в посочената част решението на СРС е
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Излага твърдения, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди, които се изготвят от
дружеството и се одобряват от ДКЕВР.Същите влизат в сила в едномесечен срок
след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите.Излага доводи, че
ответниците не са възразили срещу ОУ в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия на дружеството на потребители
за битови нужди в гр.София от 2002 г. и от 2008 г.Твърди, че в раздел IX от ОУ-„Заплащане
на топлинната енергия“, чл.32, ал.1 купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-девен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят и задължението на ответниците за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия, и че с изтичането на последния ден от месеца същите са
изпаднали в забава за тази сума.Твърди, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че са погасени по давност всички дължими суми за периода
01.05.2013 г.-31.08.2014 г., отразени в обща фактура № **********/31.07.2014 г.
за периода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г. и обща фактура № **********/31.07.2015
г. за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г.Поддържа становище, че в р-л VII от ОУ. „Заплащане
на топлинната енергия“, чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия, каквито са и ответниците, са длъжни да заплащат дължимите суми по издадените
фактури за топлинна енергия-в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят.В този смисъл задължението за заплащане на дължимите суми е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването.Излага
оплаквания, че съдът не е съобразил обстоятелството, че сумите по обща фактура
№ **********/31.07.2014 г. са станали изискуеми на 15.09.2014 г.Заявлението е
подадено на 15.09.2017 г. и с това процесуално действие давността е прекъсната.Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете.Претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответниците по въззивната жалба- В.В. И. и И.В.И. оспорват същата.Твърдят, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава.Излага доводи, че
продавачът следва да начислява лихва за забава само за задълженията чл.32, ал.2
от ОУ на „Т.С.“ ЕАД за реално потребено количество за
топлинна енергия, определено на база изравнителните сметки /чл.33, ал.4 от
ОУ.Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е представил
доказателства за публикуване на общата фактура за процесните отчетни периоди на
интернет страницата си с оглед определяне на началото на течението на
предвидения срок за настъпване на изискуемостта на задълженията.Правилно съдът
е приел, че за периода от м.май 2013 г. до м.08.2014 г. вземанията са погасени
по давност, и че в общата фактура са включени задължения за 15 месеца назад,
като за всяко от тези задължения са издадени и самостоятелни фактури с
изискуемост на отразеното задължение за месечно потребление в 30-дневен срок от
издаване на фактурата за него.Молят съда да потвърди решението в обжалваните
части.Претендират разноски.
Третото лице-помагач-„Б.Б.“ ООД
не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 15.09.2017 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу В.В. И. и И.В.И. при условията на разделна отговорност за
сумата от 4 153,44 лв. /по 2 076,72 лв./-главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2016 г., отразени
в обща фактура № **********/31.07.2014 г. за периода 01.05.2013 г.-30.04.2014
г., № **********/31.07.2015 г. и **********/31.07.2016 г.; сумата от 725,52 лв.
/по 362,76 лв./-лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2014
г.-08.09.2017 г.; сумата от 19,29 лв. /по 9,64 лв./ за извършена услуга „дялово
разпределение“ и сумата от 2,64 лв. /по 1,32 лв./-лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на сумите.Твърди, че ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед по ч.гр.д.№ 65301/17 г. на СРС, 69 с-в и на ищеца е даден
1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ и &, т.2а от ДР на ЗЕ ответниците са потребители
на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент в
гр.София, жк „******“, бл.********, аб.№ 185301.Твърди,
че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила
правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо нея са влезли в сила ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на КЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и
ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г.В
раздел VIII от ОУ от 2008 г.,
чл.33, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ищецът
твърди, че в изпълнение на цитираната разпоредба за отоплителен сезон 2014 г.
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за топлинна енергия за месец февруари до месец август включително в
присъствието на нотариус, като са съставени констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на
данни за дължими суми за топлинна енергия чрез осигуряване на интернет достъп
до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на дружеството на адрес: http://toplo.bg/клиенти/проверка
на сметка. Ответниците са ползвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не са погасили задълженията си.Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а.Сградата, в която се намира имотът на ответницата,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Б.Б.” ООД.Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат при
условията на разделна отговорност за сумата от 4 153,44 лв. /по
2 076,72 лв. всеки от тях/-главница, представляваща стойността на
неплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2016 г., отразени в
обща фактура № **********/31.07.2014 г. за периода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г.,
№ **********/31.07.2015 г. и **********/31.07.2016 г.; сумата от 725,52 лв. /по
362,76 лв./-лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2014
г.-08.09.2017 г.; сумата от 19,29 лв. /по 9,64 лв./ за извършена услуга „дялово
разпределение“ и сумата от 2,64 лв. /по 1,32 лв./-лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на сумите.
С отговора на исковата молба ответниците са направили
възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за периода м.05.2013
г.-м.09.2014 г.Относно вземанията за периода от 15.09.2014 г. до 15.09.2017 г.
ответниците са признали, че дължат на ищцовото
дружество претендираната сума за топлинна енергия в размер на по 793,22 лв. и
дялово разпределение за периода 15.09.2014 г.-15.09.2016 г. и законна лихва за
забава от 14.09.2014 г. до 08.09.2017 г.
Със заявление вх.№ 3072391/15.09.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу В.В.
И. и И.В.И. за процесните суми при условията на
разделна отговорност.На 27.09.2017 г. СРС, 69 с-в, по ч.гр.д.№ 65301/17 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК.Съобщението
за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 27.08.2018
г.Исковата молба е подадена на 27.09.2018 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На 24.09.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на
адрес: гр.София, жк „********е взело решение за
сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“.На 24.09.2002 г. е
подписан договор № 421 между ЕС на жк „********и „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода вкл. издаването на обща и индивидуални сметки.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния период между
страните е съществувало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия,
както и че за този период ищецът е доставил и съответно ответниците са потребили топлинна енергия в посочения в исковата молба
обем.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице Л.Б. е установено, че ответникът е погасил задължения за процесния
период в размер на 721,42 лв.Със суми за възстановяване по изравнителните
сметки не са прихванати задължения по месечни сметки от преди процесния период.Сумата
за доплащане по изравнителни сметки от процесния период възлиза на 521,85 лв.Начислените
суми за главница за топлинна енергия за исковия период-м.05.2013 г.-м.04.2016
г. възлизат на 4 153,44 лв., а за дялово разпределение-16,65 лв.Размерът
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от датата на
изпадане на ответника в забава до 08.09.2017 г. е 724,23 лв., а върху
главницата за дялово разпределение-2,72 лв.В съдебно заседание вещото лице е
отговорило, че главницата за топлинна енергия за периода от м.08.2014 г. до
м.04.2016 г. е в размер на 2 478,88 лв., а на лихвата за същия
период-254,88 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответниците са подали
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно чл. чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.1 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.Продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е
предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
Между страните не се спори, че са били в облигационно правоотношение през
процесния период.
Първоинстанционният съд е приел, че съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/18.05.2012
г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл.111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви, и че по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията
за заплащане на топлинна енергия са периодични плащания.Приел е, че съгласно
уговореното в чл.33, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на „Т.С.“ ЕАД, в сила от 12.03.2014 г. за всяка една от претендираните главници
за процесния период 3-годишният давностен срок тече от момента, в който
задълженията са възникнали, т.е. след изтичане на съответния месец, през който
е потребена топлинната енергия.С оглед датата на
подаване на подаване на заявлението-15.09.2017 г. вземанията на ищеца за периода
м.05.2013 г.-м.08.2014 г. вкл. са погасени по давност.Съдът е кредитирал
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза и е приспаднал дължимата
сума за топлинна енергия за м.08.2014 г. по фактура е приел за доказан размер
на потребено количество топлинна енергия за
непогасения по давност период в общ размер на 2 424,54 лв. и всеки от
ответниците дължи съобразно квотите им по ½ от сумата или по
1 212,27 лв., до който размер е уважил исковете, а за разликата до пълните
им предявени размери и за периода от месец 05.2013 г. до месец 08.2014 г. е
отхвърлил исковете.По отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия с оглед клаузите на чл.33, ал.2 и чл.33, ал.5 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД в сила от 12.03.2014
г. и предвид липсата на доказателства за датата на публикуване на общата
фактура за процесните отчетни периоди на интернет страницата си не е налице
забава в изплащане на задълженията на ответниците и исковете за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия са отхвърлени като неоснователни.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след
преценка на становищата на страните и на събраните по делото и неоспорени
доказателства в тяхната съвкупност.При постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материално-правни норми.За вземанията на ищеца за
стойността на топлинна енергия за времето от м.03.2014 г. до м.04.2016 г.,
които попадат в приложното поле на ОУ от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./
погасителната давност е започнала да тече от датата на възникване на
задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за който е осъществена
доставката на топлинната енергия.За месец 08.2014 г. тригодишната погасителна
давност е започнала да тече на 01.09.2014 г. и е изтекла на 01.09.2017 г.-преди
датата на подаване на заявлението на 15.09.2017 г., като съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване
на заявлението.Поради изложеното вземанията за периода от м.05.2013 г. до м.08.2014 г. включително са
погасени по давност.
Падежът за изпълнение
на задълженията за заплащане на топлинна енергия за периода м.09.2014
г.-м.04.2016 г. е уреден в чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г.За заплащане на
задълженията за посочения период ответниците не са изпаднали в забава поради
липса на доказателства по делото дали и на коя дата ищецът е изпълнил
задължението на ищеца да публикува фактурите за дължимите суми в страницата си
в интернет.
Неоснователно е оплакването на въззивника-ищец, че съдът
не е съобразил срока за плащане по общите фактури.Сумите по тези фактури са
начислени за предоставена топлинна енергия през процесния период и датата на
издаване на фактурата и посоченият в нея срок за плащане не се отразяват върху дължимостта на ползваната услуга и върху момента на
изискуемостта на вземанията.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите
сумата от 150 лв. /по 75 лв./-разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.Съдът намира за неоснователно възражението по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвиденият минимум на
възнаграждението възлиза на 466,77 лв. и договореният и заплатен от въззиваемите размер не го надвишава.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 05.09.2019 г. на СРС, 69 с-в, по гр.д.№ 62931/18 г. в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********
и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.В.
И. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********
и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.В.И. с ЕГН **********
и с адрес: *** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Б.Б. ” ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.