Присъда по дело №275/2021 на Районен съд - Севлиево

Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от
Д.И.Д. от с.Шумата, общ.Севлиево против Н.Я.Н. от същото село.В същата тъжителят
развива оплаквания за извършено спрямо него престъпление, преследвано по частен
път – причинена лека телесна повреда.В тъжбата е формулирано искане подсъдимият
Н. да бъде признат за виновен в това, че на 18.07.2021 г., около 18.00 часа, на игрище в
с.Шумата, общ.Севлиево, чрез нанасяне на удари с ръка по лицето и тялото причинил
на Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителя Д.И.Д. - конституиран в
процеса като граждански ищец - против подсъдимия Н.Я.Н., с който се претендира
присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по чл.130, ал.1 от НК
неимуществени вреди в размер на сумата от 2000.00лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане, като се претендират и разноските
по делото.
В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на тъжителя,
който настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, като му се наложи подходящо наказание, предвидено в закона, а
гражданският иск да бъде уважен изцяло и в пълен размер, като бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият Н.Я.Н. заявява, че е получил
препис от тъжбата в законоустановения срок и, че разбира обвинението, което му е
повдигнато.Дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за
виновен и твърди, че на въпросната дата действително имало спречкване между него и
тъжителя, но по никакъв начин не е упражнявал спрямо него физическо насилие под
каквато и да било форма, дори напротив тъжителят ударил неговият син, който бил с
влошено здраве.В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия пледира за
постановяване на присъда, с която подзащитният му да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като обвинението не е доказано по
безспорен и несъмнен начин.По отношение на гражданският иск се изразява
становище, че следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
От обясненията на подсъдимия Н.Я.Н., показанията на свидетелите Т.К. С., В. Т.
С., М. И. К.а, К.В.С., М.П.Т., С.В.С.., Я.И., КР. КР. СП., ИВ. Д. М., ИВ. Д. К., С.Н.Я.,
М.В.С., Д.Я.М. и ХР. МЛ. М. и от останалите доказателства, събрани по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Н.Я.Н. и тъжителят Д.И.Д. живеели в с.Шумата, общ.Севлиево.В
непосредствена близост до центъра на селото имало футболно игрище, на което често
се играел любителски футбол от хора от селото.На 18.07.2021 г. на въпросното игрище
няколко човека, сред които подс.Н., свид.К.С. и тъжителят Д. играели футбол.Двамата
били от противникови отбори, като подс.Н. бил на поста вратар.Същевременно имало
и хора, които наблюдавали футболната среща, а други се намирали в близост до
игрището.Сред тях били свидетелите Т. С., В. С., С. С., М.Т., К.С., И.М., С.Я. и
М.С..Около 18.00 часа футболната среща била пред приключване, когато топката
напуснала очертанията на игрището.Тъжителят взел същата и я заложил, за да изпълни
корнер.Междувременно подс.Н. му извикал, че няма корнер, а топката е напуснала
игрището в аут.Между двамата започнал спор, който прераснал в пререкания, дали в
случая има корнер или аут.Всеки от двамата държал на своето, като започнала размяна
1

на реплики.Подс.Н. заявил на тъжителят, че ако изпълни корнер ще го
удари.Тъжителят обаче продължил да настоява, че има корнер и ще го
изпълни.Подс.Н. му отвърнал, че ако ритне топката ще го удари, а от своя страна
тъжителят започнал да го обижда.В крайна сметка тъжителят ритнал топката, след
което подс.Н. му нанесъл два удара в лицето и един в областта на тялото, където
тъжителят имал поставен пейсмейкър / кардиостимулатор /.От своя страна тъжителят
притичал до мястото, където били седнали съжителката и детето на подсъдимия, след
което шляпнал детето и избягал от игрището.Междувременно за скандала бил подаден
сигнал в РУ МВР – Севлиево, от където бил изпратен автопатрулен екип в състав
свид.Я.И. и свид.ХР. МЛ. М..Междувременно на центъра на селото се били събрали
множество хора.След проведен разговор с двете страни полицейските служители ги
предупредили, че следва да решават споровете помежду си по законен начин.Пред
свид.М. тъжителят споделил, че са му нанесени удари от страна на подс.Н., което
последният потвърдил пред полицейският служител.На същата дата двамата
полицейски служители издали писмени разпореждания на полицейски орган, с които
разпоредили на подс.Н. и тъжителят да не влизат в спор помежду си, да не извършват
самоуправни действия и да решават всички спорни въпроси помежду си по
законоустановения ред.На следващият ден – 19.07.2021 г. тъжителят бил прегледан от
лекар, за което му било издадено медицинско свидетелство № 1778/19.07.2021 г., в
което медицинското лице описало анамнезата, снета по данни на тъжителя, както и
телесните увреждания, констатирани при извършения преглед.
По искане на тъжителя съдът допусна извършването на съдебно-медицинска
експертиза, която не бе оспорена от страните и съдът прие за правилна и
законосъобразна.Съгласно заключението на вещото лице д-р Я.К., пострадалият на
18.07.2021 г. Д.И.Д. е получил следните увреждания – масивен оток и болка в дясната
половина на лицето, кръвонасядане в околоочната област; оток и болезненост в
предната дясна гръдна област / където има пейсмейкър – кардиостимулатор /.Имал е
субективни оплаквания от излизане от ритъм, болки в зъбите, гадене без повръщане,
главоболие и световъртеж, според което преглеждащият лекар е приел клинични данни
за мозъчно сътресение – лека степен, и е предложил лечение и наблюдение в
болница.Такова не е провеждано поради отказ на пострадалия.Липсват данни за
провеждано лечение.По механизъм на получаване, гореописаните увреждания / оток и
кръвонасядания / са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети.Това може да
са удари с юмрук/юмруци.Вещото лице дава заключение, че получените увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/.По характер уврежданията са
локални мекотъканни промени – оток и кръвонасядане.Съответно периодът на
възстановяване при тези увреждания е както следва – за отока – около 5-6 дни, а за
кръвонасяданията – около 7-10 дни / период на болкови оплаквания, свързани с
уврежданията /.Общите оплаквания / като при мозъчно сътресение / са продължили
около 1 седмица.До момента няма данни да е установено, дали има нарушения в
сърдечния ритъм и дали това е свързано с проблем в кардиостимулатора.В съдебно
заседание вещото лице поддържа така депозираното от него писмено заключение.
По делото бяха разпитани няколко свидетели.От страна на подсъдимия съдът
допусна и разпита в качеството на свидетели К.В.С., М.П.Т., С.В.С.., С.Н.Я., М.В.С. и
Д.Я.М..По искане на тъжителя съдът допусна и разпита в качеството им на свидетели
лицата Т.К. С., В. Т. С., М. И. К.а, КР. КР. СП., ИВ. Д. М., ИВ. Д. К., Я.И. и ХР. МЛ.
М..По отношение на случилото се на игрището, в показанията на разпитаните
2

свидетели няма съществени противоречия и безспорно се установява, че на въпросната
дата между подсъдимия и тъжителя Д. е възникнал конфликт по повод развоя на
футболната среща.Спори се между страните дали по време на конфликта подсъдимият
е нанесъл на тъжителя удари по лицето и тялото, които да са причинили на последния
телесни увреждания.В обясненията си пред съда подсъдимият отрича да е нанасял на
тъжителя каквито и да било удари.Заявява, че действително между тях имало спор,
свързан с развоя на футболната среща, но по никакъв начин не бил употребил
физическа сила спрямо тъжителя, дори напротив последният обиждал сина му, който
бил малолетен, с влошено здраве и, че ударил на детето шамари.Обясненията му, в
тази им част, се подкрепят от свидетелските показания на свидетелите К.В.С., М.П.Т.,
С.В.С.., С.Н.Я. и М.В.С..Последните заявяват, че по време на спора между подсъдимия
и тъжителят не са видяли подсъдимия да удря тъжителят, както и, че последният
ударил шамари на малолетното дете на подс.Н..Същевременно свидетелите Т.К. С., В.
Т. С., КР. КР. СП. и ИВ. Д. М. твърдят, че по време на конфликта подсъдимият Н.
нанесъл на тъжителя Д. удари в лицето и тялото.Съдът не кредитира с доверието си
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К.В.С., М.П.Т., С.В.С..,
С.Н.Я. и М.В.С. в тази им част, тъй като те се опровергават от установената по делото
фактическа обстановка, но най-вече от показанията на свидетелите Т.К. С., В. Т. С.,
КР. КР. СП. и ИВ. Д. М..Свид.К.В.С. е брат на свид.С.В.С.., която живее на съпружески
начала с подс.Н., свид.С.Н.Я. племенник на подсъдимия, а свид.М.В.С. – снаха на
последния, поради което са заинтересовани от изхода на делото.Същевременно
свид.М.Т. и свид.М.С. свидетелстват за отделен момент от възникналия конфликт, без
да са успели да проследят неговото цялостно развитие.Свид.Диян М. не е присъствал
на възникналия конфикт, а свидетелства за събития, случили се в последствие, дни
след това.Същевременно макар и да са в роднински връзки с тъжителя свидетелите
Т.К. С., В. Т. С., КР. КР. СП. са преки очевидци, имали са възможност да наблюдават
отстрани случилото се и не са имали участие в конфликта.Свид.ИВ. Д. М. пък не се
намира в каквито и да било отношения с която и да е от страните, поради което не е
заинтересован от изхода на делото.Посочените свидетели са имали възможност като
странични наблюдатели да възприемат правилно всичко, което се е случило.Техните
показания се подкрепят от тези на полицейският служител ХР. МЛ. М., който заявява,
че от страна на тъжителя му било споделено, че му били нанесени удари от подс.Н.,
както и, че при беседата си с последният, той също заявил, че е ударил тъжителя
Д..Същевременно този свидетел не се намира в каквито и да било отношения с
подсъдимия и с тъжителя, поради което не е заинтересован от изхода на делото.В
заключение показанията на въпросните свидетели се подкрепят и от заключението на
вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза досежно получените
увреждания от тъжителя и механизма на причиняването им.Ето защо съдът изцяло
кредитира с доверието си техните показания.Те са ясни, последователни и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
В съдебните прения защитникът на подсъдимия излага доводи, че деянието не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което отправя молба към съда да го
признае за невинен и оправдае по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като
същевременно отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.
Съдът не споделя тези доводи.По делото по безспорен и несъмнен начин бе
установено, че на посочената в тъжбата дата подс.Н. е нанесъл на тъжителя удари с
юмрук в областта на лицето и тялото, в следствие на което му причинил телесни
увреждания.Това, както вече бе посочено по-горе, се установява по категоричен и
3

несъмнен начин от показанията на свидетелите Т.К. С., В. Т. С., КР. КР. СП., ИВ. Д. М.
и ХР. МЛ. М., както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза.В показанията си пред съда свидетелите Т. С., В. С., К.С. и
И.М. заявяват, че са видели как подс.Н. нанася удари с юмрук на тъжителя Н. в лицето
и тялото.Както вече бе отбелязано по-горе, макар и свидетелите Т. С., В. С. и К.С. да се
намират в роднински връзки с тъжителя и да са заинтересовани от изхода на делото,
техните показания се потвърждават по категоричен начин от тези на
свид.М..Последният по никакъв начин не е заинтересован от изхода на делото,
наблюдавал е случващото се отстрани и е пряк очевидец на нанесените от подсъдимия
удари.Същевременно показанията на тези свидетели се подкрепят от тези на
полицейският служител Х.М., а и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
медицинската експертиза, досежно получените увреждания от тъжителката и
механизма на причиняването им.Не на последно място, въпросните увреждания се
установяват и от приетото по делото медицинско удостоверение, издадено от
медицинско лице, след извършен преглед на тъжителя още на следващият ден след
причиняването им.
При преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани
по делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и
несъмнен начин, че подс.Н.Я.Н., след като на 18.07.2021 год., около 18.00 часа, на
игрище, в с.Шумата, общ.Севлиево, нанесъл на Д.И.Д. от с.Шумата, общ.Севлиево
удари с юмруци по лицето и тялото и с това си деяние му причинил разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за
което бе признат за виновен.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината
пряк умисъл.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, мотивите и подбудите, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.За осъщественото от подс.Н.Я.Н.
деяние в закона се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация.Подсъдимият Н. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на НК.От деянието на подс.Н. няма
причинени съставомерни имуществени вреди.При това положение, предвид
императивната разпоредба на чл.78А от НК, подс.Н. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба.
При определяне на размера на наказанието съдът взема предвид невисоката
степен на обществена опасност на деянието и дееца.Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало.Не са налице отегчаващи
вината обстоятелства.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, отчитайки и
формата на вината, както и материалното му положение и имотно състояние, съдът
счита, че на подсъдимия Н., с оглед постигане на целите на наказанието, следва да се
наложи наказание в размер малко над минималния, предвиден по чл.78а, ал.1 от НК.По
изложените съображение съдът наложи на подсъдимия Н.Я.Н. наказание ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 1200.00лв.
За предявения граждански иск
С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение за причинени от
престъпление по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди в размер на сумата от
4

2000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане, като се претендират и разноските по делото.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителят е претърпял
неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо него престъпление.В резултат
на нанесените му удари по лицето и тялото, на тъжителя Д.И.Д. било причинено
телесно увреждане, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на последната.Търпените вреди от престъплението са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на подсъдимия.Поради това гражданският
иск се явява основателен.
При определяне на размера на обезщетението за вреди от престъплението по
чл.130, ал.1 от НК съдът съобрази характера и вида на причинените телесни
увреждания и причинените болка и страдание, времето за възстановяване на
пострадалия, и по справедливост, и с оглед практиката на съда, прецени, че в тази част
искът следва да се уважи в размер на сумата от 1500.00лева.
Въз основа на гореизложеното съдът осъди подсъдимия Н.Я.Н. да заплати на
тъжителя Д.И.Д. обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в
размер на сумата от 1500.00 / Хиляда и петстотин / лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на причиняване на вредите – 18.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителя направените от него
разноски по делото в размер на 619.00 / Шестстотин и деветнадесет /лева.
Съдът отхвърли предявения от Д.И.Д. против подсъдимия Н.Я.Н. граждански
иск, с който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди,
произтичащи от престъплението по чл.130, ал.1 от НК над размера от 1500.00лева до
пълния размер от 2000.00лева, като неоснователен и недоказан.Съдът счете, че така
претендираната сума е прекомерна предвид характера и вида на причинените телесни
увреждания.
Подс.Н. следва да заплати по сметка на Районен съд гр.Севлиево държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 60.00 / Шестдесет / лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
5

Номер на акта:	22
Дата:	12 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия:	Станислав Иванов Цветков

Дело:	20214230200275
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	22 юли 2021 г.

Присъда по дело №275/2021 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите