Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 91
Гр. Кубрат, 15.05.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в открито
съдебно заседание на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря Вера Димова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 549 по описа на РСКт
за 2018 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл. 341 и сл. от ГПК - съдебна
делба на съсобствен недвижим имот във фазата по
извършването й.
С
Решение № 7/10.01.2019 г., влязло в законна сила на 08.02.2019 год., по делото
е допусната съдебна делба между Л.М.З., ЕГН ********** ***, Б.С.Х., ЕГН **********
***, Н.С.В., ЕГН ********** *** и Х.С.З., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в с.Острово, общ. Завет, обл.Разград,
ул. „Пирин“ № 18 на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), с площ от 660
кв. метра, находящо се в строителните граници на ******,
предназначен за индивидуално жилищно строителство, съставляващ съгласно плана
на селото одобрен със Заповед № 534/14.06.1969 г. УПИ XVI-263 от кв.28
идентичен с УПИ XI-462 с площ от 665 кв. метра от кв.21, съгласно скица изх. №
221/19.09.2018 г. на Община Завет, при граници: улица „Чайка“, ПИ Х-136, ПИ
ХIII-460, ПИ ХII-461, заедно с построената в същото дворно място жилищна сграда
със застроена жилщна площ от 44 кв. м, ведно с всички
подобрения и приращения, при права: 1/6 ид. ч. за Л.М.З., 1/6 ид. ч.
за Б.С.Х., 1/6 ид. ч. за Н.С.В. и 3/6 ид. ч. за Х.С.З..
В
преклузивния срок на чл. 349 от ГПК ищцата Л.М.З.,
чрез процесуалния си представител е предявила искане за поставяне в неин
дял на делбения имот. Искането си мотивира с факта,
че към датата на откриване на наследството тя е обитавала този имот, продължава
да живее там и няма друго жилище.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съобразени с доводите на страните,
съдът намери от фактическа страна следното:
Съгласно
заключението по извършената съдебно-техническа и оценителна експертиза
допуснатият до делба недвижим имот не позволява оформянето на реален дял според
броя на съделителите.
В
писменото си заключение експертът е оценил по пазарна цена делбения
имот определяйки стойност в размер на 9 600.00 лева. В съдебно заседание
вещото лице, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ, заявява, че не е възможно всеки от съделителите
да получи реален дял, поради което не е изготвило проект за разделяне.
Изчислена е стойността на всеки от дяловете на съделителите,
съответно по 1 600 лева на ищците и 4 800 лева е дела на ответника.
Съдът
кредитира изцяло заключението на изготвената съдебно-техническа и оценителна
експертиза, като обосновано, компетентно извършено и неоспорено от страните.
Изложеното
от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Ищцата
Л.М.З. е направила искане за поставяне в неин изключителен дял процесния имот. Видно от изготвеното и приетото по делото
като обективно и компетентно дадено заключение на вещото лице по СТОЕ е, че делбеният имот е реално неподеляем.
Предвид неподеляемостта на имота и факта, че няма
други имоти в делбената маса, което обуславя
невъзможността всеки съделител да получи реален дял,
и преди да пристъпи към изнасяне имота на публична продан съобразно нормата на чл. 348 ГПК, съдът следва да съобрази направената възлагателна претенция от съделителката
Л.З.. Същата се е позовала на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК. Цитираната разпоредба гласи, че „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,
може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари“. В тежест на
претендиращата страна е да установи наличието на цитираните предпоставки, а
именно - че към момента на откриване на наследството е живяла в делбения имот и че няма друго жилище.
Досежно
първата предпоставка са ангажирани писмени доказателства, които кредитирани в
тяхната съвкупност съставът намира, че установяват твърдения от ищцата З. факт,
че към датата на откриване на наследството и понастоящем същата е обитавала делбения имот, видно и от удостоверението за постоянен адрес,
и не разполага с друг имот. Съсобствеността между страните е възникнала само по
наследяване. Поради което и съдът приема, че се установи наличието и на двете
предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което и възлагателната
претенция на ищцата Л.М.З. се явява основателна.
Делбеният
имот следва да бъде поставен в дял на Л.М.З., а същата следва да бъде осъдена
да заплати на съделителите Б.С.Х., Н.С.В. и Х.С.З. за уравнение на дела им сума
съобразно определената оценка на имота.
Към
датата на изготвяне на заключението 10.04.2019., вещото лице е дало оценка на
имота в размер на 9 600 лв. Съобразно тази оценка, както и притежаваните от Б.С.Х.,
Н.С.В. и Х.С.З. квоти в делбения имот и на основание
чл. 349, ал. 2 ГПК Л.М.З. следва да бъде осъдена за уравнение на
дяловете на Б.С.Х. и Н.С.В. да им
заплати сума в размер на 1 600 лв., на всяка от тях, а на Х.С.З. – сума в
размер на 4 800 лв.
На
основание чл. 355 предложение първо от ГПК вр. чл. 8 предложение първо
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно
квотите им в съсобствеността и стойността на имота, ищците дължат държавна такса в размер на по 64
лв., а ответникът – 192 лв., за притежаваните от тях квоти в съсобствеността.
Ищцата
Л.З. е направила и искане за присъждане на сторените по делото разноски, за
което представя списък. Общия развер на сторените от
нея разноски възлиза на 360.00 лева, от които 20 лв. – снабдяване със скица на
имота, 30 лв. за издаване на удостоверения, 10 лв. такса вписване на искова
молба и 300 лв. депозит за вещо лице. Съгласно чл. 355 ГПК, при делбени дела страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените
искове разноските се определят по чл. 78 ГПК. Искането е
основателно, поради което направените изцяло от ищцата З. разноски следва да се поемат от страните съразмерно на дела им, поради което ищците Б.С.Х. и Н.С.В.
следва да й заплатят по 60 лева, а ответникът - 180 лева.
Водим от изложеното и на
основание чл. 353 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ в дял на Л.М.З., ЕГН ********** ***, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), с площ от 660 кв.
метра, находящо се в строителните граници на ******, предназначен за индивидуално жилищно строителство, съставляващ съгласно плана на селото одобрен
със Заповед №
534/14.06.1969 г. УПИ XVI-263 от кв.28 идентичен
с УПИ XI-462 с площ от 665 кв. метра
от кв.21, съгласно скица изх. № 221/19.09.2018 г. на Община Завет,
при граници: улица „Чайка“, ПИ Х-136, ПИ ХIII-460, ПИ ХII-461, заедно с построената в същото дворно място
жилищна сграда със застроена жилщна
площ от 44 кв. м, ведно с всички подобрения и приращения, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Пазарната стойност на имота към момента
на постановяване на решението възлиза
на 9 600 лева (девет хиляди и шестстотин лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 69,
ал. 2 пр. второ от ЗН и чл. 349,
ал. 2 ГПК,
Л.М.З., ЕГН ********** *** да заплати на Б.С.Х., ЕГН ********** ***, за уравнение на дела й, сумата 1 600.00 лева (хиляда и шестстотин лева, нула стот.) лева, платими в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за извършване
на делбата чрез възлагане, ведно със законната лихва, считано от влизането на
решението в сила до окончателното изпълнение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 69,
ал. 2 пр. второ от ЗН и чл. 349,
ал. 2 ГПК, Л.М.З., ЕГН ********** *** да заплати на Н.С.В., ЕГН ********** ***, за уравнение на дела й, сумата 1 600.00 лева (хиляда и шестстотин лева, нула стот.), платими в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за извършване
на делбата чрез възлагане, ведно със законната лихва, считано от влизането на
решението в сила до окончателното изпълнение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 69,
ал. 2 пр. второ от ЗН и чл. 349,
ал. 2 ГПК, Л.М.З., ЕГН ********** *** да заплати на Х.С.З., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в с.Острово, общ. Завет, обл.Разград,
ул. „Пирин“ № 18, за уравнение на дела му, сумата
4 800.00 лева (четири
хиляди и осемстотин лева, нула стот.), платими в 6-месечен срок от
влизането в сила на решението за извършване на делбата чрез възлагане, ведно със
законната лихва, считано от влизането на решението в сила до окончателното
изпълнение.
ОСЪЖДА Б.С.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Л.М.З., ЕГН ********** ***
сумата 60.00 лева (шестдесет лева, нула стот.) лева – сторени разноски по
производството.
ОСЪЖДА Н.С.В., ЕГН ********** *** да заплати на Л.М.З., ЕГН ********** ***
сумата 60.00 лева (шестдесет лева, нула стот.) – сторени разноски по
производството.
ОСЪЖДА Х.С.З., ЕГН ********** с пост.
адрес *** и наст. адрес в с.Острово, общ. Завет, обл.Разград,
ул. „Пирин“ № 18 да заплати на Л.М.З., ЕГН ********** ***
сумата 180.00 лева (сто и осемдесет лева, нула стот.) – сторени разноски по
производството.
ОСЪЖДА Л.М.З., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса
в размер на 64.00 лева (шестдесет и четири лева, нула стот.) по делбеното производство.
ОСЪЖДА Б.С.Х.,
ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 64.00 лева (шестдесет и четири лева, нула стот.) по делбеното производство.
ОСЪЖДА Н.С.В., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в
размер на 64.00 лева (шестдесет и четири лева, нула стот.) по делбеното
производство.
ОСЪЖДА Х.С.З., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в с.Острово, общ. Завет, обл.Разград,
ул. „Пирин“ № 18 да заплати по сметка на РС –
Кубрат държавна такса в размер на 192.00 лева (сто деветдесет и два лева, нула стот.) по делбеното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС –
Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова