РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 05.07.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на десети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2009 описа за 2018 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание с
правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и
вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Д.А., срещу Ц.Г.С., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на
11.02.2016 год. между третото лице ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и ответника е сключен
договор от разстояние, за паричен заем № 346723, по силата на който ответникът
е получил кредит в размер на 1346,99 лв., които е следвало да върне, заедно с
договорената лихва и такси, в срок до 10.06.2016 год. (за 120 дни).
С оглед необходимостта от
обезпечаване на кредита, между третото лице ФЕРАТУМ БАНК ЕООД и ответника е бил
сключен и Договор за гаранция № 346723/11.02.2016 год., по силата на който
ответникът се е задължил в случай на неизпълнение от своя страна, респ. –
плащане от страна на гаранта, да изплати на последния освен сумата, платена от
него по кредита, но и такса за предоставяне на гаранцията в определения в
договора размер.
Ответникът не е изпълнил
изцяло задълженията си по договора за заем и задължението му било погасено от
гаранта и солидарен длъжник след падежа му, а той от своя страна си начислил
договорените такси.
С Договор за за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от
01.12.2017 год. подписаното Приложение № 1 от 01.07.2017 год., изпълнилият
солидарен длъжник – третото лице ФЕРАТУМ БАНК ЕООД е прехвърлил вземанията си
към ответника на настоящия ищец.
За това по заявление на ищеца
била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 534/2018 на ЛРС, която била
връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си.
За това ищецът иска: да бъде
признато от съда за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника
по Договор за кредит № 346723/11.02.2016 год., във вр. с Договор за гаранция от
11.02.2016 год.:
- 800 лв. главница,
- 67,76 лв. – договорна лихва
за периода от 12.03.2016 год. – датата на първата вноска, до 10.06.2016 год. –
датата на настъпване на падежа на последната вноска;
- 100,00 лв. –
административна такса за събиране на
вземането,
- 316,24 лв. – такса за
гаранция,
Ведно със законната лихва
върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (28.03.2018 год.) до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и настоящото исково производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното
поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма спорни
фактически твърдения.
С протоколно определение от 23.09.2020 год. като трето лице-помагач на
страната на ищеца е конституирана АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София.
В съдебно заседание ищецът не се представлява и не изразява становище по
исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца Агенция за събиране на вземания ЕАД не се
представлява. С пимена молба поддържа предявените искове като основателни и
доказани и моли да бъдат уважени, а възражението за давност, въведено с
отговора на ответника оспорва като неоснователно. Претендира разноски. Представя
доказателства за извършена между него и ищеца цесия.
Ответникът се представлява от назначеният си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. П.Г., МАК, който в хода по същество оспорва
исковете нито основание и по размер.
Приложено
е ч.гр.д. № 534/2018 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на
ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 313 от 29.03.2018 год., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за
посочените в исковата молба суми.
Заповедта
е връчена на длъжникапри условията на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът с Разпореждане от
26.07.2018 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от
заявителя-настоящ ищец на 10.08.2018г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, поради което бланкетното оспорване заявено в хода по същество е
преклудирано, а с доклада си по делото съдът е приел, че изложените в исковата
молба фактически твърдения не са спорни.
Ответникът от своя страна не твърди и не установява да е
изпълнил задължението си чрез плащане – било на първоначалния кредитор, било на
гаранта, още по-малко на цесионерите.
С Договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017 год.
подписаното Приложение № 1 от 01.12.2017 год., първоначалният кредитор –
третото лице ФЕРАТУМ БАНК ЕООД е прехвърлил вземанията си към ответника на
настоящия ищец.
Предвид процесуалното поведение на ответника, се налага
извод, че той не оспорва претенцията по основание и размер.
Ответникът не оспорва твърдението, че договорът № 346723 за
кредит между него и третото неучастващо лице ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е сключен на
11.02.2016 год., а падежната дата е
уговорена на 10.06.2016 год.
Не оспорва, че едновременно с договора за кредит е сключил и
договор за гаранция, като се е задължил със сумата от 316,24 лв. към ФЕРАТУМ
БАНК ЕООД в случай на изпълнение на задължението му от страна на гаранта, както
и, че последният е изпълнил задължението към първоначалния кредитор.
За това искът за главница следва да се уважи в предявеният
размер като основателен и доказан.
Претенциите за лихви – възнаградителна и за забава също са
основателни, доколкото са акцесорни спрямо главното задължение и съобразно
уважаването на главния иск, следва да бъдат уважени.
В този смисъл исковете следва да се уважат в предявените
размери.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските,
сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 721,00
лв., от които 494,89 лв. по исковото и 226,11 лв. по заповедното производство.
На осн. чл. 78, ал. 10 ГПК на
третото лице-помагач на страната на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от горните
съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.Г.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, по силата на Договор за кредит № 346723/11.02.2016
год., сключен с ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД във вр. с Договор за гаранция от
11.02.2016 год., сключен с ФЕРАТУМ БАНК ЕООД, следните суми:
- 800 лв. (осемстотин лева) главница,
- 67,76 лв. (шестдесет и
седем лева, 76 ст.) – договорна лихва за периода от 12.03.2016 год. – датата на
първата вноска, до 10.06.2016 год. – датата на настъпване на падежа на
последната вноска;
- 100,00 лв. (сто лева) –
административна такса за събиране на
вземането,
- 316,24 лв. (триста и
шестнадесет лева, 24 ст.)– такса за гаранция,
ведно със законната лихва върху главницата от
подаване заявлението по чл. 410 ГПК (28.03.2018 год.) до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които има издадена Заповед № 313 от 29.03.2018 год., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 534/2018 год.
на РС Лом.
ОСЪЖДА Ц.Г.С., ЕГН **********,***,
да
заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, сторените разноски в исковото и в
заповедното производство, в общ размер на 721,00
лв. (седемстотин двадесет и пет лв., 00 ст.)
Решението е постановено при
участието на третото лице-помагач на страната на ищеца АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Монтана, в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: