Присъда по НОХД №374/2024 на Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №11/06.02.2025г., постановена по НОХД
№374/2024г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия Е. Л. С. от гр. Р за това, че на 22.07.2023г., в гр.Разград, е
причинил на Д. Ж. Д. от гр.Р средна телесна повреда, изразяваща се в
сублуксация на дясна акромиокравикуларна става, обуславящо трайно
затруднение в движението на десен горен крайник, и запушване на горни
дихателни пътища от корена на езика, обуславящо разстройство на здравето с
временна опасност за живота, като деянието е извършено по хулигански
подбуди и обвиняемия макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си -
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр.с чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението
срещу подс. Е. С. и предлага на съда да му наложи съответно наказание.
Подсъдимият Е. С. дава обяснения, в които фактически признава
виновността си, твърди, че бил провокиран от пострадалия. Изразява
съжаление за случилото се.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Е. Л. С. е роден на **.**.20**г. в гр.Р, живее в гр.Р.
Същият е български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан.
Понастоящем е ученик.
Подсъдимият Е. С. е ученик в ПГТС „Х.С“-гр .Р.
На 21.07.2023г. вечерта подс.Е. С. посетил дискотеката в хотел „К“ в
гр.Р заедно със своя приятел св.М. М.. В същото заведение били и свидетелите
Ц. А., К. П. и К. М., които били в една компания. В заведението бил и
пострадалият Д. Д., който се познавал със св. Ц. А., а същата вечер се запознал
и със св. К. М.. Пострадалият Д. Д. бил в компанията на своя позната – В Д.
Сутринта на 22.07.2023г., около 05ч., след като заведението затворило, всички
посетители излезли отвън пред хотел „К“. В Д си тръгнала с такси, а
пострадалият Д. Д. изчаквал да дойде друго такси, за да се прибере, като в
близост до него били свидетелките Ц. А. и К. М.. Пострадалият Д. Д.
разговарял със св. Ц. А., когато към тях се приближил подс.Е. С., когото
пострадалият Д. Д. не познавал. Подсъдимият и пострадалият разменили
реплики, при което подс. Е.С. явно се ядосал и внезапно нанесъл силен удар с
юмрук с дясната си ръка в лявата част на лицето на пострадалия Д..
Вследствие на силния удар Д. паднал на земята по гръб, при което ударил
главата си. След падането на земята пострадалият останал неподвижен, като
1

започнал да посинява. Намесила се св. К. М., която изтеглила назад главата на
пострадалия, който поел въздух и започнал да диша. Св. М. казала на
присъстващите, че пострадалият Д. си бил глътнал езика. През това време
подс. Е.С. избягал по посока ЖК „О“. Останалите свидетелки също не
познавали подсъдимия С., но св.А. забелязала, че същата вечер подсъдимият
бил в компанията на св.М. М., който бил ученик в НПТГ „Ш.П“, където
работела А.. Св.А. разговаряла със св.М. М., който й казал, че това е негов
приятел, който се казвал Е. и е от гр.Р. Св. А. го попитала защо приятеля му е
постъпил така, при което св. М. споделил, че преди това подс.С. е попитал
дали някой живее в ЖК „О“, за да се приберат заедно с такси, при което
пострадалият Д. бил отговорил, че той е за там и го бил поканил в къщи или
нещо подобно, което подразнило подсъдимия Е. С.. За инцидента бил
уведомен ЦСМП и на пострадалия Д. била оказана медицинска помощ от
екипа пристигнал на место. Същият бил откаран в ЦСМП при МБАЛ
„Св.Иван Рилски“-Разград.
На досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска
експертиза, видно от заключението на която при инцидента от 22.07.2023г. на
пострадалия Д. Д. са му причинени: разкъсно-контузна рана на горна устна и
на лицето от дясната страна; сублуксация (частично изкълчване) на дясна
акромиокравикуларна (лопатково-ключична) става, палпаторна болка, лек
оток и ограничено движение; съС.ие на запушване на горни дихателни
пътища от корена на езика. По своята медико-биологична характеристика
сублуксацията на дясна акромиокравикуларна става обуславя трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за срок повече от един
месец. Също така на пострадалия било причинено разстройство на здравето с
временна опасност за живота поради запушването на горни дихателни пътища
от корена на езика и временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на пострадалия - разкъсно-контузна рана на горна устна и на лицето в дясно.
Сублуксацията на дясна акромиокравикуларна става се получава от непълното
разкъсване на ставната капсула с дислокация на двете кости (акромиален
израстък на лопатката и външния край на ключицата) и се реализира по пряк
механизъм или индиректно. Имобилизацията с ортопедична митела (фиксатор
за ръка за обездвижване на рамото) се налага за срок от 3-4 седмици, а срока за
възстановяване е около 1,5 до 2 месеца. В своята съвкупност травмите могат
да бъдат получени от нанесен силен удар в дясната половина на лицето, загуба
на равновесие и призимяване на терена на дясно или по гръб, удар на главата в
настилката. Удара на главата в настилката е довел до леко-средно изразено
мозъчно сътресение, протекло като зашеметяване и дезориентацията, при
което корена на езика е попаднал във входа на горни дихателни пътища.
Подсъдимият Е. С. е осъждан. С присъда по НОХД №**/2023г. на РС
Разград, в сила от 11.05.2023г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца, като на основание чл.69, ал.1, във вр. с чл.66,
ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от
2

една година. Също така с одобрено от съда споразумение от 31.05.2023г. по
НОХД №310/2023г. на РС Разград, за престъпление по 195, ал.1, т.4 и т.5 във
вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл.69, ал.1, във
вр. с чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за
изпитателен срок от една година.
Съдът намира, че изложената по-горе фактическа обстановка се
доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства –
свидетелски показания, заключението на назначената експертиза, писмените
доказателствени материали. Показанията на свидетелите се покриват в
основни линии. На първо място следва да се посочат показанията на
пострадалия Д. Д., макар същият да не помни някои обстоятелства, което е
обяснимо с оглед съС.ието в което е бил, след получения удар. Очевидци на
деянието на подсъдимия са и свидетелите М. М., Ц. А., К. П. и К. М., като
показанията им в основните си аспекти се покриват, а в някои детайли се
допълват. Както сочат тези четирима свидетели, подсъдимият ударил с юмрук
пострадалия в лицето, при което последният паднал на земята. Подсъдимият в
обясненията си също признава, че е ударил пострадалия, при което същият
паднал на земята, поради което съдът, с оглед показанията и на посочените
свидетели, приема този факт за безспорно установен. Подсъдимият обаче
твърди, че бил провокиран от пострадалия, а именно, че когато попитал дали
някой е към ж.к. О, пострадалият бил отговорил утвърдително и му казал, че
дори може да дойде с него у тях. Подсъдимият приел това като някаква
покана за интимни отношения, което го ядосало и той в яда си ударил
пострадалия. Пострадалият Д. Д. в показанията си пред съда сочи, че не помни
много подробности, а в показанията си от досъдебното производство
/прочетени в хода на съдебното следствие/ е отрекъл да е разговарял с
подсъдимия. В крайна сметка обаче съдът приема, че пострадалият и
подсъдимият са разменили някакви реплики за момент. Този извод се налага от
показанията на свидетелите М. М. и К. П.. Ако за свидетелят М. М. може да се
поставя въпрос за възможна заинтересованост, поради приятелството му с
подсъдимия, то свидетелката Кр. П. е очевидно незаинтересована /не познава
подсъдимия/. Св. М. М., сочи, че подсъдимият и пострадалият разговаряли
при което подсъдимият се ядосал и ударил пострадалия. Впоследствие
подсъдимият обяснил на св. М. М., че пострадалият бил отправил реплика към
него /в смисъла в който подсъдимият твърди и в обясненията си/. Св. Кр. П.,
по-конкретно в показанията си от досъдебното производство /прочетени в
съдебното заседание/, сочи, че подсъдимият и пострадалият разговаряли /не
може да посочи думите им/ и подсъдимият се ядосал – отправил към
пострадалия реплика от рода на „Ти на мен ли?!“ /което вече чула и
свидетелката/, а след това го ударил. Логиката налага извод за правдивост на
показанията на свидетелите М. М. и Кр. П. и съдът намира, че действително е
имало някакъв моментен разговор между подсъдимия и пострадалия и
подсъдимият е реагирал ядосано. Какви думи обаче са си казали не може да се
3

установи. Обясненията на подсъдимия за това което пострадалият бил казал,
не могат да се приемат безрезервно, с оглед на това, че са и средство за негова
защита, а свидетелите не са чули същината на разговора им. При това остава
под въпрос дали пострадалият е казал точно това което подсъдимият сочи и
дали подсъдимият в крайна сметка е разбрал правилно думите на пострадалия.
При тази ситуация, като се изхожда от разпоредбата на чл.103, ал.3 от НПК,
която повелява да не се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това,
че не е доказал възраженията си, съдът допуска възможността подсъдимият
действително да се е почувствал провокиран от нещо казано от пострадалия.
Както се каза, данните по делото не дават възможност да се направи
категоричен извод за каква реплика става въпрос и дали не става въпрос за
неправилно разбрани думи, но това което е несъмнено е, че именно при този
разговор подсъдимият се е ядосал, като се има предвид и цитираната по-горе
негова реплика, дочута от свидетелката Кр. П.. Съдът не счита обаче, че може
да става дума за действия при афект от страна на подсъдимия – очевидно
ситуацията не е такава, че да може да се говори за тежка обида, която да
обясни такова невъздържано агресивно поведение, което подсъдимият именно
е проявил. СъС.ието и уврежданията на пострадалия са установени от
медицинската експертиза и съдът, кредитирайки същото заключение, приема,
че действително на пострадалият са причинени трайно затруднение в
движението на десен горен крайник и на следващо място запушване на горни
дихателни пътища от корена на езика, явяващо се разстройство на здравето с
временна опасност за живота, както и други по-леки увреждания,
констатирани от експертизата. С оглед всичко изложено съдът приема, че
изложената по-горе фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства настоящият
съдебен състав направи следните правни изводи: Подсъдимият Е. Л. С. е
осъществил с деянието си състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във
вр. с чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на
22.07.2023г., в гр.Разград, е причинил на Д. Ж. Д. от гр.Р средна телесна
повреда, изразяваща се в сублуксация на дясна акромиокравикуларна става,
обуславящо трайно затруднение в движението на десен горен крайник, и
запушване на горни дихателни пътища от корена на езика, обуславящо
разстройство на здравето с временна опасност за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди и обвиняемия макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия с юмрук, при
което пострадалият е паднал на земята, ударил главата и тялото си в
настилката. Така на пострадалия са причинени уврежданията констатирани от
експертизата. Установеното трайно затруднение в движението на десен горен
крайник, и на следващо място наличие на разстройство на здравето с
временна опасност за живота /запушване на горни дихателни пътища от
корена на езика/, осъществяват състава на средна телесна повреда по смисъла
на НК. Подсъдимият е действал с пряк умисъл от субективна страна –
4

съзнателно и целенасочено. Деянието е извършено от подсъдимия при
хулигански подбуди /чл.131, ал.1, т.12 НК/. По -горе се обсъди възможността,
че подсъдимият се е почувствал провокиран, но съдът намира, че дори да се
приеме тази теза на подсъдимия, то изводът за наличие на хулигански подбуди
остава. Следва да се каже, че според налагащата се в последните години
практика дори наличието на личен мотив не изключва хулиганските подбуди.
В конкретния случай подсъдимият е проявил крайно необоснована агресия,
проявил е необяснима ярост явно с цел да търси разправа и да демонстрира
надмощие, при това е действал изключително дръзко- пред немалко свидетели
и в този смисъл поведението му е в разрез с всякакви установени порядки.
Затова и съдът приема, че деянието му е извършено по хулигански подбуди.
Макар и непълнолетен към момента на деянието подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
видно от действията му и обясненията които дава за тези си действия.
Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита като
отегчаващо обстоятелство предишните осъждания на подсъдимия –
осъждания за кражби, също като непълнолетен. От друга страна съдът
намира, че са налице и многобройни смекчаващи обстоятелства. На първо
място следва да се посочат признанията на подсъдимия и изразеното
съжаление за извършеното. Подсъдимият е платил обезщетение на
пострадалия за неимуществени вреди от деянието, което сочи и самият
пострадал /по тази причина последният е заявил, че не желае да участва като
граждански ищец и частен обвинител –писмено заявление на л. 41 от делото/.
В съдебното заседание подсъдимият поднася извинения на пострадалия, което
дава на съда основание да счита, че същият осъзнава значението на проявата
си. Отделно от това подсъдимият е ученик и то с висок успех, неведнъж
награждаван. Същевременно, въпреки младата си възраст, подсъдимият
работи, което вече сочи и на отговорно поведение. Съществено значение има
обстоятелството, че подсъдимият е бил непълнолетен към момента на
деянието. Разбира се това обстоятелство се включва в крайната квалификация,
но при преценката на съда при индивидуализация на наказанието това
обстоятелство няма как да не играе съществена роля. Този въпрос се поставя с
особена тежест, доколкото настоящото деяние е извършено след като вече
подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода /условно/ и при приложение
на наказанието лишаване от свобода понастоящем, то същото би следвало да
се търпи ефективно. Т.е. съда следва да прецени доколко с оглед всички данни
по делото е оправдано изолирането на дееца от обществото за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода. В този смисъл съдът приема за крайно
съществени обстоятелства това, че подсъдимият е ученик и същевременно
работи. При това прекъсването на този процес чрез изолирането му от
обществото би изиграло крайно отрицателна роля и очевидно не би било
адекватен начин за постигане на поправянето му. От друга страна изредените
смекчаващи обстоятелства са многобройни и при наличието им предвиденото
наказание лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Затова и съдът
5

приема, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от
НК и тъй като разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 НК не предвижда минимум на
наказанието лишаване от свобода, то предвиденото наказание лишаване от
свобода следва да се замени с наказание Пробация , включваща следните
пробационни мерки -1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
две години, с периодичност на изпълнение два пъти седмично; 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
години и 3. Поправителен труд за срок от шест месеца с удръжки върху
трудовото му възнаграждение в размер на 10% в полза на държавата. Това
наказание според съда е адекватно за поправяне на дееца.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати и разноските по същото.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	11
Дата:	6 февруари 2025 г. (в сила от 3 юли 2025 г.)
Съдия:	Константин Петров Косев

Дело:	20243330200374
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 юли 2024 г.

Присъда по НОХД №374/2024 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите