Решение по дело №585/2018 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 137
Дата: 9 ноември 2018 г. (в сила от 22 ноември 2018 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20182160100585
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 137

гр.П., 09.11.2018 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – П., гражданска колегия, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                      СЪДИЯ : Д.Д.

 

                   при участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 585 по описа за 2018 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) и е образувано по молба от Д.Т.В. ***, против В.Д.П. ***, с която е направено искане за установяване на домашно насилие и налагане на мерки за съдебна защита по ЗЗДН спрямо ответника.

 В обстоятелствената част на молбата е посочено, че молителката и ответникът са живели на семейни начала, като след прекратяване на съвместното им съжителство ответникът упражнявал физическо и психическо насилие по отношение на молителката.

Твърди се, че на 11.09.2018 г., около 17.00 ч., ответникът посетил обитаваното от молителката жилище в гр.К., ул. „С.К.”, № *, заплашил молителката с физическа разправа, както и с палеж на дома й, нанесъл увреждания по автомобила й, за което му действия молителката сигнализира органите на реда, в лицето на служители на РУ – П. при ОДМВР – Б..

С молбата е направено искане с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН, за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от  ЗЗДН, а именно: задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и забрана на същия да приближава молителката и обитаваното нея жилище.

Към молбата е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител – адвокат. Поддържа молбата за защита.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

За да се произнесе по искането на молителката съдът се запозна подробно със събраните по делото доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие следното.

Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл. 9 ЗЗДН, подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН, против субект по чл.3, т.1, предл. второ ЗЗДН – лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство, поради което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Както бе посочено, в производството е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която декларация съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото.

Твърденията на молителката относно осъществената от ответника спрямо нея проява на домашно насилие на процесната дата се подкрепят от материалите по преписка вх. № 320000-6998/13.09.2018 г. на РУ – П. – заявление от молителката, сведение от същата, сведение от ответника по молбата и протокол за предупреждение по ЗМВР и от показанията на изслушаната по делото свидетелка В.Л.ЛV(майка на молителката), която в показанията си сочи, че на 11.09.2018 г. ответникът посетил дома на молителката, същият обитаван и от свидетелката, заплашил, че ще запали къщата и счупил фаровете и стъклата на лек автомобил „Мерцедес”. Свидетелката сочи и осъществявани от ответника прояви на домашно насилие, предхождащи описаните в молбата.

По делото е приложено писмо рег. № 1279/19.10.2018 г. на ЦПЗ – Б., в което се сочи, че ответникът не се води на диспансерен отчет в лечебното заведение, но е осъществявал лечение в периода от 11.08.2015 г. до 02.09.2015 г., с диагноза емоционално нестабилна личност, период на декомпенсация с алкохолна съобусловеност, статус пост тентамен суицидии.

В съвкупност от така посочените доказателства съдът приема, че на посочената в молбата дата ответникът е осъществил описаните от молителката прояви от фактическа страна, като от правна страна съдът прие следните изводи.

Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В разглежданият случай страните са били във фактическо съпружеско съжителство, което понастоящем е прекратено,  отношения ми безспорно са влошени, като на процесната дата – 11.09.2018 г., ответникът осъществил по отношение на молителката прояви на психическо и икономическо насилие – отправил към молителката заплахи с физическо насилие и такива за увреждане на имущество – палеж на дома й и нанесъл повреди по превозно средство, ползвано от молителката.

Затова съдът прие, че по делото е установено домашно насилие, поради което искането за защита следва да се уважи, като на основание събраните по делото доказателства относно личността и поведението на ответника, съдът намира, че спрямо него следва да бъдат наложени мерките по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН, а именно: задължаване на извършителя да  се  въздържа  от извършване на  домашно  насилие спрямо Д.Т.В. и забрана на същия  да приближава пострадалата,  обитаваното от жилище в гр.К., общ.П. и местата за социални контакти и отдих, посещавани от молителката.

Съдът като взе предвид установените по делото обстоятелства относно конкретните прояви на домашно насилие,  намира, че срокът на мярката за защита по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, следва да е дванадесет месеца.

След съобразяване на установените по делото обстоятелства, отнасящи се до тежестта на деянието на ответника, отчитане на мотивите за извършването на акта на насилие и интензитета на същия, съдът прие, че глобата по чл.5 ал.4 ЗЗДН, следва да се наложи в минималния предвиден от закона размер – 200 лв.

Ответникът следва също така, на основание чл.11 ал.2 ЗЗДН, да заплати държавна такса в размер 30 лв.

Мотивиран от изложеното Районен съд – П.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното на 11.09.2018 г., домашно насилие от В.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, спрямо Д.Т. В., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, изразило се в отправяне към пострадалата на заплахи с физическо насилие, такива за увреждане на имущество и нанасяне на повреди на превозно средство, ползвано от пострадалата.

ЗАДЪЛЖАВА В.Д.П., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Т. В., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на В.Д.П., ЕГН **********, да приближава пострадалата Д.Т. В., ЕГН **********, обитаваното от нея жилище в гр.К., ул. „С.К.”, № * и местата за социални контакти и отдих на Д.Т. В., ЕГН **********, за срок от 12 (дванадесет) месеца.

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********, да заплати на Държавата по сметка на РС – П. глоба в размер 200 лв. (двеста лева) и държавна такса 30 лв. (тридесет лева).

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от домашно насилие.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Б., в 7-дневен срок от съобщението.

Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта за защита.

Препис от решението и заповедта да се изпрати на РУ – П..

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: