№ 1439
гр. Плевен, 21.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500778 по описа за 2021 година
Производство по чл. 248 ал.3 ГПК .
Делото е изпратено на ПОС съгласно определение на ВТАС №460/01.
10.2021г.,постановено по в.ч.гр.дело №358/2021г.,с което на основание чл.23
ал.3 ГПК на Окръжен съд Плевен е изпратено за разглеждане частно
гражданско дело,образувано по частна жалба против определението по чл.248
ГПК.
С определение на Ловешки Районен съд №260234 от 25.05.2021г.,
постановено по гр.д.№923/2018г.по описа на същия съд е оставена без
разглеждане като недопустима молбата с правно основание чл.248 ал.1 ГПК
на ответниците М. Г. Г.,СТ. Г. Ц.,Ив. Г. Н.,Игн. Ст. Г. и Цв. Н. Н.,
обективирана във въззивната им жалба с вх.№12431/27.11.2018г.против
решение на Ловешки Районен съд №447/01.11.2018г.по гр.д.№923/2018г.по
описа на същия съд ,за изменение на същото решение в частта за разноските с
искане да се присъдят на всеки от ответниците разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 420лв. с ДДС или обща сума на всички ответници
в размер на 2100лв.
Срещу така постановеното определение на Ловешки РС е постъпила
1
частна жалба от М. Г. Г.,СТ. Г. Ц., Ив. Г. Н.,Игн. Ст. Г. и Цв. Н. Н.,всички от
гр.Ловеч,чрез пълномощника им адвокат М.М. от САК,с която същото се
обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Изложени са доводи,че
обжалваното определение е постановено в противоречие с чл.248 ал.1 ГПК
във вр.чл.78 ал.3 ГПК ,че неправилно съдът е приел,че е налице втората
хипотеза на чл.248 ал.1 ГПК, т.е.искане за изменение на размера на вече
присъдени разноски , предпоставка за което е представянето на списък на
разноските.Твърди се,че с подадената молба по чл.248 ал.1 ГПК не се поставя
под въпрос само преценката на първоинстанционния съд относно дължимия
размер на разноските ,за което безспорно е необходим списък на разноските ,а
се оспорва преценката на съда дали на всеки ответник поотделно се дължат
направените разноски в присъдения размер,в която хипотеза според
жалбоподателите не е необходимо представяне на списък на разноските
,поради липсва на изрична разпоредба в закона с такова съдържание.
Изложени са съображения,че с решението ЛРС е отхвърлил предявения иск
като неоснователен срещу всички ответници ,което поражда правото на всеки
от тях да претендира разноски от ищеца и задължение на съда да ги
присъди,съгласно чл.78 ал.2 ГПК във вр.чл.81 ГПК.Посочено е,че с
предявяването на исковата молба ответниците са придобили качеството на
необходими другари,поради което за всеки другар се определя поотделно
отговорността и правото на разноски.Твърди се,че пред първата инстанция
всички ответници са представили доказателства за осъществени разноски –
заплатено адв.възнаграждение от всеки от тях в размер на 420 лв.,на
основание договор за правна защита от 25.06.2018г. или обща сума в размер
на 2 100лв.,представено е пълномощно и тези доказателства обуславят извода
,че претндираните разноски са заплатени и подлежат на заплащане от ищеца
съгласно чл.78 ал.3 ГПК.Изложени са доводи,че фактът,че по делото е
изготвен общ отговор на ИМ от името на всички ответници е ирелевантен
към въпроса за отговорността по чл.78 ГПК,като основанието и размерът на
отговорността по чл.78 ГПК се определят спрямо всяка страна –ответник на
основание действително осъществените от него съдебни разноски, тяхната
причинна връзка със съдебното производство и предявения иск.
Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното определение на
Ловешки РС,като се претендират и разноските за въззивната
инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
2
Ответникът по частната жалба-М.Т.Ц. чрез своя пълномощник адвокат
Т. Г. от САК е депозирал писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК,в който
взема становище,че частната жалба е неоснователна.Посочено е, че правилно
Ловешки РС е отчел,че когато страната не е представила списък на
разноските по чл.80 ГПК,тя има право да иска от съда само допълване на
решението в частта за разноските ,но не и изменението му,че допълване се
иска,когато съдът изобщо не се е произнесъл в частта за разноските,а
изменение,когато съдът се е произнесъл,но страната счита това произнасяне
за неправилно ,счита,че са й присъдени разноски в по-малък размер,каквато е
конкретната хипотеза.Ответникът по жалбата се позовава на ТР№6 от
2012г.на ОСГТК на ВКС,съгласно което молбата за изменение на съдебното
решение в частта за разноските,когато страната не е представила списък по
чл.80 ГПК,е недопустима.Относно претендираните с частната жалба
деловодни разноски е взето становище,че искането е неоснователно,като в
тази насока е посочена съдебна практика на ВКС.В заключение ответникът по
жалбата моли съда да отхвърли частната жалба като неоснователна.
Ответницата по частната жалба Н.Т.Й. не е депозирала писмен отговор
в срока по чл.276 ал.1 ГПК и не е взела становище по същата.
Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания
и представените по делото доказателства,приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решение на Ловешки РС №447 от 01.11.2018г.,постановено по гр.д.
№923/2018г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен
предявения от Т. М. Ц. от гр.Ловеч отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 във вр.чл.124 ГПК за признаване за установено,че той няма
изискуемо задължение по отношение на Ив. Г. Н.,СТ. Г. Ц.,М.Г. Ц. , Цв. Н. Н.
и Игн. Ст. Г. по изп.дело №2018431040011 по описа на държавен съдебен
изпълнител при РС Ловеч в размер на сумата 1203,22лв.,представляваща
такси и разноски по посоченото изп.дело.Със същото решение на Ловешки
РС Т. М. Ц. е осъден да заплати на Ив. Г. Н.,СТ. Г. Ц.,М.Г. Ц. ,Цв. Н. Н. и
3
Игн. Ст. Г. деловодни разноски в размер на 314 лв.за адвокатско
възнаграждение,като за разликата от 314 лв.до 2 100лв. искането на
ответниците за присъждане на разноски в претендирания размер на
адвокатското възнаграждение е отхвърлено поради прекомерност.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответниците ,въз основа на което е образувано въззивно гр.д.№1/2019 г. по
описа на Ловешки Окръжен съд.Поради отвод на съдиите от този съд,делото
на основание чл.23 ал.3 ГПК е изпратено за разглеждане на ПОС .Налице е
влязло в сила определение на ПОС постановено по въззивно гр.д.
№130/2019г. по описа на същия съд ,с което въззивната жалба е върната ,
поради липса на правен интерес , производството по делото е прекратено и
въззивната жалба в частта,в която има искане за изменение на решението в
частта за разноските е върната на РС Ловеч за произнасяне по реда на чл.248
ГПК.На това основание и Ловешки РС е постановил обжалваното
определение.
В хода на съдебните производства пред въззивна и касационна
инстанции ищецът Т. М. Ц. е починал ,на 04.12.2019г.и на негово място са
конституирани наследниците му Н.Т.Й. и М.Т.Ц.,негови дъщери.
За да постанови обжалваното определение Ловешки РС е приел,че е
налице втората хипотеза на чл.248 ал.1 ГПК,че не е налице искане за
допълване на решението в частта за разноските,а се касае за изменение на
решението в частта за разноските,тъй като такива са присъдени в полза на
ответниците с постановеното решение.Изложени са доводи,че предпоставка
за допустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските
, съгласно чл.80 изр.2 от ГПК е представянето на списък.Съдът е приел,че
както на по-ранен етап от производството,така и в единственото проведено
съдебно заседание на 05.10.2018г.ответниците не са представили списък на
разноските,поради което молбата им за изменение на решението в частта за
разноските ,съдържаща се във въззивната им жалба с вх.№12431/27. 11.
2018г. против решение №447/01.11.2018г.по гр.д.№923/2018г.по описа на
Ловешки РС е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.Тези
правни доводи на първоинстанционния съд са правилни,законосъобразни и се
възприемат изцяло от въззивната инстанция.
4
С горепосоченото решение на Ловешки РС е отхвърлен предявения
иск и на основание чл.78 ал.3 ГПК съдът е осъдил ищеца да заплати на
ответниците разноски по делото в размер на адв.възнаграждение ,което е
намалено ,поради прекомерност на осн.чл.78 ал.5 ГПК,за което са изложени
мотиви.Съдът се е произнесъл по дължимите разноски и след като
ответниците са останали недоволни от така присъдените им разноски в
намален размер ,искането им по чл.248 ал.1 ГПК е за изменение на решението
в частта за разноските,а не за неговото допълване. Представянето на списък
на разноските е абсолютна предпоставка за допустимост на искането за
изменение на решението в частта за разноските,съгласно чл.80 изр.второ от
ГПК,а според изр.първо от същата разпоредба списъкът на разноските следва
да е представен най-късно до приключване на последното съдебно заседание
в съответната инстанция.В случая от страна на ответниците не е представен
списък на разноските по чл.80 ГПК в единственото проведено по делото
съдебно заседание на 05.10.2018г.пред Ловешки РС по гр.д. №923/2018г.,
когато е приключено съдебното дирене,нито такъв списък е представен на по-
ранен етап от производството по делото.Липсата на списък води до
ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението ,
поради което подадената от ответниците молба за изменение на решението в
частта за разноските по чл.248 ал.1 ГПК, обективирана в депозираната
въззивна жалба е недопустима.В този смисъл са и дадените разяснения в т.9
от ТР№6/06.11.2013г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№6/2012г.,в което е
прието, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските
,когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК,е недопустима.
Изводите на Ловешки РС изцяло съвпадат с тези на въззивната
инстанция,поради което обжалваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното ,Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА определението на Ловешки Районен съд,№260234 от
25.05.2021г.,постановено по гр.д.№923/2018г. по описа на същия съд,с което е
оставена без разглеждане като недопустима молбата по чл.248 ал.1 ГПК на
ответниците М. Г. Г.,СТ. Г. Ц.,Ив. Г. Н.,Игн. Ст. Г. и Цв. Н. Н., обективирана
във въззивната им жалба с вх.№12431/27.11.2018г.против решение на
Ловешки Районен съд №447/01.11.2018г.по гр.д.№923/2018г.по описа на
същия съд ,за изменение на същото решение в частта за разноските.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6