Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
5 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №583 от 16.05.2012 година, постановено по ГР.Д.№6139 по описа за 2011 година на В. районен съд, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗДе осъдено „К. Б. М.” Е. да заплати на „П. ...” О. сумата от 2600 лв., представляваща връщане на дадена сума без основание, неправилно начислена като неустойка, във връзка с прекратяване на рамков договор и допълнително споразумение към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Присъдени са в полза на ищеца направените разноски в първоинстанционното производство. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от ответника. Обжалва се решението изцяло. Изложени са твърдения за неправилност на решението, както и съображения във връзка с твърденията. Направено е искане да бъде отменено изцяло атакуваното решение и да бъде постановено ново, с което да се отхвърли исковата претенция. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Крайният извод и на двете инстанции е един и същ – предявеният иск е основателен и доказан. Съображенията за този извод са следните: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящата - чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД; обусловената – чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на обуславящата искова претенция. По делото са установени всички кумулативно изискуемите се елементи от сложния фактически състав, визиран в чл.51, ал.1, предложение първо ЗЗД, за да приеме съдът, че е възникнало право за ищеца да иска връщане от ответника на исковата сума, а именно: = „получаване” на парична сума /исковата претенция/ от ответното дружество; = отсъствие на основание за „получаването”; = „даване” от ищцовото дружество на „полученото”. Третият елемент от фактическия състав не е визиран изрично в посочената правна норма. Но, произтича от нейното тълкуване. В.ГР.Д.№1008/2012 г. ВТОС Факта на „даването” от ищцовото дружество на исковата сума, факта на „получаването” на исковата сума от ответното дружество, както и факта, че процесната сума е „дадена и получена” като неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните по делото рамков договор и допълнително споразумение към него, са установени чрез събраните по делото писмени доказателства. Освен това тези факти не са спорни. Спорният въпрос по настоящото дело е дали „даването” и „получаването” на процесната сума „е с основание” или „е без основание”. Отговорът на този въпрос следва да бъде даден чрез тълкуване на клаузите на сключените между страните по делото процесни рамков договор и допълнително споразумение към него. Тълкувайки клаузите на процесния рамков договор - т.2 „Срок на договора”, т.4 „Права и задължения на потребителя”, т.6 „Срок на договора. Прекратяване”, клаузите на процесното допълнително споразумение към него - р.IV „Действие на договора. Прекратяване”, т.2, т.5 и т.6, клаузата „Подпис на потребителя” от Договорите за мобилни услуги, т.11, и съобразявайки се с начина на тълкуване на договорни клаузи, регламентиран с разпоредбата на чл.20 от ЗЗД,настоящият състав прави извод: „не е ясно и е двусмислено”уговорено кога потребителят дължи неустойка за едностранно прекратяване на рамковия договор, допълнителното споразумение към него или на договор за мобилни услуги за всяка една СИМ карта. Изводът за посочената „неяснотата и двусмислие” еобоснован от съдържанието наклаузите на процесното допълнително споразумение - р.IV „Действие на договора. Прекратяване”, т.2, т.5 и т.6. С клаузите на процесния рамков договор - т.2 „Срок на договора”, т.4 „Права и задължения на потребителя”, т.6 „Срок на договора. Прекратяване” ясно и недвусмислено е уговорено кога потребителят дължи неустойка, а именно: когато не изпълни уговореното задължение да не прекратява едностранно рамковия договор и договора за мобилни услуги за всяка една СИМ карта прÕди изтичане на двадесет и четири месеца от датата на подписване на договора за мобилни услуги за всяка една СИМ карта. С клаузите на процесното допълнително споразумение - р.IV „Действие на договора. Прекратяване”, т.2, т.5 и т.6, „се предоговаря” кога се дължи неустойка – т.5, и кога не се дължи неустойка – т.6. При сключване на споразумение към вече сключен договор или се постига взаимно съгласие за нови „уговорки”, с които се допълва сключения договор, или се постига взаимно съгласие постигнати със сключения договор уговорки да бъдат уредени по друг начин – т.е. „предоговарят се”. При „предоговаряне” не е нужно изрично да се впише коя от уговорките в договора се променя. Достатъчно е да се впише новия начин на уреждане. Това е основен принцип при „предоговарянето”. С оглед на горното следва да се прилагат клаузите на процесното споразумение,с които „се предоговаря” кога се дължи неустойка – т.5, и кога не се дължи неустойка – т.6. Както се посочи по-горе съдържанието наклаузите на процесното допълнително споразумение - р.IV „Действие на договора. Прекратяване”, т.2, т.5 и т.6, е такова, че не е ясно и двусмисленое уговорено дали т.6 е приложима само при хипотезата на т.2, каквото тълкуване предлага ответното дружество, или т.6 е приложима при всички случаи на прекратяване с едномесечно предизвестие, каквото тълкуване предлага ищцовото дружество. При неяснота и двусмисленостпри съставяне на клаузи на договори и споразумения към тях, предлагани на потребители, на основание чл.147, ал.1 и ал.2 от Закон за защита на потребителите „неясното и двусмислено условие” се тълкува в полза на потребителя. Посочената разпоредба е достатъчно ясна и категорична и обосновава извод за приложимост на т.6 при всички случаи на прекратяване с едномесечно предизвестие, при което не се дължи неустойка. Поради недължимостта на неустойка „даването” и „получаването” на процесната сума „е без основание” и правото за ищеца да иска връщане от ответника на исковата сума е възникнало. По изложените съображения обуславящата искова претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена. По отношение на обусловената искова претенция. Поради основателността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна. Има възникнало парично задължение, чието изпълнение е забавено. С оглед на което и тази искова претенция следва да бъде уважена, считано от предявяване на обуславящата искова претенция до окончателното й изплащане. По отношение повдигнатите въпроси с въззивната жалба. Въззивният съд счита, че не е необходимо да излага самостоятелни съображения относно наведените с въззивната жалба оплаквания, по изложените по-горе от въззивния съд мотиви. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, и с оглед крайния извод за основателност на исковата претенция, до който е стигнал районният съд, въззивната инстанция счита обжалваноторешение за правилно. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски във въззивна инстанция в размер на 312 лв. В.ГР.Д.№1008/2012 г. ВТОС На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ№583 от 16.05.2012 година, постановено по ГР.Д.№6139 по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА „К. Б. М.” Е., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.”, ж.к. „М. ...”, Б. П. С., С. 6, да заплати на „П.” О., ЕИК-...., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.”Н. Г.” №., направените разноски във въззивната инстанция в размер на ...лв. /...../. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |