РЕШЕНИЕ
№410
гр.
Враца 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.11.2021
г. /шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора веселин вътов като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА КАНД №
472 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от *С.К. ***, в качеството му на процесуален представител на М.И.А. ***,
против Решение № 260063 от 16.07.2021 г., постановено по АНД № 136 по описа за
2021 г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 2598857 на ОДМВР
- Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
В жалбата се развиват подробни
съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, включително са наведени
твърдения за несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Релевирани са доводи, че нарушението
не е безспорно доказано, а съдът при постановяване на решението не е обсъдил
всички наведени в сезиралата го жалба възражения. Иска се отмяна на решението и
на потвърдения с него ЕФНГ. Претендирани са разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба, ОДМВР – Враца
не изразява становище по същата.
Участващият в касационното производство
прокурор от ОП – Враца дава заключение, че решението на РС – Бяла Слатина е
правилно. Излага доводи, че нарушението е безспорно установено с одобрено
техническо средство, а твърдяното нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредбата за
условията и реда за използване на техническите средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата е несъществено. Намира жалбата за допустима,
но неоснователна и отправя искане към съда да остави решението в сила.
В
настоящото производство от страните не са представени нови писмени
доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд – Враца, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на
чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационнен
контрол е Решение № 260063 от 16.07.2021 г., постановено по АНД № 136 по описа
на Районен съд – Бяла Слатина за 2021 г., с което е потвърден ЕФНГ серия К, № 2598857
на ОД на МВР Враца, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
За да стигне
до този извод, въззивният съд е приел, че процесният ЕФ
е издаден в съответствие с утвърдения образец на министъра на вътрешните работи
и съдържа лимитативно посочените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити относно
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата и точния час на извършването му, регистрационния номер на МПС и
собственика му, описание на нарушението, нарушените разпоредби и съответно
размерът на глобата. По съществото на спора районният съд е приел, че с
обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон, тъй като е
наложено законосъобразно по вид и размер административно наказание за безспорно
доказано, извършено от наказаното лице и при сочените обстоятелства нарушение,
именно на посочените разпоредби на ЗДвП, поради което санкционният акт е
потвърден.
Решението е валидно, допустимо и
правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
При постановяване на съдебния си акт
районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице, нито е допуснал нарушения
на материалния закон, които да са довели
до постановяване на неправилно решение. Съдът е проявил процесуална активност,
като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния
си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени
са възраженията на оспорващия и са формирани изводи за несъстоятелността на
същите, които изводи се подкрепят от доказателствата по делото и изцяло се
възприемат от настоящия касационен състав. В съответствие със събраните доказателства
и при правилното прилагане на материалния закон, въззивният съд е приел, че
нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, което е
преминало първоначална проверка в Български институт по метрология, видно от
Удостоверение БИМ № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., със срок на валидност до
24.02.2020 г., съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно средство за
измерване на скорост, като е преминало и последваща проверка след ремонт, съгласно
приложения по делото и Протокол № 2-13-19/26.02.19г. В съответствие с този
протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол, органът е
съобразил допустимата грешка при измерване на скоростта от плюс минус 3 км на 100 км/ч и е редуцирал фактически
измерената скорост с 3 км, което намаление е в интерес на наказаното лице.
От друга страна в
съответствие с чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, е представен и Протокол за използване на
АТСС. Този Протокол с рег. № 248р-4005/01.03.2019 г. (л.18 от АНД № 136/2021 г.) е коректно попълнен, с посочена дата,
начален и краен час на работа, наименование на пътя и точно местоположение на
контролирания участък – *** общо ограничение на скоростта – 50км/ч, брой
установени нарушения и е подписан от съставилия го служител. В същия е отразена
посоката на движение на контролираните МПС – към ***, а в графата „посока на
задействане“ е посочено „П“, като в легендата е пояснено, че „П“ означава
приближаващ автомобил. От представената по делото фотоснимка с установена
скорост е видно, че автомобилът е заснет отпред, т.е. приближаващ се, което
напълно съответства на отразеното в Протокола. На самата фотоснимка са посочени
конкретни GPS координати,
индивидуализиращи с изключителна точност мястото на нарушението и точния час. Действително
липсва снимка на разположението на уреда, но това не е съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото е изпълнено всичко посочено по-горе и в
никаква степен не е ограничен обема на защита на лицето.
Предвид изложеното
липсва нарушение на изискванията на чл.189, ал. 4 от ЗДвП, относно съдържанието
на електронния фиш, който се издава в съкратено и специално производство. В
това производство голяма част от общите правила на ЗАНН и ЗДвП не намират
приложение, което разрешение абсолютно обективно е обосновано от изключително
високата степен на обществена опасност на нарушенията, свързани с
несъобразяване на правилата на ЗДвП, въвеждащи ограничаване на скоростта на
движение при управление на МПС.
Районният съд при
правилно установена и основана на доказателствата по делото фактическа
обстановка е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален
закон правни изводи. Като е управлявал МПС със скорост от 81 км/ч, надвишаваща
с 31 км/ч позволената от ЗДвП за движение в населено място от 50 км/ч,
касаторът е реализирал състав на нарушение именно по чл.21, ал. 1 във вр. с чл.182,
ал.1, т. 4 от ЗДвП. Правилно въззивният съд е приел, че по същество извършеното
от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна
страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване
на избраната от водача на автомобила скорост с въведеното със закона
ограничение. То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш
законова норма на чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер
Липсват данни, а и не се твърди от
страна на оспорващия да е депозирал декларация,
съобразно чл.189, ал.5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето,
извършило нарушението. След като не е упражнил правото си
да възрази и да посочи конкретно физическо лице,
което е управлявало на посочената дата автомобила, с
който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие, а именно -
издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с
който автомобил е извършено конкретното
административно нарушение, а съгласно представената справка, това е
именно касаторът М.И.А..
Достигайки до тези изводи и приемайки
оспореният пред него ЕФ за законосъобразен, въззивният съд не е допуснал
нарушение на материалния закон и е постановил правилен съдебен акт.
Излагайки предимно доводи за процесуална
незаконосъобразност, касаторът не е посочил и представил правни аргументи,
факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите в ЕФ, оттам и
изводите на районния съд. Това, че е недоволен от издадения ЕФ и счита същия за
незаконосъобразен, съдът намира за защитна теза, а не релевантен към случая
факт.
Гореизложеното обосновава заключение
за правилност на изводите на въззивната инстанция, които след проведено
процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали потвърждаването
на процесния електронен фиш с валидно,
допустимо и съответно на приложимия материален закон решение,
което следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него се явява
неоснователна.
Предвид изхода на спора не следва да
се присъждат направените от касатора разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, вр. чл.218 АПК Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260063 от 16.07.2021 г., постановено по АНД № 136 по описа на Районен съд –
Бяла Слатина за 2021 г., с което е потвърден ЕФНГ серия К, № 2598857 на ОДМВР –Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.