№ 1751
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110214819 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на К. В. В. чрез процесуалният му представител, срещу
Заповед за задържане на лице рег. № 3286зз-57/09.10.2023 година, издадена от инспектор
при ОИП-ГДНП.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като се изтъква, че задържането е
незаконосъобразно и осъществено, без да са налице предвидените в чл.72, ал.1 ЗМВР
предпоставки, като се допълва, че самата заповед не сочи конкретното нормативно
основание за задържането, като в текста на същата единствено е отразено, че е издадена във
връзка с разследване на ОСО при ОП-Пловдив за престъпление по чл.233 НК, като в
жалбата се твърди, че същото не са води за деяние по посочената квалификация. На
следващо място пък се сочи, че задържането, което е форма на принудителна
административна мярка е извършено в противоречие с целта на закона, като в същото не се
сочат данни за конкретно извършено от страна на жалбоподателя престъпление, нито пък
при задържането му е предявено такова, а в самата заповед не отразена целта на прилаганата
ПАМ. Предвид на това се изтъква, че задържането е самоцелно прилагане на
държавна репресия, същото е засегнало правата и интересите на жалбоподателя в по-голяма
от необходимата степен, поради което и с привеждане на незадължителна съдебна практика
се иска нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят- В., редовно призован, не се явява
представлява се от адвокат Костадинов, който поддържа искането за отмяна на заповедта за
задържане по съображения аналогични с изложените в жалбата.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно
инспектор при ОИП-ГДНП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П., който
моли за потвърждаване на издадената заповед като правилна и законосъобразна. Следва да
се отбележи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с чл.153 АПК и легалната
дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК. Утвърден
1
принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като субект на
публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която произтича от
закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към даден момент.
Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган издал
заповедта, без да се налага индивидуализиране на конкретен служител на МВР.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
Под ръководството и надзора на ОП-Пловдив се провеждало досъдебно производство
270/23г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, пр.пр. № 7769/2023г. по описа на ОП-Пловдив,
водено за престъпление по чл.321, ал.1 НК. С Постановление от 09.10.2023г. на прокурори
при ОП-Пловдив, на основание чл.196, ал.1, т.6 НПК на ГДНП било възложено
установяването на конкретно посочени физически лица, включително жалбоподателя К. В.
В., както и задържането им за срок до 24 часа.
В изпълнение на посоченото по-горе постановление на 09.10.2023 година в 08:45 часа
жалбоподателят К. В. В., с ЕГН ********** бил задържан със Заповед за задържане на лице
рег. № 3286зз-57/09.10.2023 година, издадена от инспектор при ОИП-ГДНП, и освободен в
15.20 часа на същата дата. Съгласно изложеното в заповедта основание за издаването й,
задържането е осъществено на осн. чл. 72, ал. 1 ЗМВР, "има данни, че е извършило
престъпление по чл.233 от НК във връзка с образувано ДП 270/23г. по описа Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура гр.Пловдив".
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Заповед за задържане на
лице рег. № 3286зз-57/09.10.2023 година, декларация от К. В., протокол за личен обиск на К.
В., Удостоверение рег. № 328600-3207/16.01.2024г., Постановление от 09.10.2023г. за
възлагане на действие на ГДНП. Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви,
съответни едни на други, като не са налице основания за съмнение в автентичността или
достоверността, на който и да е от приложените документи, като същите поотделно и в
своята съвкупност допринасят за изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските
органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените
структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и
8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан
жалбоподателя К. В., а именно- Петко ***, е служител на ГДНП и заема длъжност
разузнавач, в отдел „Икономическа полиция“, при ГДНП. С оглед на това същият от една
страна заема длъжност в изрично посочена в чл.57, ал.1 ЗМВР структура- ГДНП, а от друга
видно от представеното удостоверение е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по
чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в
изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен
орган. На следващо място заповедта за задържането е издадена в писмена форма, и препис
от същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е
удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае
да упражни, с което формално е спазена процедурата по самото задържане. Тук е мястото да
се отбележи, че действително в заповедта за задържане не е посочен реда за неговото
оспорване, но това само по себе си не се отразява на законността на същото, а от друга
страна видно от факта на настоящото производство не е ограничило правото на защита на
2
задържаното лице.
Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на основание чл.72,
ал.1 ЗМВР, която разпоредба в т.1 до т.7 съдържа нелимитативно изброяване на правните
основания, на които се допуска задържане на лице за срок до 24 часа, като същите са
изключително разнородни по характер и се предпоставят от различни факти и
обстоятелства. В атакуваната заповед обаче отсъства посочване на конкретна хипотеза от
чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР, респективно практически не се съдържа посочване на правното
основание за издаването й, което в разрез с изискването на чл.74, ал.2, т.2, in fine ЗМВР,
което е самостоятелно основание за отмяната й. Действително в текста на заповедта е
отразено, че задържането се осъществява предвид това, че "има данни, че е извършило
престъпление по чл.233 от НК...", но този текст сам по себе си не сочи по категоричен и
недвусмислен начин правното основание за задържането, като същото следва да се
дефинира чрез посочването на конкретната законова разпоредба, а не да се извлича от текста
на заповедта.
В заповед рег.№ 3286зз-57/09.10.2023г., въз основа, на която е осъществено
задържането на жалбоподателя К. В. обаче не се съдържат и каквито и да е конкретни
фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на обстоятелствата
провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото на свободно
придвижване на лицето. В издадената заповед единствено се сочат номер на досъдебно
производство и разпоредба от НК, но с това по никакъв начин, не може да се приеме, че са
изпълнени изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което
отнесено към посоченото за това основание- данни за извършено престъпление означава
данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно посегателство, чрез
посочване най-малко на вида престъпление и в какво се е изразило деянието на лицето. В
настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта се свеждат
до цитиране на номер на ДП и цифров текст от Наказателния кодекс, което съдържание само
по себе си не носи каквато и да е допълнителна информация.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за
издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на
конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се
постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден
актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен
контрол върху тези съображения. В настоящия случай обаче такъв допълващ документ
липсва, като той не се съдържа в административната преписка, не е бил представен на
адресата на административния акт- жалбоподателя В., нито пък в рамките на настоящото
производство по съдебно оспорване на действията на полицейския орган. Предвид на това
не съдът намира, че атакуваната заповед не отговаря на изискванията на чл.74, ал.2, т.2
ЗМВР, като в нея не се съдържат и фактическите основания за издаването й, а такива
въобще липсват в административната преписка. Нещо повече чрез този пропуск е нарушено
правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането
си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по
въпросите относно законността на задържането. С оглед на изложеното съдът намира, че
при задържането на жалбоподателя К. В. са допуснати нарушения на процедурата, които в
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините
за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява достатъчно
основание за определя на задържането като незаконно от процедурна страна и отмяна на
издадената заповед. (в този смисъл и актуалната практика на АССГ, например Решение №
4355 от 01.07.2021г. по адм. д. № 2659/2021г., Решение № 4402 от 02.07.2021г. по адм.д.№
3
4952/2021г., Решение № 4441 от 05.07.2021г. по адм.д. № 4898/2021г., всички по описа на
АССГ).
Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на
заповедта т.е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен
съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането,
доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито
пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно
изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, единствено при
наличието на мотиви "съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата
основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на
обжалвания акт.", при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се
търсят в кориците на друго производство или да се излагат от друг орган.
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на К. В. В. се явява
незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг документ са изложени
правните и фактически основания за задържането, които да позволят на съда да извърши
контрол върху приложението на материалния закон или основателността на действията.
Недопустимо е чрез собствен анализ на материалите от разследването, съдът да запълва
празнотите в съдържанието на заповедта и да замества волята на административния орган.
Не на последно място следва да се отбележи, че от материалите по преписката в
частност от приложеното постановление на ОП-Пловдив не може да се извлече легитимна
цел за ограничаване на свободното придвижване на жалбоподателя. Задържането за срок до
24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР представлява форма на административна
принуда, което е правомощие на определена категория полицейски органи, като същото не
може да се упражнява по възлагане от друг орган, бил той и орган на досъдебното
производство. В случай, че намери за налични основанията за задържане на определено лице
във връзка със съпричастност към извършване на престъпление, то прокуратурата разполага
със собствено правомощие да осъществи същото по реда на НПК, но не и да възлага или
нарежда на органи на изпълнителната власт дали и как да упражняват собствените си
правомощия. Иначе казано наличието на Постановление от 09.10.2023г. по пр.пр. №
7769/2023г. на ОП-Пловдив, по никакъв начин не придава легитимност на задържането, при
липса на основания или цел на същото.
По тези съображения съдът намира, че извършеното на 09.10.2023г. задържане на
лицето К. В. В. се явява незаконосъобразно, а процесната заповед следва да бъде отменена.
По делото не се претендират разноски и съдът не дължи служебно произнасяне.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на К. В. В. по Заповед за задържане на лице
рег. № 3286зз-57/09.10.2023, като ОТМЕНЯ същата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд-гр.София в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4