Решение по дело №444/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с ЗПЗП и е образувано по жалбата на Ф. Н. Ч. от град Сърница, обл.Пазарджик, [ЕГН], против Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/6727 от 05.08.2021 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г.

В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане е неправилно и незаконосъобразно. Моли се за отмяна на обжалвания административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателката не се представлява. В писмени бележки моли съда да уважи жалбата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне, като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение в нормативно определения размер.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано с подаването на заявление за подпомагане с УИН 13/190619/03960 по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) и след извършени задължителни административни проверки и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление, към което са подписани общите и задължителните декларации.

Издадено е обжалваното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. след подадено заявление от Ф. Н. Ч., с което е заявила за подпомагане по схеми и мерки, базирани на декларирани площи (СЕПП, СПП, ЗДП, СЗ-КЛЧ, мярка 12/Натура 2000, подмярка 13.1/НР1).

Оспореното уведомително писмо е връчено на жалбоподателката на 29.03.2024 г., видно от протокол за връчване на л.45 в делото, а жалбата е подадена директно в Административен съд – Пазарджик по пощата на 12.04.2024 г. (л.87 в делото ), поради което същата е упражнила правото си на жалба в законоустановения 14-дневен срок.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът формира следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице с правен интерес от обжалването, адресат на акта и чиито права и законни интереси са засегнати от него и е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители). Разплащателна агенция, съгласно параграф 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според параграф 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП, е „процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността и я представлява, като разполага и с правомощието по вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. (л.39 – л. 40), с която Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирал на Заместник-изпълнителния директор П. Д. С. правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Уведомителното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и следва да отговаря на изискванията, въведени с чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 8 от АПК. В т. 4 от посочената разпоредба е прието, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Налице е императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

В разглеждания случай, като фактически основания за издаване на обжалваното уведомително писмо е посочено, че „Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП“. Други фактически, а също така и правни основания, не се съдържат в процесния акт, от които да се достигне до извод кои изисквания не са спазени. Не е ясно за кои площи от заявените за подпомагане парцели е прието, че са недопустими за подпомагане, по всяка една от заявените схеми и мерки, наложило и намаление на заявеното подпомагане, за да е възможна проверката за съответствието на фактическите констатации с действителното положение. Нито от Таблица 1 – оторизирани суми, нито в Таблица 2 – извършени плащания не са направени пояснения кои законови изисквания жалбоподателят не е спазил и респективно не може да се установи конкретното правно основание за намаленията, посочени в Таблица 1. В същата е посочена исканата сума по съответната схема/мярка, намаления в лева и оторизираната сума в лева. Не е посочено основанието за извършеното намаление по съответните схеми/мерки, а видовете намаления са посочени в легенда към съдържанието на Таблица 1, като въобще не е конкретизирано кое от изброените е приложимо.

Не е ясно не само основанието на намалението, но и за кой заявен парцел се отнася то. Уведомителното писмо следва да съдържа конкретна информация за всеки един парцел, който не отговаря на изискванията, неговата площ и основанието за извършеното намаление. От самото писмо по никакъв начин не може да се установи каква е причината за извършеното намаление на заявените за финансово подпомагане суми. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за извършената редукция с оспореното уведомително писмо. Няма конкретни относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. Дори и в приложените към преписката доказателства липсва излагане на фактическите основания за извършеното изчисление на размера на финансовото подпомагане.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален, лежи върху административния орган, който следва да установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Предвид посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо трябва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва. Следва да се отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но е недопустимо мотивите да се допълват впоследствие в съдебна фаза със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.

Предвид изложеното, съдът намира, че уведомителното писмо е издадено при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за издаването му, както и поради съществено нарушение на административно производствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменено.

Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, делото като административна преписка следва да се върне на компетентния административен орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане от Ф. Н. Ч., с която са направени намаления и са отказани плащания на поисканата от същата суми, съобразно указанието, дадено в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателката искане за присъждане на разноски, Държавен фонд „Земеделие“ гр. София следва да бъде осъден да й заплати такива в размер на 10 (десет) лева - държавна такса за завеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/6727 от 05.08.2021 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г.

ВРЪЩА делото като административна преписка на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на Ф. Н. Ч. от град Сърница, обл.Пазарджик, [ЕГН], съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от датата на влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Н. Ч., [ЕГН], адрес: град Сърница, обл.Пазарджик, [улица], направени по делото разноски в размер на 10 (десет) лева – държавна такса за завеждане на делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.