Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 10 709 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 226
ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 100 000 лв.
В исковата молба на Д.В.Х. се твърди, че
на 31.05.2015 г., около 19.30 ч. на пътя между с. Сестримо и ВЕЦ Белмекен, при
управление на МПС – лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ********, управляван
от Н.Х.Л.е причинено ПТП, при което загинал пътникът на дясна предна седалка И.В.Х..
Твърди се, че ищецът е брат на починалия. Твърди се, че връзката между двамата,
приживе, била изключително силна. За ищеца, неговият брат бил най-любимия му
човек и внезапната му смърт го съкрушила. Били неразделни от ранна детска
възраст, споделяли радости и несгоди, организирали почивки заедно, изпитвали
взаимна любов, уважение и респект.
Предвид тези фактически твърдения ищецът
е мотивирал правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на лек автомобил „Форд Мондео”, да й заплати сумата от 100 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на И.Х.. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ.
в срока за допълнителен отговор такъв не е заявен.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. П..
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата
на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото,
прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представено постановление за прекратяване на наказателно
производство от 18.08.2015 г. на ОП – Пазарджик по ДП 179/2015 г., водено срещу
неизвестен извършител, затова, че на 30/31.05.2015 г. на пътя от с. Сестримо
към ВЕЦ Белмекен, при управление на МПС – лек автомобил „Форд Мондео” с рег. №**
******, е нарушил правилата за движение по пътищата и с това по непредпазливост
е причинил смъртта на Н.Х.Л.и И.В.Х..
По делото е представено
удостоверение за наследници изх. № 225/04.06.2015 г. на Община Белово, от което
се установява, че И.В.Х. е починал на 31.05.2015 г. и е оставил за свой
наследник по закон К.И.Х./син/.
Представено по делото е и удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. №
190/26.06.2018 г., издадено от Община Белово, от което се установява, че И.В.Х.
е брат на Д.В.Х..
По делото е изслушана САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В
заключението си вещото лице е обосновало извод, че причина за настъпване на
ПТП-то са субективните действия на водача на МПС с органите за управление като
същият е имал техническа възможност да управлява със скорост, по-ниска от
критичната скорост за преодоляване кривата, при която автомобилът не би загубил
устойчивост.
Изслушана е и СМЕ, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. Съгласно
заключението на експертизата, причината за смъртта е механична асфиксия,
вследствие на запушване на дихателните пътища с вода – удавяне. Обоснован е
извод, че при осъществения механизъм на ПТП, наличието или не на поставен
предпазен колан не би повлияло на леталния изход.
В съдебно заседание на 17.02.2020 г. са събрани и гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля Н.Н.В..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата
на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на
деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не спорят относно факта, че към датата на ПТП по
отношение на лек автомобил „Форд Мондео” с ДКН РА ****** е налична валидна застраховка, покриваща риска
«гражданска отговорност», сключена при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя, противоправността на деянието респ. причинно-следствената
връзка между деянието и настъпилите вреди – факта на смъртта на И.Х. са
установени с оглед изводите на САТЕ.
Ищецът е роднина по съребрена линия /брат/ на починалия в ПТП. Съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. Разширеният кръг на материално легитимираните лица
се допуска по изключение, при наличие на установена връзка на привързаност
между лицата /в случая между братя/, която поради конкретни житейски обстоятелства е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, които надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Казано по друг начин в тези случаи за получаването на обезщетение не е
достатъчен факта на самата родствена връзка. Наред с
това следва да се установят морални
болки и страдания, надхвърлящи присъщите такива за съответната
връзка, разгледана в контекста на традиционните за българския бит и традиции взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
От ангажираните по
делото гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира, че между ищецът
и починалия в ПТП, негов брат е съществувала изключителна като интензитет
връзка, надхвърляща коментираните по-горе традиционни такива за българския бит
и традиция. В процесния случай по несъмнен начин, според настоящия съдебен състав е установена силна и трайна взаимна
близост и обич между двамата братя,
които са живеели и в общо домакинство, а смъртта на по-малкия от тях се е
отразила изключително тежко
в психоемоционален план на ищеца. Същият е претърпял личностна промяна, затворил се е в себе си, отказвайки да приеме, че брат му вече го няма, като тези му изживявания са му е причинили морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира заявеният иск за основателен до размера на 40 000
лв., за която сума същият следва да се уважи и отхвърли за горницата до пълния
предявен размер. Следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата
на деликта.
На основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се
следва възнаграждение в размер на 1694, 40 лв. с включен ДДС, съразмерно с
уважената част от иска, съблюдаване размерите на адвокатските възнаграждения,
посочени в Наредба 1/2004 г. респ. наличието на процесуалните предпоставки за
присъждане на възнаграждение по горецитирания ред.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на
2 661, 60 лв. – разноски. При определяне на сумата е взето предвид и
своевременно заявеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 760 лв. – ДТ и съдебни разноски, платени от
бюджета на съда.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Д.В.Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. М.Н.Т. сумата от 40
000 /четиридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на И.В.Х., в резултат на ПТП, реализирано на 31.05.2015
г. на пътя с. Сестримо – ВЕЦ Белмекен, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 31.05.2015 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1760 лв. – дължима ДТ и разноски за
депозит за съдебни експертизи.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. М.Н. - Т. сумата от 1694, 40
лв. с включен ДДС– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.В.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,– адв. М.Н.Т. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 2 661, 60 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: