Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр. Сливен, 27. 02. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети февруари,
две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно
административно-наказателно дело № 17 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от В.М.М.
***, подадена против Решение № 551 от 10.12.2019 г., постановено по АНД № 1229
/ 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 18-0804-003349 от 26.02.2019 г., издадено от Началника на
Група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с което на В.М.М. са наложени:
глоба в размер на 50 лева – за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП; глоба в размер на 50 лева – за
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП; и
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца – за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба жалбоподателят изразява
несъгласие с обжалваното съдебно решение, поради наличие на съществени
процесуални нарушения.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено
заявление чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и излага съображения
в подкрепа на твърденията си.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено
становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като
неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли
да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 24.10.2018 г. г. около 11:03 часа, в с. Н., в посока с. Б.,
жалбоподателят М. е управлявал лек автомобил с Рег. № ……………., като при
извършената проверка от служители на ОД на МВР – Сливен, е било установено, че:
автомобилът е технически неизправен – не свети на къса светлина десен фар;
автомобилът не е представен на годишен технически преглед; автомобилът не е
регистриран в законния срок при покупка и е с прекратена регистрация. За
констатираните нарушения: на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – за движение
с незначителна техническа неизправност на ППС; на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП – за
непредставяне на ППС на технически преглед; и на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – за
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на жалбоподателя е
съставен АУАН от 24.10.2018 г. Въз основа на съставения АУАН, на 26.02.2019 г.
е издадено процесното НП, в което наказващият орган е приел за установено, че В.М.М.
е нарушил виновно чл. 139, ал. 1, т. 1, чл. 147, ал. 1 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
и му е наложил, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на
50 лева; на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева; и на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
За да потвърди обжалваното НП като
законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил
описаните в АУАН и НП нарушения; направил е извод, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения; изложил е съображения, че
липсват основания за квалифициране на извършените нарушения като маловажни; счел
е, че наложените наказания са определени законосъобразно.
Видно от диспозитива на обжалваното
решение, е потвърдено НП № 18-0804-003349 от 26.02.2019 г. по описа на Сектор
Пътна полиция към ОД на МВР– Сливен, с което са наложени: за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.
1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева; за нарушение
на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер
на 50 лева; и за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца. Посочването в диспозитива на решението, че с
потвърденото НП наказанията са наложени на Н. А. З., вместо действителното лице
В.М.М., на което са наложени тези наказания, предвид мотивите, изложени в съдебния
акт, следва да бъде възприето като техническа грешка. От изложеното в съдебното
решение се установява формираната воля на съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление, с което са наложени административни наказания на
лицето В.М.М.. Не е налице порок, който да обуславя отмяната на съдебното
решение на това основание. Допуснатата техническа грешка в диспозитива на
съдебния акт е отстранима по реда на чл. 414 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по
делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящия съдебен
състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
е установено по несъмнен начин, че административните нарушения, за които
жалбоподателят е санкциониран, са извършени. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на
нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от
установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното
производство доказателства кореспондират с констатациите в съставения акт.
Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона
доказателствена сила.
Приетата за установена от Районния съд
фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства,
изведените от съда правни изводи са в съответствие с установените по делото
факти. Районният съд при правилно приложение на материалния и процесуалния
закон е приел, че жалбоподателят е извършил административните нарушения, за
които законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност
с налагане на наказания в предвидените от закона вид и размер.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което решението
следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 551 от 10.12.2019 г., постановено
по АНД № 1229 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: