№ 144
гр. Разград, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500295 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.257 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. И. Д. и Н. А. Д., подадена чрез пълномощник,
против решение № 286/24.04.2025г., постановено по гр.д. № 1864/2024г. по описа на РС
Разград, с което е прието за установено по отношение на същите, че А. И. А. е собственик на
недвижим имот с административен адрес: ***, представляващ поземлен имот, урегулиран с
площ 633 кв.м., неурегулиран с площ 611 кв.м., за който по одобрения със Заповеди №
25/1969 г. и № 1247/2007 г. план на село Дянково е отреден парцел XI-100 в квартал 151, въз
основа на осъществено давностно владение, ответниците – жалбоподатели са осъдени да
предадат владението и отстъпят собствеността върху същия имот на А. И. А. и е отменен на
основание чл.537 ал.2 ГПК констативен нотариален акт №56, том: 3, рег.№ 4632, дело № 430
от 23.04.2024 година за собственост на недвижим имот, издаден от нотариус с район на
действие РС Разград. Жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да бъде постановено решение по същество. Навеждат доводи за необоснованост
поради непълен и неправилен анализ от първостепенния съд на събраните гласни
доказателства.
Подаден е писмен отговор от А. И. А. чрез пълномощник, в който се изразява
становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемият моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
1
констатира следната фактическа обстановка: през 1991г. ищецът А. А. встъпил във владение
на процесния поземлен имот с адрес ***. Това станало след смъртта на неговата баба, която
приживе живеела в имота, и след настъпил в същото място пожар, от който жилищната
сграда била унищожена. След уговорка със своите брат и сестра, ищецът почистил мястото
и започнал да го обработва, като извършвал селскостопански дейности в него. От
показанията на свидетелите Р.Р. и А. С., живущи в с.Дянково, се установява, че ищецът
продължил да обработва имота до 2023 г. – окосявал имота, като наемал човек за косене,
засаждал го със земеделски култури. Мястото било оградено с телена ограда, която го
разделяла от жилищния имот на ответниците.
Междувременно, през 2005г. ответниците С. Д. и Н. Д. закупили съседния имот –
дворно място с жилищна сграда, с адрес ***. Закупуването било извършено по устна
уговорка с предходния собственик – свидетеля Р.Р.. Нанесли се и заживели в този имот, а на
21.10.2016г. се снабдили с нотариален акт №21, т.3, дело №304/2016г., съставен от нотариус с
район на действие РС Разград, за собственост върху поземлен недвижим имот, придобит по
покупка и давностно владение.
На 23.04.2024г. С. Д. и Н. Д. се снабдили с нотариален акт № 56, т.3, дело №430/2024г.
на нотариус с район на действие РС Разград, за собственост по давностно владение на
процесния поземлен имот с адрес ***.
Спорният въпрос е по фактите и изисква отговор дали ответниците са осъществили
давностно владение върху процесния поземлен имот с адрес ***, годно да ги направи
собственици, съответно дали ищецът е изгубил своето право на собственост върху същия
имот.
Във връзка с изясняването на поставения въпрос са събрани гласни доказателства.
Посочените по-горе св.показания на Р.Р. и А. С. ясно очертават периода, в който ищецът А.
А. е осъществявал владение върху имота – предмет на правния спор, и това е времето от
1991г. до 2023г.
За опровергаване на техните показания ответниците са ангажирали свидетелите А.А.
и Д.И., живущи в с.Дянково. От техните показания се установява, че ответниците С. и Н. Д.и
се настанили в съседния имот през 2005г. С. Д. се интересувал на кого е празното място.
Минали много години и ответникът решил да го почисти – преди 2-3 години го разчистил,
поставил колибки за кучета, пуснал кокошки и пауни.
Пред районния съд са разпитани и тримата свидетели, участвали в нотариалното
производство по обстоятелствена проверка – Н.Х., Д. А. и А.А.. Н.Х. и А.А. заявяват, че не
са виждали А. А. в имота, който бил празен и от около 10 години го чистел ответникът С. Д..
От друга страна са твърденията им, че ответникът поставил къщички за животни преди
година или две, също тогава го почистил от треви и храсти. Д. А. пък посочва, че
ответникът има това място от 40 години, но го разчистил през 2024г.
Анализът на събраните гласни доказателства води до извод, че ищецът А. А. е този,
който е владял спокойно, явно и необезпокоявано имота в периода 1991-2023г. Показанията
2
на св.Р. и С. са ясни, точни, безпротиворечиви и установяват именно горния факт. Чрез
останалите събрани гласни доказателства ответниците не са успели да опровергаят техните
показания. В тази насока следва да се посочи на първо място, че св.Н.Х., Д. А. и А.А. са
участвали в нотариалното производство по обстоятелствена проверка, което е едностранно,
несъстезателно, образувано по инициатива на ответниците и без участие на ищеца в него.
Последният не е могъл да постави въпросите си към тях, за да се изяснят фактите, на които
се позовава. В настоящото съдебно производство свидетелите повтарят частично своите
показания, но вече с противоречия в тях, след поставяне на конкретни въпроси и от двете
страни. По-нататък следва да се прецени обстоятелството, че св.Д. А. се намира в
зависимост от ответника С. Д., тъй като последният го ангажира с работа и му плаща
възнаграждение за това. Горните факти, преценени с оглед на останалите събрани
доказателства по делото, налагат извод за заинтересованост на тази група свидетели по
смисъла на чл.172 ГПК. По същество показанията им са неточни и отчасти противоречиви.
Твърдението на св.Д. А., че ответникът притежава имота от 40 години, не се установява от
останалите събрани доказателства, а и самите ответници не твърдят подобен факт.
Свидетелите сочат, че ответникът чистел имота от около 10 години, но конкретно го
разчистил преди година или две, когато започнал да отглежда животни в него. Също така
твърдят, че не са виждали ищеца в него. С горните твърдения свидетелите не опровергават
показанията на Р.Р. и А. С. – фактът, че не са виждали ищеца в имота, може да се обясни с
обстоятелството, че А. А. не е бил всеки ден в имота, а свидетелите нямат всекидневни
наблюдения върху дворното място. Освен това показанията им относно момента, в който
ответникът С. Д. започнал да разчиства мястото, са противоречиви и нееднозначни, поради
което не могат да послужат за извеждане на точни фактически констатации.
Показанията на А.А. и Д.И. също не опровергават свидетелствата на Р.Р. и А. С. – А.
и И. заявяват, че ответникът почистил празното място преди две-три години, след което
започнал да отглежда в него животни. Показанията им съвпадат с тези на св.Р. и С., както и
на твърдението на ищеца, че е обработвал имота до 2023г. Заявленията на А.А. и Д.И., че
преди това ответникът се интересувал на кого е празното място, не могат да доведат до
извод, че ответниците са осъществили владение по-рано от 2023г.
При така направения анализ на свидетелските показания се налага извод, че ищецът
А. А. е осъществил явно, непрекъснато и необезпокоявано владение над спорния имот в
периода 1991-2023г.
С горните изводи по фактите въззивният съд дава отговор на оплакванията в жалбата,
като приема, че районният съд е направил правилен анализ на събраните гласни
доказателства и не се налага приемане на фактическа обстановка, различна от приетата от
първостепенния съд.
Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи: За да
бъде уважен искът за собственост по чл.108 ЗС, следва да бъде установено, че ищецът е
собственик на спорния имот, ответниците го владеят и владението им се осъществява без
правно основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите две предпоставки, а
3
ответниците следва да докажат, че владеят имота на годно правно основание.
Във връзка с първата предпоставка ищецът твърди, че е собственик на имота по
силата на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1991г. до 2023г. За
наличието на придобивна давност позоваващият се на нея следва да докаже владение, което
е: непрекъснато в продължение на 10 години, явно – видимо и открито за всички, и
необезпокоявано – без друго лице да оспорва владението по съдебен ред или чрез други
средства, предвидени в закон.
От събраните и обсъдени по-горе доказателства се установява, че ищецът е владял
имота за себе си до 2023г. в продължение на повече от 10 години. Ответниците не са успели
да опровергаят горното обстоятелство и да докажат, че към 2024г., когато са се снабдили с
констативен НА, тяхното владение е продължило 10 години. От направения по-горе анализ
на доказателства се установява, че владението на ответниците е било явно, считано от 2023г.
Дори и да са имали намерение да завладеят имота за себе си преди тази година, същите не са
сторили това явно по отношение на А. А.. От 2023г. до снабдяването им с констативен
нотариален акт, а и до настоящия момент, владението не е продължило 10 години и е
оспорено от заведения в настоящото производство иск от А. А.. При това положение следва
да се приеме, че собственик по давностно владение към 23.04.2024г. /датата на издаване на
констативния нотариален акт в полза на ответниците/ е ищецът А. И. А..
Доказана е и втората предпоставка на ревандикационния иск – към момента на
завеждането му и към настоящия момент имотът се владее от двамата ответници. В тази
насока са събраните гласни доказателства, а и между страните няма спор по този въпрос.
Третата предпоставка на иска също е доказана – ответниците не са успели да
проведат успешно доказване на твърдението си, че владеят имота на годно правно
основание. Съгласно чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или
ако собственикът се откаже от него. Ответниците не са придобили имота по давност. А. А.
не се е отказал от правото си на собственост. Следователно ищецът е останал собственик на
спорния имот и ответниците го владеят без правно основание.
Искът с правна квалификация чл.108 ЗС е доказан по основание и следва да бъде
уважен.
Като последица от основателността на ревандикационния иск и на осн. чл.537 ал.2
ГПК, издаденият констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №56, том 3,
рег.№ 4632, дело № 430 от 23.04.2024 година на нотариус с район на действие РС Разград,
следва да бъде отменен.
Като е достигнал до същите изводи като краен резултат, районния съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Страните претендират присъждане на съдебни разноски за въззивното производство.
С оглед изхода от правния спор такива се дължат на въззиваемия А. А.. Същият е заплатил
адв.възнаграждение в размер 800лв. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да му
заплатят тази сума.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 286/24.04.2025г., постановено по гр.д. № 1864/2024г. по
описа на РС Разград.
Осъжда С. И. Д. и Н. А. Д. да заплатят на А. И. А. сумата 800лв. за направени
деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване ред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5