Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,05.11.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря Теодора Вутева
Разгледа докладваното от Генева гр.д. № 163/2020г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и с ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на „ М.Б.“ ЕАД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***,против
решение № 181 от 15.11.2019г. на РС-Елин Пелин по гр.д. №968/2018г.,с което са
отхвърлени исковете на дружеството срещу М.Г.Й. с ЕГН ********** в качеството и
на физическо лице, собственик на заличеноото ЕТ“М.-М.Й.“ с адрес на управление ***,за
сумата 19 072.14лв., от които 12 748.47 лв. просрочена главница,4622.56 лв.
просрочена наказателна лихва за периода от 06.07.2009г. до 25.03.2016г.,18.48
лв. разноски, 1682.63 лв. законна лихва за периода от 26.03.2016г. до
03.08.2017г. и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане на сумата.Релевират се оплаквания за
необоснованост,материална незаконосъобразност и съществени процесуално
нарушения.Поддържа,че длъжникът е уведомен за цесията с връчване на исковата
молба.Съдът превратно изтълкувал отказа на ищцовото
дружество да се назначи съдебно-счетоводна експертиза като „отхвърляне на доказателствената тежест“, вместо да назначи такава
служебно.Отделно се поддържа,че пресмятането на лихвите не изисквало специални
знания.Процесуалните представители на ответницата не оспорили доказателствата,представени
с исковата молба, и дори поискали споразумение.Ответницата изобщо не ангажирала
доказателства,че е платила претендираните суми,за което изрично й било указано.Претендират
се разноски за двете инстанции 4039.14
лв., от които 250 лв. хонорар за вещо лице и по 1322.40 лв. адвокатски хонорар
за всяка инстанция.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор.
След
преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната жалба процесуално допустима и основателна.
Видно от
приложения към исковата молба договор между „Ю. Б.“АД и ЕТ „М.М.Й.“,ответницата
е получила кредит на 16.07.2008г. като сумата 12 800 лв. е усвоена на
17.08.2008г.,ведно с такса в размер на
200 лв. На 21.06.2017г. е сключен договор за цесия между банката и ищцовото дружество,което получава вземанията ведно с
привилегиите,обезпеченията ,личните гаранции и
другите им принадлежности в полза на
кредитора.Според приетата от настоящата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза към датата на прехвърляне на
вземането размерът на непогасената главница възлиза на 12 748.47 лв.Неплатената
възнаградителна лихва възлиза на 4 243.05 лв. за
периода от 06.07.2009г. до 05.04.2011г.Неплатената наказателна лихва за периода
от 21.11.2008г. до 22.02.2011г. възлиза на 382.34 лв.Неплатените такси за
периода от 31.01.2009г. до 31.01.2011г. възлизат на 18.48 лв.Неплатената
законна лихва за забава за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г. възлиза на
1756.80 лв.Начислената лихва за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г. възлиза
на 1682.63 лв.Исковата молба и
депозирана но 31.10.2018г. и към нея е приложен договор за цесия.Съдебните
книжа са получени на 05.01.2019г., от
която дата следва да се счита,че цесията е съобщена на длъжника на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД.За да отхвърли исковете,първоинстанционният съд е приел,че цесията нямала действие
по отношение на длъжницата,тъй като не й била съобщена.На второ място, въпреки
,че с исковата молба била поискана съдебно-счетоводна експертиза, в с.з. ищецът
се отказал от нея и следвало да понесе неблагоприятните последици от
недоказване на фактите,относно които носи доказателствена
тежест-правопораждащите факти за претендираните
вземания.Тези доводи са необосновани и неправилни.В исковата молба изрично се
претендира уведомлението за цесия да се счита извършено към момента на връчване
на съдебните книжа,което е в унисон със съдебната практика.На второ място,съдът
е бил длъжен да укаже на ищеца изрично последиците от оттегляне на доказателственото искане за назначаване на експертиза,тъй като
ищецът е изказал съображения за нецелесъобразност/спестяване на време и
разноски/.При положение,че ответницата не е депозирала отговор в срока по
чл.131 ГПК, не е логично съдът да приеме исковете за недоказани само с
посочените в атакуваното решение аргументи.По изложените съображения настоящата
инстанция намира решението необосновано и незаконосъобразно.Следва решението да
бъде отменено, и по отношение на ответницата да бъде признато за установено,че
дължи на ищеца исковите суми,потвърдени
от съдебно-счетоводната експертиза ,ведно с дължимите съдебни разноски за двете
инстанции.
Водим от
горното, Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №181 от 15.11.2019г. по гр.. № 968 от 2018г. на РС-Елин Пелин и ВМЕСТО
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на М.Г.Й. с ЕГН ********** като физическо лице, на
собственик на заличеното ЕТ“М.-М.Й.“ , с адрес ***, че дължи на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***,
на осн. чл 124, ал.1,предл.първо ГПК следните суми, дължими по договор за кредит
за оборотни средства от 16.07.2008г. с „Ю. Б.“ АД и договор за цесия между „Ю.Б.“ АД и „М.Б.“ЕАД от 21.07.2017г.:12
748.47 лв. главница, 4622.56 лв. наказателна лихва за периода от 06.07.2009 г.
до 25.03.2016г., 18.48 лв. разноски , 1682.63 лв. законна лихва за периода от
26.03.2016г. до 03.08.2017г.,ведно със законната лихва,считано от 31.10.2018г.
до окончателно плащане на сумата
ОСЪЖДА М.Г.Й. с ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***,
съдебни разноски за двете инстанции в
размер на 4039.14 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.