ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...................... 09.03.2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 09.03.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 181/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
ЯОС, изпълнявайки
процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на
допустимостта на въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР -
гр.София, подадена от юриск.Я.Т., против Решение №117/07.01.2020г. на Елховския
районен съд, постановено по гр.д.№ 466/2019г. по описа на ЕРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и
допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва
възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба от ГД"Гранична
полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Я.Т., се обжалва решение №117/07.01.2020г.
на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 466/2019г. по описа на ЕРС, с
което първоинстанционният съд ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”
МВР-гр.София, да заплати на В.В. В., ЕГН
********** ***, действащ чрез
процесуален пълномощник адв. М. Х.Д. ***
сумата от 1663.27 /хиляда шестстотин шестдесет и три лева и двадесет и седем
стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 19.06.2016г. до 19.06.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 19.06.2019г., до
окончателното изплащане; на основание чл.86 от ЗЗД сумата 189.48 лева – лихва
за забава върху главницата от 1663.27лв. за периода на забавата от 01.08.2016г.
до датата на подаване на иска в съда -19.06.2019г., както и разноски.
Въззивникът обжалва решението като
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че за процесния период ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата
на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване
на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения
извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР
като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи като за спорния въпрос за периода от 19.08.2014
г. до 02.08.2016 г. приложима била Наредба №81213-407 от 11.08.2014 г., за останалата
част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г.. и посочената нормативната
база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният
съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на
служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да
се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените
в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице
- продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и
постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден
писмен отговор от въззиваемия В.В.В., чрез адв.М.Д. ***, в който се излага
подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че
първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски
пред въззивната инстанция.
С оглед изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 21.04.2020г. от 10.30ч., за която дата и час да се призоват
страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.