Определение по дело №181/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 март 2020 г.
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20202300500181
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№ ......................   09.03.2020г., гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито заседание на 09.03.2020г. в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                                        ВЕСЕЛА СПАСОВА

                  

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 181/2020г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Я.Т., против Решение №117/07.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 466/2019г. по описа на ЕРС.

ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва възивната жалба и отговора:

С въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Я.Т., се обжалва решение №117/07.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 466/2019г. по описа на ЕРС, с което първоинстанционният съд ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, да заплати на В.В.  В., ЕГН ********** ***, действащ  чрез процесуален пълномощник адв. М.  Х.Д. *** сумата от 1663.27 /хиляда шестстотин шестдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.06.2016г. до 19.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 19.06.2019г., до окончателното изплащане; на основание чл.86 от ЗЗД сумата 189.48 лева – лихва за забава върху главницата от 1663.27лв. за периода на забавата от 01.08.2016г. до датата на подаване на иска в съда -19.06.2019г., както и разноски.

Въззивникът обжалва решението като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи като за спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. приложима била Наредба №81213-407 от 11.08.2014 г., за останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г.. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Няма доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия В.В.В., чрез адв.М.Д. ***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.

С оглед изложеното, ЯОС

                                                                                                    

ОПРЕДЕЛИ:                     

                                                                                                                                                                                                                                                                                       

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.04.2020г. от 10.30ч., за която дата и час да се призоват страните по делото.

Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.                            

Да се връчи препис от определението на страните.    

 

 

                                                                                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                                   2.