Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 45 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК
Н.Г.Л. *** ЕГН **********
е предявил против С.П.К. *** ЕГН **********
искове за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на общите им деца М. Н.Л., роден на *** г. и М. Н. Л., родена на *** г.
В исковата молба се твърди, че децата са родени по
време на съвместното съжителство между страните. До началото на 2020 г. живели
съвместно в апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. Х. Д.“, собственост на
майката на ответницата. След раждането на второто им дете ответницата отказала
да гледа дъщеря си, започнала системно да злоупотребява с алкохол, станала
агресивна към по-голямото си дете. На 07.12.2019 г. ответницата изоставила малкото
дете във фризьорски салон, а на
17.01.2020 г. след сигнал от съседи за налаган физически тормоз над детето М.
била настанена на принудително лечение. На 07.05.2020 г. отново е била отведена
на принудително лечение. На 17.10.2020
възникнал пожар в семейното им жилище в гр. С.. Сочи се, че С.К. поради
заболяването си параноидна шизофрения е с 80 % трайно намалена
работоспособност. . От началото на 2020 г. децата живеели при родителите на
ищеца в гр. К..
Ответницата не е намерена на регистрирания ѝ
постоянен и настоящ адрес, като назначеният ѝ особен представител – адв. П.
не взема становище по иска. В съдебно заседание не оспорва иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че Н.Г.Л. и С.П.К. са родители на децата
М. Н.Л., ЕГН
********** и М. Н. Л., ЕГН **********.
От представената по делото медицинска документация –
експертно становище от 18.05.2006 г. на Комисия за експертна оценка на болни
при отпускане на психофармакологични медикаменти при УМБАЛ „Александровска“
ЕАД, епикриза на ЦПЗ –Бургас от 1997, епикризи на Психиатрична клиника при МБАЛ
„Александровска“ от 2007 г. и 2014 и
2018 г., епикриза на ДПБ „Св. Иван Рилски“ от 2020 г. и експертно решение № 10668 от 132/20.08.2018
. на II МБАЛ
С. се установява, че ответницата е с хронично психиатрично заболяване, като е с
80 % трайно намалена работоспособност.
От изискания по делото социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“ Ихтиман, се установява, че към настоящия момент
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата се полагат от
бащата в семейната им къща н гр. К.. М. е записан в шести клас за учебната
2020/2021 г. в ОУ „Кирил и Методий“ гр. К., а М. предвид възрастта си не
посещава учебно заведение. М. споделил със социалния работник, че желае да
остане да живее при баща си, който не ограничавал контактите му с майка му,
която не приемала редовно лекарствата си. Към настоящия момент бащата е
подпомаган в непосредствените грижи за децата от своите родители и е осигурил
сигурна семейна среда за тях. В доклада е посочено, че в къщата на родителите
на ищеца има създадени отлични условия за отглеждането на децата.
От показанията на св. М. Г., която е съседка на ищеца,
се установява, че грижите за двете деца се осъществяват от Н. и неговата майка.
Те дошли в К., когато малката била на около 20 дни. Майката на децата не е
идвала откакто те са се преместили Твърди, че в къщата има много добри условия
за децата.
Според св. Н. Л., която е майка на ищеца, С. след
раждането на децата изпадала в депресия. Взимали М. в К. докато се оправи и
после пак ѝ го връщали. Няколко дни след раждането на детето М., Н. *** и
оттогава те се грижат за двете деца. М. се справял много добре в училище и бил
отличник. С. не е идвала да вижда децата, обаждала се няколко пъти по телефона.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-психиатрична експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява,
че ответницата С.П.К. боледува от параноидна шизофрения, епизодично протичане с
устойчив дефицит, като заболяването при недобра поддържана терапия и за в
бъдеще ще формира негативна емоционална и семейна среда. Според вещото лице
психотично мотивираното ѝ поведение може да изложи на риск здравето и
живота на децата. Освен това налудното поведение, загубата на емоционален
контакт ще оформят неблагоприятна среда за оформяне на личността и възпитанието
на децата, поради което и К. не би могла да полага адекватни грижи за децата си
и да изпълнява пълноценно задълженията си на родител. В съдебно заседание
вещото лице заявява, че към настоящия момент ответницата се намира на лечение в
ДПБ „Карлуково“ по повод пореден психотичен пристъп. Според вещото лице
заболяването ѝ има необратим характер и не би могло да се получи
подобрение в състоянието ѝ.
В съдебно заседание съдът лично се убеди в състоянието
на ответницата, която е доведена от ДПБ „Карлуково“, и с която не можа де се
установи последователен и словесен контакт.
От правна страна:
По иска с
правно основание чл. 127, ал. 1 СК
Съгласно разпоредбата на
чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на
детето от двамата родители заедно и поотделно и се извършва по общо съгласие на
родителите. От своя страна, чл. 127, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите
не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, то спорът помежду им следва да бъде разрешен от районния съд по
настоящия адрес на детето.
При решаване на спор
относно родителски права в своята дейност, съдът е воден от установените в
задължителната съдебна практика критерии, в частност от постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието
на Семейния кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент
(така и решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г.
о., ГК). Така съдът при постановяване на решението и съобразяване интересите на
детето се ръководи от родителските качества на всеки от родителите, полаганите
от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да
подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.,
от моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите
условия, с които разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между
него и всеки от родителите му, а също и
от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
В случая от събраните в хода на производството се установи, че ответницата
страда от тежко прогресиращо психиатрично заболяване, което не ѝ
позволява пълноценно да упражнява родителските си права, а и представлява
опасност за правиното физическо и емоционално развитие на децата..
От друга страна, в хода
на производството се събраха достатъчно убедителни доказателства за това, че
ищецът притежава необходимия родителски капацитет и е осигурил условия и
сигурна среда за отглеждането и възпитанието на децата.
Ето защо, съдът, мотивиран
преди всичко от интересите на децата, приема, че бащата Н.Л. към настоящия
момент се явява по-подходящия за
отглеждането на М. Л. и М. Л. родител, поради което и така предявеният иск за
предоставяне упражняването на родителските права следва да бъде уважен.
По отношение режима на лични контакти на майката с
детето, съдът приема, следното:
Личните контакти на родителя с
детето, на когото не са предоставени
родителските права, са изключително важни за неговото развитие.
Пълноценните контакти са в интерес и на родителя, и на детето. В случая обаче, предвид
състоянието на ответницата и възможността нейното поведение да изложи на риск
децата съдът приема, че личните ѝ контакти
следва да бъдат ограничени, като същите следва да се осъществяват в
присъствието на бащата или упълномощено от него лице. При определяне на режима
на лични контакти съдът съобрази възрастта на децата /М. е на 12 години, а М. –
на 2/, поради което и прие, че следва да бъде определен следният режим на лични
отношения: всяка втора и четвърта и трета събота от месеца от 10,00 часа до
18,00 часа без преспиване. При подобряване на състоянието на ответницата
определеният режим на лични контакти може да бъде изменен.
По издръжката:
Доколкото родителят, комуто се предоставят за упражняване родителските
права по отношение на общите деца, им предоставя дължимата издръжка под формата
на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, другият родител
следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка за
това. В случая не са събрани доказателства за доходите на ответницата. Тя е с
намалена работоспособност и предвид заболяването ѝ трудно би реализирала
доходи, но във всички случаи всеки от родителите дължи издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от
това дали са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото, като задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждането му, а конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя.
Освен това в ал. 2 на чл. 142 СК императивно е посочено, че минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Към момента на постановяване на съдебното решение минималната работна
заплата за страната е в размер на 650,00 лева, съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г.
за определяне нов размер на минималната работна заплата, т.е. минималният
размер на присъдената издръжка следва да е не по-малко от 162,50 лева. В този
смисъл съдът приема, че доколкото няма данни за изключителни нужди на децата и
предвид намалената работоспособност на майката следва да определи издръжка в
минималния, предвиден от закона размер.
По разноските
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, но след като той не е заявил подобна
претенция, такива не следва да му бъдат присъждани.
На С.К. следва да бъде възложено да заплати и държавна
такса по определената издръжка в съответствие с Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК в размер на 468,00 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на Н.Г.Л. *** ЕГН **********
упражняването
на родителските права по отношение на детето М. Н.Л., ЕГН **********, при когото то ще живее.
ПРЕДОСТАВЯ на Н.Г.Л. *** ЕГН **********
упражняването на родителските права по
отношение на детето М. Н. Л., ЕГН **********, при когото
то ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения на майката С.П.К. *** ЕГН **********
с децата М. Н.Л., ЕГН ********** и М. Н.
Л., ЕГН **********: всяка втора и
четвърта събота от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа без преспиване, в
присъствието на бащата или упълномощено от него лице.
ОСЪЖДА
С.П.К. ***
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на М. Н.Л., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Н.Г.Л. *** ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 162,50 лв. (сто
шестдесет и два лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА
С.П.К. ***
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на М. Н. Л., ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Н.Г.Л. *** ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 162,50 лв. (сто
шестдесет и два лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА С.П.К. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ да
заплати в полза на ИРС държавна такса върху иска за издръжката в размер на 468,00
лв. /четиристотин шестдесет и осем лева/, ведно с пет лева за служебно издаване
на изпълнителен лист в случай, че не ги внесе доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/