№ 20291
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110157207 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба от 03.10.2025 г. от ищците Д. Т. В. и К. Т. Р. чрез адв. Г., с
която е направено искане за допълване на постановеното по делото решение № 15551 от
15.08.2025 г. в частта, с която Г. М. Г., е осъдена да заплати на Д. Т. В. и К. Т. Р., сумата от
1087,50 лева на всеки, представляваща стойността на възстановената им запазена част от
наследството на техния баща Т. Р. В., починал на 13.05.2022 г., от моторно превозно
средство лек автомобил марка „.........“, модел .........., произведен 1981 г., с рег. № .........,
прехвърлен в полза на трето лице преди предявяване на исковата молба с договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство с нотариална заверка на подписите от
29.07.2022 г., с присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумите от датата на влизане в сила на решенето до окончателното изплащане на вземането.
В срока за отговор на молбата, такъв не е постъпил от Г. М. Г..
При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото,
съдът намира следното:
Молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в
законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
С решението от 15.08.2025 г. на ищците е възстановена в пари стойността на
запазената им част от наследството на техния баща Т. Р. В., починал на 13.05.2022 г., от
моторно превозно средство лек автомобил марка „.........“, модел .........., произведен 1981 г., с
рег. № ........., прехвърлен в полза на трето лице преди предявяване на исковата молба с
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство с нотариална заверка на
подписите от 29.07.2022 г., като бенефициера по завещанието Г. М. Г. е осъдена да заплати
1
сумата от 1087,50 лева на всеки.
Съгласно Решение № 50063 от 31.05.2023 г. по гр. дело № 3334/2017 г. на I ГО на
ВКС, на което молителите се позовават, върху сумата за възстановяване на запазена част от
наследството, присъдена по реда на чл. 36, ал. 1 или ал. 2 ЗН, се дължи законна лихва от
момента на влизане на решението в сила. Според цитираното решение присъждането на
съответната сума е част от отправеното до съда искане за възстановяване на запазената
част от наследството и изрично искане за присъждане на законната лихва върху тези
суми не е необходимо. Законната лихва се дължи от датата на влизане на решението в сила.
Ето защо, доколкото стойността на запазената част на молителите в производството
по чл. 250 ГПК от отчужденото на 29.07.2022 г., преди подаване на исковата молба в съда,
моторно превозно средство, е възстановена в пари, върху сумата следва да се присъди и
законна лихва считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното
изплащане на вземането, в който смисъл решението следва да се допълни.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, решение № 15551 от 15.08.2025 г.,
постановено по гр. дело № 57207/2022 г., по описа на СРС, IІI ГО, 87 състав, в следния
смисъл:
„ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. ..............., да заплати на Д. Т. В.,
ЕГН **********, с адрес в .............. и К. Т. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. ..........., сумата
от 1087,50 лева на всеки, представляваща стойността на възстановената им запазена част от
наследството на техния баща Т. Р. В., починал на 13.05.2022 г., от моторно превозно
средство лек автомобил марка „.........“, модел .........., произведен 1981 г., с рег. № .........,
прехвърлен в полза на трето лице преди предявяване на исковата молба с договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство с нотариална заверка на подписите от
29.07.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на
решението до окончателното изплащане на вземането.“,
КАТО В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ диспозитивът на решението остава непроменен.
Решението подлежи на обжалване ред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2