Присъда по дело №4/2025 на Районен съд - Лом

МОТИВИ по НОХД № 4/2025 г. по описа на РС – Лом:
Районна прокуратура гр. Монтана ТО гр. Лом е внесла Обвинителен акт
по досъдебно производство № 486/2024 год. по описа на РУ - Лом, респ. пр.
преписка № 3379/2024 г. по описа на МРП ТОЛ срещу ***, ЕГН: **********
за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НK.
Подсъдимият Краси Цветанов е обвинен в това, че: за периода от края на
м. декември 2022 година до 20.02.2023 г. в гр. Лом, обл. Монтана, ул. ***, в
съучастие като съизвършител с ******, *** и *** всичките от гр. Лом, обл.
Монтана, в условията на продължавано престъпление, в две поредни вечери,
отнел от владението на *** от гр. Лом, обл. Монтана, чужди движими вещи,
както следва: през първата вечер отнел 10 броя чувала с донбаски въглища и
през втората вечер отнел 20 броя чувала с донбаски въглища, или всичко 30
броя чувала с донбаски въглища, на обща стойност 795,00 лева, негова
собственост, без съгласието му с намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурорът поддържа обвинението, което намира за доказано по
безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага на
съда да му наложи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК: „лишаване
от свобода”, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде
отложено с 3-годишен изпитателен срок.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, като на осн. чл. 269, ал. 3
от НПК делото се разглежда и решава в негово отсъствие. Представлява се от
назначеният му за служебен защитник адв. Н.А. от МАК, който моли съда да
определи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК: „лишаване от
свобода”, за срок, близък до минималния, изпълнението на което на осн. чл.
66, ал. 1 от НК да бъде отложено с 3-годишен изпитателен срок.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по делото,
прие за установено следното от фактическа страна:
*** не е криминално проявен. С ***, *** и И*** са приятели.
Една вечер, в края на м. декември 2022 година, преди Коледните
празници, в гр. Лом, обл. Монтана, четиримата се събрали заедно. В процеса
на разговор *** предложил да отидат в дома на *** в гр. Лом и да извършат
кражба на въглища, които впоследствие да продадат. Останалите се съгласили
и в късните часове на нощта отишли на място. *** прескочил оградата,
отишъл до селскостопанската постройка, където се съхранявали въглищата и
започнал да изнася чувалите, които през мрежата предавал на останалите.
Така изнесли общо 10 бр. чували с въглища, които впоследствие продали на
св. *** и получената сума си разделили.
Следващата вечер ***, ***, *** и *** отново се събрали заедно и
решили да влязат в къщата на св. *** и да изнесат още чували с въглища.
Отново *** прескочил оградата и от постройката изнасял и подавал чувалите с
въглища на останалите, които били отвън пред имота. Този път те изнесли 20
1

бр. чували, които отнесли в съседен имот. На следващия ден въглищата
продали отново на св. ***, като получената сума си разделили.
Предвид обстоятелството, че св. *** бил трудно подвижен, живеел сам и
нямал телефон, от който да подаде сигнал за извършената му кражба, такъв
подал в РУ – Лом едва на 20.02.2023 г. С Постановление на прокурор в РП
Монтана ТО Лом е образувано ДП на 16.03.2023 г. В хода на разследването е
разпитана като св. ***, наследник на пострадалия *** /който междувременно
бил починал на 14.11.2023 г./, приобщени са писма и справки, извършвани са
процесуално-следствени действия по делегация. Изготвена е съдебно-
оценителна експертиза, според която стойността на 30 бр. чували с донбаски
въглища е 795,00 лв. По отношение на ***, *** и И*** материалите по делото
са отделени в друго досъдебно производство, приключило с влязла в сила
присъда.
С Постановление от 30.08.2024 г. *** е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По доказателствата:
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които проверени
по отделно и в съвкупност не оставят никакво съмнение за фактите от
предмета на доказване: отнемането на движимите вещи /чували с донбаски
въглища/ от *** без знанието и съгласието му, както и съзнаването на това
обстоятелство от подсъдимия към момента на извършване на деянието.
Съдът дава вяра на показанията на св. *** и ***, тъй като са
добросъвестно дадени, обективни, безпристрастни, без противоречия
помежду си, като си кореспондират и със събраните по делото писмени
доказателства. Показанията на св. *** са наистина оскъдни, тъй като същата
посочва единствено, че е разбрала, че от дома на баща й е извършена кражба.
Повече яснота по фактическата обстановка внасят показанията на св. ***.
Същият потвърждава, че подсъдимият ***, заедно с ***, *** и И*** са му
предложили и продали на два пъти чували с донбаски въглища, които е
използвал за отопление. Както беше посочено, показанията на този свидетел
се кредитират от съда като достоверни и обективни. Същият не е разпитван на
ДП, но му е снето сведение. Действително, то не е дадено от *** в качеството
на свидетел, т. е. не е гласно доказателствено средство. Но то е писмено
такова, защото безспорно е документ, интересуващ процеса със своето
съдържание. А това съдържание представлява описание на това, как *** е
закупил от подсъдимия *** и другите три лица, действали с него, процесните
чували с въглища. Показанията му в хода на съдебното следствие са напълно
идентични с отразеното в сведението. В тази връзка следва да се отбележи, че
няма противоречие между неговите показания и писмените доказателства по
делото /най-вече дадените от ***, ***, *** и *** сведения/. Още към този
момент подсъдимият е признал, че е отнел описаните движими вещи без
знанието и съгласието на собственика. Съдебното следствие е проведено в
отсъствие на подсъдимия и обяснения не са дадени. Но това не е пречка
2

депозираните в хода на ДП такива да се преценяват съвкупно с останалите
събрани по делото доказателства. Разпитан в качеството на обвиняем, *** още
веднъж е заявил, че се признава за виновен за извършеното престъпление.
Тези обяснения са в синхрон с останалите гласни и писмени доказателства,
поради което и единственият извод, който може да се направи, е именно, че
престъплението е извършено от подсъдимия ***.
От правна страна:
Обект на престъплението по чл. 194 от НК са обществените отношения,
свързани с нормалното осъществяване правото на собственост. От обективна
страна предмет на престъплението „кражба“ е чужда движима вещ.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта – прекъсване
владението върху вещта и установяване владение на дееца върху нея. От
субективна страна следва да е налице пряк умисъл като форма на вината и
специфична цел – противозаконно да бъде присвоена вещта.
Съдът намира, че подсъдимият *** е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състав на престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият е отнел от владението на *** общо
30 броя чувала с донбаски въглища. Деянието е извършено в съучастие, като
съизвършител заедно с И***, *** и *** и при условията на продължавано
престъпление, тъй като са извършени две деяния, осъществяващи състав на
едно и също престъпление, при идентична обстановка и при еднородност на
вината, а второто деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на първото.
От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на
пряк умисъл - подсъдимият *** е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Също така налице е и
присвоителното намерение, което е задължително за да е осъществен съставът
на престъплението от субективна страна.
По наказанието:
При определяне наказанието на подсъдимите съдът взе предвид
предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл. 194, ал. 1 от НК –
„лишаване от свобода до осем години” и разпоредбите на общата част на НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчете критичността на
подсъдимия към извършеното деяние (разпитан на досъдебното производство
същият признава вината си и съдейства на разследващите органи), както и
чистото му съдебно минало. Като отегчаващо обстоятелство следва да се
вземе предвид, че става дума за продължавано престъпление, извършено в
съучастие, което завишава обществената му опасност. Вярно, щетите са
възстановени, но по приключилото отделено ДП № 165/2023 г., във връзка с
което има влязла в сила присъда по отношение на останалите съучастници.
Затова по разбиране на настоящият състав целите на наказанието биха били
3

най-добре постигнати при налагане на наказание „лишаване от свобода“ в
размер на четири месеца. Предвид факта, че подсъдимият е с чисто съдебно
минало и при съблюдаване разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването
на така наложеното наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок от
три години. Съдът споделя идентичните становища на обвинението и на
защитата, че именно с налагането на това наказание и в този размер, с
отложено изтърпяване, могат да се постигнат всички цели на наказанието,
уредени в чл. 36 от НК: да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на
закона и добрите нрави, да се въздейства предупредително и възпитателно
както върху него, така и върху останалите членове на обществото (т. нар.
„генерална превенция“).
Затова и като намери подсъдимия за виновен за извършеното
престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, съдът му наложи наказание „Лишаване от свобода в размер на 4 месеца“,
изтърпяването на което се отлага с 3-годишен изпитателен срок.
По разноските и веществените доказателства:
Видно от внесения в съда обвинителен акт, разноските на ДП, сторени
от ОД МВР Монтана за изплащане възнаграждение на вещо лице за изготвяне
на съдебно-оценителна експертиза в размер на 70,20 лв., са вече платени по
приключилото отделено ДП № 165/2023 г., във връзка с което има и влязла в
сила присъда, т. е. в случая не се прилагат чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК. По
настоящото НОХД също така няма приобщени веществени доказателства,
поради което и в тази насока съдът няма произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	19
Дата:	28 май 2025 г. (в сила от 13 юни 2025 г.)
Съдия:	Иван Пламенов Йорданов

Дело:	20251620200004
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 януари 2025 г.

Присъда по дело №4/2025 на Районен съд - Лом

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите