РЕШЕНИЕ
№442/12.06.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в
присъствието на прокурор Евгения Стефанова…………….…………………………………..като разгледа
докладваното от съдия Байнова адм. дело № 581 по описа за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал.
3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от
Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на С.А.Ф., гражданин
на ***, адрес: *** на ДАБ, срещу Решение №7989/24.04.2023 г. на
Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се сочи, че решението е
незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия
материален закон. Административният орган неправилно и в противоречие с
материалния закон приел, че Турция била трета сигурна държава за оспорващия.
Съгласно § 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ, за да се приеме, че спрямо чужденеца
Турция е трета сигурна държава, следвало да съществува възможност същият да поиска
там предоставяне на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от
международна закрила. В жалбата се коментира законодателството на Турция спрямо
търсещите убежище лица и се сочи, че сирийците, влезли масово в Турция,
първоначално получили статут на „посетители“ и впоследствие статут на временна
закрила, без обаче да имат правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта
била да се гарантира, че ще останат в Турция, само докато трае военният
конфликт в Сирия и ще се върнат там, когато ситуацията се подобри. Освен това,
що се отнася до определянето на Турция за „сигурна трета страна“, възниквали
въпроси и по отношение на спазването на принципа на забрана за връщане,
залегнал в чл. 33, параграф 1 от Женевската конвенция, чл. 3 от Европейската конвенция
за правата на човека и чл. 3, параграф 2 от Конвенцията против изтезанията и
други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Навеждат се доводи,
че няма гаранции за това, че принципът на забрана за връщане се спазва
ефективно. Турция принудително изселвала от собствената си територия сирийски
граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на Сирия, където преди
това живеели сирийски кюрди. С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда
да отмени оспореното решение със законните последици от това.
Ответникът – Заместник – Председател на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в представени чрез
процесуален представител писмени бележки изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Представителят на Окръжна Прокуратура –
Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Молба вх. №105450-12716/13.12.2022 г.
по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец при МВР, жалбоподателят
(фигуриращ в молбата с имената С.А. от С.) е поискал закрила в Република
България. Желанието за закрила е потвърдено и с Молба вх. № 7786/22.12.2022 г.
на РПЦ – гр.Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на
Регистрационен лист рег. № УП 26063/22.12.2022г., в който е вписан с имената С.
(собствено) А. (фамилно) Ф. (бащино), от мъжки пол, роден на *** г. в С., гр. Д.А.,
гражданин на ***, етническа принадлежност - ***, вероизповедание - ***, професия
– общ работник, семейно положение - ***. В приложение към регистрационния лист
са обективирани данни относно родителите (починали), братята и сестрите на
чужденеца, както и относно съпругата и децата на чужденеца, като за последните
е записано, че са с местонахождение в Турция. Личните данни на чужденеца са
установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ,
тъй като същият не е представил документ за самоличност.
С Писмо рег. № УП-26063/29.12.2022 г. Директорът
на РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС писмено
становище по постъпилата от С.А.Ф. молба за закрила. В писмо с рег. № М-5749/14.03.2023
г. (рег. № УП-26063/16.03.2023 г. в ДАБ при МС) на За Директор на
Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е
посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България
на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С жалбоподателя е проведено интервю на 23.03.2023
г., в което същият е заявил, че е роден на ***г*** *** и само там е живял.
Селото му се намирало в източната част на С., на 120 километра от Д. А.. Имало
три училища в селото, нямало болница , но имало спешна помощ. Река Ефрат
минавала през селото. Само сирийско гражданство имал. Имал лична карта, но я
изгубил през 2015 година. Нямал документи в С.. Носел само копие от извлечение
от граждански регистър. Оригиналът бил в С.. Не можел да представи оригинала в
скоро време. Допълнил, че до два месеца и повече ще може да представи този
документ. Нямал издадени документи от някоя неправителствена организация или от
друга държава, на която не е гражданин. Завършил средно образование в училище
„Сукария“ в град А.. Дипломата му за средно образование била в С.. Работел в
строителството. Получавал възнаграждението си в сирийски лири. Заявил, че е ***
от 2016 година, с граждански брак. Съпругата му се казвала М.А.А., родена на ***г.,
гражданка била на С.. Имал три деца – Б.и Ф., които били близначки, на шест
години, родени в А. и М., който бил роден в А., на две години. Семейството му
се намирало в момента в град Ш.О . Живеели при брат му. От четири – пет месеца
били там. Нямали издадени документи от турските власти. Когато се налагало да
ходят на болница, отивали при частни лекари и болници. Преди бил в А., заедно
напуснали С. в началото на месец септември 2022 година, и той бил там, но след
земетресението те се преместили в Ш.О . Чужденецът вече бил тук
в България. В О. семейството му живеело на палатка и получавали помощи
от най-различни организации. Семейството му подали документи за закрила, за документи, но не ги пуснали вътре
да подадат самите документи. Никой не ги карал насила да се връщат в С. Имал
близки роднини, които пребивават на територията на ЕС – брат му Я. бил в
Германия от пет-шест месеца, подал молба за закрила. Родителите му били
починали, сестра му А. се намирала в О , Турция, имала документи от турските
власти. Р. бил в А. и С. била в Б., там била омъжена. Братята му С. и А. се
намирали в О., Турция – имали документи от турските власти. Заявил, че е ***.
Посочил също, че е ***. През месец септември 2022 година напуснал С., заедно
със семейството си и влязъл в Турция нелегално. На 28.11.2022г. влязъл в България нелегално, през телената
ограда, пеша, четири дни вървял през гората, след това с автомобил на бърза
помощ (стара линейка) се качили 14 души и след половин час били задържани от
полицията. Заявил, че не е посещавал други държави. Не е подавал молба за
закрила на друго място, освен в България. В Турция не бил подавал молба за
документи. Разказал, че напуснал С.заради войната. Имал един син, третия
близнак , който починал. Разболял се и нямало болница, където да се лекува, бил
на пет месеца, роден бил в седмия месец и имал проблеми. В тази война воювали
редовната и свободната армия отначало,после
ДАЕШ и редовната армия, след това и кюрдите се включили. Имало и ирански
войски. Имало и кюрди, които били с А.. Нямало мир, нямало спокойствие.
Страхувал се за децата си. На въпроса каква била обстановката в района на Д.А.,
преди да го напусне, чужденецът отговорил, че положението било много зле. Не
знаели дали ще се събудят. Даже и турската армия ги бомбардирала. Вече не
мислел за себе си, а за децата си. Заявил, че не е членувал в партии. Не бил
арестуван никъде, не бил осъждан и нямало заведени съдебни дела срещу него. Не
е имал проблеми с властите в С.. Не е бил жертва на насилие и не е имало
заплахи към него. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, нито
във връзка с религията си. Не е участвал във военни формирования, не отбил
военната си служба. Допълнил, че не е получил повиквателна, но знаел, че през
2011 година трябвало да отбие военната си служба. Но никой не го търсил и не
получавал повиквателна. Заявил, че би се върнал в С., ако всичко е наред и вече
няма война. След като влязъл в Турция, отишъл в Р.първо, един-два дни били там,
след това отишли в А. и там оставил семейството си. Не ходил да се регистрира
пред властите. Брат му живеел там и там живели. Търсил си работа, но не знаел
език. Имало дискриминация към сирийците. Брат му ги издържал. Брат му работел в
Турция, отдавна бил там. Пояснява, че по време на престоя си в Турция не е имал
проблеми с властите в Турция. На въпроса каква била причината за напускането на
Турция отговорил, че Турция не е спокойна страна, не ги обичали сирийците.
С Решение № 7989/24.04.2023г.,
Заместник-Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е
отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С.А.Ф., на
основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 04.05.2023
г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с
текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 09.05.2023 г.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат
неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ,
в указания 14-дневен срок.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Решение № 7989/24.04.2023 г. е издадено
от компетентен административен орган - Заместник-председателят на ДАБ при МС на
основание чл. 52, във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 3 от
ЗУБ (Заповед № 03-15/03.05.2022 г. на Председателя на ДАБ), в установената писмена
форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата
нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с
чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Производството за предоставяне на
международна закрила е образувано с регистрирането на С.А.Ф. като чужденец по
подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция „Национална
сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС.
В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган,
който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се
възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който
представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния случай подобно
възражение не е обективирано, като изрично е посочено, че следва да бъде
предоставена закрила в Република България на лицето С.А.Ф., в случай, че то
отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата
молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по
чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода
на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената
молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не
се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на
основание чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и
безпристрастно е изготвил становище, представено на Заместник - председателя на
ДАБ за вземане на решение (чл. 74, ал. 1 от ЗУБ). Молбата за предоставяне на
международна закрила е разгледана от Заместник-председателя на ДАБ
индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне
на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на
хуманитарен статут (чл. 73 от ЗУБ). Взето е решение, с което на молителя С.А.Ф.
се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от
ЗУБ). Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от
категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и
да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт
съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.
На трето място, следва да бъде
извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в
съответствие с материалния закон и неговата цел (чл. 168, ал. 1 във връзка с
чл. 146, т. 4-5 от АПК).
Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. първо от
ЗУБ, „при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички
относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя,
с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на
друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали
молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна
закрила“. От страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти,
сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи
административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът
следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, „статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е
обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия,
националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в
основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ). В конкретния
случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него
преследване с някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не
се констатира да са нарушени основни негови права или да е осъществена
съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права,
достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е
преследван поради етническата или религиозната си принадлежност, както в
страната по произход – С., така и в страната, в която е пребивавал след това – Турция.
Същият не е бил и политически ангажиран, като липсват данни, обуславящи извод
за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ
или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от
субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ.
Елементите от личната бежанска история на
жалбоподателя не установяват условията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на
статут на бежанец. С оглед данните по делото, в това число и свободно изложената
от жалбоподателя история при провеждане на интервюто, следва да се приеме, че
не се установява същият да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал.
4 ЗУБ. Сирийският гражданин не е споменал нито една основателна причина, поради
която не би могъл да се завърне в Турция. Цялостният анализ на обясненията му
доказва недвусмислено, че лицето е напуснало Турция изцяло по икономически подбуди
и е типичен пример за икономически мигрант. Поради това, правилно е формиран от
административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на
международна закрила (статут на бежанец) следва да бъде отхвърлено като
неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ).
От компетентния орган е извършена и
преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените
доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта,
относно въпроса следва ли да му бъде предоставен хуманитарен статут.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ,
„хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на
изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или
екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не
се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя,
като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, включително и като осъществени от някоя
конкретна групировка. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил
арестуван или осъждан в страната си по произход, нито в Турция (чл. 9, ал. 1,
т. 1 ЗУБ). Не се установява, че той е бил подложен на посегателство (физическо
или психическо) по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). По
отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9,
ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от
17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по
тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на
безогледно насилие. Посочено е изрично, че към момента е налице вътрешен
въоръжен конфликт в страната по произход. Този извод се формира и въз основа на
справката от 10.03.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ на МС
относно Сирийската арабска република. Поради това са налице предпоставките по
чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на
цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или
вътрешен конфликт“. Констатира се и реална опасност от тежки посегателства спрямо
жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал
държавата си по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ). Съгласно правилото на т. 39 от
Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, само в изключителни
случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде
върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там да е нарушение на чл.
3 от ЕКПЧ, без да е необходимо да се доказва, че то се намира в специфичен
риск. С т. 39 от цитираното решение на СЕС „се въвежда обратно пропорционална
връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на
безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото
личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и
да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие
в страната му“ (Решение № 15458 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 6477/2020 г., ІV
отд. на ВАС). Липсват данни по делото, че закрилата срещу тежки посегателства
може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително
международни организации, които контролират държавата или значителна част от
нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ. Отделно от това, не се установява
част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да
пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал.
5 ЗУБ.
В конкретния случай е изследвана
възможността жалбоподателят да се ползва със закрила от друга държава, в която
той е пребивавал - Турция. Последната попада в обхвата на
понятието „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ.
Съгласно дадената легална дефиниция това е „държава, различна от държавата по
произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал
и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или
политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която
съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е
изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да
поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна
закрила като бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде
допуснат до територията на тази държава“. От изявленията на молителя в проведеното
интервю се констатира, че същият, пребивавайки в Турция, не се е опасявал за
живота или свободата си, не е бил изложен на опасност от преследване или тежко
посегателство. Отделно, административният орган се позовава на справка от 10.03.2023
г. за положението на сирийските бежанци в Турция, като се сочи, че всички
сирийски бежанци в Турция са защитени срещу принудително връщане в Сирия. В
тази справка е изрично вписано, че Турция запазва географското ограничение на
Конвенцията за бежанците от 1951 г. и я прилага само за бежанци с произход от
европейски държави, но и също, че през месец април 2013 г. се приема Закон за
чужденците и международната закрила, който установява специална правна рамка за
убежището в Турция и потвърждава нейното задължение към всички лица, нуждаещи
се от международна закрила независимо от страната им на произход. С този закон
се създава и нарочна агенция, която провежда процедурата за определяне на
статута, отговорна за миграцията и убежището. В справката изрично е посочено,
че властите обикновено предлагат защита срещу връщане на всички неевропейски
лица, търсещи убежище, които отговарят на определението за бежанец съгласно
Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. Властите продължават да
прилагат правната рамка и процедурните гаранции за лицата, които търсят или се нуждаят от международна
закрила. Всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу връщане, което
означава, че никой сириец няма да бъде върнат в Сирия против волята му.
Видно от представената справка от 10.03.2023
г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ на МС за положението на
сирийските бежанци в Турция, сирийските бежанци се регистрират от турските
власти, предоставя им се временна закрила, като същите разполагат с достъп до
основни права и услуги. Законът за чужденците и международната закрила и
Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и
достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила,
включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след
регистрация пред съответните органи. В този смисъл възражението на
жалбоподателя, че Република Турция не следва да се приема като "трета
сигурна държава", е неоснователно. Ето защо правилно е формиран от
административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на
международна закрила (хуманитарен статут) следва да бъде отхвърлено като
неоснователно - чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ.
Липсват и предпоставки за предоставяне
на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от неговото
семейство да има предоставена международна закрила. Не се сочи наличието на
предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ,
а именно - по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините,
посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на
Организацията на обединените нации за бежанците. Доколкото се доказа, че в
територията на държавата по произход са застрашени животът или свободата на
чужденеца и същият би бил изложен на опасност от изтезания или други форми на
жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, но същият може да се
завърне в Турция, за него не е приложим принципът за забрана за връщане по чл.
4, ал. 3 от ЗУБ.
С оглед гореизложеното, следва да се
приеме, че Решение № 7989/24.04.2023 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС
е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на С.А.Ф.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Ф., ЛНЧ : **********, гражданин
на ***, адрес: гр. .Х, срещу Решение № 7989/24.04.2023 г. на
Заместник-Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: