Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.П.,………………г.
П.ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
Петър Петров като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 202 по описа на П.ски
окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С
решение № 2552 от 23.12.2019 г по гр. дело
№ 1637/2019 г по описа на РС – П. състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ
предявените от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „***” бул. „***” №55, „***”, представлявано то А.В. А. – изпълнителен
директор и М.Т.П. – прокурист, чрез пълномощника си Г.Г.С.
против В.Л.В., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, представляван по делото от
особен представител – адв.Б.Д. от ПлАК, искове
с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК
вр. 432 ал.1 от ТЗ вр.
чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 ЗЗД вр.
чл.92 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми : изискуема главница в размер на
8078.87 евро, от които - редовно падежирала главница
в размер на 1974.87 евро, начислена за периода от 15.03.2018г. до 15.10.2018г.
включително и предсрочно изискуема главница в размер на 6104 евро; изискуема
редовна лихва в размер на 427.90 евро, от които - изискуема редовна лихва върху
вноски с настъпил падеж в размер на 390.06 евро, начислена за периода от
15.03.2018г. до 15.10.2018г. включително и изискуема редовна лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 37.84 евро, начислена за периода от
16.10.2018г. до 08.11.2018г. включително; изискуема наказателна лихва в размер
на 268.69 евро, от които - изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил
падеж в размер на 154.16 евро, начислена за периода от 15.03.2018г. до
13.12.2018г. включително и изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница в размер на 114.53 евро, начислена за периода от
09.11.2018г. до 13.12.2018г. включително; законна лихва за забава за периода от
14.12.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №9102/2018год. по описа на ПлРС,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛИЛ е също така предявените при условията на евентуалност от „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***” бул. „***”
№55, „***”, представлявано то А.В. А. – изпълнителен директор и М.Т.П. –
прокурист, чрез пълномощника си Г.Г.С. против В.Л.В.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, представляван по делото от особен
представител – адв.Б.Д. от ПлАК,
искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми : изискуема главница в размер на 8078.87 евро,
от които - редовно падежирала главница в размер на
1974.87 евро, начислена за периода от 15.03.2018г. до 15.10.2018г. включително
и предсрочно изискуема главница в размер на 6104 евро; изискуема редовна лихва
в размер на 427.90 евро, от които - изискуема редовна лихва върху вноски с
настъпил падеж в размер на 390.06 евро, начислена за периода от 15.03.2018г. до
15.10.2018г. включително и изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема
главница в размер на 37.84 евро, начислена за периода от 16.10.2018г. до
08.11.2018г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 268.69 евро,
от които - изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер
на 154.16 евро, начислена за периода от 15.03.2018г. до 13.12.2018г.
включително и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в
размер на 114.53 евро, начислена за периода от 09.11.2018г. до 13.12.2018г.
включително; законна лихва за забава за периода от 14.12.2018г. до изплащане на
вземането, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
Срещу така
постановеното решение въззивна жалба е подадена от *** *** ЕАД , в която се
възразява ,че решението на РС - П. е незаконосъобразно. Възразява се, че РС неправилно е приел,че
липсва обявена предсрочна изискуемост на задължението доколкото съобщението за
това не е било потърсено от длъжника и не е достигнало до него. Възразява се,
че кредиторът е изпълнил задължението си, изпратил е съобщение, а длъжникът е
проявил бездействие като не го е потърсил. Съобщението е било изпратено на
адреса ,посочен в договора за кредит. Възразява се, че незаконосъобразно са
отхвърлени и осъдителните искове, предявени при условия на евентуалност.
Възразява се, че съдът не се е съобразил със заключението на ВЛ, според което
са налице неизплатени задължения по договора за кредит. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго
такова, с което да се уважат предявените установителни
искове , а при условия на евентуалност да се осъди другата страна да заплати процесните суми.
Въззиваемата
страна, редовно призована,оспорва жалбата като неоснователна. Възразява се, че
съобщението за предсрочната изискуемост не е достигнало до адресата и изводите
на РС са правилни. Възразява се също така, че са неоснователни оплакванията
относно незаконосъобразност на решението по отношение исковете, предявени при
условия на евентуалност, тъй като съдът
е съобразил заключението на ВЛ за наличието на плащане след подаване на
заявлението. Претендира се потвърждаване на решението на РС.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени
събраните доказателства и се съобрази
със законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА и ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси
по делото касаят наличието на обявена
предсрочна изискуемост на задълженията
по процесния договор за кредит, наличието на
незаплатени суми по същия договор, както и неиздължени лихви
РС – П. е приел ,че от приобщеното по делото
ч.гр.д. №***/2018год. по описа на ПлРС се установява,
че същото е образувано на 17.12.2018год. въз основа на подадено заявление от
ищеца против ответника, на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за
изпълнение за сумите, както следва: 8 078,87 евро – изискуема главница, от
която: 1 974,87 евро – редовно падежирала главница и
6 104,00 евро – предсрочно изискуема главница; 427,90 евро – изискуема редовна
лихва за периода от 15.02.2018г. до 08.11.2018г. вкл.; 268,69 евро – изискуема
наказателна лихва за периода от 15.03.2018г. до 13.12.2018г. вкл., от която:
154,16 евро – изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж и
114,53 евро – изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер на 343,27лв. - внесена държавна и 50.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е
отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за банков кредит от 22.08.2006г., с който е
предоставен кредит в размер на 25 100,00 лв., сключен между *** ЕАД и
кредитополучателя В.Л.В.. Предсрочната изискуемост е била обявена на
кредитополучателя В.Л.В. с писмо с изх. № ИЗХ-*** от 16.10.2018г. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.45 ал.7 от ГПК, инициирало настоящото
исково производство.
Искът на основание чл.422 от ГПК е предявен в 1-месечния срок, визиран в
закона, поради което е допустим според РС. РС е приел, че същият е
неоснователен.
Съдът е споделил изцяло наведените от особения представител
доводи за липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита по надлежния ред. Съгласно т.18 от ТР №4 от 18.06.2014 на
ОГК на ВКС, при предявен иск на основание чл.422 ал.1 от ГПК по вземане, произтичащо от договор за
кредит, в който се съдържа уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства, кредиторът -
банката следва да е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и да е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост, което да е извършено
преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да е
достигнало до длъжника, за да породи целеното с него правно действие. В
настоящия случай се установява,според РС, че писмото, изпратено в тази връзка от ищеца
на ответника, е останало непотърсено и невръчено. При това положение
предявеният установителен
иск на основание чл.422 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск също съдът е приел за неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен. В случая съдът не е приел, че са налице неравноправни клаузи в
договора по отношение претендираната възнаградителна и наказателна лихва, предвид уговорения им размер.
В
случая, според РС, ищецът има основание да претендира вземане, касаещо падежиралите вноски към
момента на приключване съдебното дирене. От заключението на вещото лице /ВЛ/ се
установява, че през периода от 22.08.2006год. до 17.12.2018год. /датата на
депозиране на заявлението на основание чл.410 от ГПК / са постъпили суми в общ
размер 45402,92 евро. След 17.12.2018год.
са постъпили плащания в размер на 3678,20 евро, с които са погасени задължения
по кредита. Общият размер на постъпилите плащания по процесния
договор за банков кредит е 49080,92евро, като са погасени следните задължения:
главница 19667,29 евро; възнаградителна лихва-
27897,09 евро, за периода от 15.03.2006год. до 15.10.2018год.; наказателна
лихва 689,87евро за периода от
22.08.2006год. до 17.12.2008год.; комисионна за управление –
251евро;застраховка – 240,22евро, законна лихва за забава - 335,45евро.
Установява се, според РС, от
заключението, че ответникът е заплатил
повече редовна лихва в размер
2699,51евро и повече наказателна лихва – 419,38евро. Съгласно договора за
кредит ответникът пред РС следва да върне същия до 15.08.2020 г., като размерът
на дължимата сума към тази дата е 50 603,94 евро - съгласно погасителен план на
равни месечни 168 броя вноски, по 301,21 евро всяка. Последната погасителна
вноска е 15.11.2019 г., или падежирали 159 месечни
вноски., което означава, че задължението
на ответника възлиза към този момент на сумата 47 892,39 евро. Същият е
заплатил досега 49 080,90 евро. След датата на депозиране на заявлението
ответникът е извършвал плащания, които са в размер 3678,20евро, което
разгледано във вр. със заплатената от него повече възнаградителна и наказателна лихва води до извод,че същият
е изплатил задължението си към ищеца. При това положение, според РС, искът следва да бъде отхвърлен като погасен
чрез плащане.
Решението на РС – П. е частично
незаконосъобразно и недопустимо
Първоинстанционният
съд е изложил мотиви за изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване,
установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната
жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивният не споделя изводите на РС – П.
относно липсата на настъпила предсрочна изискуемост. Следва да се приеме, че
най – късно с връчване на исковата молба на особения представител на длъжника
ответник пред РС е реализирано уведомяването му за обявената предсрочна
изискуемост.
Пред въззивната инстанция е представено заключение на ВЛ В.В., видно от
което по процесния кредит към датата на връчване на исковата молба пред първата
инстанция на особения представител на
ответника , са заплатени общо 48 680,92 евро. От тях 19 281,84 евро е
главница, 27 897,09 евро е
редовната възнаградителна лихва за
периода от 15.03.2006 г до 15.10.2018 г , 689,87 евро наказателна лихва за
забава за периода от 22.08.2006г до 17.12.2018 г, 251, евро комисионна за
управление, 240,22 евро застраховки, 320,90 евро законна лихва за забава. Към
датата на изготвяне на заключението са постъпили още 1095,51 евро главница и
законна лихва за забава в размер на 254,99 евро. Към датата на връчване на
исковата молба е останала дължима главница в размер на 5 818,16 лв, а към
датата на изготвяне на заключението
главница в размер на 4 722,65 евро и законна лихва в размер на 393
евро, начислена за периода от 18.11.2019 г до 14.09.2020г. Въззивният съд
възприема представеното заключение на ВЛ като подробно и обосновано. В този
смисъл не може да се сподели крайния извод на РС, че са налице надвнесени суми
по кредита. ВЛ в съдебно заседание е обяснило причината за получената разлика в
дължимата лихва по погасителен план и заплатената от длъжника. Съдът следва да
съобрази всички обстоятелства, настъпили в хода на производството и в този
смисъл въззивният съд счита, че следва да се възприеме варианта на ВЛ, който
определя дължимите суми към датата на изготвяне на заключението пред въззивния
съд , съгласно който е останала дължима
главница в размер на 4 722,65 евро. Не следва да се определя размера на
законната лихва, тъй като не е ясен моментът на окончателното плащане, а след
настъпването на предсрочната изискуемост и прекратяване на договора следва да
се дължи законна лихва.
Предвид гореизложеното следва да се отмени
частично решението на Пл РС в частта, в която е отхвърлен предявения
установителен иск за съществуването на вземането до размер на 4 722,65
евро относно главницата и предявения иск
да се уважи в този размер, заедно със законната лихва до окончателното
изплащане на вземането, която е дължима след настъпване на предсрочната
изискуемост. В останалата част относно установителния иск решението следва да
се потвърди. Следва да се обезсили решението, с което е отхвърлен предявения
при условие на евентуалност осъдителен иск до размера от 4722,65 лв, а в останалата част относно
осъдителния иск решението следва да се потвърди.
При този изход на делото следва да се осъди
въззиваемата страна да заплати на въззивника разноски за двете инстанции и
заповедното производство съобразно уважената част от исковете в размер на
1450,98 лв. Съдът съобразява внесения депозит за особен процесуален представител,
сумите за ВЛ в размер на 650 лв за двете инстанции, държавната такса в размер
на 732,04 лв ,както и юрк. възнаграждение по 150 лв за всяка инстанция и 50 лв
за заповедното производство при съобразяване на разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, Закона за правната помощ и наредбата за заплащане на същата предвид
правната и фактическа сложност на делото.
Предвид разпоредбата на чл. 113 от ГПК
настоящето решение следва да подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № № 2552 от 23.12.2019 г по гр. дело № 1637/2019 г
по описа на РС – П. В ЧАСТТА, в която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения
от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***”
бул. „***” №55, „***”, представлявано то А.В. А. – изпълнителен директор и М.Т.П.
– прокурист, чрез пълномощника си Г.Г.С. против В.Л.В.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, представляван по делото от особен
представител – адв.Б.Д. от ПлАК, иск с
правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. 432 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1
вр. чл.86 ал.1 ЗЗД вр.
чл.92 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца изискуема
главница в размер на 8078.87 евро, от които - редовно падежирала
главница в размер на 1974.87 евро, начислена за периода от 15.03.2018г. до
15.10.2018г. включително и предсрочно изискуема главница в размер на 6104 евро ДО РАЗМЕРА НА 4722,65 ЕВРО ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл. 415 ал.1 вр. чл.422 ал.1
от ГПК вр. 432 ал.1 от ТЗ вр.
чл.79 ал.1от ЗЗД ,че В.Л.В., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ НА „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***” бул. „***”
№55, „***”, представлявано то А.В. А. – изпълнителен директор и М.Т.П. –
прокурист сумата от 4722,65 евро главница по договор за кредит от 22.08.2006г
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ
№ № 2552 от
23.12.2019 г по гр. дело № 1637/2019 г по описа на РС – П. В ЧАСТТА,в КОЯТО РС
– П. е ОТХВЪРЛИЛ
предявения при условията на евентуалност от „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „***” бул. „***” №55, „***”,
представлявано то А.В. А. – изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист, чрез
пълномощника си Г.Г.С. против В.Л.В., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, представляван по делото от особен представител – адв.Б.Д. от ПлАК, иск с правно
основание чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца изискуема главница в размер на
8078.87 евро, от които - редовно падежирала главница
в размер на 1974.87 евро, начислена за периода от 15.03.2018г. до 15.10.2018г.
включително и предсрочно изискуема главница в размер на 6104 евро ДО РАЗМЕР от
4722,65 евро КАТО НЕДОПУСТИМО
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в
останалата обжалвана част
ОСЪЖДА В.Л.В., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „***” бул. „***” №55, „***”, представлявано то А.В. А.
– изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист деловодни разноски за двете
инстанции и заповедното производство в размер на 1450,98 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от
съобщението за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :