РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Радомир, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241730100521 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45, ал.
1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът С. В. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ
се в с. П., общ. Р., обл. Перник, а именно: дворно неурегулирано място, с площ от около 2400
кв. м, намиращо се в махала „К.“ в старозастроената част и околовръстен полигон на селото,
при граници: от две страни - път и Т.К. заедно с построената в същото дворно място масивна
вилна сграда със застроена площ от 81,55 кв. м, състояща се от сутерен и етаж, което било
видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., pег. № ., дело № ./2000 г. на
нотариус Б. К., с район на действие - PC - Р..
Ищецът живеел в гр. София, но всеки уикенд и често през седмицата посещавал
имота в с. П. със своето семейство и своите родители - Р. С.. В.а и П. Н.В..
В съседния на ищеца имот, находящ се в махала „К.“, ответницата Д. И. от повече от
5 години отглеждала над 50 кучета. Цялото място било необезопасено, животните копаели
тунели под оградата и излизали лесно навън, непрестанно имало инциденти и пострадали от
ухапвания от животните. В двора на ответницата не се полагали никакви грижи по опазване
на хигиената и осигуряване на минимални санитарно-битови условия за обитаването на тези
животни. Не се почиствало, разхвърляло се и не се почиствали битови отпадъци. Освен това,
миризмата, която се разнасяла около съседните дворове, включително и този на ищеца, била
нетърпима, особено през летните месеци. На животните не били осигурени необходимите
вода, храна и пространство за движение.
В случаите, в които посещавали вилата си в с. П., ищецът и родителите му се
1
чувствали застрашени и обезпокоени по всяко време на денонощието. Не можели да отворят
спокойно прозорците си, за да проветрят, защото миризмата, която влизала отвън, била
нетърпима. Не можели да излязат спокойно в двора си, защото кучетата ръмжали и лаели
срещу тях, когато ги видели.
Вследствие бездействието на ответницата ищецът и семейството му търпели
значителни неимуществени вреди, които се изразявали в преживените от тях психически
стрес и страдания, които били пряка и непосредствена последица от търпяното
противоправно поведение. Ищецът и родителите му били във възраст, в която се нуждаели
от пълноценни отдих и почивка, от които на практика били лишени. Посоченото по-горе
поведение от страна на ответницата довело до тревожно разстройство с пристъпи на паника
както у родителите на ищеца, така и у него самия, който също изпитвал непрекъснато
тревога и притеснение за тях, понижение на общия ментален статус, работоспособност и
социална активност, както и повишена чувствителност, които били пряка и непосредствена
последица от неправомерното бездействие на ответницата.
За гореописаните противоправни действия и бездействия от страна на ответницата,
ищецът и родителите му, а и други съселяни в съседство на имота на ответницата, подавали
многократни сигнали и жалби към кмета на Община Ра., РУ - Р., Министерството на
околната среда и водите, Министерството на земеделието, Областна администрация - П.,
Българската агенция по безопасност на храните, Прокуратурата на Р България, Омбудсмана
на Р България и пр.
На ответницата били връчвани многократно препоръки, разпореждания за налагане
на забрана за движения на животни, актове за установяване на административни нарушения
и наказателни постановления, но тя напълно отказвала да съдейства на контролните органи
и проверяващите, отказвала достъп до дворното място, както и да премести животните, да
почисти двора и да го приведе в нормално за обитаване място. С тези си действия
ответницата нарушавала правото на собственост на ищеца и го смущавала в упражняването
на това негово право върху собствения му имот, като създавала за него и за цялото му
семейство по-големи от обикновените пречки за упражняването в пълен обем на правото му
на собственост.
Пребиваването на кучетата в имота на ответницата било извън всякаква
регламентирана дейност и в противоречие с въведените нормативни изисквания относно
хуманното отношение към животните, както и в противоречие със Закона за защита на
животните, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Наредбата за придобиване,
притежание, отглеждане и регистрация на домашни животни на територията на Община Р.и
др.
Животните се отглеждали в несъобразени с естествените им нужди условия. Не им
било осигурено необходимото ветеринарномедицинско обслужване, не им били поставени
ваксини, не било извършено вътрешно и външно обезпаразитяване. Поведението на
животните нарушавало трайно и нетърпимо спокойствието на всички жители и обитатели на
съседните къщи, в т. ч. и на ищеца и семейството му, които били непосредствените съседи
2
на двора на ответницата. Липсата на елементарна хигиена поставяла на сериозен риск от
заразяване с преносими от животните инфекции всички обитатели на селото. Поради лошите
условия се появили гризачи и вредители, които представлявали допълнителен риск и заплаха
за здравето на хората, разпространявайки допълнително зарази и неприятни миризми.
Отделно от това, обстановката около вилата на ищеца и родителите му ги потискала и
злепоставяла пред съселяните им и те на практика не можели да поканят близките и
приятелите си да им гостуват, а децата и внуците им били принудени да посещават вилата
при тези неприемливи и непоносими битови условия в съседство.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата
Д. В. И. да преустанови противоправните си действия и бездействия, с които нарушава
правото на собственост на ищеца С. П. В. върху неговия собствен недвижим имот, а
именно: дворно неурегулирано място, с площ от около 2400 кв. м, намиращо се в с. П., общ.
Радомир, обл. Перник, махала „К.“ в старозастроената част и околовръстен полигон на
селото, при граници: от две страни - път и Т. К., заедно с построената в същото дворно място
масивна вилна сграда със застроена площ от 81,55 кв. м, състояща се от сутерен и етаж, като
същата изведе за своя сметка от имота си, находящ се в с. П., общ. Р., обл. П., махала „К.“,
намиращите се в него кучета, почисти за своя сметка основно собствения си имот от
отпадъци, урина и фекалии на животните, занапред да се въздържа от замърсяване на
собствения си имот с животински фекалии, урина и всякакви битови отпадъци, като спазва
хигиена и занапред да не отглежда домашни животни в имота си на адрес: с. П., общ. Р., обл.
П., махала „К.“, както и да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди през периода от 01.01.2022 г. до
20.05.2024 г., причинени в резултат на поведението на ответницата по отглеждане на кучета,
ведно със законната лихва, считано от 21.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен представител поддържа предявените
искове и моли за уважаването им.
Ответницата, редовно призована, чрез упълномощен представител изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен нотариален акт № . том . рег. № ., дело № ./2000 г. на нотариус
Б. К., с район на действие – РС - Р., от който се установява, че Р. С.. В.а и П.Н. В. са дарили
на сина си С. П. В. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в с. П., общ. Р., обл.
П., а именно: дворно неурегулирано място с площ от 2400 кв. м, намиращо се в м. „К.“ в
старозастроената част и околовръстен полигон на селото, при граници: от две страни - път и
Тодор Кацарски, заедно с построената в същото дворно място масивна вилна сграда със
застроена площ от 81,55 кв. м, състояща се от сутерен и етаж.
3
От представеното по делото писмо с изх. № А./08.07.2019 г. от кмета на община Р. до
омбудсмана на Република България се установява, че след извършена проверка на 13.05.2019
г. в имота, обитаван от ответницата И. в с. П., на последната е дадено предписание в
тридневен срок да регистрира животните в Община Радомир. На същата е указано да върже
и да отглежда животните при условия и по начин, който да не създава опасност за живота и
здравето на живеещите в населеното място и преминаващите по улицата граждани.
По делото е прието и писмо от 20.03.2023 г. от зам. – министър на земеделието до
кмета на Община Р., в което е направено искане за предприемане на съответните мерки и
действия за изменение на законовото основание за издаване на Наредба за придобиване,
притежаване и отглеждане на домашни селскостопански животни на територията на община
Р., както и извършване на необходимия контрол и налагане на евентуални санкции на
ответницата Д. И., предвид отглеждания брой животни в имота в с. П.
От представеното по делото писмо с изх. № РЗИ-.18.08.2023 г. от РЗИ – П. до Р. В. и
П. В. се установява, че след извършена проверка на място в имота, обитаван от ответницата
в с. П., е констатирано, че на адреса се отглеждат около 50 кучета. На основание чл. 112
АПК преписката е изпратена на Община Радомир за предприемане на действия по
компетентност.
По делото е представено писмо с изх. № ПК-./05.09.2023 г. от директора на ОДБХ – П.
до областния управител на област П. относно извършена проверка в недвижим имот,
обитаван от Д. В. И. в с. П. и констатирано нарушение – липса на индивидуална
идентификация на 23 бр. кучета с чип и издаден ветеринарномедицински паспорт.
По делото е представен и приет и отговор от омбудсмана на Република България на
подадена жалба № ./2022 г. от С. П. В. във връзка с отглежданите от ответницата И. кучета в
с. П..
По делото са представени и 3 бр. АУАН, съответно от 27.01.2023 г., 12.04.2023 г. и
09.06.2023 г., за извършени от страна на ответницата Д. В. И. административни нарушения
по чл. 174, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 174, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
По делото са представени и 2 бр. съдебномедицински удостоверения от 29.04.2020 г.,
издадени от д-р Р. С., от които се установява, че след извършен преглед на родителите на
ищеца – Р. С. В.а и П. Н. В., е констатирано, че Росица В.а е с разкъсно – контузна рана по
външна повърхност на дясна предмишница, което ú е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, а при Петко В. са налице охлузвания, кръвонасядания и оток
по дясна предмишница, охлузвания по гръбна повърхност на дясна ръка и охлузване по
външна повърхност на дясна подбедрица в долна трета, които са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. При прегледа двамата пациенти са посочили,
че са били ухапани от куче.
Видно от постановление от 18.05.2020 г. на прокурор при РП – П., ТО – Р. е, че в РП –
П., ТО – Р. е било образувано досъдебно производство № ./2020 г. по описа на РУ – Р. за
това, че за периода от 27.04.2019 г. до м. март 2020 г., в с. П., махала „К.“ се замърсява или се
4
допуска да се замърсява почвата и въздуха (като нерегламентирано се отглеждат множество
кучета) и с това е създадена опасност за хората или ги прави негодни за използването им за
земеделски и други стопански цели – престъпление по чл. 352, ал. 1 НК.
Видно е от представения препис от влязло в сила решение № ./14.06.2022 г. по в. гр.
д. № ./2021 г. по описа на РС – Р. е, че със същото ответницата Д. В. И. е осъдена да заплати
на П. Н. В. сумата в размер на 3500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от ухапване от куче,
собственост на ответницата и намиращо се под неин надзор, ведно със законната лихва,
считано от 29.04.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
П. В. и Р. В.а.
От показанията на свидетеля П. В., който е баща на ищеца, се установява, че
ответницата отглежда в притежавания от нея недвижим имот в с. П. около 60 – 70 кучета, за
които не е осигурен подслон. Сочи, че след 2016 – 2017 г., заедно със съпругата и сина си са
започнали да посещават собствения си имот в с. П., който граничи с имота на ответницата,
най-много за един или два дни през седмицата, заради ужасните шум и миризма, дължащите
се на отглежданите от ответницата кучета. Твърди, че ищецът изпада в кризи и не желае да
посещава имота. Според свидетеля животните са агресивни и през 2019 г. са нахапали него и
съпругата му.
От показанията на свидетелката Р. В.а, която е майка на ищеца, се установява, че
ответницата отглежда около 70 кучета в процесния имот в с. П., който е с площ от около 300
кв. м. Твърди, че от имота на ответницата мирише ужасно. Сочи, че нито ищецът, нито тя и
съпругът ú могат да ползват спокойно собствения си имот, който е в непосредствена близост
с имота на ответницата. Кучетата били агресивни и лаели непрекъснато, вкл. и през нощта.
Твърди, че през 2019 г. кучетата подкопали оградата на имота и успели да влязат в съседен
имот. При опит да окажат помощ на собственичката, свидетелката и съпругът ú били
нахапани от кучетата.
От заключението по допуснатата по делото съдебна ветеринарномедицинска
експертиза се установява, че липсва регистрация по реда на чл. 137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност за имота на ответницата, в който се отглеждат животните.
Животните са идентифицирани, но е отразено само собственост в информационната система
на БАБХ.
На мястото вещото лице е констатирало, че се касае за имот, в който се отглеждат
около 80 бр. кучета, с различна възраст и големина. Пред имота има струпани доста голямо
количество отпадъци от най-различно естество и два броя излезли от употреба леки
автомобили. При визуален контакт кучетата проявяват защитна реакция, като тръгват към
оградата и лаят вкупом, а при преминаването на хора и животни реагират с масов лай, което
създава доста шум. Според вещото лице имотът действа като приют, без да са спазени
изискванията за оперирането на такъв.
5
По време на посещението ответницата е представила на вещото лице над 80 паспорта
за домашни любимци. Кучетата, отглеждани в имота, по данни на ответницата са кастрирани
и ваксинирани срещу бяс и обезпаразитявани редовно, като ваксинацията е отразена в
паспорта и за здравословното състояние на кучетата се грижат няколко регистрирани
ветеринарни лекари, работещи на територията на община Радомир.
За кучетата не е подсигурено място на закрито, колибки или друго съоръжение, а са
пуснати свободно 24 часа в денонощието и не са вързани. При посещението си вещото лице
е констатирало, че част от кучетата са били качени на покрива на друга полуразрушена
постройка в двора на имота, изпражненията на кучетата не са почистени и около имота се
усеща специфична миризма от замърсяване с кучешки фекалии и урина, а пред имота има
чували от кучешка храна, пълни със събрани фекални маси, примесени с кал.
В заключението се сочи и че отглеждани по този начин, кучетата развиват инстинкт
да пазят територията, която обитават и проявяват признаци на поведенчески реакции с цел
защита на имота, като друго животно или човек е доста вероятно да бъде нахапан. Затворени
в имота, кучетата не представляват пряка опасност за съдените имоти, при условие, че не
излизат извън имота.
Според вещото лице кучетата се намират в постоянен стрес поради големия брой
животни и е възможно да проявяват агресия едно спрямо друго, за да се борят за храна и
вода. Не е ясно и каква е ефективността от обезпаразитяването, ако такова е налице в
действителност, като на практика животните са в непрестанен контакт със собствените си
изпражнения.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице заявява, че ответницата
разхвърля слама в дворното място, която събира влага и се стига до развитие на плесени,
гъбички и бактерии. Тъй като ответницата изнася всички боклуци пред дворното място, това
евентуално може да създаде опасност за околно живущите, тъй като може да се стигне до
заразяване с кучешка тения. Според вещото лице не е ясно каква е ефективността от
обезпаразитяването на животните, защото няма гаранции, че такова е провеждано и наред с
това кучетата постоянно са изложени на контакт с фекални маси и живеят в среда, в която
има паразити – кърлежи и бълхи.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като ги прецени и по реда на чл. 172 ГПК и ги
кредитира изцяло, като взаимно допълващи се и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключението по приетата съдебна
ветеринарномедицинска експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято
безпристрастност съдът няма основания да се
съмнява.
Установеното от фактическа страна обуС.я следните правни изводи:
6
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право.
В задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика (т. 3 от ТР №
./06.11.2017 г. по тълк. д. № ./2015 г. на ОСГК на ВКС) се приема, че двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не
създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и
че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по
всяко дело.
Приема се още и това, че неоснователните въздействия върху собствеността могат да
бъдат причинени и от съсобственик или собственик на съседен имот, ако при упражняването
на своите права създава смущения на правото на собственика на друг имот (ТР
№./06.02.1985 г. по гр. д. № ./1984 г., ОСГК на ВС). Неоснователното въздействие по
смисъла на чл. 109 ЗС може да представлява дейност, създаваща наднормен шум,
замърсяване и миризми, когато те създават пречки на собственика на съседен имот да го
използва по предназначението му (решение №./31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №./2014 г., ГК,
I г. о., решение № .09.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № ./2015 г., ГК, I г. о. и др.).
В настоящия случай, от приложения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ., том ., pег. № ., дело № ./2000 г. на нотариус Б. К. с район на действие -
PC – Р., е видно, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с. П.,
представляващ дворно неурегулирано място, с площ от около 2400 кв. м, намиращо се в
махала „Кацарска“ в старозастроената част и околовръстен полигон на селото, при граници:
от две страни - път и Т. К., заедно с построената в същото дворно място масивна вилна
сграда със застроена площ от 81,55 кв. м, състояща се от сутерен и етаж.
Установява се от събраните по делото гласни доказателствени средства, както и от
заключението на вещото лице по изслушаната съдебна ветеринарномедицинска експертиза,
че в съседен на имота на ищеца недвижим имот ответницата отглежда около 80 бр. кучета.
При преценката дали отглеждането на процесните кучета създава на ищеца по-
големи от обикновените пречки, следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства,
характеризиращи конкретния случай. Така, от съществено значение в случая е това, че
имотът на ищеца се намира в непосредствена близост до този на ответницата, където
неприятната миризма и кучешки лай би следвало да са с голям интензитет. Отглеждането на
посочения брой кучета в непосредствена близост до имота на ищеца пряко влияе на
7
нормалното ползване на собствения му имот, като големият брой кучета (около 80 бр.) и
начинът им на отглеждане, налагат извода, че се касае за непрекъснато въздействие, което не
се преустановява, като в разглеждания случай съдът намира, че при отглеждането на
кучетата, ответницата е нарушила разпоредбите на чл. 12 от Закона за защита на животните
във връзка с чл. 149, ал. 1 и 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и чл.
8, ал. 1, т. 2 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № .01.12.2008 г. на министъра на земеделието и
храните.
По изложените съображения следва да се приеме, че ответницата с поведението си по
отглеждане на процесните кучета създава неоснователни пречки за ползването на имота на
ищеца, които са по-големи от обикновените, което обуС.я и основателността на предявения
иск по чл. 109 ЗС. Съдът не е напълно обвързан от формулирания от ищеца петитум и може
да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия,
които са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца (решение № ./20.01.2023
г. на ВКС по гр. д. № ./2021 г., ГК, II г. о. и решение № ./31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
./2014 г., ГК, I г. о.). В случая за осигуряване адекватната защита на ищеца, съдът намира за
достатъчно ответницата да бъде осъдена да изведе за своя сметка от имота си, находящ се в
с. П. общ. Р., обл. П., махала „К.“, намиращите се в него кучета, да почисти за своя сметка
основно собствения си имот от отпадъци и фекалии на животните, занапред да се въздържа
от замърсяване на собствения си имот с животински фекалии, урина и всякакви битови
отпадъци, както и занапред да не отглежда кучета в имота си, находящ се в с. П., общ. Р.,
обл. П., махала „К.“.
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да се уважи искът, е необходимо да е налице деяние (действие или
бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени вреди, да е извършено
виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Нормата въвежда и
оборима презумпция за виновност съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Противоправното поведение на
ответницата е установено в процеса посредством отглеждането на около 80 бр. кучета в
недвижимия имот, находящ се в с. П., в нарушение на нормативните изисквания, което е
довело до неоправдано висок шум и миризми, които ищецът и неговите родители търпят в
продължение на няколко години. Установено е с показанията на свидетелите, че вследствие
противоправното поведение на ответницата ищецът е изпадал в кризи и е отказвал да
посещава собствения си имот в с. П., като същият е бил подложен на системен тормоз от
отглежданите от ответницата кучета. Вината не е оборена в процеса.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид
продължителността и интензитета на осъщественото от ответницата противоправно деяние,
което е продължило в период от повече от пет години, през който период ищецът е бил
подложен на системен тормоз от непрекъснатия лай и силната миризма от отглежданите от
ответницата около 80 кучета. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства води до
8
извода, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
следва да бъде определено в размер на 2000,00 лева. Тази сума би репарирала адекватно и в
най-пълна степен търпените от ищеца неимуществени вреди, с оглед на продължителността
им и създадените му неудобства.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1711,55 лева,
от които 130,00 лева – внесена държавна такса, 1000,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и 581,55 лева – възнаграждение за вещо лице.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 ЗС, Д. В. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК
„М. – .“, бл. . вх. ., ет. ., ап. . да преустанови противоправните си действия и бездействия, с
които нарушава правото на собственост на ищеца С. П. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ул. „П. М. А.“, бл. ., ет. ., ап. . върху неговия собствен недвижим имот, а именно: дворно
неурегулирано място, с площ от около 2400 кв. м, намиращо се в с. П., общ. Р., обл. П.,
махала „К.“ в старозастроената част и околовръстен полигон на селото, при граници: от две
страни - път и Т. К., заедно с построената в същото дворно място масивна вилна сграда със
застроена площ от 81,55 кв. м, състояща се от сутерен и етаж, като изведе за своя сметка от
имота си, находящ се в с. П., общ. Р., обл. П., махала „К.“, намиращите се в него кучета, да
почисти за своя сметка основно собствения си имот от отпадъци и фекалии на животните,
занапред да се въздържа от замърсяване на собствения си имот с животински фекалии,
урина и всякакви битови отпадъци, както и занапред да не отглежда кучета в имота си,
находящ се в с. П., общ. Р. обл. П., махала „К.“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, Д. В. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ЖК „М. – .“, бл.. вх. ., е. ап. . да заплати на С. П. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ул.
„П. М. А.“, бл.., ет. ., ап. . сумата от 2000,00 лева (две хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди през периода от 01.01.2022 г.
до 20.05.2024 г., причинени в резултат на поведението на ответницата по отглеждане на
кучета, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
22.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. В. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „М.т – .“, бл. ., вх.., ет. .,
ап. . да заплати на С. П. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „П. М. А.“, бл. ., ет. ., ап. .
сумата в размер на 1711,55 лева (хиляда седемстотин и единадесет лева и петдесет и пет
стотинки), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
9
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
10