Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 2185 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 284933 от 25.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 23543/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33
състав, изменено в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК с определение № 13107
от 15.01.2020г. постановено по гр. д. № 23543/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 33 състав, е признато за
установено по предявените от „Т.-С.“ ЕАД срещу Е.С.С. искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата от 1 553,19 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.,
като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 2 069,93 лева и за периода
м.05.2015г. – 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 20.02.2019г. до изплащане
на вземането; мораторна лихва в размер на 135,45 лева за периода от
14.09.2016г. до 07.02.2019г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер
от 261,30лева; сумата от 36,55 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., ведно със
законната лихва от 20.02.2019г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен
искът до пълния предявен размер от 44,40 лева и за периода м.01.-2016г. до
30.04.2016г., мораторна лихва в размер на 7,44 лева за периода от 01.03.2016г.
до 07.02.2019г. за имот, намиращ се в гр.София, ж.к.“*******, аб. № 344275, за
които суми е издадена заповед от 28.02.2019г., постановена по ч.гр.дело №
10242/2019г. по описа на СРС. ГО, 33 състав.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД, на страната на ищеца – „Т.-С.“ ЕАД.
Въззивникът – ответник Е.С.С.,
посредством пълномощника си адв.Р. – САК, с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт, обжалва решението в частта за уважаване на
исковете, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния и процесуалния
закон. На първо място поддържа, че в
частта, в която е признато за установено вземане за дялово разпределение и
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, решението е
недопустимо, доколкото дяловото разпределение е извършено от фирма за дялово
разпределение, без да се твърди, че това вземане принадлежи на ищеца, поради
което и следва да се приеме, че ищецът в производството е предявил чужди права,
поради което и съдебният акт в тази му част следва да бъде обезсилен. Сочи, че
договорите произвеждат действие само между сключилите ги лица, поради което и
не може валидно да се прехвърли на ищеца вземането на фирмата за дялово
разпределение за възнаграждението за извършеното дялово разпределение. На
следващо място твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства, че ответникът е
собственик на процесния имот през процесния период, което обстоятелство е
изрично оспорено с отговора на исковата молба. Навежда, че първостепенният съд
неправилно е кредитирал в цялост заключенията на изготвените по делото съдебно
– техническа и съдебно – счетоводна експертизи, доколкото вещите лица са
работили по документи, които не са представени по делото и са съставени от
ищеца единствено за целите на процеса. Отделно от това счита, че същите не
доказват нито точното количество топлинна енергия, доставена до сградата и до
конкретния имот, нито размера на таксата за дялово разпределение. Сочи, че по
делото не са представени доказателства за публикуване на интернет страницата на
ищеца на процесните фактури, нито че това публикуване е станало в присъствието
на нотариус, поради което въззивникът не е изпаднал в забава и не дължи и
обезщетение за забава.
По изложените съображения, моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част, като
вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани, както и да обезсили решението в частта, в която е
установено вземане за дялово разпределение и лихва за забава, респективно
производството в тази му част да бъде прекратено. Претендира сторените в
първоинстанционното и във въззивното производство разноски, за които представя
списък по реда на чл.80 от ГПК.
Въззиваемият
- ищец „Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач не са депозирали писмени отговори на
въззивната жалба. С писмена молба от 11.06.2020г. въззиваемият – ищец моли
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, а депозираната жалба –
оставена без уважение. Претендира сторените в производството разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението в частта
за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо. Неоснователно е оплакването на въззивника,
че решението, атакувано от него е недопустимо в частта относно претенцията за
дялово разпределение, доколкото процесната заповед за изпълнение е издадена
единствено за вземане за доставена топлина енергия. Депозираната от ищцовото
дружество исковата молба от 24.04.2019 г. отговаря на всички изисквания на чл.
127 от ГПК, като в нея ищецът ясно и недвусмислено е описал фактите, на които
основава претенцията си, посочил е вида на търсената защита, конкретизирал е
точно сумите на претенциите, а именно – главница в размер на 2 069,93 лева
(представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия) и сума в размер на 44,40
лева (представляваща главница за дялово разпределение), за какво се претендират
те и за какъв период се отнасят, като исковата молба изцяло отговаря и се
припокрива съдържателно с депозираното преди това заявление по реда на чл. 410
от ГПК. С оглед изложеното не може да бъде споделен доводът на въззивника, че процесната
заповед за изпълнение е издадена единствено за вземане за доставена топлина
енергия, но не и за вземане за такса дялово разпределение, респективно че са допуснати
нарушения в първоинстанционното производство, водещи до недопустимост на
постановения съдебен акт.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва
да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като
настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по
реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 318, ал.2 ТЗ, вр. чл.200 ЗЗД, и с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предмет на разглеждане в настоящото
производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на
ищеца спрямо ответника, в качеството му на собственик на топлоснабден имот в
сграда в режим на етажна собственост, за заплащане на доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за периода от месец 05.2016г. – месец
04.2018г.
За да постанови
обжалваното решение, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните съществува действително правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, който е сключен при публично
оповестени общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл.150 от ЗЕ.
Кредитирани са приетите и неоспорени от страните
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като е
направен извод, че от същите се установява обемът на реално потребеното
количество топлинна енергия в имота и неговата стойност, както и дължимата сума
за дялово разпределение, също за процесния имот.
Правилно е прието
от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания,
т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника
като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В конкретния
случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото,
че за процесните искови суми, видно от приложеното ч. гр. д. № 10242/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 33 състав, въззивникът – ищец „Т.-С.“ ЕАД е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 20.02.2019 г. и е
постановена на 28.02.2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу Е.С.С.. В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано от
длъжника възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта
на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство
установителни искове.
По наведените във въззивната жалба възражения,
настоящият съдебен състав намира следното:
Източникът на едно облигационно договорно отношение
може да бъде само един - договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато
между тях съгласие за правно обвързване - чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат,
като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи
съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да
изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия
се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно - когато се касае до
топлоснабдена сграда - етажна собственост, при което всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Обстоятелството дали и
кога е открита партида при ищцовото дружество е ирелевантно, доколкото в
разглеждания случай ответникът - въззивник в настоящото производство е
собственик на имота за процесния период, а партидата има само счетоводно
значение и не може да дерогира законовата разпоредба на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен
със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или
вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което
последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за
преценката с кого дружеството - ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/. Без значение са предвидените в
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители
за битови нужди в гр.София правила във връзка с промяната на собствеността
върху топлоснабдявания имот и предвидените задължения на стария собственик за
уведомяване за настъпилите изменения на обстоятелствата. И това е така, тъй
като както вече бе посочено по-горе, чрез императивни правни норми са
установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на
договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и
ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване,
респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия.
В разглеждания
случай, от представеното в първоинстанционното производство писмо рег.№ 578500
– 354 от 16.01.2019г. от С.К.– Директор на Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ към
Министерство на вътрешните работи, се
установява, че с Договор № КС – 1588/14.01.1997г., процесният имот, а именно –
апартамент, находящ се в гр.********, аб.№ 344275 е продаден на Е.С.С., с ЕГН **********.
Отделно от това, от приетото
по делото решение № 4238 от 11.04.2016г., постановено по гр.дело № 79497/2015г.
по описа на СРС, ГО, 143 състав, е отделено за безспорно и ненуждаещо от
доказване между страните „Т.С.“ ЕАД и Е.С.С. обстоятелството, че Е.С.С. е
собственик на недвижим имот – апартамент № 28, находящ се в гр.София, ж.к.“********по
силата на Договор за продажба на ведомствен недвижим имот по реда на ПМС №
214/03.11.1992г. и Наредба № 8/11.03.1993г. На следващо място, по делото е
приложен и приет протокол от проведено общо събрание на собствениците на имоти
в ЕС, с административен адрес с гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.529, видно от който
на същото е присъствал лично Е.С.С., в качеството му на собственик на недвижим
имот в сградата, обстоятелство, удостоверено с подписа му. С оглед изложеното и
при съвкупната преценка на събраните по делото доказателствени средства, както
и предвид липсата на оспорване от страна на въззивника – ответник на
представените и приети по делото доказателства, съдът намира за неоснователни
релевираните доводи, относно липсата на доказателства за правото на собственост
върху процесния имот.
Предвид изложеното
и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество.
Не е спорно по
делото, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на
етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот
през процесния период, се установява от приетите като писмени доказателства по
делото документи за топлинно счетоводство, съставени от дружеството - топлинен
счетоводител, както и от приетите от СРС заключения на СТЕ и ССчЕ. Измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД
с договор, също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от
упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото
събрание от 01.10.2007г., подписан и от Е.С.С..
От изложеното
следва изводът, че ответникът, в качеството му на собственик на имота, е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла и съгласно чл.155 от
ЗЕ, респ. дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна
енергия, за претендирания период.
На следващо място, установено е по делото, че сградата,
в която се намира процесният недвижим имот, е етажна собственост и в исковия
период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото
законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и
действалата през периода Наредба № 16 - ЗЗ4 от 06.04.2007 г. Измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е възложено от етажните собственици на "Т.С."
ЕООД.
В разглеждания
случай по делото е доказано, че на 01.11.2007 г. между "Т.С. " ЕАД,
от една страна, като възложител, и "Т.с." ЕООД, от друга страна, като
изпълнител, е бил сключен договор при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, за срок от 3 години, по силата на който изпълнителят се задължил да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост с повече от един потребител, а възложителят – да му заплаща
извършваната услуга за всеки изравнителен период, съгласно
ценоразпис-Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства
за дялово разпределение. Цената се определяла първоначално при сключване на
договора и се актуализирала ежегодно до 30 септември за следващата година.
Съобразно
действалите за периода ОУ за продажба, купувачът на топлинна енергия, какъвто е
ищецът, заплаща на продавача стойността на услугата "дялово
разпределение", извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ
от 2008 г. и от ОУ от 2014 г.), която включва цена на обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин,
определен от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от
2008 г.), съответно съгласуван с топлинния счетоводител (чл. 36 ОУ от 2014 г.).
Съгласно чл. 36,
ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване
на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно
предявеният иск за установяване на вземане за такси за дялово разпределение е
установен по основание и възраженията в обратен смисъл, съдът намира за
неоснователни, тъй като услугата дялово разпределение е била реално
осъществена.
Неоснователно е и
наведеното от въззивника възражение, че липсва основание за плащане на сумите
за дялово разпределение в полза на ищеца, доколкото сумите са дължими на трето
лице, а именно – дружеството, извършващо топлинно счетоводство. Видно от
сключения на 01.11.2007 г. между "Т.С. " ЕАД, от една страна, и
"Т.с." ЕООД, от друга страна, договор при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, не
е налице клауза, предвиждаща заплащане на сумите за дялово разпределение от
потребителите на топлинна енергия на топлинния счетоводител. Тези суми са
дължими от потребителите на топлинна енергия и са платими на "Т.С. "
ЕАД на основание чл.36 от Общите условия. Топлопреносното дружество "Т.С.
" ЕАД от своя страна дължи суми на топлинния счетоводител за извършената
услуга дялово разпределение на основание раздел III, т.1 от горепосочения договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в,
ал. 2 ЗЕ.
Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от
значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК. От
заключението на СТЕ, което въззивният съд цени изцяло като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че: 1). Дяловото разпределение през
процесния период е извършвано от фирма „Техем сърсис“ ЕООД, като поради това,
че всички отоплителни тела в процесния период са демонтирани, ТЕ за отопление
на имота от радиатори не е начислявана. Топлата вода е начислявана както
следва: сезон 2015/2016г. поради грешен начален отчет на единия водомер на база
брой /1 лице/ потребители по 140л/ден за един човек по чл.69, ал.2 от Наредба №
16-334, а за сезони 2016/2017г. и 2017/2018г. по реален отчет по т.5.2 от
Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. При отчета на
показанията са съставени протоколи за главен отчет с подпис на обоната/лице,
осигурило достъп. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно
в подробните изравнителни сметки. Топлинната енегрия от сградна инсталация е
изчислявана по формула т.6.1.1 от приложението към Наредба № 16-334 на база
нсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като
ТЕ е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 231 м2. Вещото лице е
посочило, че заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение,
напълно съответства на отчетената от общия топломер.; 2).Размерът на дължимите
суми за ТЕ, потребена от ответника за процесния период възлиза на сумата от 2
069,95 лева; 3). Разпределението в извършвано въз основа и в съответствие на
нормативните разпоредби; 4). Общият топломер в обонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на „терминал“ се снема
показанието на топломера в 0:00 ч. на всяко първо число на месеца. От
отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи и във фактурите
и изавнителните сметки е заложена ТЕ за разпределение; 5). През процесния
период общият топломер е преминал следните метрологични проверки – комплексна
проверка тип 66С KAMSTRUP внос от Дания с фабр.№
4012293, извършена от „А.Б.-С.“ ЕООД на 12.08.2014г. със свидетелство за
проверка и заключение – съответства; комплексна проверка тип 66С KAMSTRUP внос от Дания с фабр.№ 4012293, извършена от „АС
Бояна“ АД на 11.08.2016г. със свидетелство за проверка и заключение –
съответства на одобрения тип; комплексна проверка тип 66С KAMSTRUP внос от Дания с фабр.№ 4012293, извършена от „АС
Бояна“ АД на 11.06.2018г. със свидетелство за проверка и заключение –
съответства на одобрения тип. Съставени са и съответните протоколи за демонтаж
и монтаж на топломера в присъствие на представител на СЕС.
По делото пред
районния съд е приета и ССчЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентно
изготвена, в която е посочено, че: 1). за процесния период няма данни за
постъпили плащания за дължимите суми за топлинна енергия на процесния имот, като
непогасените задължения за периода са в размер на 2 069,93 лева за толинна
енергия и 44,40 лева за дялово разпределение на топлинна енергия, 2).
Въведените в системата на „Т.-С.“ ЕАД изравнителни сметки през процесния период
са посочени по периоди, дати и суми в констативно – съобразителната част на
експертизата, като със сумите от изравнителни сметки, отнасящи се за исковия
период, ищецът не е погасявал задължиния извън процесния период, 3). Резултатът
от изравнитените сметки е сума за доплащане в размер на 117,27 лева; 4).
Дължимата сума за главница ТЕ и ДР е в размер на 2 114,33 лева, от които 2
069,93 лева – главница за ТЕ и 44,40 лева – главница за ДР, 5). Общият размер
на законните лихви за забава върху сумите по процесните фактури с лехвен период
от 01.03.2016г. до 07.02.2019г. е в размер на 268,74 лева, от които за топлинна
енергия – 261,30 лева, за дялово разпределение – 7,44 лева. Общата сума на
главницата и лихвите за процесния период възлиза на 2 383,07 лева, от които 2
331,23 лева за топлинна енергия и 51,84 лева за дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав изцяло
кредитира и двете заключения по допуснатите пред Софийски районен съд експертизи.
Същите са изготвени от експерти, притежаващи необходимите професионални знания
и квалификация, и са съобразени с целия доказателствен материал по делото,
поради което съдът поставя същите в основата на доказателствените си изводи.
Експертите са основали изводите си въз основа на доказателствения материал по
делото, преценен поотделно и в съвкупност, като са посочили изрично писмените
документи, с които са работили – такива представени от топлопреносното
предприятие и такива, представени от топлинния счетоводител, като експерзите са
приети без възражения от страните в производството, поради което и възраженията
на въззивника в този аспект, съдът намира за неоснователни.
Въззивният състав на съда намира за
необосновани и оплакванията, наведени във въззивната жалба, че количеството на
доставената топлинна енергия за процесния имот не се доказва от ангажираните
доказателства. Съдебно-техническата експертиза е допусната в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост на специални знания в
съответните области на науката, в т. ч. и относно изчисленията по нормативно
установените формули, в които са заложени технически показатели, като тази
експертиза е изготвена не по документи, едностранно издадени от ищеца, а въз
основа на документите за отчет за индивидуалното разпределение, установяващи
действителното количество потребена енергия, съгласно снетите показания по
уредите за разпределение в процесното жилище за процесния период, както и тези
от общия топломер в абонатната станция. Отделно от това, относно размерите на
дъжимите суми за ТЕ и ДР, се установяват непротиворечиво за заключението на
ССчЕ, като вещото лице е съобразило корекциите за сезоните 2016/2017г. и
2017/2018г. според изравнителните сметки.
По исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на исковете следва да
се установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в
случая – изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за топлинни
услуги, определен в общите условия.
Съгласно приложимите общи условия на топлопреносното
предприятие за процесния период, а именно Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила в края на месец юли 2016 г./, купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 от ОУ,
като съгласно чл. 33, ал. 4 от общите условия, продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията, неплатени в
посочения срок. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника. Според нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му /не е нужно отправянето на покана/. С оглед изложеното,
неоснователни са доводите на въззивника, че същият не е изпаднал в забава
спрямо ищеца и не дължи сумите, представляващи обезщетение за забава, поради
липсата на доказателства за публикуване на дължимите суми на интернет
страницата на „Т.С.“ ЕАД.
С оглед липсата на други конкретни
доводи, на основание чл.272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на
първоинстанционната съдебна инстанция относно размера и периода на дължимото
обезщетение за забава.
По изложените
съображения, исковете са основателни и доказани до присъдените от първоинстанционния
съд размери, а предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, решението
следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия
- ищец следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК да бъдат
присъдени сторените от него разноски. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото, намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде определен
в размер от 100 лева, която сума следва да му бъде присъдена.
С оглед цената на иска,
въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 284933 от 25.11.2019г., постановено по гр. д. № 23543/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, изменено в частта за разноските
по реда на чл.248 ГПК с определение № 13107 от 15.01.2020г. постановено по гр.
д. № 23543/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Е.С.С., ЕГН **********,***,
офис – партер чрез адв.Р., да заплати в полза на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
100,00 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на въззиваемия – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.