№ 721
гр. Плевен, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430100764 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от адв. Д. В. М., ***, с адрес
на кантора и съдебен адресат: ***, в качеството на пълномощник на: М. Г. М.
ЕГН:**********, с постоянен адрес ***,съдебен адресат по делото: ***
против КРЕДИСИМО ЕАД , ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"България", представлявано от С.Р.Я. и против: АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК:
**********, гр. София, гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "България", представлявано от И.М.Ш.. Предмет на иска: По първия
установителен иск: чл.26 ал.1 от ЗЗД По втория установителен иск: 26 ал. 1 от
ЗЗД По първия осъдителен иск: чл. 55 ал.1 от ЗЗД. По втория осъдителен иск:
чл.55 ал.1 от ЗЗД. Цена на иска: По първия установителен иск: 1500 лева. По
втория установителен иск: 1000 лева. По първия осъдителен иск: 100 лева. По
втория осъдителен иск: 350 лева.
Съдът е сезиран с искане да прогласи нищожността на Договор за
потребителски кредит № ******* / *** г сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19
ал.4 от ЗПК.
Договор за предоставяне на поръчителство от ***г., сключен с дружеството
„Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.
Съдът е сезиран с искане на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди
„Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата, сумата в размер на 100 лева,
недължимо платени по недействителен Договор за потребителски кредит
№******* / *** г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. На основание
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „Ай тръст ЕООД да заплати на ищцата, сумата
в размер на 350 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по
1
недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от ***г, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата и направените в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, като се оспорва
искът.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните има валидна облигационнна връзка. По исковете с
правно основание чл.26 , ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е докаже, че клаузите
на договора противоречат на закона, добрите нрави и заобикалят императивни
разпоредби на ЗПК. Ответникът следва да докаже, че клаузите са уговорени
индивидуално, както и че са равноправни. По исковете с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил претендираните суми
на основание оспорените клаузи от договора за паричен заем.
М. е страна по Договор за потребителски кредит № ******* / *** г,
сключен с КРЕДИСИМО ЕАД.
Съгласно Договор за потребителски кредит № ******* / *** г, М. е
получила под формата на кредит, сумата в размер на 1500 лева.
Съгласно чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит №******* / ***
г, М. е трябвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с
дружеството АЙ ТРЪСТ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният Договор
за потребителски кредит.
На ***г, М. е сключила с Ай Тръст ЕООД, Договор за предоставяне на
поръчителство, по който следва да заплати сумата от 1000 лева.
М. е заплатила по Договор за потребителски кредит № ******* / *** г.
към Кредисимо ЕАД, сумата в размер на 1600 лева, а по Договор за
предоставяне на поръчителство сумата в размер на 350 лева.
Договор за потребителски кредит № ******* / *** г, сключен с
„Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от
ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Процесният договор не отговаря на изискваният на чл. 11 ал.1 т. 10 от
ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
2
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за
кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид,
че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче,
остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че
същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни
са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради
това, Договор за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на
изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Наред с това, Договор за потребителски кредит ******* / *** г. е
нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там
и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като
сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е
включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но
чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/
поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали
двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.
С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се
заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на
такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са
включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и
бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
3
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на
сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко
свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се
заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора
за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с ПМС№426/2014г.
Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по
партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а
именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е
"Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Ай
Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се
разпределя в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД . Със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на
"Кредисимо" АД. С договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото
плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" АД
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4
4
ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и
договора за поръчителство.
В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК,
която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1,
т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за
потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.
По отношение на втория установителен иск, така сключеният Договор
за предоставяне на поръчителство от ***г., сключен с дружеството „Ай тръст“
ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание
чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като съображенията за
това са следните:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№***/2008г., Решение №****/2009г. по гр.д.№****/2007г., определение№877
по т.д.№***/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2
и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във
всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26
ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.
26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
5
Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.2010г.
по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV го. „понятието добри нрави предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.
В настоящия случай, такава нееквивалентност между престациите е
налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява
допълнителна сума, която е в размер на над 70% от сумата на отпуснатия
кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Отделно от това, сумата за поръчител се заплаща без
кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден
да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително
избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез
Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до
увеличаване на дължимата сума с над 70%, без каквато и да е насрещна
престация.
На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство от ***г.
с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.
В случая, възнаграждението, което следва да се заплати по Договор за
предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определение
ГПР. Съгласно чл. 19,ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
6
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Така уговореното възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по
кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР.
Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по
партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а
именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е
"Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Ай
Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се
разпределя в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД .С оглед това
обстоятелство може да се направи извод, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие
ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД. С договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен
с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза
на "Кредисимо" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.
Договорът за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“
ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият
е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията добросъвестност и
справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този
начин е в ущърб на М. като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Договорът за
поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл. 143 ал.2 т.19 ЗЗП.
По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата претенция
е неоснователна и следва да бъде уважена.
7
При този изход на делото, ответниците следва да заплатят на ищеца
разноските по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП,
нищожността на Договор за потребителски кредит № ******* / *** г сключен
с КРЕДИСИМО ЕАД , ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"България", представлявано от С.Р.Я. и Договор за предоставяне на
поръчителство от ***г., сключен с дружеството АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК:
**********, гр. София, гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "България".
ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, КРЕДИСИМО ЕАД ,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от
С.Р.Я., да заплати на М. Г. М. ЕГН:**********, с постоянен адрес
***,съдебен адрес *** сумата в размер на 100 лева, недължимо платени по
недействителен Договор за потребителски кредит №******* / *** г, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, АЙ ТРЪСТ ЕООД,
ЕИК: **********, гр. София, гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център "България", да заплати на М. Г. М. ЕГН:**********, с
постоянен адрес ***,съдебен адрес *** сумата в размер на 350 лева,
недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор
за предоставяне на поръчителство от ***г, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, КРЕДИСИМО ЕАД , ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша"
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я. и
АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК: **********, гр. София, гр. София, бул. "Витоша" 146
8
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",да заплатят в полза на РС -
ПЛЕВЕН на разноските по делото за държавна такса в размер на 150
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв., КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша"
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я. и
АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК: **********, гр. София, гр. София, бул. "Витоша" 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",да заплатят на Д. В. М., ***, с
адрес на кантора и съдебен адресат: ***, в качеството на пълномощник на М.
Г. М. ЕГН:**********, с постоянен адрес ***,съдебен адрес ***, разноските
по делото в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9