Р Е Ш Е Н И Е
№260031 28.08.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 337 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В.С.С. *** срещу Наказателно постановление № 19-1253-000403 от 27.08.2019 г. на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП; на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 – глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 22 контролни точки. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в противоречие, както на ЗАНН, така и на Закона за движението по пътищата, като се излагат конкретни съображения. Излагат се конкретни твърдения за осъществената фактическа обстановка и с тях се оспорва описаната в санкционния акт, в това число и по въпроса за авторството, като счита, че наказващият орган не бил направил необходимото в насока да установи, кой бил в действителност водачът на превозното средство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощен по делото представител – адв. С.Г. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество се излагат от пълномощника на жалбоподателя конкретни доводи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призовани, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата, която намира за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, по който въпрос е налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността ѝ, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 24.04.2020 г. в около 05:10 часа в град Хасково, свидетелите В.И.Д. и А.В.Д., полицейски служители в РУ на МВР – Хасково при обход на района със служебен автомобил на МВР, обозначен със съответните отличителни знаци, възприели насрещно движещ се товарен автомобил марка „Воксхол”, модел „***“, с регистрационен номер *** по бул. „Стефан Стамболов“ в посока кв. Република. В района на кръстовището с ул. „Мургаш“, свид. В.И.Д. успял да възприеме при разминаване на превозните средства, че процесният товарен автомобил, с дясна дирекция на управление /с десен волан/ се управлявал от жалбоподателя В.С.С., който бил познато за органите на реда лице, поради това, че и друг път бил спиран и по отношение на него било установявано управление на МПС след употреба на алкохол. Затова, в изпълнение на служебните си задължения като част от автопатрул, предприели маневра „обратен завой“, като за кратко изгубили визуален контакт с посоченото превозно средство, но го последвали и с подаване на звуков и светлинен сигнал се опитали да го спрат за извършване на проверка. Успели да настигнат превозното средство в района на ученическите общежития, в пресечката, водеща към тях, като установили товарния автомобил вече преустановил движение пред бариерата, монтирана в участъка от пресечката преди входа на общежитията, а жалбоподателят В.С.С. се намирал извън превозното средство. В него, на седалката до тази на водача било лицето Г.С.С., също познато на органите на реда, както и още едно лице, известно на посочените свидетели като Октай. При извършване на проверката бил повикан и патрул на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково, като след пристигане на място, свид. Д.Д.Б. на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково приканил жалбоподателя, който му бил посочен като водач на МПС, а и сам не отрекъл този факт, да бъде тестван с техническо средство - Алкотест „Дрегер“ 7410 с № 0341, преминало последваща проверка, видно от представената и приета като писмено доказателство Справка, рег. № 3286р – 12949 от 19.03.2019 г. с валидност 6 месеца. При извършване на проверката с техническото средство било установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на техническото устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 0.66 на хиляда. След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване № 0049137, в който било отбелязано впоследствие, че не била взета кръвна проба, тъй като лицето на се било явило, а водачът на превозното средство вписал в него, че приема показанията на техническото средство. По настояване на свидетелите В.И.Д. и А.В.Д., жалбоподателят бил отведен в сградата на РУ на МВР – Хасково, където бил приканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство – Дрегер Дръг Тест с № ARJM-0048, но жалбоподателят отказал, като след издаване и връчване на същия на Талон за медицинско изследване № 0049137, в същия било отбелязано впоследствие от лекар в „Спешно отделение“ – град Хасково – д – р П., че не била взета кръвна проба, тъй като лицето на се било явило. В хода на проверката на жалбоподателя, като водач на МПС било установено, че същият е управлявал моторното превозно средство, след като свидетелството за управление на МПС, издадено на негово име е било по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата, а освен това, след поискване, не съумял да представи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство - товарен автомобил марка „Воксхол”, модел „***“, с регистрационен номер ***, което в хода на проверката било установено, че е собственост на лицето Д. К. Р. от град Х., ***.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу жалбоподателя В.С.С., посочен като водач на превозното средство, бил съставен на същата дата – 24.04.2019 г. в негово присъствие от свид. Д.Д.Б. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 0300506 за нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в съответната предвидена за това графа, вписал, че няма възражения. Такива, не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, наказващият орган се е съобразил изцяло в описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и наложил процесните административните наказания, като за деянието по пункт от НП вписал, че „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози и не изпълни предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно бил нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В.И.Д. и А.В.Д. и Д.Д.Б. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение в съответната част, за която имат възприятия и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно съответно изнесените факти /с уговорката, че за факта на управление на процесното МПС, впечатленията на свид. Д.Б. са опосредени/, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Впрочем, следва изрично да се отбележи, че по фактите по делото, така както са описани по – горе всъщност са отправени конкретни възражения от страна на жалбоподателя, но единствено по отношение на тяхната достоверност относно управлението на моторно превозно средство от именно от него. В тази връзка, свид. В.Д. ясно заявява в своите показания, че жалбоподателят В.С.С. е познато за него лице и имал възможността, въпреки ранния час на процесната дата, ясно да го разпознае като водач на товарния автомобил /с дясна дирекция на управление/ на МПС, след като при разминаване с патрулния автомобил на МВР е успял да осъществи пряк и директен визуален контакт и показанията му са в достатъчна степен убедителни, за да бъдат възприети по този въпрос, като съответни на обективната истина. Изложеното кореспондира и с останалите гласни и писмени доказателства, събрани по делото и се възприема от съда при обосноваване на фактическите изводи, като отделните различия в показанията на разпитаните свидетели не променя общата преценка за тяхната достоверност и безпротиворечивост, а се дължи на нюанси във възприятията им. В този смисъл, фактическите възражения на жалбоподателя, направени от неговия пълномощник са изцяло неоснователни, още повече, че се градят на несъбрани по делото доказателства, каквито биха били тези при евентуалния разпита на лицето Г.С.С., като причините за неявяването му пред съда са спекулативно интерпретирани от пълномощника на жалбоподателя, доколкото същите биха могли да имат съвсем противоположно естество.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, а по силата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Според чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, а по силата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно, всяко от деянията, за които са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесулано основание в частта относно нарушенията по пункт 1, 2 и 4. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, като възраженията на пълномощника на жалбоподателя за нарушения по чл. 42, т. и т. 4 от ЗАНН следва да се приемат за неоснователни. В акта са описано достатъчно ясно всички признаци от състава на нарушение, характеризиращи го от обективна страна, което важи за всяко от описаните деяния, като предвид спецификата на изпълнителното деяние за всяко от нарушението – управление на МПС и установеното негово движение, логически и фактически номер на сграда, отбелязване на километър и друга точка за ориентир не е необходимо да бъдат вписвани, след като лаконично, но достатъчно ясно е посочено населеното място, улицата и посоката на движение, като възраженията в тази насока следва да бъдат приети за изцяло несъстоятелни. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си в частта относно нарушенията по т. 1, 2 и 4 отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като липсват в тази част допуснати процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които да се възприемат като съществени и водещи до необходимост от отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Включително и тези, визирани от жалбоподателя по изтъкнатите общи съображения, аналогични на изложените вече по отношение на съставения АУАН.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление в частта относно нарушението, описано в т. 1 от НП, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят В.С.С. е управлявал товарен автомобил марка „Воксхол”, модел „***“, с регистрационен номер ***, след употреба на алкохол с отчетена чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 0.66 на хиляда. Техническото средство е годно, след като е преминало последваща проверка и доказателства за това за процесния период са ангажирани от наказващия орган съобразно разпределението на доказателствената тежест, като и това възражение, релевирано в подадената жалба се явява изцяло неоснователно
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал.1, т. 1, вр. чл. 5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване на се изисква настъпването на допълнителни вредни последици – напр. причиняване на ПТП. Настъпването или липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е определящо само по себе си за съставомерността на деянието.
За да бъде осъществен съставът на административно, предвиден в цитираната разпоредба, за което жалбоподателят е привлечен и съответно е реализирана отговорността, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на нарушение в закона е посочена точно определена величина в границата над минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 0,5 промила, очертаващи административнонаказателната му отговорност по т. 1 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, за разлика от отговорността по административен ред по т. 2, където минимума е по – завишен – над 0,8 на хиляда до горния праг на стойността - 1.2 на хиляда, надвишаването на която обосновава ангажирането на наказателна отговорност. Следователно точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0.5 до 1,2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, е медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, респ. този Наредбата № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който последният всъщност не отрича, а така също се потвърждава недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта – 0.66 на хиляда, установено чрез субсидиарния подход за определяне количеството алкохол в кръвта - с техническо средство, приложим в хипотезите като настоящата, в които лицето на практика отказва да даде кръвна проба за изследване, след като не е предприело необходимото да съдейства за вземането на кръв и извършването на лабораторно изследване за определяне концентрацията на алкохол и всъщност е вписало изявление, че приема показанията на техническото средство.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното производство, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно 0.66 на хиляда, независимо от липсата на съставен Протокол по чл. 8, ал. 5 от Наредбата № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като са събрани достатъчно годни доказателства в тази насока, включително и за последваща проверка за годността на използваното от контролните органи техническо средство. В тази връзка, всъщност липсва и оплакване от страна на жалбоподателя.
За да бъде осъществено деянието, според изискванията на фактическия състав в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над 0.5 до 0.8 на хиляда, вкл., да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 3 от ЗДвП.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и административни нарушения.
По делото се установи, както от показанията на разпитаните свидетели, че той именно е управлявал процесния товарен автомобил марка „Воксхол”, модел „***“, с регистрационен номер *** в момент непосредствено преди да бъде последван от служебния автомобил на МВР с цел да бъде спрян за извършване на проверка. Това е решаващият момент относно положителния извод на съда за наличието на деяние и неговото авторство, а фактът, че при самото спиране на автомобила, водачът в лицето на жалбоподателя В.С.С. е бил излязъл от него и при пристигане на контролните органи е опитал да побегне по никакъв начин не разколебават този извод. Загубата на визуален контакт от органите на МВР в даден интервал след разминаването на двете превозни средства – товарния автомобил и служебния на МВР – също, доколкото ясно и категорично е установено в определен момент от време, непосредствено преди спиране на превозното средство, че негов водач е именно жалбоподателят, явяващо се определящо и достатъчно за авторството, а в определена степен, поведението на жалбоподателя в опита за бягство, косвено потвърждава този основен факт от изпълнителното деяние на процесното нарушение. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не следва да управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е управлявал автомобила, с което е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидено кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба от 500 лв. Правилно наказващият орган е приложил посочената санкционна разпоредба като относима, с оглед установената стойност на концентрацията на алкохол в кръвта и на жалбоподателя са наложени наказания именно в предвидените в нормата размери глоба от 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Размерите на наказанията са фиксирани от законодателя и не подлежат на преценка при индивидуализацията. Съдът счита, че с тях ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
По изложените съображения, подадената жалба срещу наказателното постановление в частта по т. 1, предмет на съдебен контрол се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление в същата част, като правилно и законосъобразно – потвърдено.
На следващо място, що се касае до нарушението по пункт 2 от НП, от материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин при това в тяхната цялост и в пълнота. На това място следва да се изтъкне, че не са налице пропуски в дейността на контролните органи или доказателства, събрани в насока, която да доведе до разколебаване на формалната доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, като се държи сметка за наличието на отправено изрично възражение срещу фактическите констатации в него, а именно и най - вече, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на датата, на която е бил спрян за извършване на проверка, прието за несъстоятелно. Установено е, че към тази дата, издаденото от властите на Република България на негово име свидетелство за управление на МПС № ********* е било унищожено, а това с № STAEV803170V99HF1 е отнето временно до решаване на въпроса с отговорността за предходно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, станало със Заповед за ПАМ № 19-1253-000190 от 23.03.2019 г.
Изложеното в съставения АУАН и НП действително, след като бе потвърдено в пълнота, обосновава извод за допуснато от жалбоподателя нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, вр. чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно е квалифицирано, като наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочил, че жалбоподателят е управлява МПС след като издаденото на негово има свидетелство за управление за категорията е отнето по реда на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и е квалифицирал нарушението по текста на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като се е ангажирал с конкретни твърдения, относими към приложимия законов текст, посочен от него и е следвало да докаже тези твърдения. Това в случая е изпълнено, поради което, обосновано и в съответствие с материалния закон, е ангажирана отговорността за нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 2, вр. чл. 150а от ЗДвП.
При определяне вида и размера на административното наказание, АНО е приложил правилно материалния закон и конкретно нормата на чл. 27 от ЗАНН, след като от една страна е преценил съдържанието на наказващата разпоредба и е отчел обществената опасност не само на деянието, но и на дееца в лицето на жалбоподателя В.С.С., вземайки предвид наличието на предшестващи нарушение на правилата за движение по пътищата, фактът на тяхната тежест и че процесното управление е извършено и при други тежки нарушения на правилата за движение, освен това по чл. 150а от ЗДвП. Индивидуализирането на административната санкция съобразно предвидения специален максимум по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 150а от ЗДвП, макар да не е изрично аргументирано в санкционния акт, съответства на събраните доказателства за определящите отговорността обстоятелства, като данни за имущественото състояние на нарушителя не са приобщени, но въпреки това процесната глоба е следвало да бъде определена именно в размер на 300 лева, доколкото само по този начин биха могли да бъдат изпълнени целите на административното наказание. Затова, предприемайки такъв подход с определянето й в този размер, съобразно установения максимум, наказващият орган не е допуснал нарушение и в този аспект от дейността си при издаване на НП в частта относно нарушението по пункт 2, поради което и в тази част санкционният акт ще следва да бъде потвърден.
По отношение на деянието, описано в т. 4 на процесното НП, следва да се отбележи, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят В.С.С. ***, след като е управлявал и следователно е имал качеството водач на процесния товарен автомобил, съображения за който извод вече бяха изложени, не е изпълнил задължението си в това си качество да носи част от документите изброени в чл. 100 от ЗДвП и конкретно свидетелство за регистрация на МПС, част II, независимо, че титуляр на правото на собственост е друго лице, за да го представи пред контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково в момент, когато е бил установен и спрямо него е била инициирана проверка.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 183, ал.1, т. 1, предл. 3, вр. чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанието по вид и размер, следва да се отбележи, е то е с фиксиран размер и наказващият орган, а и съдът не разполагат с правомощия за преценка в този аспект. В случая материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност по т. 4 от НП и в тази част в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Подадената жалба се явява неоснователна в този й пункт, а атакуваното с нея НП в частта относно нарушението по т. 4 – правилно и законосъобразно, поради което в същата част ще следва да бъде потвърдено от съда.
По отношение на обжалваното наказателно постановление в частта относно нарушението по т. 3 от него, следва да се отбележи, че то е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение. Необходимо е в тази насока да се има предвид, че в конкретната хипотеза актосъставителят, а след това и АНО са квалифицирали деянието описано в НП по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която е наказващата норма, но същата не е бланкетна и не препраща към друга разпоредба, а в диспозицията ѝ се съдържа състава на административно нарушение от гледна точка характеризиращите го от обективна страна признаци. Действително, тълкуването на цитираната разпоредба създава известно затруднение, което обаче би могло да бъде преодоляно след по – задълбочен анализ от гледна точка на целта на закона. Такъв, при това съответен на утвърдената вече практика на настоящия съдебен състав, ще бъде предложен, като се отчете, че въпреки установените по делото факти, описанието на нарушението от актосъствителя и наказващия орган следва да е пълно, точно и ясно и то не може да се замества или извлича от съда. Нещо, което в случая не е изпълнено, тъй като е налице разминаване при описание на изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, а такова разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. В процесния акт за установяване на административно нарушение е посочено, че водачът „отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство - изпълнително деяние по чл. 174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, а в НП като извършено е посочено е извършил „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози и не изпълни предписание за химико – токсикологично лаб. изследване за установяване на употреба на наркотич. в – ва или техни аналози“, като макар и да е останало в рамките на същата правна квалификация, изпълнителното деяние в наказателното постановление е разширено с въвеждане на нови признаци от състава на нарушение, за които липсва повдигнато надлежно административнонаказателно обвинение.Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем – в това число и да научи за какво деяние се цели ангажирането ѝ, както и за да се обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки на фактическото обвинение за преценка на релативността му с приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и съставлява основание за отмяна на санкционния акт – в този смисъл Решение № 179 от 25.10.2018 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 146/2018 г. Логически на това място следва да бъде изтъкнато, че обикновеният прочит на санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 ЗДвП, сочи на възможен извод, че подлежи на административно наказание онзи водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване в случая на употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Т.е. създава се впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова страна за изпълнение на само едно и което и да е от визираните задължения: да бъде тестван с техническо средство, респ. да не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с оглед употребата на съюза „или” в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче, настоящият съдебен състав счита, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел действително е да се създадат гаранции за възможността лицата, управляващи моторни превозно средства да бъдат контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП под страх от административнонаказателна отговорност и отчитайки, че и двата способа, визирани в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, са насочени именно към проверка на употребата от тези лица на наркотични вещества или техни аналози. В потвърждение е и принципното и законово положение, че възприемането на показанията на техническото средство/тест от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от несъгласието на жалбоподателя да съдейства за изготвяне на химико – токсикологично лабораторно изследване. Т.е. акцентът е върху субсидиарния характер на този подход /чрез техническо средство - тест/ за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и той следва от анализа на разпоредбите Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието и от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП. Всъщност, самата редакция на разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба сочи на извода, че следва да се приеме така предложеното тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо средство или тест е основание употребата на алкохол или наркотично вещество вещество да се установява с лабораторно химическо изследване, респ. с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Такова изследване по делото обаче, също не е изпълнено и то поради отказ на жалбоподателя да даде кръвна проба, въпреки, че е е приела с тази цел талона, издаден му за медицинско изследване. Следователно, би могло да се извлече противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и повдигнато съответно административнонаказателно обвинение. Нещо, което не е съобразено от наказващия орган, който с оглед цялостната картина, очертана в случая от събраните доказателства правилно е преценил, че е налице деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но е следвало да разпореди съставянето на нов АУАН, в който да бъде вписано, освен че е издаден талон за медицинско изследване, връчен на лицето, то се е отклонило от даденото предписание и така е довършено деянието по чл. 174, ал. 3 ЗДвП или ясно да посочи, че се налага санкция конкретно за неизпълнение на задължението на водача да бъде подложен на проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство /тест/, като прецизирането на основанието за налагане на санкцията по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП не е достатъчно да санира този пропуск като внесе необходимата яснота. В обобщение, необходимо е да бъде изтъкнато, че в случая е налице несъответствие в описанието на деянието в съставения АУАН и в издаденото НП, като бездействието на жалбоподателя по повод предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган при цялостната оценка на съставомерността на поведението му за пръв път едва със санкционния акт, с оглед изложеното по – горе за характера и последиците от така допуснатото процесуално нарушение.
По така предложените доводи, свързани с обезпечаване правото на защита, в процеса по издаване на санкционния акт в частта относно деянието по пункт 3, е допуснато особено съществено процесуално нарушение, водещо като последица необходимостта от отмяна на санкционния акт без да се излагат съображения по същество. Настоящият съдебен състав намира подадената жалба в тази част за основателна, поради което следва да бъде оставена уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено в същата част.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-000403 от 27.08.2019 г. на Началник –
група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, в частта, с която на основание чл.
53 от ЗАНН, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от
ЗДвП, на В.С.С. са наложени административни
наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1253-000403 от 27.08.2019 г. на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на В.С.С. са наложени административни наказания – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 – глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар:К.С.