Р
Е Ш Е Н И Е
номер …………..…/…………..... 2009г., Година 2009,
град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на
десети декември Година 2009
в открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
Секретар
Х.А.
като
разгледа докладваното от съдия Д. Томова
търговско дело номер 512 по описа за 2009 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на исковата молба, заведена с вх. №15330/08.05.2009г.
по описа на Варненски окръжен съд, ГТО, подадена от С.Д.Г. ***, съдебен
адрес: гр. Варна, ул. „Б. Т.” 14Б, чрез адвокат Г.М.,***,
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Б. Т.” 14Б, с която срещу „БАРЕТ” ООД,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ,”Р.
Д.” №, ет., рег. по ф.д. №2126/1997г. по описа на Варненски окръжен съд,
ф.о., представлявано от управителите И. С. С. и Ж. П.
В., са предявени искове за заплащане на
сумата 67 000 щатски долара,
представляваща дължим, но незаплатен остатък от продажната цена на недвижим
имот - Хотел „Хоризонт”, находящ се в североизточната
част на к.к. „Златни пясъци”, гр. Варна, на около 500 метра от морския бряг,
представляващ монолитна двукорпусна сграда на два етажа, построена през 1965г.,
състоящ се от 68 стаи, два апартамента, хотелски ресторант с разгъната застроена
площ 2 645 кв. метра, ведно с правото на строеж върху дворното място,
съставляващо УПИ I, в кв. 14 по плана на к.к. „Зл. Пясъци”
с площ на дворното място 5 300 кв.м., при граници на мястото: улица, алея, УПИ II, по договор за покупко-продажба от 08.12.2003г., обективиран в нотариален акт №5, том VIII, дело №1188/2003г., на нотариус Ал. Г., с район на действие РС-
Варна, вписан в Службата по вписвания под №169, том LXVIII, дело №15507/2003г., и споразумение от 19.05.2004г., което
вземане е прехвърлено от продавача „СИЛВИЯ ТУР” ЕООД гр. Сливен на ищеца с договор
за цесия от 19.05.2004г., ведно със
следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази
сума, за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.05.2009г.,
до окончателното й плащане.
Така
предявените искове намират своето правно основание в чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Наред
с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените
разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Твърденията
и възраженията на страните, тяхната правна квалификация, разграничаването на
релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е
извършено с изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в открито
съдебно заседание от 10.12.2009г.
За
да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на
събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора
правни норми, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Твърди
се от ищеца, че с нотариален акт №5 от 08.12.2003г.,
том VIII, дело №1188/2003г., на нотариус Ал. Г.,
с район на действие РС- Варна, вписан в Службата по вписвания под №169, том LXVIII, дело №15507/2003г., търговско дружество „СИЛВИЯ ТУР” ЕООД
гр. Сливен е продало на ответното дружество „БАРЕТ” ООД,
гр. Варна (към момента на продажбата ЕООД) собствения си недвижим имот - Хотел „Хоризонт”, находящ се в североизточната част на
к.к. „Златни пясъци”, гр. Варна, на около 500 метра от морския бряг,
представляващ монолитна двукорпусна сграда на два етажа, построена през 1965г.,
състоящ се от 68 стаи, два апартамента, хотелски ресторант с разгъната
застроена площ 2 645 кв. метра, ведно с правото на строеж върху дворното място,
съставляващо УПИ I, в кв. 14 по плана на к.к. „Зл. Пясъци”
с площ на дворното място 5 300 кв.м., при граници на мястото: улица, алея, УПИ II, за сумата 650 000 лева, платима от купувача в срок
до 25.01.2004г.
С
обратно писмо от 08.12.2003г., рег. №13872 на
нотариус Ал. Ганчев, страните се договорили, че действителната продажна цена на
имота е в размер на 380 000 щатски долара, която следва да се заплати в срок до
25.01.2004г.
Поради неизпълнение в срок на задължението за заплащане на цената
от страна на купувача, със споразумение от 19.05.2004г. страните се договорили
остатъкът от продажна цена в размер на 363 000 щатски долара да бъде изплатен
на вноски по уговорен в споразумението план.
Със
същото споразумение купувачът – ответник в настоящото производство, поел
задължение да заплати неустойка в размер на 100 000 щ.д. за допуснатата до момента на подписване на споразумението
забава, като страните постигнали договореност тази неустойка да бъде
опростена на купувача и да не се дължи в случай, че същият изпълни задължението
си за заплащане на продажната цена в договорените със споразумението срокове.
Наред
с това било постигнато съгласие между страните (§ 3 от споразумението), че ако
купувачът „БАРЕТ” ООД, не заплати дължимата
продажна цена съгласно уговорените начин и срокове, същият дължи заплащане на
продавача „СИЛВИЯ ТУР” ЕООД на цялата сума
(главница и неустойка) в срок до 31.10.2004г.
Твърди
се също така, че с договор за цесия от 19.05.2004г.
„СИЛВИЯ ТУР” ЕООД гр. Сливен прехвърлило на ищеца С.Г. вземането си срещу ответника „БАРЕТ” ООД гр. Варна за
остатъка от продажната цена в размер на 365 000 щатски долара, ведно с правата,
обективирани в споразумението от 19.05.2004г. и обратно писмо от 08.12.2003г.
За извършеното прехвърляне на вземането длъжникът
„БАРЕТ” ООД гр. Варна бил уведомен още същия ден - 19.05.2004г.
В подкрепа на тези свои твърдения ищецът е представил заверени
преписи от НА №5 от 08.12.2003г., том VIII, дело №1188/2003г.,
на нотариус Ал. Ганчев, с район на действие РС-Варна, вписан в Службата по вписвания
под №169, том LXVIII, дело
№15507/2003г.; Обратно писмо рег.№13872 от 08.12.2003г. от нотариус Ал. Г., с
район на действие РС- Варна; Споразумение рег.№6246 от 19.05.2004г. на нотариус
Ал. Ганчев, с район на действие РС- Варна; Договор за цесия от 19.05.2004г.
Наред
с това, ищецът твърди, че длъжникът „БАРЕТ” ООД гр. Варна не изпълнил изцяло
задължението си в посочените в споразумението от 19.05.2004г. срокове, въпреки
настъпването на падежа за всяка от вноските, като към момента дължи главница в размер
на 67 000 щатски долара. Поради допуснатото неизпълнение на задължението
за заплащане на продажната цена в договорените със споразумението срокове,
ищецът предявил спрямо купувача иск за заплащане на договорената неустойка в
размер на 100 000 щатски долара, който иск бил уважен с решение от
23.04.2008г., постановено по т.д. №855/2007г. на Варненски окръжен съд, т.о.,
потвърдено с решение №182 от 24.11.2008г. по в.гр.д. №369/2008г. на Варненски
апелативен съд.
Тези обстоятелства се установяват от представените
копия на съдебните решения и на определение №458 от 07.07.2009г. по т.д. №292/2009г.
на ВКС, ТК, І-во отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на
въззивното решение на ВАпС, както и от служебната справка по т.д. №855/2007г.
на ВОС, т.о. Решението по т.д. №855/2007г. на ВОС, т.о., е влязло в сила на 7.07.2009г. (чл.296, т.3 от ГПК).
С посоченото решение ответното дружество „БАРЕТ” ООД, със
седалище гр. Варна, е осъдено да заплати на ищеца С.Д.Г. ***, сумата 100
000 щатски долара, представляваща неустойка за неизпълнение в срок на
задължение за заплащане на остатък от продажна цена, по договор за покупко-продажба
на недвижим имот, представляващ хотел „Хоризонт”, находящ се в североизточната
част на к.к. „Златни пясъци”, обективиран в нотариален акт №5/08.12.2003г.,
нот.дело № 1188/2003г. на Нотариус Ал.Г., което вземане е прехвърлено по
договор за цесия от 19.05.2004г., на осн. чл.99, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.10.2007г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед на това съдът приема, че
между страните по делото вече има
формирана сила на присъдено нещо по отношение на основанието на иска
(правопораждащите факти) – наличието на валидно сключен договор за продажба на
недвижим имот от 08.12.2003г., страна по който (купувач) е ответното дружество „БАРЕТ” ООД, със седалище гр. Варна, допусната от негова страна забава в
изпълнение на задължението му за плащане на продажната цена, в т.ч. и съобразно
допълнително уговорените в споразумение
от 19.05.2004г. начин и срокове за плащане, възникнало с оглед на това
задължение за купувача да заплати договорената със споразумението от
19.05.2004г. неустойка за забавено изпълнение, прехвърляне на правото на
продавача да получи продажната цена по договора за продажба на недвижим имот от
08.12.2003г., ведно с правата, обективирани в споразумение от 19.05.2004г., на
трето лице - ищеца С.Д.Г. ***,
по силата на валиден договор за цесия от 19.05.2004г., надлежно съобщен на
ответника „БАРЕТ” ООД, гр. Варна на същата дата.
Вярно е, че съгласно чл.298 ГПК
(чл.221 ГПК (отм.)) влязлото в сила решението е задължително само между
страните, и то за същото искане и на същото основание, но когато процесуалното
правоотношение е ангажирало едни и същи страни и спорът е основан на един и същ
правопроизводящ факт, макар и за различни искания, и по някое от тия искания
спорът е бил вече решен окончателно, а за други не, то следва да се приеме, че
относно правопроизводящия факт съдът се е произнесъл окончателно. Ето защо приложение
в настоящия случай следва да намери разпоредбата на чл.297 ГПК (чл.220 ГПК
(отм.)).
Наред с горното, влязлото в сила
съдебно решение преклудира споровете
между страните по всички релевантни факти, осъществени до постановяването му (независимо
дали са били наведени или не в процеса). При последващ спор, какъвто е
настоящият, е допустимо да се правят само такива възражения, които са основани
на факти, настъпили след влизане в сила на решението.
С оглед горното съдът приема, че
всички, релевантни за настоящия спор факти, твърдени от ищеца (посочените в
доклада, раздел ІІІ, т.15 – 18 и т.20 – 24) факти са обективно установени по
делото с оглед влязлото в сила решение по предходен спор между страните (т.д.
№855/2007г. на Варненски окръжен съд, т.о.), съответно възраженията на
ответното дружество по отношение на тези факти (перемпторни и дилаторни) са
преклудирани.
Ответникът по делото нито е
оспорил своевременно (с отговора на исковата молба или с допълнителния отговор)
твърдения от ищеца факт, че не е изпълнил изцяло задължението си в посочените в
споразумението от 19.05.2004г. срокове, въпреки настъпването на падежа за всяка
от вноските, като към момента дължи главница в размер на 67 000 щатски долара,
нито е посочил своевременно и представил доказателства, от които да се
установява плащането в пълен размер на договорената продажна цена. Оборването
на това твърдение, респ. положителното установяване на извършеното плащане, е
било в доказателствена тежест на ответника – купувач и това е било надлежно
указано от съда с проекто – доклада по делото. И тъй като ответникът не е
сторил това, съдът приема, че същият не е изпълнил задължението си да заплати в
пълен размер договорената продажна цена като към настоящия момент дължи
неплатен остатък в размер на 67 000 щатски долара.
Възражението на ответника, че
искът е погасен по давност, съдът намира за неоснователно. Приложима в
конкретния случай е разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, съобразно която вземането на
ищеца за продажната цена се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо.
Видно от представения по делото
продажбен договор, обективиран в НА №5 от
08.12.2003г., том VIII, дело №1188/2003г., на нотариус Ал. Ганчев, страните са
постигнали договореност продажната цена да бъде заплатена от купувача в срок до
25.01.2004г. С
подписаното впоследствие между тях споразумение от 19.05.2004г., страните са
установили в отношенията помежду си, че към датата на подписване на
споразумението купувачът не е изпълнител задължението си да плати продажната
цена уговорения срок, като към тази дата (19.05.2004г.) неплатения остатък е в
размер на 363 000 щатски долара. Наред с това страните по продажбеното
правоотношение са постигнали договореност за разсрочване на задължението на
купувача да заплати остатъка от продажната цена на три вноски, всяка от тях
платима на определен падеж – първа
вноска в размер на 100 000 щатски долара, платима в срок до
31.05.2004г., но не по-късно от 05.06.2004г.; втора вноска в размер на 100 000 щатски долара, платима в
срок до 20.07.2004г. и трета вноска
в размер на 163 000 щатски долара, платима в срок до 30.09.2004г.
Всяко съгласие между кредитора и длъжника, с което се отсрочва
изискуемостта на вземането, има за ефект прекъсването на дотогава изтеклата
погасителна давност и преместването на началния й момент към деня, в който
според съглашението вземането става изискуемо (чл.116, б. „а” от ЗЗД).
С оглед на това е видно, че към
датата на завеждане на настоящата искова молба - 08.05.2009г., петгодишната
давност за вземането за продажната цена не е изтекла, независимо дали
давностният срок ще се изчислява от датата на изискуемостта на първата вноска
(31.05.2004г.) или от датата изискуемостта на последната вноска (30.09.2004г.).
За неоснователно съдът
намира и направеното от ответника правопогасяващо
възражение, че ищецът не може да търси с предявения иск реално изпълнение на
задължението, тъй като вече е реализирал претенцията си за обезщетение за неизпълнение
на същото задължение в производството по т.д. №855/2007г. на Варненски окръжен
съд, т.о., приключило с влязло в сила решение.
Както от посоченото съдебно
решение, така и от клаузата на §3 от споразумението от 19.05.2004г. е видно, че
договорената между страните неустойка съставлява обезщетение за вредите,
причинени на продавача от забавата на купувача да заплати в срок договорената
продажна цена. В този смисъл и в съответствие с разпоредбите на чл.79, ал.1 от ЗЗД е видно, че присъждането на неустойката с
решението по т.д. №855/2007г. на ВОС, т.о., не препятства правото на продавача да търси
реално изпълнение на задължението на длъжника – купувач за плащане на
продажната цена.
По
изложените съображения съдът заключава, че предявеният главен иск е основателен
и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Претендираната
главница от 67 000 щатски долара, следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.05.2009г.,
до окончателното й плащане, съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Предвид направеното искане и на
основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца и направените от последния разноски по делото, съобразно представения
списък по чл.80 ГПК и доказателства за заплатени държавни такси и адвокатско
възнаграждение, общият размер на които е 8 937,50 лева.
Възражението на насрещната страна за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение
следва да се остави без уважение.
По силата на чл.78,
ал.5 от ГПК, съотв. чл.36 ЗАдв е създадена делегирана законодателна
компетентност на Висшия адвокатски съвет
да издаде нормативен акт, регулиращ отношенията, свързани с реда и
начина на определяне на адвокатските възнаграждения. Такъв акт е НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, приложима в конкретния случай в
редакцията си, ДВ, бр.2 от
9.01.2009г.
С оглед цената на
предявения спрямо ответното дружество иск (67 000
щатски долара, с левова равностойност 98 062,54
лева, съобразно курса на БНБ към датата на завеждане на иска 08.05.2009г.), и предвид нормата
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата се установява, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за защита по делото пред една инстанция възлиза на 2 411,25
лв.
Ето защо и с оглед
нормата на § 2 от ДР на НАРЕДБА
№1 от 9.07.2004г., разпореждаща, че в случаите по чл.78, ал.5 ГПК
присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на
възнагражденията, посочени в наредбата, е видно, че платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 5 000 лв., чието репариране като сторен разход
страната претендира, не регистрира прекомерност
(3 х 2 411,25 лв. = 7 233,75 лв.).
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„БАРЕТ” ООД, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ,”Р. Д.” №, ет., рег. по ф.д. №.А
ЗАПЛАТИ на С.Д.Г., ЕГН:**********,***, на
основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД, сумата 67 000 щатски долара (шестдесет и седем хиляди щатски
долара), представляваща дължим,
но незаплатен остатък от продажната цена на недвижим имот - Хотел „Хоризонт”, находящ се в североизточната част на
к.к. „Златни пясъци”, гр. Варна, на около 500 метра от морския бряг,
представляващ монолитна двукорпусна сграда на два етажа, построена през 1965г.,
състоящ се от 68 стаи, два апартамента, хотелски ресторант с разгъната
застроена площ 2 645 кв. метра, ведно с правото на строеж върху дворното място,
съставляващо УПИ I, в кв. 14 по плана на к.к. „Зл. Пясъци” с площ на дворното място
5 300 кв.м., при граници на мястото: улица, алея, УПИ II, по договор за покупко-продажба от 08.12.2003г., обективиран в нотариален акт №5, том VIII,
дело №1188/2003г., на нотариус Ал. Ганчев, с район на действие РС- Варна,
вписан в Службата по вписвания под №169, том LXVIII, дело №15507/2003г., и
споразумение от 19.05.2004г., което вземане е прехвърлено от продавача „СИЛВИЯ
ТУР” ЕООД гр. Сливен на ищеца с договор
за цесия от 19.05.2004г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 08.05.2009г.,
до окончателното й заплащане, както и сумата 8
937,50
лева (осем хиляди деветстотин тридесет
и седем лева и петдесет стотинки), представляваща направени от ищеца съдебни и
деловодни разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба,
предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: