ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
28.09.2022
год., град Шумен
Административен съд
Шумен,
в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател:Росица
Цветкова
Членове: Кремена Борисова
Снежина Чолакова
като разгледа
докладваното от съдията от съдия Борисова АД № 238 по описа за 2022г. на
Административен съд– гр. Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на обжалване
на общите административни актове по чл.179– чл.184 от АПК , образувано
по жалба с вх. № ДА 01-1908/05.08.2022г. на Д.Б.И. *** против Заповед № РД-01-124 от 29.07.2022г. на
Директор на РЗИ Шумен, с която са
въведени временни противоепидемични мерки на територията на област Шумен за
срок от 01.08.2022г. до 31.08.2022г. изразяващи се по т.1 в задължението всички
лица, намиращи с в лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики и др. да имат
поставена защитна маска за еднократна или многократна употреба и множество
мерки , визирани от т.2- 8, касаещи
задължения за спазване на физическа
дистанция, противоепидемични мерки, провеждани от работодатели, собственици на
обекти с обществено и търговско предназначение, обекти предоставящи
административни услуги, детски заведения и специализирани институции за
социални услуги. В жалбата се навеждат аргументи за нищожност, поради липса на
обнародване, изискуемо по отношение на подзаконов нормативен акт, каквито
характеристика притежавала Заповедта, липса на предвидена санкция в акта,
твърдения за материалната ѝ незаконосъобразност и постановяването ѝ
в противоречие на процесуални правила и норма на закон, както и постановяването
й в противоречие на чл.2 от Конвенция за правата на човека и биомедицината, въз
основа на които се иска нейната отмяна и се претендират разноски.
Съдът, след като провери
редовността на депозираното оспорване, счете, че са налице основания по смисъла
на чл.158 ал.1 от АПК, във връзка с чл.151 т.3, чл.150 ал.1 т.6 и т.7 и чл.181
от АПК за оставяне на жалбата без движение с Разпореждане от 08.08.2022г., като
с молба от 22.08.2022г. жалбоподателят е отстранил частично констатираните
нередовности- внесъл е дължимата държавна такса за разглеждане на делото и за
обнародване по чл.181 от АПК. Не е уточнен правният интерес от цялостно
оспорване на административния акт.
Към
административната преписка не е приложена Заповед № РД-01-130/10.08.2022г., но
същата е публикувана на сайта на РЗИ- гр.Шумен, за което съдът извърши служебна
справка. Видно от същата, с т.1 се отменя оспорваната в настоящото съдебно
производство Заповед № РД-01-124 от 29.07.2022г. на Директор на РЗИ Шумен изцяло, считано от 11.08.2022г. Предвид константната практика на ВАС-
Определение № 5564/10.05.2021г. на ВАС, 5чл. състав, Определение № 6552/01.06.202г.
на ВАС,
5чл. състав, оттегляне на административния акт с последицата по чл.159 т.3 АПК
е не всяка негова отмяна от издалия го орган, а само тази, която заличава с
обратна сила разпоредените права и/или задължения, какъвто не е настоящия
случай. Поради което правният интерес от оспорване, въпреки отмяната на
временните противоепидемични мерки на територията на гр.Шумен, не е изключен за
периода на нейното действие. Независимо
от горното, съдът намира, че оспорването на Заповедта в частите ѝ от т.3
до т.9, включително, е недопустимо за разглеждане, поради липсата на правен
интерес за това от страна на конкретния жалбоподател.
Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на
производството, за което съдът следи служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 65 АПК, общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се
създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и
законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат
такива актове. Правният интерес от оспорване на тези актове, според
определението дадено в АПК, е налице винаги, когато гражданин или организация
установи, че негово субективно право, свобода или законен интерес са
непосредствено засегнати от тях. Именно наличието на правен интерес, установен
по конкретния правен спор, представлява положителната процесуална предпоставка
за допустимост на оспорването. Правният интерес от оспорване на
административните актове е конституционно определено понятие, съгласно чл.120 и
чл.56 от Конституцията. При оспорването на общи административни актове законодателят
е изключил възможността за евентуален правен интерес, като изрично в чл.65 от АПК е предвидил необходимост от непосредствено засягане на правната сфера. Заповедта, чийто текст относно задължението за
носене на маски се оспорва, представлява общ нормативен акт по смисъла на чл.65 АПК, като в т.1 и т.2 от раздел I, задължава всички лица, когато се намират в лечебни
и здравни заведения, аптеки, оптики и др., транспортни средства за обществен
превоз на пътници, специализирани институции за предоставяне на социални услуги,
да имат поставена защитна маска за еднократна или многократна употреба и всички
лица, които не са от едно семейство/домакинство, когато се намират на открити
обществени места, на които има струпване на хора, да спазват физическа дистанция
от 1,5м. Адресати на същата в тази ѝ част са неограничен брой хора,
включително жалбоподателката. Същата е изложила аргументи конкретно за маските,
чието носене било безполезно и опасно за здравето на човека.
Следващите точки от Заповедта са с
адресат- работодатели и органи по назначаване, физически и юридически лица,
собственици и управители на обекти с обществено предназначение, лица,
предоставящи административни услуги и такива в детски заведения и специализирани
институции за предоставяне на социални услуги за деца и възрастни.
Жалбоподателката в нито една от молбите си не сочи, че притежава качеството
работодател, собственик на търговски обект, служител в социално заведение,
родител или настойник на възрастен човек, за който са се породили задължения и
някакъв негативен ефект от въведените мерки. Поради което, съдът намира, че липсват
изложени факти и представени доказателства, в подкрепа на твърденията на
жалбоподателката, че нейни права и законни интереси са нарушени с процесната
заповед в горепосочената част. Съдебното производство следва да бъде прекратено
частично, като след влизане в сила на прекратителното определение, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните и обнародване в ДВ.
Водим от горното и на основание чл.158
ал.3, във връзка с чл.159 т.4 от АПК, Административен съд
Шумен, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № ДА 01-1908/05.08.2022г. на Д.Б.И.
*** против Заповед № РД-01-124 от
29.07.2022г. на Директор на РЗИ Шумен, с
която са въведени временни противоепидемични мерки на територията на област
Шумен за срок от 01.08.2022г. до 31.08.2022г. в частта ѝ от т.3 до т.9,
вкл. на раздел I.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 238/2022г. по описа
на Административен съд Шумен, в частта по отношение на обжалване на Заповед №
РД-01-124 от 29.07.2022г. на Директор на РЗИ
Шумен, с която са въведени временни противоепидемични мерки на
територията на област Шумен за срок от 01.08.2022г. до 31.08.2022г. в частта
ѝ от т.3 до т.9, вкл. на раздел I.
Да се изпрати препис от
определението на жалбоподателя и на административния орган.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7- седем дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.
След влизане в сила на
определението, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................