№ 1594
гр. Плевен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Ц.а
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430102163 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.124 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.
Б. К., ЕГН**********, *** против *** ***, **********, със седалище и адрес
на управление: ***. Ищецът твърди, че на 18.03.2025 год. след извършена
справка по изпълнително дело № 2016******/18.07.2016 год. по описа на ***
Г.Д. , с peг. № *** в К*** се установило, че към настоящия момент е погасено
по давност вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано посоченото изпълнително дело, издаден на 12.08.2015г. от PC-
Плевен, по ч. гр. д. № 3747 от 2015 г. като длъжникът П. Б. К. е осъден да
заплати на кредитора „***“ *** с ЕИК ********** следните суми: сумата в
размер 8661,15 лв. - просрочена главница, ведно със законната лихва от
05.09.2013 г. до 02.07.2015 год., договорна лихва за периода 1301,06 лв.
(05.09.2013 г. - 02.07.2015 г.) и наказателна лихва за забава - 586,54 лв. Излага
съображения за аргументиране на правния си интерес от предявеният иск.
Твърди, че вземането е погасено по давност. Сочи, че съобразно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността не спира да
тече. Началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да
тече от влизане в сила на съдебното изпълнително основание. Давността в
изпълнителното производство не спира да тече, но може да бъде прекъсвана.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително на вземането, при което с
предприемането на всяко такова действие започва да тече нова давност.
Твърди, че нова давност е започнала да тече от предприемането на последното
1
по време валидно изпълнително действие, а именно дата 28.05.2019 г. Излага
съображения, че съгласно Тълкувателно решение № 2 / 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС: „ Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността, образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имуществено състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Твърди, че в
процесния случай, след дата 28.05.2019 г. не са налице каквито и да е било
данни, водещи до прекъсване на давността, поради което е изтекла общата 5-
годишна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД, поради което всички вземания,
обективирани в издадения изпълнителен лист на 12.08.2015 г. от PC - Плевен,
следва да се считат за погасени поради изтеклия в полза на ищеца давностен
срок.
Моли да бъде признато за установено, че ищецът П. Б. К., с ЕГН
********** не дължи на ответника „***“ *** с ЕИК **********, вземанията,
предмет на Изпълнителен лист, издаден на 12.08.2015 г. от PC- Плевен, по ч.
гр. д. № 3747/ 12.08.2015 г. PC-Плевен., с който същият е осъден да заплати:
сумата в размер 8661,15 лв. - просрочена главница, ведно със законната лихва
от 1187,60 лв. (05.09.2013 г. -02.07.2015 г.) и 586,54 лв. - лихва за забава.
Претендира направените по делото разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който взема становище за неоснователност на предявеният иск.
Твърди, че вземането му от ищеца не е погасено по давност. Твърди, че П. Б.
К., ЕГН: ********** е кредитополучател по Договор за потребителски кредит,
реф. № ***г. сключен с „***“ АД, ЕИК: **********. Твърди, че към момента
на отпускане на кредита, настоящият ищец е представил доказателства пред
банката, че има сключен постоянен трудов договор с „***, ЕИК: **********
на длъжност авиомеханик и получава нетно възнаграждение между 1328,09лв.
и 3350,97лв. Твърди, че поради неизпълнение условията за погасяване,
съгласно клаузите на договора за кредит, в полза на банката е издаден
изпълнителен лист от 12.08.2015г. по ч.гр.д. № 3747/2015г. по описа на РС-
Плевен. Твърди, че на 18.07.2016г. по молба на кредитора е образувано
изпълнително дело № 641/2016г. по описа на *** Г.Д., per. № *** К***. С
молбата по чл. 426 ГПК са възложени правомощия по чл.18 З***. Твърди, че
заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 3747/2015г. по описа на РС-
Плевен е влязла в сила поради неподаване на възражение. Същата е изпратена
от съдебния изпълнител по пощата на адреса на длъжника в *** и е получена
на 29.07.2016г. Твърди, че първоначално в изпълнителното производство по
изпълнително дело № 641/2016г. по описа на *** Г.Д. са наложени запори
върху банкови сметки на длъжника открити в *** АД, *** АД, *** АД от
29.07.2016г. Предвид, че не е установено имущество срещу, което да се насочи
изпълнение поради липса на активно трудово правоотношение, недостиг на
2
авоари по сметките, както предходни запори наложени от други съдебни
изпълнители, *** е насрочил опис на движими вещи за 19.10.2016г. Твърди, че
на адреса на длъжника в *** е изпратена призовка за принудително
изпълнение, която обаче /за разлика от първото съобщение с приложена
заповед за изпълнение/ - не е получена и се е върнала в цялост като
„непотъреена“. С молба заведена на 23.05.2019г. по изпълнителното дело,
взискателят е поискал да се направят справки за трудов договор, банкови
сметки, собственост на МПС, съответно да се наложи запор или възбрана
върху откритото имущество или да се извърши опис и ПП на установените
недвижими имоти. Твърди, че на 28.05.2019г. е наложен запор върху банкова
сметка на длъжника открита „***“. По изпълнителното дело на 08.05.2020г. са
направени справки за трудов договор и банкови сметки, от които е видно, че
длъжникът не е в трудово правоотношение и няма новооткрити, а по
наличните банкови сметки има наложени по 3-4 предходни запора. Твърди, че
на 29.12.2020г. с договор за цесия „***” АД, ЕИК: ********** прехвърлила
възмездно на „***” ***. ЕИК: ********** вземането от П. Б. К., произтичащо
от Договор за потребителски кредит, реф. № ***г. Твърди, че по
изпълнителното дело на 19.05.2021 г. е заведена молба от „***“ *** за
конституиране като взискател, както и да се извърши справка в Регистъра за
банковите сметки и сейфове на БНБ и да се наложи запор върху банкова
сметка на длъжника, която е открита последно. Твърди, че от направените
справки отново не се установяват новооткрити сметки и съдебният
изпълнител е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника за
07.07.2021г. На адреса в *** е изпратена призовка за принудително
изпълнение, която не е получена. Пратката се е върнала в цялост като
непотърсена. Твърди, че с молба от 23.05.2023г. новият взискател е поискал да
бъде наложен запор върху банкова сметка на длъжника, открита в „***“ АД,
но съдебният изпълнител е констатирал перемпция и е прекратил
изпълнителното дело, за което е изготвил съобщение от 25.05.2023г. Моли
претенцията да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 12.08.2015г., същия е издаден на
основание чл.404 т.1 и 405 ал.1 ГПК по ч.гр.д.№ 3747/2015г. на РС-Плевен на
основание Заповед за изпълнение № 2254/11.08.2015, на основание която П.
Б. К. е осъден да заплати на кредитора *** АД сумата от сумата в размер
8661,15 лв. - просрочена главница, ведно със законната лихва от 05.09.2013 г.
до 02.07.2015 год., договорна лихва за периода 1301,06 лв. (05.09.2013 г. -
02.07.2015 г.) и наказателна лихва за забава - 586,54 лв., както и 210,98 лв.
държавна такса и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
3
Установява се от изпълнително дело №2016******, че въз основа на
изпълнителния лист е образувано посоченото изпълнително дело по описа на
*** Г.Д.. С молбата за образуване на изпълнителното дело на *** са
възложени действията по чл.18 З***.
Покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и заповед да
изпълнение са връчени на длъжника П. К. на 29.07.2016г.
На 26.07.2016г. са наложени запори върху вземанията на П. К. по банкови
сметки в *** АД, *** АД, *** АД.
С постановление от 15.09.2016г. е насрочен опис на движими вещи и
запор на вземанията на длъжника от *** и *** АД.
На 13.07.2017г. са наложени запори върху вземанията по банкови сметки
на длъжника от *** и *** АД.
С молба от 23.05.2019г. взискателят е направил искане за налагане на
запор върху трудово възнаграждение, банкови сметки, дружествени дялове,
МПС, както и възбрана върху недвижими имоти.
На 27.05.2019г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по
банкови сметки от *** *** ЕАД.
С молба от 19.05.2021г. ответникът по делото е направил искане да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело, тъй като е придобил
вземането по договор за цесия. Направено е искане за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника.
На 20.05.2021г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника.
С молба от 23.05.2023г. взискателят е поискал налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника в *** АД.
С резолюция от 25.05.2023г. е прекратено изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради липса на поискани изпълнителни
действия повече от 2 години. Вдигнати са всички наложени запори.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Съдът намира предявения иск за допустим поради наличие на правен
интерес на ищеца, независимо от липсата на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му.
4
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед
упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл.
спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори
такива да не биха били заявени, обаче, както е в настоящия случай, достатъчен
е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране
на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би
могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за
препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и
обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за
обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му
сфера./Определение № 513/24.11.2016г., постановено по ч.т.д.№ 1660/2016г. по
описа на ВКС./
Предявен е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по издадения изпълнителен
лист, вследствие на новонастъпилите след влизане в сила на заповедта за
изпълнение факти, е престанало да съществува поради погасяване на
вземането по давност.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е
необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите, които
изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което
има формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави
на ответника възражения, свързани с действителността и размера на
задължението.
Ищецът твърди, че след установяване на вземането на ответника с влязал
в сила съдебен акт по ч.гр.д.№ 3747/2015г. по описа на РС-Плевен за сумите по
издадения изпълнителен лист, ответника по делото е бездействал повече от 5
години, поради което установеното със съдебен акт вземане се е погасило с
изтичането на общата 5-годишна давност. Не е спорно между страните, че
5
вземането на ответника по делото за процесните суми е установено с влязъл в
сила съдебен акт- Заповед за незабавно изпълнение № 2254/11.08.2015г. срещу
ищеца.
Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Давността съгласно
чл.115, ал.1 ЗЗД почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането, установено със съдебен акт става изискуемо от деня на влизане в
сила на съдебния акт. Видно е, че вземането на ответника е установено към
датата на издаване влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, което
е 09.08.2016г. съобразявайки приложимата редакция на закона на чл.414, ал.2
ГПК, от която дата тече 5-годишната погасителна давност. Без значение е, че
вземането по издадената заповед за изпълнение за законна лихва се погасява с
кратката 3-годишна давност на основание чл.111 ЗЗД. След като това вземане
вече е установено със съдебно решение, а влязлата в сила заповед за
изпълнение има същата стойност като влязлото в сила съдебно решение, тъй
като се ползва със сила на пресъдено нещо, то вземането по издъдения
изпълнителен лист се погасява с общата 5-годишна давност. С оглед
гореизложеното и като се съобрази, че давността е започнала да тече на
09.08.2016г. и ако не е била прекъсвана би следвало да изтече на 09.08.2021г.
В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността.
Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение. Действия по принудително
изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към
събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния
изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към
имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно
признатото право на взискателя. Съгласно задължителната тълкувателна
практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането, а не успешното
извършване на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес, обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
6
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 З***): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Както се посочи по-горе давността за процесното вземане е започнала да
тече от 09.08.2016г. и е била прекъсвана многократно съгласно представените
по делото доказателства от носещия доказателствената тежест ответник. След
тази дата давността е прекъсвана многократно чрез предприемане на
изпълнителните действия, описани по-горе на дата 26.07.2016г.,
15.09.2016г.,13.07.2017г., 23.05.2019г., 27.05.2019г., 19.05.2021г., 20.05.2021г.,
23.05.2023г. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, и
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Без значение е, че последното
предприето изпълнително действие от взискателя на 23.05.2023г. е било след
перемпцията на изпълнителното дело. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение
№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.
При тези изводи на съда, е видно, че не е изтекла общата 5-годишна
7
давност и предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен изцяло в предявения си размер.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3, вр.ал.8 от ГПК
ответникът има право на разноски. Направено е искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение, но по делото липсват доказателства за заплатено
такова и не е представен списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Б. К., ЕГН**********, *** против ***
***, **********, със седалище и адрес на управление: *** иск с правно
основание чл.124 ГПК, да бъде признато за установено, че ищеца не дължи на
ответника плащане, като погасена по давност, вземанията, предмет на
Изпълнителен лист, издаден на 12.08.2015 г. от PC- Плевен, по ч. гр. д. № 3747/
12.08.2015 г. PC-Плевен., с който ищецът е осъден да заплати сумата в размер
8661,15 лв. - просрочена главница, ведно със законната лихва от 1187,60 лв.
(05.09.2013 г. -02.07.2015 г.) и 586,54 лв. - лихва за забава., като неоснователен
и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8