Р Е
Ш Е Н
И Е №260072
гр. София, 11.06.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет
и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора ………………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 151 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *********** е предявил срещу М.Г.А. ***,
с ЕГН **********, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430,
ал.1 от ТЗ – за заплащане на сумата от 53 175.36 лева, съставляваща сбор от левовата равностойност на
26 946.90 евро и 471.81 лева, от
които :
- 19 020.32 евро, съставляващи просрочена главница по
сключен между страните договор за ипотечен кредит № 43-88/17.10.2007 год. и
анекси № 1/19.07.2010 год. и № 2/30.11.2011 год. към него, дължима за периода
след 30.09.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска, 06.10.2020 год., до окончателното й изплащане,
- 793.41 евро, съставляващи дължими на осн. чл.14 от
договора за периода от 30.09.2017 год. до 29.09.2020 год. възнаградителни
лихви,
- 7 051 евро, съставляващи дължими на осн. чл.19.1. от
договора за периода от 30.09.2017 год. до 29.09.2020 год. наказателни лихви,
- 82.17 евро, съставляващи дължими на осн. чл.9 от
договора за периода от 30.08.2018 год. до 29.09.2020 год. суми за застраховки,
платени от банката по договора и
- 471.81 лева, съставляващи заплатени от банката за
периода от 13.09.2017 год. до 29.09.2020 год. нотариални такси за подновяване на договорна ипотека, за
нотариална заверка на подписите върху нотариални покани и за връчването им.
Претендират
се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че
ищецът е правоприемник на „А.Б.“ – клон България по силата на
договор от 29.02.2016 год. за прехвърляне търговското предприятие, сключен с „А. Б.“ А.Е., Г..
Част от прехвърленото предприятие съставлявали и вземанията на клона по договор за ипотечен
кредит № 43-88/17.10.2007 год. и анексите
към него, сключени с кредитополучател М.Г.А..
Сочи се,
че с горния договор банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 36
100 евро, които били усвоени изцяло. Кредитополучателят се задължил да изплати
отпуснатия му кредит в срок от десет години, включващ дванадесетмесечен
гратисен период, считано от датата на първото усвояване. По време на гратисния
период кредитополучателят следвало да заплаща само дължимите лихви, а след
изтичането му погасяването на кредита следвало да се извършва на 108 анюитетни
месечни вноски, включващи главница и лихва. Лихвеният процент по отпуснатия
кредит съгласно чл.14 от договора бил в размер на 3.9 % годишно по време на
гратисния период, а за остатъка до края на договора – дванадесетмесечен ЮРИБОР
плюс надбавка в размер на 2.5 % годишно. По силата на чл.9 от договора кредитополучателят
се задължавал да заплаща всички нотариални, държавни и банкови такси и
комисиони, съгласно действащата тарифа на банката, както и да застрахова
ипотекирания имот в полза на банката съгласно чл.25 от договора. Съгласно
чл.19.1. от договора в случай на просрочие при издължаването на която и да е
погасителна вноска, такса за управление, разноски и други дължими суми,
кредитополучателят се задължавал да заплаща лихва за забава в размер на
договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2.5 % годишно, считано от
деня на забавата до датата на окончателното изплащане на просроченото
задължение.
Твърди
се, че с анекс № 1/19.07.2010 год. страните са
установили размера на дължимата към тази дата просрочена главница от 31 952.68
евро и като са прибавили дължимите лихва върху редовна главница, просрочена
лихва и наказателна лихва върху просрочена главница, са уговорили цялата сума
да бъде изплатена в срок от 120 месеца, включващ срок от дванадесет месеца
гратисен период, през който се заплащат само лихвите, последван от срок от 108
месеца, в които задълженията по кредита ще се погасяват с равни месечни
анюитетни вноски. Окончателното погасяване на усвоените суми по договора
следвало да стане до 19.07.2020 год. Съгласно чл.4 от анекса в случай на просрочие
при издължаването на която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в
срок на каквито и да е такси, комисиони или разноски, кредитополучателят
заплащал върху непогасените в срок суми за времето на забавата обезщетение за
забава в размер на договорената лихва плюс надбавка от 10 %.
Твърди се, че с анекс № 2/30.11.2011 год. срокът за
погасяване на дължимите към банката суми по договора за кредит се фиксирал на
120 месеца, включващ срок от дванадесет месеца гратисен период, през който се
заплащат само лихвите, последван от срок от 108 месеца, в които задълженията по
кредита ще се погасяват с равни месечни анюитетни вноски. Съгласно чл.1 от
анекса окончателното погасяване на усвоените суми по договора следвало да стане
до 30.11.2021 год., а съгласно чл.3 в случай на просрочие при издължаването на
която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е
такси, комисиони или разноски, кредитополучателят заплащал върху непогасените в
срок суми за времето на забавата обезщетение за забава в размер на сбора на
договорената лихва плюс надбавка от 10 %.
За обезпечаването на цялото
вземане по договора за кредит и анексите към него кредитополучателят учредил в
полза на банката договорна ипотека с нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 25, том V, peг. № 5915, дело № 782 от 2007 год., върху
апартамент № 2 , ет.1, сграда на етажна
собственост „Стара планина“ в гр. Б., заедно с прилежащите мазе, таван, идеални
части от общите части на сградата и идеални части от отстъпеното право на
строеж. Ипотеката била подновена със заявление с вх. № 2985, акт № 147, том I, дело № 1213 от 11.10.2017 год.
Твърди се, че кредитополучателят
изпаднал в забава, като от м.04.2014 год. спрял да погасява задълженията си по
договора. Поради горното и на основание чл.32.2.2 във вр. с чл.30.1 от договора
за кредит за банката възникнало правото да обяви отпуснатия кредит за
предсрочно изискуем и да предприеме действия за принудителното му събиране,
което изявление отправя с настоящата искова молба.
Тъй като към момента на
предявяване на иска за част от посочените суми е изтекла погасителна давност,
ищецът претендира само непогасените по давност суми по пера, както следва :
- 19 020.32 евро, съставляващи просрочена главница по
договора за ипотечен кредит и анексите към него, дължима за периода след
30.09.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване
на иска, 06.10.2020 год., до окончателното й изплащане,
- 793.41 евро, съставляващи дължими на осн. чл.14 от
договора за периода от 30.09.2017 год. до 29.09.2020 год. възнаградителни
лихви,
- 7 051 евро, съставляващи дължими на осн. чл.19.1. от
договора за периода от 30.09.2017 год. до 29.09.2020 год. наказателни лихви,
- 82.17 евро, съставляващи дължими на осн. чл.9 от
договора за периода от 30.08.2018 год. до 29.09.2020 год. суми за застраховки,
платени от банката по договора и
- 471.81 лева, съставляващи заплатени от банката за
периода от 13.09.2017 год. до 29.09.2020 год. нотариални такси за подновяване на договорна ипотека, за
нотариална заверка на подписите върху нотариални покани и за връчването им.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответницата с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК същата е подала писмен отговор, с който е оспорила иска
като недопустим и неоснователен, взела е становище по обстоятелствата, на които
се основава и е направила възражения срещу тях. Сочи се, че между същите страни
и на същото основание е водено и приключило с влязло в сила решение друго дело
– т.д. № 23/2015 год. на СОС, с което исковете са били отхвърлени.
С отговора се прави възражение за изтекла погасителна
давност както по отношение на претенцията на ищеца за главница, така и за
лихви. Направени са бланкетни твърдения за наличие на нищожни клаузи в договора
за кредит и анексите към него и наличие на неравноправни клаузи – без да е
конкретизирано кои са те.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца
с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият чрез
пълномощника си е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и
допълнил първоначалната. Сочи се, че в предходното водено между страните дело
основанието за отхвърляне на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК е била липсата на надлежно упражнено от
кредитора право да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем поради
неосъществено довеждане на волеизявлението му за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита до знанието на длъжника. Сочи се, че от горното е видно,
че не е налице
идентитет между страни, искания и основание на влязлото в сила решение по т.д. № 23/2015 год. на СОС, от една
страна и по исковата претенция по настоящото дело, поради
което не е налице сила на пресъдено нещо по отношение дължимостта на вземането,
предмет на настоящото производство.
Във връзка с направеното с отговора
възражение, че
претендираните с исковата молба задължения са погасени по давност, се сочи, че
предмет на претенцията са само
непогасени по давност вземания на банката. По отношение на възраженията
за нищожни договорни клаузи се сочи, че същите са напълно бланкетни.
Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответницата
с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същата е
депозирала допълнителен отговор, с който е отговорила на допълнителната искова
молба. С допълнителния отговор се конкретизира направеното възражение за
изтекла погасителна давност, като се пояснява, че между същите страни и на
същото основание – задължение по процесния договор за кредит, е имало
образувано заповедно производство, инициирано по заявление на банката със
заявление от 12.09.2014 год., като по същото е било образувано ч.гр.дело № 978
/2014 год. на PC – Б. След подадено от ответницата възражение срещу издадената
заповед за изпълнение банката е предявила иск по чл.422 от ГПК, като е
образувано т.д. № 23/2015 год. на СОС.
Сочи се, че трайната съдебна практика на ВКС приема,
че с връчването на поканата за доброволно изпълнение с приложени изпълнителен
лист и заповед за незабавно изпълнение длъжникът се счита за уведомен от
кредитната институция за обстоятелството, че кредитът е обявен за изцяло
предсрочно изискуем, т.е. ПДИ има характер на уведомление по чл.60, ал.2 от
ЗКИ. Отделно – самото връчване на исковата молба по чл.422 от ГПК също се счита
за извършено от страна на кредитната институция уведомяване на длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
В конкретния случай заповедното производство за
процесния кредит е било образувано на 12.09.2014 год., като в самото заявление
в т.14 „Допълнителни изисквания и допълнителна информация“ банката е
инкорпорирала изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Въз
основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е било
образувано изп. дело № 20148640400241 по описа на ЧСИ В. Н., като поканата за
доброволно изпълнение по това изпълнително дело е била връчена на ответницата
на 25.11.2014 год., а исковата молба по чл.422 от ГПК на банката – в началото
на 2015 год.
Сочи се, че от датата на връчване на поканата за
доброволно изпълнение – 25.11.2014 год., респ. от датата на връчване на
исковата молба по чл.422 от ГПК – началото на 2015 год., процесният кредит е
обявен за предсрочно изискуем и от този момент е започнала да тече нова
петгодишна давност, която не е прекъсвана и към началото на 2020 година е
изтекла. Настоящото дело е образувано на 06.10.2020 год. или след изтичане на
петгодишния давностен срок, поради което вземането на ищеца е погасено по
давност.
Ответницата
също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното :
Между страните не се спори, че „Ю.Б.“ АД е правоприемник на „А.Б.“ – клон Б. по силата на договор от 29.02.2016 год. за прехвърляне търговското предприятие, сключен с „А. Б.“ А.Е., Г..
Видно
от представения с исковата молба договор за ипотечен кредит № 43-88/17.10.2007 год., сключен между „А. Б.” А.Е. – Г., действащ чрез своя клон с
фирмено наименование „А.Б.“ – клон Б., от една страна и М.Г.А.,
от друга, банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 36 100 евро. Кредитополучателят
се задължил да изплати отпуснатия му кредит в срок от десет години, включващ
дванадесетмесечен гратисен период, считано от датата на първото усвояване. По
време на гратисния период кредитополучателят следвало да заплаща само дължимите
лихви, а след изтичането му погасяването на кредита следвало да се извършва на
108 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва. Лихвеният процент по
отпуснатия кредит съгласно чл.14 от договора бил в размер на 3.9 % годишно по
време на гратисния период, а за остатъка до края на договора –
дванадесетмесечен ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 2.5 % годишно. По силата на
чл.9 от договора кредитополучателят се задължавал да заплаща всички нотариални,
държавни и банкови такси и комисиони, съгласно действащата тарифа на банката,
както и да застрахова ипотекирания имот в полза на банката съгласно чл.25 от
договора. Съгласно чл.19.1. от договора в случай на просрочие при издължаването
на която и да е погасителна вноска, такса за управление, разноски и други
дължими суми, кредитополучателят се задължавал да заплаща лихва за забава в
размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2.5 % годишно,
считано от деня на забавата до датата на окончателното изплащане на
просроченото задължение.
Съгласно
разпоредбите на чл.32.2.2 във вр. с чл.30.1 от договора за кредит в случай на
просрочие на плащане на вноска по погасителния план за банката възниквало
правото да обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем и да
предприеме действия за принудителното му събиране.
С анекс № 1/19.07.2010 год. страните са
установили размера на дължимата към тази дата просрочена главница от 31 952.68
евро и като са прибавили дължимите лихва върху редовна главница, просрочена
лихва и наказателна лихва върху просрочена главница, са уговорили цялата сума
да бъде изплатена в срок от 120 месеца, включващ срок от дванадесет месеца
гратисен период, през който се заплащат само лихвите, последван от срок от 108
месеца, в които задълженията по кредита ще се погасяват с равни месечни
анюитетни вноски. Окончателното погасяване на усвоените суми по договора
следвало да стане до 19.07.2020 год. Съгласно чл.4 от анекса в случай на
просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, както и при
неплащане в срок на каквито и да е такси, комисиони или разноски,
кредитополучателят заплащал върху непогасените в срок суми за времето на
забавата обезщетение за забава в размер на договорената лихва плюс надбавка от
10 %.
С анекс № 2/30.11.2011 год. срокът за
погасяване на дължимите към банката суми по договора за кредит се фиксирал на
120 месеца, включващ срок от дванадесет месеца гратисен период, през който се
заплащат само лихвите, последван от срок от 108 месеца, в които задълженията по
кредита ще се погасяват с равни месечни анюитетни вноски. Съгласно чл.1 от
анекса окончателното погасяване на усвоените суми по договора следвало да стане
до 30.11.2021 год., а съгласно чл.3 в случай на просрочие при издължаването на
която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е
такси, комисиони или разноски, кредитополучателят заплащал върху непогасените в
срок суми за времето на забавата обезщетение за забава в размер на сбора на
договорената лихва плюс надбавка от 10 %.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно, обосновано и пълно, се установява, че кредитът по договора е бил
изцяло усвоен от кредитополучателя, като общият размер на усвоените средства
възлиза на 37 013.18 евро и включва :
- усвоени на 29.10.2007 год. по
разплащателната сметка на кредитополучателя – 36 100 евро;
- капитализирани на 21.07.2010
год. към главницата просрочени задължения – 274.81 евро;
- капитализирани на 30.11.2011
год. към главницата просрочени задължения – 638.37 евро.
Първата
просрочена вноска по кредита – моментът, от който кредитополучателят е в забава
в изплащането му, е с падеж 28.02.2014 год.
Експертизата сочи, че констатираният
общ размер на задълженията по процесният договор за кредит и двата анекса към
него към 29.09.2020 год. е
43 733.40 евро – главница, лихви, такси и застраховки по кредита и 828.21
лева – разноски. Констатираният общ размер на задълженията по договора за
кредит и двата анекса към него към същата дата, при съобразяване на 3-годишен
давностен срок за лихвите, таксите и разноските и 5-годишен давностен срок за
главницата, възлиза на 26 955.53 евро – главница, лихви и застраховки по
кредита и 573.81 лева – разноски.
Сочи се, че общият размер на
дълга, непогасен по давност към датата на завеждане на иска – просрочена
главница, възнаградителни лихви, наказателни лихви върху просрочена главница и
разноски, по пера, възлиза на :
- непогасена по давност
просрочена главница – 19 020.32 евро, считано от месечна вноска с падеж
30.09.2015 год. до 29.09.2020 год. вкл.;
- непогасена по давност
възнаградителна лихва – 793.41 евро, считано от месечна вноска с падеж
30.09.2017 год. до 29.09.2020 год. вкл.;
- непогасена по давност
наказателна лихва – 7 051 евро, считано от 30.09.2017 год. до 29.09.2020 год.
вкл.;
- непогасени по давност вноски за
застраховка на обезпечението по кредита в общ размер на 82.17 евро, считано от
30.08.2018 год. до 29.09.2020 год. вкл.;
- непогасени по давност разноски
в общ размер на 573.81 лева, считано от 13.09.2017 год. до 29.09.2020 год. вкл.
От представените от страните
писмени доказателства се установява, че с оглед забава в плащането на вноските
/считано от 28.02.2014 год./, банката е отправила до М.Г.А. в хронологичен ред следните покани:
- нотариална покана от 06.12.2013
год., връчена на ответницата на 16.12.2013 год. – представена в о.с.з. на
30.03.2021 год. Със същата А. е уведомена, че е в просрочие по
три договора за кредит, както и че в случай не погаси задълженията си в срок от
7 дни от връчване на поканата, „банката обявява кредитите за изцяло предсрочно
изискуеми считано от деня, следващ деня, когато изтича посочения седемдневен
срок“;
- нотариална покана от 08.08.2014
год., връчена на ответницата на 14.08.2014 год. – същата не е представена по
делото, но съдържанието й е цитирано във
влязлото в законна сила на 10.06.2016 год. решение № 89/26.06.2015 год. на СОС
по т.д. № 23/2015 год. – предходно водено между същите страни исково производство
по чл.422 от ГПК във връзка със същия кредит. Поканата е със същото съдържание
както предходната, а именно – че „банката обявява кредитите за изцяло
предсрочно изискуеми считано от деня, следващ деня, когато изтича посочения
седемдневен срок“;
- нотариална покана от 10.10.2018
год., връчена на ответницата на 19.10.2018 год. – представена с молба на ищеца
от 12.03.2021 год. Със същата А. е уведомена, че е в просрочие по
настоящия договор за кредит, сочени са конкретните просрочени задължения – главница,
лихви, такси и разноски по договора, поканена е да плати същите в 7 дни от
връчване на поканата и с нарочно изявление кредитът е обявен за изцяло
предсрочно изискуем.
Видно от цитираното по-горе
влязлото в законна сила на 10.06.2016 год. решение № 89/26.06.2015 год. на СОС
по т.д. № 23/2015 год., със същото са отхвърлени предявените от „А. Б.” А.Е. –
Г., действащ чрез своя клон с фирмено наименование „А. Б.“ – клон Б., ЕИК ************
срещу М.Г.А. искове за признаване за установено по отношение на ответницата
съществуването на вземането на ищеца за следните суми по договор за кредит №
43-88/2007 год. от 17.10.2007 год., анекс № 1 от 19.07.2010 год. и анекс № 2 от
30.11.2011 год. към него, а именно: 29 583.61 евро – просрочена главница по договор
за ипотечен кредит № 43-88/2007 год. от 17.10.2007 год., анекс № 1 от
19.07.2007 год. и анекс № 2 от 30.11.2011 год.; 989.38 евро – просрочена лихва
върху редовна главница за периода 30.01.2014 год. до 21.08.2014 год. вкл.;
328.17 евро – наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 28.02.2014 год. до 10.09.2014 год. вкл.; 44.56
евро – наказателна лихва върху просрочена лихва за периода 28.02.2014 год. до
10.09.2014 год. вкл.; 108.30 евро – годишна такса за управление на кредита за
2012 год., 2013 год. и 2014 год.; 31.60 евро – платена застрахователна премия;
254.40 – разноски за нотариални покани, за което вземане е искано издаване на
заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 978/2014 год. на РС – Б.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2014 год., датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред РС – Б., до окончателното й
заплащане.
Видно от мотивите към решението,
единственото основание за отхвърляне на исковете е, че ответникът не е уведомил ответницата за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията му по договора за кредит с обсъдената горе нотариална покана от 08.08.2014
год., връчена й на 14.08.2014 год. Съдът е приел, че не се установява по несъмнен начин, че ответницата е
надлежно уведомена за предсрочната изискуемост на процесния кредит, доколкото „не
може да се направи категоричен извод, че изпратената от банката нотариална
покана съдържа това обстоятелство. Нещо повече – към момента на изпращане на
нотариалната покана процесният кредит не е бил обявен за предсрочно изискуем,
т.е. за ответницата е останало несигурно обстоятелството, че изобщо банката ще
упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.“.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, е допустим. Въз връзка с възражението
за недопустимост на иска, направено от ответницата с отговора на и.м. – поради
воденото между същите страни друго дело със същия предмет, приключило с влязло
в сила отхвърлително решение по т.д. № 23/2015 год. на СОС, формирало сила на
пресъдено нещо, съдът намира, че решението е постановено по предявен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, докато
настоящият осъдителен иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.430, ал.1 от ТЗ, т.е. налице е разлика както в петитума, така и в
основанието на исковете. Отделно, както е прието и в практиката на ВКС /решение
№ 139/05.11.2014 год. на ВКС, I т.о. по т.д. № 57/2012 год./ – „Решението за
отхвърляне на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вноските с
ненастъпил падеж към датата на подаване на заявлението, респ. за частта от
кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост
преди постановяване на ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
4/2013 год., не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред“.
Разгледан по същество, искът е доказан
изцяло по основание и размер.
Между страните не се спори, като се
установява и от представените с и.м. доказателства и от заключението на ССЕ, че
на 29.10.2007 год. ответницата е усвоила изцяло кредита по сключения с
банката договор за ипотечен кредит № 43-88/17.10.2007 год., допълнен и изменен
с анекси № 1/19.07.2010 год. и № 2/30.11.2011 год. към него. Не се спори, като
се установява от същото заключение, че първата просрочена вноска по кредита – моментът, от който
кредитополучателят е в забава в изплащането му, е с падеж 28.02.2014 год.
Заключението на ССЕ установява и размера на просрочените суми по кредита към
момент, предхождащ предявяването на иска /към 29.09.2020 год., докато искът е
предявен на 06.10.2020 год./, като същите са идентични с претендираните с
исковата молба – с изричната уговорка, че дължимите суми са изчислени от в.л. при
съобразяване на 3-годишен давностен срок за лихвите, таксите и разноските
/изчислени за период след 30.09.2017 год./ и 5-годишен давностен срок за
главницата /изчислени за период след 30.09.2015 год./.
Дължимостта на горните суми се оспорва от ответницата
с възражението, че са погасени по давност – с изтекла 3-годишна погасителна
давност по чл.111, ал.1, б.„в“, предл.3-то от ЗЗД за лихвите и останалите
периодични плащания и 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД за
главницата, което възражение съдът намира за неоснователно.
От първите две от обсъдените горе нотариални покани с
идентично съдържание, връчени на А. съотв. на 16.12.2013 год.
и на 14.08.2014 год., не може да се направи извод, че със същите банката е
упражнила правото си да обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми,
като съображения за горното /относно втората покана/ са развити в мотивите на
влязлото в сила решение по т.д. № 23/2015 год. на СОС, които се споделят и от
настоящия състав. И с двете покани банката е сочила, че при сбъдване на
определено условие /непогасяване на задълженията в срок/ ще упражни правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем в неопределен бъдещ момент – „считано от деня, следващ деня,
когато изтича посочения седемдневен срок“
за плащане, който срок е обвързан с датата на връчване на нотариалната покана.
Видно от изброените условности, категорично не може да се приеме, че е налице
ясно изявление за упражняване на правото на банката да обяви предсрочната
изискуемост, което да е достигнало до длъжника – за да се приеме, че е
постигнат ефектът от същото. От горното е видно, че нито с връчването на
ответницата на тези две покани, а още по-малко с връчването й на заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 978/2014 год. на РС – Б.
или с връчване на преписа от и.м. по т.д. № 23/2015 год. на СОС, ищецът е
обявил предсрочната изискуемост на кредита, от които моменти /16.12.2013 год., 14.08.2014 год. – датите на връчване
на поканите или 13.03.2015 год. – датата на връчване на препис от и.м./ да е
започнала да тече погасителната давност за вземането му по договора за кредит.
Моментът, от който вземането е станало изискуемо и са започнали да текат
давностните срокове по чл.110 и чл.111 от ЗЗД, е 19.10.2018 год.
– датата на връчване на А. на третата обсъдена горе нотариална покана от 10.10.2018
год., с която е била надлежно уведомена
за направеното за пръв път изрично изявление на банката, че обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. Доколкото настоящият иск е предявен на 06.10.2020
год., към момента на предявяването му вземането на ищеца – както за главница в
претендирания размер, така и за лихви, такси и разноски, не е погасено по
давност.
Съдът не констатира и наличието на неравноправни
клаузи в процесния договор за кредит и анексите към него, включително сочените
от пълномощника на ищцата в писмените бележки от 09.04.2021 год. С оглед на
изложеното за доказаността на предявения иск по основание и размер съдът следва
да осъди на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ М.Г.А. да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********** сумата от 53 175.36 лева, съставляваща
сбор от левовата
равностойност на 26 946.90 евро и 471.81 лева, от които :
- 19 020.32 евро, съставляващи просрочена главница по
сключен между страните договор за ипотечен кредит № 43-88/17.10.2007 год. и
анекси № 1/19.07.2010 год. и № 2/30.11.2011 год. към него, дължима за периода
след 30.09.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска, 06.10.2020 год., до окончателното й изплащане,
- 793.41 евро, съставляващи дължими на осн. чл.14 от
договора за периода от 30.09.2017 год. до 29.09.2020 год. възнаградителни
лихви,
- 7 051 евро, съставляващи дължими на осн. чл.19.1. от
договора за периода от 30.09.2017 год. до 29.09.2020 год. наказателни лихви,
- 82.17 евро, съставляващи дължими на осн. чл.9 от
договора за периода от 30.08.2018 год. до 29.09.2020 год. суми за застраховки,
платени от банката по договора и
- 471.81 лева, съставляващи заплатени от банката за
периода от 13.09.2017 год. до 29.09.2020 год. нотариални такси за подновяване
на договорна ипотека, за нотариална заверка на подписите върху нотариални
покани и за връчването им.
С оглед изхода на делото и
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 5 064.01 лева, съставляваща направените в
цялост по делото разноски, от които внесена ДТ в размер на 2 127.01 лева,
заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 2 537
лева и внесен депозит за ССЕ в размер на 400 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ М.Г.А. ***, с ЕГН **********, да заплати на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ********** сумата от 53 175.36 лева
/петдесет и три хиляди сто седемдесет и пет лв. и тридесет и шест ст./,
съставляваща сбор от левовата равностойност на 26 946.90 евро и 471.81 лева, от които :
- 19 020.32 евро, съставляващи просрочена главница по
сключен между страните договор за ипотечен кредит № 43-88/17.10.2007 год. и
анекси № 1/19.07.2010 год. и № 2/30.11.2011 год. към него, дължима за периода
след 30.09.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска, 06.10.2020 год., до окончателното й изплащане,
- 793.41 евро, съставляващи дължими на осн. чл.14 от
договора за периода от 30.09.2017 год. до 29.09.2020 год. възнаградителни
лихви,
- 7 051 евро, съставляващи дължими на осн. чл.19.1. от
договора за периода от 30.09.2017 год. до 29.09.2020 год. наказателни лихви,
- 82.17 евро, съставляващи дължими на осн. чл.9 от
договора за периода от 30.08.2018 год. до 29.09.2020 год. суми за застраховки,
платени от банката по договора и
- 471.81 лева, съставляващи заплатени от банката за
периода от 13.09.2017 год. до 29.09.2020 год. нотариални такси за подновяване
на договорна ипотека, за нотариална заверка на подписите върху нотариални
покани и за връчването им.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.Г.А.
от гр. Б., ул. „С. п.“ № 18, вх. А, ет. 1, ап. 2, с ЕГН **********, да заплати
на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********** направените в цялост по делото
разноски в
размер на 5 064.01 лева /пет хиляди шестдесет и
четири лв. и една ст./
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :