Р Е Ш Е Н И Е
Номер 628 От 27.04.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и втори април през две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря И. Г. и прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 815 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на П.В.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, чрез служебен защитник адв. М.Г., против Решение № 260144/19.02.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 4848/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е потвърдено наказателно постановление № 20-0769-002734 от 12.08.2020 г.,
издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което
за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 20
лв., и за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 100
лева, като на осн. Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР, на П. са отнети 8
контролни точки
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с
материално-правни разпоредби. Искането е за неговата отмяна и за отмяна на издаденото
наказателно постановление, с което е санкциониран касаторът. Прави се
възражение, че неправилно РС е осъдил касатора за разноски, при положение че
ответната страна не е имала подобно искане, като в условията на евентуалност, в
случай че касационната инстанция намери за законосъобразно НП, се иска отмяна
на първоинстанционното решение в частта за разноските.
В съдебно заседание касаторът не се явява. Представлява се от назначения
служебен защитник адв. Г., която поддържа жалбата на изложените в нея
съображения.
Ответникът – ОДМВР Бургас, редовно призован, не изпраща представител в с.з.
и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на касатора П.В.П. е ангажирана за това, че на 22.06.2020 г.,
около 14:10 часа в гр. Бургас, по бул. „Демокрация“ към УМБАЛ, при наличието на
велоалеи управлява велосипед чернобял, марка Drag, по пътното платно, като преминава
на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на
кръстовище с бул. „Ст. Стамболов“, с което е нарушил чл.15, ал.4 ЗДвП – не се
движи по път, платно за движение, пътна лента или алея, предназначени за
движение на определени ППС, и чл.6, т.1 ЗДвП – не съобразява поведението си със
светлинните сигнали. За така описаните нарушения, на касатора е наложена
съответно глоба по чл.183, ал.2, т.2 ЗДвП в размер на 20 лв. и глоба по чл.183,
ал.5, т.1 ЗДвП в размер на 100 лв. Със същото НП и на осн. Наредба №
Із-2539/17.12.2012 г. на МВР, на П. са отнети 8 контролни точки.
За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният
съд е приел за установено по несъмнен начин от събраните писмени и гласни
доказателства, че на 22.06.2020 г. П. е извършил вменените му нарушения, и че за
същите е правилно санкциониран на основание посочените в НП разпоредби, като
наложените му административни наказания „глоба“ са правилно определени във
фиксирания от закона размер и не могат да бъдат намалени. Не е обсъден въпросът
с отнетите контролни точки. Съдът е изложил съображения за липса на основание
за приложение на чл.28 ЗАНН, като е приел, че не се касае за маловажен случай.
С крайния си съдебен акт и предвид изхода на спора, е присъдил на ответника по
жалбата ОД МВР Бургас разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, която сума е възложил в тежест на касатора.
Решението на районния съд е частично
правилно, по следните съображения:
Касационната инстанция счита, че от анализа на
доказателствата по делото се налага несъмнен извод, че касаторът е извършил
двете му вменени нарушения, тъй като на 22.06.2020 г. по бул. „Демокрация“ към
УМБАЛ Бургас, е управлявал велосипед по пътното платно при наличие на
разчертани велоалеи, предвидени за движението на това ППС, и е преминал при
червен сигнал на действащата на кръстовището с бул. „Ст. Стамболов“ светофарна
уредба. Самият П. нито в хода на производството пред административнонаказващия
орган, нито в производството пред съда е оспорил изложената в акта фактическа
обстановка и извършените от него деяния. Предвид на това, както и с оглед
детайлните показания на св. Михаил Узунов /актосъставител/, които напълно
възпроизвеждат описаната в акта фактическа обстановка, съдът намира, че и двете
нарушения са безспорно доказани.
В касационната жалба касаторът твърди нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на
които основания иска отмяна на акта. Твърди, че е санкциониран за две
взаимноизключващи се нарушения, тъй като според него, след като е наказан за
нарушение на чл.15, ал.4 ЗДвП /за това, че не се е движил по велоалея, а по
пътното платно/, то същият очевидно е нямал качеството на участник в
движението, а за нарушаването на чл.6, т.1 ЗДвП същият е наказан като участник
в движението. Това според касатора създава неяснота относно правната
квалификация на нарушенията и съществено накърнява правото му на защита.
Касационната инстанция намира тези доводи за
неоснователни. Фактическото описание на установените нарушения и на свързаните
с тях обстоятелства е детайлно, точно и ясно, поради което настоящият
касационен състав намира за неоснователно възражението на касатора, че не е
разбрал за какво точно е наказан. Всяко от нарушенията е правилно квалифицирано
и подведено под точната санкционна разпоредба, с конкретизация на установената
в нея хипотеза на налагане на съответното наказание. Не се споделя и направения
от касатора извод, че след като е наказан за нарушение на чл.15, ал.4 ЗДвП, то
същият е нямал качеството на участник в движението и неправилно е санкциониран
за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.4 ЗДвП,
когато има път, платно за движение, пътна лента или алея, предназначени за
движение на определени пътни превозни средства, водачите на тези превозни
средства са длъжни да се движат по тях. Субектът на нарушението по чл.15, ал.4 ЗДвП е водачът на ППС, сред които е и водачът на велосипед, каквото качество
безспорно има касаторът. Това е така, тъй като според §6, т.25 от ДР на
ЗДвП,“водач“ е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегнати, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата, а съгласно §6, т.19 ДР ЗДвП, „велосипед“ е ППС най-малко с две
колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го
управлява, с изключение на инвалидните колички. §6, т.28 от ДР на ЗДвП пък
определя, че „участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и
със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя.
Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, които работят на
пътя. Анализът на тези разпоредби налага извод, че касаторът, в качеството си
на водач на ППС – велосипед, е и участник в движението, поради което и правилно
е санкциониран за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба се
предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали и с пътната маркировка.
По тази причина, решението на РС в частта, потвърждаваща
процесното НП в частта му за налагане на двете санкции „глоба“, е правилно и
законосъобразно.
Основателно е възражението на касатора, че НП е
незаконосъобразно в частта, с която на П. са отнети за извършените нарушения 8
контролни точки на осн. Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР. В тази част
атакуваният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон,
доколкото съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от посочената наредба, за
нарушения на ЗДвП се отнемат контролни точки единствено на водачите на МПС. В
процесния случай, касаторът не е водач на МПС, а на ППС, поради което и
неправилно е санкциониран с отнемане на 8 контролни точки за извършените
нарушения. В тази част касационната жалба е основателна, поради което решението
на РС в частта, потвърждаваща процесното НП в частта, отнемаща контролни точки,
е неправилно и следва да се отмени, като в тази част НП също подлежи на отмяна.
Касационнната жалба е основателна и в частта,
оспорваща присъдените с решението на РС разноски. Основателен е доводът на
касатора, че никъде в производството пред първоинстанционния съд ответникът не
е искал да му бъдат присъдени разноски. Същият не се е представлявал в
единственото проведено открито с.з., а в писмено становище по жалбата само е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя, но
не и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение или каквито и да
било разноски. По тази причина, решението на РС в тази му част, осъждаща
касатора да заплати на ОД МВР Бургас разноски, също е неправилно и следва да се
отмени.
В останалата част, като е потвърдил НП в частта,
налагаща на касатора глоба в размер на 20 лв. на осн. чл.183, ал.2, т.2 ЗДвП и
глоба в размер на 100 лв. на осн.чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП, първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което следва да
бъде оставено в сила, като напълно се споделят мотивите на РС за липсата на
маловажен случай.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
260144/19.02.2021 г., постановено по а.н.д. № 4848/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас В ЧАСТТА, с която е
потвърдено наказателно постановление № 20-0769-002734 от 12.08.2020 г.,
издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, В ЧАСТТА МУ, с която на П.В.П. с ЕГН **********
са отнети 8 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-0769-002734 от 12.08.2020 г., издадено от началника на група в сектор
“ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, В ЧАСТТА,
с която на П.В.П. с ЕГН ********** са отнети 8 контролни точки на осн. Наредба
№ Із-2539/17.12.2012 г. на МВР.
ОТМЕНЯ Решение №
260144/19.02.2021 г., постановено по а.н.д. № 4848/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас В ЧАСТТА, с която П.В.П.
с ЕГН ********** е осъден да заплати на ОД МВР Бургас сумата от 80 лв.
разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260144/19.02.2021 г., постановено по а.н.д. № 4848/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.