№ 70
гр. Дулово, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Христина М. Стоева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно
наказателно дело № 20243410200139 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. М. , ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *****, против Наказателно постановление №*****г. на Началник
ГРУПА към ОДМВР-Силистра, ****, упълномощен със Заповед №****г., с
което на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба" в размер на 1500лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание
чл.174, ал.2 връзка с ал. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП
Наведени са доводи, че атакуваното НП е несправедливо и
незаконосъобразно. Иска се да бъде постановено решение, с което същото да
бъде отменено по изложени съображения или алтернатовно да се намали
наложеното наказание.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и се представлява от процесуален представител – адв. П.
Н. от АК-Варна, който в съдебно заседание излага обширни доводи за
изменение на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че
жалбоподателя е управлявал автомобила в качеството на водач Съгласно
§6,т.25 от ДР на ЗДвП към момента на извършване на проверката от
служителите на МВР при крайна необходимост за оказване на спешна здравна
помощ на свой близък роднина брат - М. С. М., разпитан като свидетел по
делото.
Ответната страна по жалбата, редовно призована, явява се главен
юрисконсулт В. А., като поддържа становище, че жалбата е неоснователна,
атакуваното НП е законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
1
становищата на страните, приема за установено следното:
Видно от съставения АУАН №GA**** М. С. М. , ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***** на 07.03.2024г. в 17,03ч. в гр. ****“ в управлява
личният си товарен автомобил **** Д с рег.№ *****, след употреба на алкохол
изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер **** с фабр.№ ARDN ***,
като уреда отчита 1,19 промила алкохол в издишания от водача въздух. Видно
от Протокола за извършена химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта №****г. на СХЛ при МБАЛ“Св.Анна-
Варна“АД концентрацията на алколол в кръвта е 0,97 на хиляда.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление
№*****г. на Началник ГРУПА към ОДМВР-Силистра, ****, упълномощен
със Заповед №****г., с което на М. С. М. е наложено наказание „Глоба" в
размер на 1500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца на основание чл.174, ал.2 връзка с ал. 1 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
На 07.03.2024г. младши автоконтрольор Д. Б. от **** изпълнявал
служебните си задължения. Около в 17,03ч. в гр. **** спрял за ппроверка
товарен автомобил **** Д с рег.№ ***** и устоневил, че водача М. С. М.
управлява въпросния автомобил след употреба на алкохол изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер **** с фабр.№ ARDN ***, като уреда
отчел 1,19 промила алкохол в издишания от водача въздух.
След извършената проверка за алкохол на водача е съставен АУАН, тъй
като техническото средство отчита 1,19 промила. Жалбоподателя в жалбата си
твърди, че действително е управлявал автомобила, но към момента на
извършване на проверката от служителите на МВР това е било при крайна
необходимост за оказване на спешна здравна помощ на свой близък роднина
брат - М. С. М.. Разпитан като свидетел по делото след предупреждение за
отговорността по чл. 290 от НК, същият заяви че на въпросната дата
07.03.2024г. след работа се е почувствал зле, тъй като от известно време
страдал от високо кръвно налягане и се обадил на брат си М. С. М. да го
закара до Бърза Помощ за измерване на кръвното налягане. Като пристигнал
брат му, казал че идвайки с колата са го спрели органите на КАТ и му отнели
книжката.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице и в срок,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е частично
ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
За да се произнесе по съществото на правния спор по основателността
на жалбата, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. В тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
2
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено в АУАН и НП като нарушител. Следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Следва
да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването
на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие
в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето
на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. В случай, че при издаването на наказателното
постановление са спазени съответните процесуални правила, но в хода на
съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият
орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на
нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено в срок, но
същото следва да бъде изменено поради следните основания: В хода на
съдебното следствие беше безспорно доказано, че жалбоподателя е
управлявал автомобила на посоченото в АУАН място и време. В показанията
на двамата свидетели това се потвърждава, като в показанията на брата на
нарушителя се сочи на извършено рарушение в условията на крайна
необходимост за животоспасяваща здравна помощ на близък роднина.
Разпоредбата на чл.174 ал. 2 връзка с ал. 1 от ЗДвП, по която е наложено
наказание на жалбоподателя визира, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство повторно с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за
срок от една до три години и глоба от 1000 лв до 2000 лв.
Анализът на цитираните разпоредби недвусмислено сочи, че субект на
нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и наложеното наказание по чл.174, ал.2
вр. ал. 2 от ЗДвП може да бъде само водач на МПС, когато нарушението е
извършено повторно.
В настоящият случай съдът приема за безспорно установено от
фактическа страна, че на посочените в НП място, дата и час, жалбоподателя е
притежавал качеството на водач по смисъла на §6,т.25 от ДР на ЗДвП и е годен
да бъде субект на нарушението, в което е обвинен.
Относно нарушението по чл.174 ал. 2 връзка с ал. 1 от ЗДвП, свързано с
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, съдът намира, че
макар и доказана по безспорен и категоричен начин, очертаната деятелност
3
представлява административно нарушение, но е реализирана при условията
на крайна необходимост по смисъла на чл. 8 ЗАНН във вр. с чл. 13, ал. 1 НК.
В процесния случай състава на съда намира, че е съществувала реална и
непосредствена опасност за здравето на св. М. С. М. , брат на жалбоподателя
като управлението на МПС е било насочено обективно и субективно към
противодействие на здравослровното увреждане на посоченото лице. Ето
защо деянието на привлеченото към отговорност лице е с ниска степен на
общественоопасност, тъй като макар с него да са накърнени обществените
отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, то в случая са
спасени от непосредствена опасност, други, позначими обстоятелства.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи атакуваният санкционен акт е законосъобразен, но частично
несправедлив и като такъв следва да бъде изменен.
От страна на процесуалния представител на АНО е направено искане за
присъждане на направени разноски по делото. Същото е направено
своевременно.
Съобразно изхода от спора искането за присъждане на разноски е
основателно и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от
АПК, поради което следва да бъде уважено, като М. С. М. , ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***** следва да бъде осъден да заплати в полза на на ОД на
МВР – Силистра сумата в размер на 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.53,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *****г. на Началник ГРУПА
към ОДМВР-Силистра, ****, упълномощен със Заповед №****г., с което на
жалбоподателя е наложено наказание „Глоба" в размер на 1500лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
в лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание
чл.174, ал.2 връзка с ал. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП.
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление,
на основание чл.174, ал.2 връзка с ал. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .
ОСЪЖДА М. С. М. , ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***** да
заплати на Областна дирекция на МВР град Силистра, с адрес: град Силистра,
бул. „Македония” №144 сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски по
4
делото за платено юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Силистра в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
5