№ 561
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110160607 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1,
пр. I от ЗЗД от Н. ЦВ. ХР. против АЛ. В. ВЛ. за признаване за установено, че АЛ. В. ВЛ.
дължи на Н. ЦВ. ХР. сумата от 5000 лв., платена на 26.11.2019 г. без правно основание,
ведно със законна лихва върху главницата от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д. № 11651/2021 г. по описа на СРС.
Ищцата твърди, че на 26.11.2019 г. е заплатила по банков път на ответника сумата от
5000 лв., като между страните не съществува правоотношение по силата, на което същата
дължи. Счита, че сумата се явява получена от ответника без основание, поради което се
дължи връщането ѝ.
Ответникът оспорва иска по основание. Не оспорва, че е получил сумата и намира,
че има право да задържи полученото. Твърди, че между него и „ФМ“ ЕООД, чийто
управител е ищцата, е сключен договор за посредничество №12 от 05.09.2014 г., по силата
на който дружеството дължи на ответника възнаграждение в размер на 5% от стойността на
всяка сключена сделка с Luthman Backlund Foods AB – Швеция, като в чл.6 от договора е
посочена и банковата сметка, по която същото следва да бъде заплатено, кореспондираща
със сметката, по която е преведена и процесната сума. Поддържа, че с плащането на
процесната сума е погасено частично задължението на „ФМ“ ЕООД за възнаграждение на
ответника за периода от 01.08.2019 г. до 31.12.2019 г., въпреки че е извършено от ищцата
като физическо лице, а не в качеството на управител на „ФМ“ ЕООД. Това се потвърждава
от обстоятелствата, че на 09.09.2019 г. ищцата отново му е заплатила по същата банкова
сметка сума в същия размер, и след тази дата плащанията за погасяване на дължимото
възнаграждение са извършвани както по банков път, така и в брой: на 17.10.2019 г. е
заплатена сумата от 5000лв. в брой, на 26.11.2019 г. по банков път е заплатена процесната
сума, и на 27.12.2019 г. е заплатена сумата в размер на 7000 лв. в брой. Посочва, че при
кореспонденция между страните по електронна платформа „Вайбър“ ищцата твърди, че
ответникът е признал получаването на посочените суми, заплатени от нея съответно на
17.10.2019 г., 26.11.2019 г. и на 27.12.2019 г. в изпълнение на задължението за заплащане на
възнаграждението по договор за посредничество №12/05.09.2014г. Допълва, че към момента
е образувано производство по гр.д. №6188/2021 по описа на СГС, I-20 състав за дължими,
но незаплатени възнаграждения по процесния договор, по което страни са ответникът и
„ФМ“ ЕООД, а в отговор на искова молба управителят признава посочените обстоятелства.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 26.11.2019 г. ищцата
е заплатила на ответника сума в размер на 5000 лв. по банков път.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва:
Предпоставките при наличието, на които възниква спорното материално право по чл.
55, ал. 1, пр. I от ЗЗД са: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да
е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай, че
бъдат доказани ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да
задържи полученото, евентуално, че е върнал, за което се указва, че не сочи доказателства.
За правилното решаване на спора следва да се приложи постъпилото ч.гр. дело, а
представените от страните документи, като допустими, относими и необходими, да се
допуснат за приемане.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проекта за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-
късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства и ПРИЛАГА ч. гр. дело № 11651/2021г. по описа на СРС.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 от
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 от ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно
чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не
подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
2
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2022 от
10,50 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис на
отговор на искова молба, ведно с приложенията - чрез пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3