№ 2289
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110103261 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по подадена от ЗД “Б И” АД с ЕИК *****, чрез
адв. М. Г. срещу Х. П. Г. с ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че на 30.06.2020г., в гр. С”, на кръстовище
образувано от ул. ***, велосипед с рама № *****, собственост на ответника и
управляван от него, при движението си губи контрол върху ППС и удря
насрещно движещото се в предната му дясна част МПС - л.а. “Форд Фокус”, с
рег.№ *****, управлявано от св. Р. С.. Поддържа се, че ПТП е настъпило по
вина на водача на велосипеда, като се сочи наличието на основание за
ангажирането на отговорността му по см. на чл.410, ал.1, т.1 КЗ, а именно че
същият е осъществил противоправно поведение, нарушавайки виновно
разпоредби на ЗДвП, в резултат на което е настъпило процесното ПТП и са
претърпени посочените имуществени вреди. Сочи, се че л.а. “Форд Фокус”,
собственост на СДВР, е имал валидно сключена застраховка “Каско” при
ищеца, като поддържа, че е заплатил на собственика на пострадалия
автомобил, застрахователно обезщетение в общ размер на 825 лв., от които
сумата от 60 лв. - транспортни разходи за пътна помощ, както и 100 лв. -
разходи за разглобяване на пострадалото МПС в автосервиз, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, в т.ч. и 25 лв. - ликвидационни разноски. Претендират
се и разноските по производството.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответникът редовно
уведомен не е подал писмен отговор.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, за сумата
в общ размер на 825 лв., от които сумата от 60 лв. - транспортни разходи за
пътна помощ, както и 100 лв. - разходи за разглобяване на пострадалото МПС
в автосервиз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, в т.ч. и 25 лв. - ликвидационни
разноски.
Страните не спорят, а от събраните по делото доказателства се установява, че
към момента на настъпване на застрахователното събитие е било налице
валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка “Каско”
при ищцовото дружество към датата на настъпване на ПТП, за лек автомобил
“Форд Фокус”, с рег.№ *****, собственост СДВР, като застрахователната
сума за посоченото МПС е в размер на 3500 лв.; както и че ищцовото
дружество е заплатило на собственика на пострадалия автомобил - СДВР,
посоченото в исковата молба, застрахователно обезщетение.
Основният спорен въпрос между страните по делото е свързан с изясняване
на механизма на настъпване на ПТП, а именно дали същото е настъпило в
резултат на виновното противоправно поведение на ответника, нарушил
виновно разпоредби на ЗДвП, като не е овладял управлявания от него
велосипед, внезапно променяйки треакторията си на движение надясно срещу
насрещно движещия се лек автомобил “Форд Фокус”, с рег.№ *****, поради
което е настъпило ПТП- то - съприкосновение в предната дясна част на МПС-
то, като за да избегне пряк удар във велосипедиста, св. С., предприема
маневра в обратна посока /наляво/, удряйки се в контейнери за смет.
Видно от съставения от органите на МВР, Протокол за настъпило ПТП от
30.06.2020г., същото е настъпило именно в резултат на поведението на
ответника, управлявал велосипеда. Същият извод е формирало и вещото лице,
чието заключение е прието по делото, като пълно, обективно и
безпристрастно, неоспорени между страните по делото. Самият ответник,
явявайки се лично в проведеното о.с.з по делото, посочва, че е тръгнал да
пресича треакторията на насрещно движещото се МПС, като е възприел
насрещно движещия се срещу него “със засилка” лек автомобил,
поддържайки, че МПС го е ударило.
От събраните гласни доказателства, чрез разпита на св. С., се установява, че
същият се движил с процесния лек автомобил по черен път, като забелязал
ответника да управлява велосипеда, внезапно тръгвайки да минава “напряко”,
пресичайки траекторията му на движение отдясно, където настъпило
съприкосновение между лекия автомобил и велосипедиста. Ответникът се
ударил в предната дясна част на автомобила /в т.ч. предното стъкло и предния
капак/ и паднал на земята, а св. С., предприемайки спасителна маневра вляво,
се ударил в контейнери за смет. Показанията на разпитания по делото
2
единствен свидетел, се потвърждават до голяма степен с останалите събрани
по делото доказателства, като следва да се има предвид в тази връзка и
относително продължителния времеви период между настъпване на ПТП и
разпита на свидетеля, поради което настоящия съдебен състав намира, че
следва да ги кредитира изцяло като обективни. Изложените от ответника
обяснения в рамките на о.с.з., отразяват личните възприятия на страна по
производството, поради което следва да се ценят с оглед на всички събрани по
делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
процесното ПТП е настъпило по начина /механизма/, описан в съставения
Протокол за ПТП от 30.06.2020г. и от заключението на вещото лице по
допуснатата САТЕ. Налице е и причинно-следствена връзка между
настъпилите имуществени вреди по пострадалото МПС и противоправното
поведение на ответника, като от анализа на останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства, се формира правния извод за основателност
на предявената искова претенция.
По отношение на определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се съобрази на първо място, че в резултат на
настъпилото ПТП, на процесния лек автомобил са били причинени
имуществените вреди, съдържащи се в описа на ищеца, както и в
заключението на вещото лице, възстановителната стойност по средни пазарни
цени на които, надвишават действителната му стойност към датата на
настъпване на ПТП, или т.нар. “Тотална щета”. От доказателствата по делото е
видно, че процесното МПС е с прекратена регистрация в КАТ, като същото е
разглобено на части, за което е заплатена сумата в размер на 100 лв., в
посочения в исковата молба, автосервиз.
Вещото лице е изчислило стойността на застрахователното обезщетение за
процесния лек автомобил, при условията на тотална щета, като е приспаднало
и стойността на запазените части /30%/, в размер на 2343 лв. Същата сума е в
рамките на определената застрахователна сума за процесното МПС, по
сключената имуществена застраховка “Каско” за същото, която
застрахователна сума е в размер на 3500 лв., видно от таблицата на л.110-111
от делото. От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че са
били заплатени от ищеца и сумите в размер на 100 лв., за разкомплектоване на
увредения лек автомобил, както и сумата от 60 лв. за пътна помощ
/транспорт/.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че предявената искова претенция
се явява основателна както по основание, така и по размер, поради което
следва да бъде уважена в предявения с исковата молба, размер.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищцовата страна възниква правото да й бъдат присъдени разноски -
50 лв. за държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице, 40 лв. депозит за
3
свидетел. По отношение на искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.78, ал.5 ГПК, същото
следва да се присъди в размер на 200 лв., като при определянето му съдът
съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания, обемът на осъществената процесуална
защита, както и материалният интерес, с оглед на което намира, че сумата от
200 лв. се явява справедливо възнаграждение, което следва да се присъди по
настоящото производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, Х. П. Г. с ЕГН **********, да
заплати на ЗД “Б И” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. С, представлявано от законните си представители, сумата в общ размер на
850 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/18.01.2024г./ до окончателното изплащане на сумата, представляваща
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, в т.ч. и ликвидационни
разноски, по сключена имуществена застраховка /“Каско”/ за лек автомобил
“Форд Фокус”, с рег.№ *****, поради настъпило по вина на ответника ПТП от
30.06.2020г., в гр. София.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Х. П. Г. с ЕГН **********, да
заплати на ЗД “Б И” АД с ЕИК *****, сумата в общ размер на 640 лв.,
разноски по производството, включваща заплатена държавна такса, депозити
за вещо лице и за свидетел, както и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4