|
№............ /........... 04.2020 г. гр. Варна ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 16.04.2020 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ Д. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев въззивно търговско дело № 446 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Инвестиционна компания БГ" ЕООД срещу решение № 201/13.01.2020 г., постановено по гр.дело № 17325/2018 г. по описа на PC - Варна, в частта, с която съдът е осъдил „Инвестиционна компания БГ ЕООД да заплати на Д. Н. Ф. сумата 625 евро с левова равностойност 1222.39 лв. ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба - 16.11.2018 г., до окончателното й изплащане, като е присъдил в полза на ищеца сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя, безспорно е установено, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по силата на договор за поръчка от 02.10.2017 г., по силата на който ищецът се е задължил да сключи предварителен договор за покупко-продажба при достигане на зададените от него параметри на сделката. ВРС неправилно не е взел под внимание заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, според което получената като депозит сума от 1900 евро е осчетоводена като неустойка и това е станало на 19.12.2017 г., т.е. в деня, следващ момента, в който ищецът не е изпълнил задължението си да заплати дължимото на ответника възнаграждение. Освен това ВРС необосновано е приел, че след като платеният депозит не е бил предаден на продавача до подписване на нотариалния акт за покупко-продажба, то депозитът е следвало да бъде върнат на Д.Ф.. Неправилно съдът е кредитирал и показанията на свидетеля Надко Ф., въз основа на които е приел, че ищецът е доказал извършено от него извънсъдебно прихващане със сумата 1275 евро, представляваща дължима комисионна. Счита, че съдът неправилно е приел, че ответникът дължи връщане на депозита като получен без основание, тъй като към момента на сключване на договора за депозит е имало основание за предоставяне на сумата, а по силата на сключения договор, ако ищецът не подпише в определен срок предварителен договор, то депозитът не подлежи на връщане и същият представлява неустойка за |
|
неизпълнение на конкретно задължение. Освен това поддържа, че след като ищецът е бил заместен в договора за покупко-продажба от Надко Ф., то ищецът не е легитимиран да иска връщане на депозита. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на исковата претенция като изцяло неоснователна и присъждане на разноски. В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че доводите на жалбоподателя са неоснователни като излага подробни съображения. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски. Не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът |
|
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба на „Инвестиционна НАСРОЧВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.т.д. № 446/2020 год. на ВОС за 27.05.2020 ОТ 13:30 |
|
ч., за която дата и час да се призоват |
|
страните, ведно с препис от настоящото определение. |