РЕШЕНИЕ
№ 1234
гр. Пловдив,17.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р. и с участието
на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Вълчев касационно
административно - наказателно дело № 944 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.63, ал.1 от ЗАНН и Глава ХII от АПК.
Касационният
жалбоподател „Март Крафт“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, обжалва чрез
пълномощника си адв. Н.А. Решение № 138 от 02.03.2021г., постановено по АНД № 8052/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, 2 наказателен състав. С обжалваното решение
е потвърдено Наказателно постановление №546267-F549028 от 05.11.2020 г. на Директор Дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена
санкция от 1739,66 лева на основание чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за
нарушение по чл.180, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.102,ал.4, вр. с чл.86,ал.1 и
ал.2 от ЗДДС. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на НАП
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
В касационната
жалба, както и в писмено становище, депозирано чрез пълномощника, се сочи
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се твърди
постановяването му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, както и понеже наложеното наказание е явно
несправедливо. Изложени са подробни съображения, като се прави искане за отмяна
на решението и на потвърденото с него наказателно постановление и присъждане
разноски на жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касационна жалба ТД на НАП Пловдив в отговор на касационната жалба, депозиран
чрез процесуален представител юрк.Енева, излага становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното съдебно решение. В съдебно заседание не
изпраща представител, като е депозирано писмено становище с оспорване на
жалбата. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
се възразява за прекомерност на претендираното от другата страна като разноски
адвокатско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната подробно в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно
да се повтаря. Въз основа на констатираните факти първоинстанционният съд е
направил и законосъобразен извод за наличие на категорично установено нарушение
по чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.180, ал.2, вр. с ал.1,
вр. с чл.102,ал.4, вр. с чл.86,ал.1 и ал.2 от ЗДДС от страна на
дружеството-жалбоподател. В тази връзка обосновани са изводите на
пръвоинстанционният съд относно съставомерността на извършеното нарушение,
механизма на осъществяването му и авторството, както и приложимата санкционна
норма. И това е така, доколкото на практика при описание на фактическата
обстановка, предхождаща посочените изводи на съда относно правната квалификация
на установеното нарушение, е дадено коректно, ясно и правно съответно на
нормите описание, с което бездействието на жалбоподателя „Март Крафт“ ООД по
реализиране на облагаем оборот, който е основание за регистрация по ЗДДС, е
довело и до непредприемане на необходимите действия по регистрация, съответно
неначисляване на ДДС поради нерегистриране на дружеството в определения за това
7мо дневен срок. Видно е, че съдът е
направил законосъобразен извод относно правилността на правната квалификация на
административното нарушение, като е преценил цялата доказателствена съвкупност,
анализирана преди това подробно в мотивите, въз основа на която е установил и
конкретно поведение именно на дружеството - жалбоподател, осъществяващо
признаците на административно нарушение. Поради това и възраженията на
касационният жалбоподателя се явяват неоснователни и необосновани. Ясно е, че
именно в посоченият период е достигнат размера на облагаемият оборот от
50000лева, което е обстоятелство, изискващо предприемане на действия в
седмодневен срок за регистрация по ЗДДС и начисляване на дължимият ДДС. Следва
да се спомене, че тези възражения са били наведени още пред първоинстанционният
съд с жалбата срещу наказателното постановление, на които първоинстанционният
съд е дал подробен, правно обоснован и ясен отговор, като правилно ги е
отхвърлил. В тази насока и настоящият съд препраща на основание
чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на първоинстанционното съдебно решение, като
споделя напълно изводите му като обосновани и законосъобразно направени. Действително
съдът не се е произнесъл конкретно по възражението на жалбоподателя относно начисленият
дължим ДДС в справката декларация за м.май 2020година, но същевременно в
мотивите към първоинстанционното решение изрично е прието, че липсват основания
за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, в която връзка са и
изложените пред съда обстоятелства по отстраняване на последиците от
нарушението. Законосъобразна е оценката на районния съд и относно
неприложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, като правилно е отчетено,
че краткият срок на забавяне в подаването на заявление за регистрация по ЗДДС е
бил съобразен вече при издаване на предупреждение по отношение на жалбоподателя
за друго нарушение.
Следва да се
отбележи относно възражението на касатора за относимата санкционна норма, че
приложимата в случая разпоредба е обсъдена съобразно възможностите, предвидени
в разпоредбата на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН, като минималния размер на наказанието е
в достатъчен и изискуем обем обсъден като законосъобразен извод за постигане на
целите на наказанието. Нормата на чл.180, ал.3 от ЗДДС е относима към
нарушението по чл.180, ал.1 от ЗДДС, касаещо регистрирани по ЗДДС лица. В
случая, нарушението е такова по специфичната хипотеза на чл.180, ал.2 от ЗДДС,
когато неначисляването в срок на ДДС е поради нерегистриране на лицето, поради
което и разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС не е приложима.
При извършената проверка от страна на настоящия съд по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и касационните основания,
визирани в касационната жалба, следва решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
С оглед този изход на спора и направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно
с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от
Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на
производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 138 от 02.03.2021 г., постановено по АНД № 8052/2020
г. на Районен съд – Пловдив-II наказателен състав.
ОСЪЖДА „Март Крафт“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул.“Белград“ №2, ет.1, ап. офис № 103, да заплати на Териториална дирекция на НАП гр.
Пловдив, ул.“Скопие“ № 106, сумата от 80 лева /осемдесет лева/ съставляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.