Решение по дело №2280/2020 на Районен съд - Плевен

                                          Р    Е     Ш    Е    Н    И    Е

                                                        

                                                                   №

                                              гр.***, 12.02.2021год.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публичното съдебно заседание на 12.01.2021 година в състав:

                                                 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

        при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. № 2280 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       

 

         Искове с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД.

        Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „М.Т.” ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** пл.”***, представлявано от управителя ***, чрез пълномощника си адв.П.Г.П. – ***от Адвокатска колегия - ***, служебен адрес - град ***,улица ***, съдебен адрес:*** против „С.2.” ***,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***“ №***, представлявано от управителя на дружеството от г- жа ***, в която се твърди следното : ищцовото дружество е отдало на ответното под наем, съгласно сключен договор, Анекс № 1 и Анекс № 2 от 12.12.2018 г. помещение /ресторант/ с площ от 619,91 кв.м. за фитнес клуб - подробно описано в Приложение № 1 и Приложение № 2 от цитирания договор, находящо се в гр.*** ***, собствена на „М.Т.“ ***- съгласно договор, за което са издадени следните фактури:

        1./ **********/07.11.2019 г. със стойност 3000,00 лв., остатък за плащане 742,01 лв.

        2./ **********/06.12.2019 г. със стойност 3665,41 лв.

        3./ **********/14.01.2020 г. със стойност 6302,60 лв.

        4./ **********/11.02.2020 г. със стойност 5200,37 лв.

        5./ **********/06.03.2020 г. със стойност 3974,35 лв.

        6.// М.ОРДЕР ДНИ и ТБО 01-12.19г., 01-03.20 г. 1736,98 лв.

        Общо неплатено задължение към 09.06.2020г. - 21621.72 лв.

        Фактурите за наема и консумативите са получени от служители на ответното дружество. Задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци се дължат съгласно т.6.6 от договора за наем от наемателя/ползвателя на имота.

                 Твърди се, че е налице неизпълнение от страна на „С.2.” ***с Е ИК ***, което възлиза на 21621,72 лева / Двадесет и една хиляди шестотин двадесет и един лев и 72 ст./ по посочените по-горе фактури.

                 Падежът за плащане, който е съобразен с договорените срокове е:

        1./ за заплащане на наема - до 10/десето/ число на текущия месец

        2./ за плащане на консумативите - 5 /пет/ дни от издаването на фактурата.

                 Задължението на ответното дружество „С.2.” ***с ЕИК *** за неплатените наеми, консумативи и ДНИ и ТБИ на „М.Т.” ***с ЕИК *** е на обща стойност 21621,72 лева с включен ДДС.

                 Въпреки многократните разговори и покани от страна на ищцовото дружество към ответното дружество да заплати дължимите суми, не последвало изпълнение на задължението.

                 В края на месец февруари 2020 г. изготвили Уведомление на основание чл.315 от Търговския закон и чл.91 от ЗЗД за задържане на следните движими вещи собственост на „С.2.” ***, а именно:

        -Пътека ***- 4 броя,

        -Кростренажор ***- 1 брой

        -Ескалатор ***- 1 брой

        -Велоаргометър ***- 1 брой

                 Уведомлението било предявено за връчване на 28.02.2020 г. на *** с ЕГН **********, пълномощник на представляващия дружество наемател „С.2.“ ***с ЕИК ***, която отказала да го получи, с ясното съзнание и намерения да не плати задълженията и да изнесе уредите от фитнес клуба. Пълномощникът на длъжника била уведомена, че ще бъде извършено връчване на уведомлението със свидетели и отказ от нейна страна за получаване, за което същата се държала груба и арогантно и подала сигнал в ОД на МВР ***, че служители на наемодателя „М.Т.“ ***изнасят/извършват противозаконно отнемане/ на уредите, посочени в Уведомлението за задържане на движимите вещи. Действията по задържането на движимите вещи били преустановени.

                 На следващия ден 29.02.2020 г., в 9,00 ч. сутринта, всички фитнес уреди били изнесени от представители на наемателя и преместени в новото помещение, което ще бъде ползвано за фитнес клуб в гр.*** ***. Наемателят със своите конклудентни действия непротиворечиво демонстрирал намерения си за неплащане на задълженията към ищеца, както и осуетява възможностите ни за последващо събиране на нашите вземанията произтичащи от процесния договор, който и към настоящия момент все още е действащ.

                 В първия работен ден на 02.03.2020 г.  представили на ЧСИ ***с рег.№ 905 от Регистъра на КЧСИ. Уведомлението за задържане на движимите вещи с вх.№ 03445/02.03.2020 г. и Уведомление за съществено неизпълнение на условията, съгласно чл.15.2 от процесния договор с вх.№ 03449/02.03.2020 г.

                 Размерът на задължението за главница на ответника „С.2.” ***с ЕИК *** към ищеца „М.Т.” ***с ЕИК *** по описаните по-горе фактури възлиза на сумата от 21621,72 лева с включен ДДС.

                 За периода от изискуемостта на плащането до датата на подаване на исковата молба ответното дружество с ограничена отговорност „С.2.” ***с ЕИК *** дължи на „М.Т.” ***с ЕИК *** на основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите и мораторна лихва в размер на 778,35 лева.

                 Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди „С.2.” ***с ЕИК ***, да заплати на „М.Т.” ***с ЕИК ***:

        - на основание  чл.318 от ТЗ във връзка с чл.327 от ТЗ да заплати сума в размер на 21621,72 лева, представляваща неплатената част от стойността по данъчни фактури ./ **********/07.11.2019 г. със стойност 3000,00 лв., остатък за плащане 742,01 лв., **********/06.12.2019 г. със стойност 3665,41 лв., **********/14.01.2020 г. със стойност 6302,60 лв., **********/11.02.2020 г. със стойност 5200,37 лв., **********/06.03.2020 г. със стойност 3974,35 лв. и Мемориален ордер ДНИ и ТБО 2019 г., 2020 г. със стойност 1736,98 лв.

        - на основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите да осъди „С.2.” ***с ЕИК ***, да заплати на „М.Т.” ***с ЕИК ***, сумата в размер на 778,35 лева представляваща мораторна лихва върху неизплатената в срок главница по описаната фактура.

                 Претендират се разноски по делото.

                 Впоследствие, след дадени указания от съда,  ищецът е  уточнил  исковите си претенции и лихвата , която  претендира по всяка една от тях – молби от 02.07.2020год. и от 14.07.2020год.

                 В срока за отговор  ответното дружество е депозирало писмен отговор, чрез адв.П.Д. - ***, служебен адрес - град ***,***, съдебен адрес:***, кантора №***,  с който  исковете се оспорват  и се твърди следното : заявява се, че исковете са недопустими, но доводи в тази връзка не са наведени. Оспорва се основателността им. Твърди се, че се оспорват представените от ищеца фактури, т.к. с писмо изх.№621/ 26.07.2019 год. на „М.Т.“***договорът за наем от 12.12.2018 год. е едностранно прекратен. Сочи се, че дори да се приеме, че договорът не е бил прекратен на 26.07.2019 год., с исковата молба е представена фактура **********/06.03.2020 г. със стойност 3974,35 лв. за наем месец МАРТ 2020 год.,а в самата искова молба е записано, че на 29.02.2020год. помещението е било освободено. Счита, че фактура **********/06.03.2020г. със стойност 3974,35 лв. е неправомерно издадена.

                 Твърди се, че не е ясно по каква методика са изчислявани консумативите на наемателя.

                 В о.с.з. ищцовата страна се представлява от адв.П., който поддържа исковете. Не прави изменение на размера им и представя писмена защита по делото.

                 В о.с.з., ответното дружество, редовно призовано,  се представлява от адв.Д., който оспорва частично претенцията на ищеца – за наем за м.март 2020год., както и за сумите, дължими за данък недвижими имоти и  такса битови отпадъци, които са претендирани и дадени  като изчисления за цялата 2020год.

                 Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, съобрази доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

                 Исковете са допустими.

                 Безспорно по делото е, а това се установява и от приетите писмени доказателства, че страните са сключили договор за наем, по силата на който наемодателят - ищец в процеса е отдал на наемателя - ответник в процеса, недвижим имот, описан подробно в процесния договор от 12.12.2018год., за срок от 5 години, считано от 01.04.2019год. Установява се, че наемът в размер 2500лв. месечно се дължи до 10число, по банков път по банковата сметка на наемодателя – чл.6.3 от договора, а консумативите се дължат в срок до пет дни от получаването на  фактура от страна на  наемодателя. Установява се, че във вр. с неизпълнение на задълженията по договора от страна на наемателя, с Писмо от 26.07.2019год., наемодателят е изискал от наемателя да освободи имота, считайки договора за прекратен, в срок до 29.07.2019год. Видно от приетата като доказателство по делото Спогодба от 29.07.2019год. /л.66 от делото/ е, че  действието на договора за наем не е прекратено, т.к. в същата е обективирано признание на ответника, че дължи вписаните в писмения  акт суми, в качеството на наемател по процесния договор, както и уговорка на страните, че действието на договора продължава и занапред. Установява се, а ответникът не твърди обратното, че същият не е изпълнил задълженията си по договора за заплащане на наем и консумативи, независимо от така подписаната спогодба. Действително, още в исковата молба се съдържа твърдение на ищеца, че на 29.02.2020год. наемателят изнесъл всички уреди от наетото помещение, но това не означава към тази дата да е прекратено действието на процесния срочен договор за наем. Основателни и подкрепени с доказателства са  твърденията на ищеца, че действието на договора за наем е прекратено, считано от 04.04.2020год. - Писмо от 02.03.2020год., връчено на наемателя чрез ЧСИ П.Петков чрез залепване на уведомление на адреса на управление - л.67, 68 от делото, т.к. по този начин наемодателят е направил валидно изявление, че прекратява действието на договора за наем.

                 По иска с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД  за претендиран наем:

                  За нуждите на делото е прието, като неоспорено от страните, заключение на ВЛ В.В. – приложено на л.84 и сл. от делото. Предвид установените по размер вземания, които са посочени като неизплатени, както и предвид направените възражения от ответника, процесуалният представител на ищеца не е направил изявление за изменение на исковете, които е предявил в настоящото производство и ги поддържа – по основание и размер така, както са предявени с исковата молба. В случая тази претенция на ищеца е за сумата 12742,01лв. за периода от 13.11.2019год. до 09.06.2020. На 09.06.2020год. е подадена исковата молба в съда. От заключението на ВЛ се установява, че претенцията на ищеца, за която са издадени фактури, е в размер 12500лв. Искът следва да се уважи до този размер и до 04.04.2020год., т.к. след тази дата действието на договора за наем е било прекратено, а по делото е установено, че в предходен момент наемателят е освободил фактически наетото помещение. Върху тази сума следва да се присъди законната лихва. За разликата до претендираните 12742,01лв. и за периода от 05.04.2020год. до 09.06.2020год. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

                 По иска с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД  за претендирани консумативи за ел.енергия и ТЕ : ищецът претендира общо сумата от 7142,73лв. /3766,61лв. + 3376,12лв./ за периода от 12.12.2019год. до 09.06.2020год. От заключението на ВЛ се установява, че неизплатената сума за консумативи възлиза в размер на 5952,28лв. и  искът следва да се уважи до този размер и за периода от 12.12.2019год. до 04.04.2020год. /датата, на която  действието на договора за наем е прекратено/, като се присъди и законната лихва. За разликата до претендираните 7142,73лв.  и за периода от 05.04.2020год. до 09.06.2020год. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

                По иска с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД за претендирани такса битови отпадъци и данък недвижими имоти : този иск се явява изцяло неоснователен, предвид периода, за който се претендира. Съдът е обвързан с претенцията на ищеца, такава, каквато същият заявява и поддържа в хода на делото. Въпреки изричното оставяне без движение на исковата  молба и даването нееднократно в хода на делото на указания за конкретизиране на  исковете ,вкл. по точни периоди, ищецът е заявил непротиворечиво с молба  на л.33 от делото и с допълнителна /във вр. с уточнение отново/ молба на л.47 от делото, че тази претенция е за периода от 01.04.2020год. до 09.06.2020год., т.е. за период, за който действието на договора е било прекратено. Съдът приема за  състоятелни възраженията на пълномощника на ответното дружество в тази връзка, а именно, че изчислената от ВЛ сума в общ размер 634,84лв. – дължими данъци за 2020год. касае цялата година , и с оглед прекратеното действие на договора   на 04.04.2020год. не се дължи за последващия настъпил период. При това положение, претенцията би била основателна за сумата 985,55лв. за 2019год. + 158,70лв за 2020год. В случая обаче съдът е обвързан с претенцията на ищеца за период, така, както го е потвърдил два пъти, а за същия искът е  изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

                 По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД, с главница 12500лв.:

                Ответната страна не оспорва иска по основание и размер, не са наведени доводи досежно изискуемостта на вземането. ВЛ не е дало изчисления в експертизата за стойността на дължимата лихва за забава. След извършено пресмятане от съда с Онлайн калкулатор БГ размерът на лихвата е по-голям от претендирания – 729,17лв. Предвид посочения от ищеца размер на този иск – 485лв., то искът следва да се уважи до този размер.

                По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД, с главница 7142,73лв.: Ответната страна не оспорва иска по основание и размер, не са наведени доводи досежно изискуемостта на вземането. ВЛ не е дало изчисления в експертизата за стойността на дължимата лихва за забава. След извършено пресмятане от съда с Онлайн калкулатор БГ размерът на лихвата е по-голям от претендирания – 299,27лв. Предвид посочения от ищеца размер на този  иск – 259,57лв., то същият следва да се уважи до този размер.

                По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД, с главница  1736,98лв.: с оглед отхвърлянето на  главния  иск,  акцесорният следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

                По отношение разноските по делото: същите следва да се пресметнат съразмерно уважената част на исковете и по компенсация. Ищецът е представил списък на разноските /л.96 от делото/, в който са включени  и такива, направени във вр. с образувано обезпечително производство, а впоследствие и изпълнително дело. Доказателства обаче за това да е допуснато обезпечение на иска не са представени, поради което следва да се признаят като направени по делото разноски в общ размер – 2564,86лв. Ответникът е направил разноски за един ***-1400лв. Съобразно изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно уважената част на исковете и по компенсация – 1998,74лв.         

                  Воден от горното, съдът

 

                                                             Р     Е     Ш     И  :

 

                 ОСЪЖДА на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД „С.2.” ***,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ  на „М.Т.” ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** пл.”***, представлявано от управителя ***,  пълномощник си адв.П.Г.П. – ***от Адвокатска колегия - ***, служебен адрес - град ***,улица “***, съдебен адрес:*** сумата от 12 500лв., представляваща неизплатен наем по сключен договор за наем от 12.12.2018год.  за периода от 13.11.2019год. до 04.04.2020год., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда 09.06.2020год. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 12742,01лв. и  за периода от 05.04.2020год. до 09.06.2020год. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

                 ОСЪЖДА на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД „С.2.” ***,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ  на „М.Т.” ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** пл.”***, представлявано от управителя ***,  пълномощник си адв.П.Г.П. – ***от Адвокатска колегия - ***, служебен адрес - град ***,улица “***, съдебен адрес:*** сумата от 5 952,28лв., представляваща неизплатени консумативи за ел.енергия и ТЕ по сключен договор за наем от 12.12.2018год. за периода от 12.12.2019год. до 04.04.2020год., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда 09.06.2020год. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 7142,73лв.и  за периода от 05.04.2020год. до 09.06.2020год. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

                 ОТХВЪРЛЯ предявения  на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД от „М.Т.” ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** пл.”***, представлявано от управителя ***,  пълномощник си адв.П.Г.П. – ***от Адвокатска колегия - ***, служебен адрес - град ***,улица ***, съдебен адрес:*** против „С.2.” ***,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***“ №***, иск за сумата от 1736,98лв., претендирани неизплатени суми за такса битови отпадъци и данък недвижими имоти по сключен договор за наем от 12.12.2018год. за периода от 01.04.2020год. до 09.06.2020год., като неоснователен и недоказан.

                 ОСЪЖДА на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД „С.2.” ***,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ  на „М.Т.” ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** пл.”***, представлявано от управителя ***,  пълномощник си адв.П.Г.П. – ***от Адвокатска колегия - ***, служебен адрес - град ***,улица “***, съдебен адрес:*** сумата от 485лв., представляваща  лихва за забава върху главницата от 12500лв. за периода от 13.11.2019год. до 09.06.2020год.

                 ОСЪЖДА на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД „С.2.” ***,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ  на „М.Т.” ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** пл.”***, представлявано от управителя ***,  пълномощник си адв.П.Г.П. – ***от Адвокатска колегия - ***, служебен адрес - град ***, улица “***, съдебен адрес:*** сумата от 259,57лв., представляваща  лихва за забава върху главницата от 5952,28лв. за периода от 12.12.2019год. до 09.06.2020год.

                 ОТХВЪРЛЯ предявения  на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД от „М.Т.” ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** пл.”***, представлявано от управителя ***,  пълномощник си адв.П.Г.П. – ***от Адвокатска колегия - ***, служебен адрес - град ***,улица ***, съдебен адрес:*** против „С.2.” ***,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***“ №***, иск за сумата от 33,79лв. - претендирана лихва върху главницата от 1736,98лв. за периода от 01.04.2020год. до 09.06.2020год., като неоснователен и недоказан.

                 ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК „С.2.” ***,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ  на „М.Т.” ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** пл.”***, представлявано от управителя ***,  пълномощник си адв.П.Г.П. – ***от Адвокатска колегия - ***, служебен адрес - град ***, улица “***, съдебен адрес:*** сумата от 1 998,74лв., представляваща направени разноски по делото съразмерно уважената част на исковете и по компенсация.

                 Решението може да се обжалва чрез ***ски районен съд пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                    

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: