Р Е Ш Е Н И Е
№ 2628
гр. В., 11.06.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на пети юни две хиляди
и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 3021 по описа на ВРС за 2015-та година,
9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба на Е.Д.К.,
ЕГН**********, за налагане на мерки за защита спрямо нея от Р.З.Р., ЕГН**********.
В молбата
се твърди, че ответникът молителката и ответникът са родители на две деца.
Родителите и децата живяли заедно от 2007г. до 2014г.
с прекъсвания, като през всички тези години молителката била обект на насилие.
През м.януари 2015г. ответникът заминал за Ф., след който момент вербалното му
и емоционално насилие продължило чрез електронни средства за комуникация.
Конкретно
се сочат като актове на насилие следните получени по телефона и чрез приложение
за мобилна операционна система „Вайбър” съобщения:
На
08.03.2015 год., 17.35 часа:
„Майка ти курвенска ще иба
едно запомни ще дойда в БГ само
да те смачкам
както аз си искам"; 17.37 часа: „Ясно ли
е какво ще ти сторя курво";
17.52: „Защо не намери друга жена
ще дойда единствено да те
осакатя запомни го добре"; 17.52: „Ще усетиш за
кво ти е тройка като дойда";
20.13: „Майка ти ще иба само
за това ще
дойда да ти натрия носа";
На 09.03.2015 год.
в 20.27 ч., в телефонен разговор - че като
се върне в България ще ме
вкара в мазето и със соната всичко
ще си кажа.
На 09.03.2015 год.
в 20.57ч.: „Малко остана ще ти
помогна всичко да се сетиш";
22.00: „Ще го помниш аз лично
ще ти помогна
почакай да си дойда малко
остана"; 22.02: „като те вкарам в мазата
с някоя сопа"; 22.26:
„...поне най-малкото ще те осакатя"
На 10.03.2015 год.
в 21.13 ч.: „Курво напъни си мозъка
и ще се сетиш
иначе аз като си дойда
всичко ще ти излезе през
очите".
На 11.03.2015 год.
в 21.02 ч.: „Ще ти го изкарам през
носа с лихвите";
21.09: „По един или друг начин
ще ми кажеш";
21.11: „Майка ти ще иба само
почакай да дойда"; 21.12: „От сега ти гарантирам
че и господ няма да те
спаси от ръцете ми казах
ти и пак казвам няма да
те бия с ръце, желязо или
дървен кол сома така ще
те осакатя'"; 21.14 „ще те осакатя
тоя път" 21.16: „Ще те осакатя
ти разбра ли" 21.18: : кълна се ще те
осакатя"; 21.59: „Дето
има една дума напиши си
завещанието от сега" 22.00: „Ще те осакатя кална
се и пак ще ми кажеш";
На 12.03.2015 год.
в 09.30 ч. – по
телефона: „Курво сети ли се
нещо ново, че като си
дойда ще те осакатя запомни
го. Никой няма да те спаси".
На 17.03.2015 год.
в 21.06 ч.; „Ще видим като си дойда
малко ти остана" 21.08: „Почакай да си дойда
и ще видиш как ще се
молиш ама кой ще те
чуе; 21.12: „Ще влезем в мазата само двамата"; 21.14: „ И докато не кажеш
истината няма да спра или
ще кажеш истината или ще
те осакатя; 21.41: „Да кажеш истината
или да те
осакатя" 21.43: Знай вече ще го
направя курво"; 21.59:
„Искаш ли да се обзаложим
че като дойда
и ти помогна да мислиш в мазата
с някоя сопа че ще изпееш
като славейче"; 22.36:
„Ще имаш време да ме
умоляваш като дойда но кой
ще те чуе
тройката какво става"; 22.39: „Гледай за понеделник да
измислиш нещо и купи хапчета /за
задържане на ерекция/".
Твърди се че гореописаните случаи и други извън
релевантния по ЗЗДН период предизвикват системен стес
и страх за живота и здравето на молителката, и децата й. Поради това се моли за
постановяване на мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН, като в о.с.з. страната поддържа
становището си.
Ответникът, редовно призован, не се явява с о.с.з. и не
взема никакво отношение по молбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
В
представената по делото декларация по чл.9 ЗЗДН са декларирани под страх от
наказателна отговорност изложените в исковата молба твърдения.
Видно от
депозираните два броя удостоверения за раждане, страните по делто
са родители на две малолетни към настоящия момент деца.
Видно от
заповед на директора на ДСП – В., в семейството на родителите през 2014г. е
било настанено още едно малолетно лице.
В
представените справка за съдимост и справка от ОД на МВР – В. не фигурират
данни за регистрирани противоправни прояви на отвеника.
В справка от фондация „Е. О Е. с. в р.” са залегнали заявените в сезиралата съда
фактически данни.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.2 ЗЗДН домашно
насилие съставлява всеки съзнателен и целенасочен акт на физическо, психическо
или сексуално принудително въздействие, опитът за извършване на такова, както и
принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо лица,
които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съжителство или които обитават едно жилище. Актът на домашно насилие по чл.2 ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на увреждаща пострадалия
деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент във връзка с
нея.
Заявените в сезиралата съда
молба твърдения за извръшени спрямо молителя
принудителни въздействия са потвърдени в декларация по чл.9 ЗЗДН на която ЗЗДН
придава обвързваща доказателствена сила при липса на други доказателства. По
делото липсват каквито и да било доказателства в противния смисъл, поради което
материалната доказателствена сила на декларацията следва да бъде зачетена.
Нещо повече – заявените от
молителя твърдения не бяха оспорени по никакъв начин от ответника – последният
беше редовно призован, но въпреки това не се яви и не изпрати представител в
о.с.з., нито изрази писмено становище по молбата, което на осн. чл.175 ГПК
потвърждава извода за вярност на декларираните обстоятелства.
При това положение съдът приема за установено
извършването на описаните в исковата молба действия на ответника. От своя
страна разглежданата деятелност съставлява
акт на психическо и физическо противоправно
въздействие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, което
укоримо поведение подлежи на санкциониране по ЗЗДН.
Относно подходящите за
случая мерки за закрила съдът намира следното:
На осн. чл.5, ал.4 ЗЗД при
установено домашно насилие на ответника задължително се налага глоба, поради
което ответника следва да бъде санкциониран със заплащането на такава в размер
на 250.00лв.
Естеството на осъществения
в случая акт на домашно насилие създава индикация за известна опасност за
здравето на молителя, което обосновава извод за адекватност на предложените по
вид мерки – по чл.5, т.1 и т.3 ЗЗДН.
При определяне
продължителността на последните следва да се отчете на първо място чисто
вербалния характер на противоправните действия на
ответника, който презюмира сравнително невисок
интензитет на засягане интегритета на пострадалия. От
значение е също липсата на доказателства за предходни идентични прояви на
ответника. И освен всичко останало – страните са родители на две малолетни
деца, досежно които няма никакви данни за противоправно
поведение на бащата, като последният не е нито лишаван, нито ограничаван от
родителски права. По тези съображения съдът намира, че мерките по чл.5, т.3 ЗЗДН следва да бъдат наложени за срок от шест месеца.
По аналогични съображения мерките по чл.5, т.4 ЗЗДН съдът
намира за неподходящи, поради невъзможност за формиране на еднозначен извод, че
това би било в интерес на децата. Защото всъщност отношенията между бащата и
децата изобщо не са въведени като предмет на разглеждане по делото, а и не биха
могли да се установят оптимално в рамките на процедурата по ЗЗДН. Освен това в
определения от съда срок на забрана на ответника да доближава молителката,
последната разполага с достатъчно време да организира разрешаването на
въпросите за родителските права, включително по реда на чл.127 СК. А
потенциално последващо поведение на ответника, застрашаващо молителката или
децата, би съставлявало както основание за ново производство по ЗЗДН, така и
престъпен акт по чл.296 НК.
В заключение по изложените
съображения на ответника следва да се наложат кумулативно санкциите по чл.5,
т.1 ЗЗДН, чл.5, т.3 ЗЗДН – за срок от шест месеца и по чл.5, ал.4 ЗЗДН, а в
останалата част молбата следва да се отхвърли.
Съобразно изхода по спора
и на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка
на ВРС, държавна
такса в размер на 25.00лв. В полза на молителката такива не се следват, поради
липсата на доказателства за реализирането им.
Воден ор горното съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА
Р.З.Р., ЕГН**********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие
спрямо Е.Д.К., ЕГН**********, на осн. чл.5, ал.1,
т.1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р.З.Р., ЕГН**********, да заплати по сметка на ВРС глоба в размер на 250.00лв., на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Р.З.Р., ЕГН**********, да приближава на по – малко от 100м. Е.Д.К., ЕГН**********, както и адресите:
ü
гр. К.., обл. Д., ул. „С.К.” ** – новият адрес на местоживеене на молителката;
ü
гр. К., обл.
Д., ул. „Г.” * – адресът на сестрата на молителката;
ü
гр. К., обл.
Д., ЦДГ „Р” – детското заведение, което посещават децата Р. Р. Р., ЕГН **********
и Д. Р.Р., ЕГН **********;*** – домът на майката на молителката,
за срок от шест
месеца от постановяване на решението, на осн. чл.5,
ал.1, т.3 и ал.2 ЗЗДН.
ОТХВЪРЛЯ молбата на
Е.Д.К., ЕГН**********, срещу Р.З.Р.,ЕГН**********, за определяне местоживеенето на децата Р.Р.Р.,
ЕГН ********** и Д. Р.Р., ЕГН **********, при
нея, на осн. чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р.З.Р.,ЕГН**********,
да заплати в
полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС,
държавна такса в размер на 25.00лв., на осн.
чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ на молителя заповед за защита!
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното
РПУ съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС – В., в седемдневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………………………