Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - Г въззивен състав, в
закрито заседание на десети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 8408 по описа за
2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл., вр. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 22487/30.07.2020
г., подадена от длъжника З. "А." АД, ЕИК *******, по изп. дело № 20208600400567,
срещу съобщение (постановление) от 20.07.2020
г. на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, с което е отказано да бъдат
намалени разноските по изпълнителното дело.
Жалбоподателят излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното постановление. Поддържа, че по делото
липсват документи, удостоверяващи авансовото заплащане на дължимите се по
ТТРЗЧСИ такси, поради което същите, като неплатени авансово от страна на
взискателя, не се явяват дължими от страна на дружеството-длъжник. Сочи, че по
изпълнителното дело липсват данни процесуалният представител на взискателя да е
извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молба за
образуване. Сочи, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима, доколкото
липсва активно поведение на процесуалния представител на взискателя. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли да бъде намален адвокатският хонорар,
претендиран от взискателя по изпълнителното дело до размера от 100 лв. По
отношение на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, моли съдът
да реши въпроса по същество.
Оспорва
и размера на приетите като обикновени по изпълнителното дело такси. Претендира
разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3,
изр. 1 ГПК не е постъпило възражение от взискателя по
изпълнителното дело Р.Х.М..
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди,
че приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение съответства
на действителната правна и фактическа сложност на делото, и не е прекомерно. Поддържа,
че освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело,
процесуалният представител на взискателя е извършвал и други действия, свързани
с процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело,
насочени към удовлетворяване на паричното вземане. Посочва се, че адвокатското
възнаграждение е определено като са съобразени
фактическата и правна сложност на изпълнителното производство, и обстоятелството,
че процесуалният представител на взискателя е извършвал действия, както по
смисъла на чл. 10, т. 1, така и по т. 2 от същия член от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Относно искането за намаляване на
таксите събирани съгласно ТТРЗЧСИ излага, че искането е неоснователно.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано
по молба, с вх. № 19266 от 13.07.2020 г., на взискателя Р.Х.М., ЕГН **********,
чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. А.Б., срещу З. "А."
АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.07.2020 г., на основание
решение по гр. д. № 6109/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8
състав, с който З. "А." АД е осъдено да заплати на Р.Х.М. сумата от 8750
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпило на 20.12.2016 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за периода от
22.02.2017 г. до окончателното й заплащане, както и законна лихва върху сумата
от 21 250 лв., изтекла за периода 22.02.2017 г. до 15.03.2018 г. В молбата
за образуване на изпълнителното дело е възложено на съдебния изпълнител да
проучи имущественото състояние на длъжника, както и на основание чл. 18 ЗЧСИ,
да определи начина на изпълнението. В молбата на съдебния изпълнител са
делегирани и всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
До длъжника е изготвена покана за
доброволно изпълнение, с изх. № 29122/13.07.2020 г., получена на 14.07.2020 г.,
с която последният е поканен да заплати следните суми: 8750 лв. - главница;
2 278,47 лв. - законна лихва върху сумата от 21 250 лв., изтекла за
периода 22.02.2017 г. до 15.03.2018 г.; 3 006,60 лв. - законната лихва за
периода от 22.02.2017 г. до окончателното й заплащане;
575,50
лв. - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; сумата от 110,40 лв. -
разноски по изпълнителното дело; сумата от 1 315,96 - такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С молба от 14.07.2020 г. взискателят е
поискал съдебният изпълнител да извърши справка в БНБ за наличните банкови
сметки на длъжника, като наложи запор върху установените такива.
С молба от 15.07.2020 г. взискателят е
поискал съдебният изпълнител да извърши справка в КАТ и НАП за регистрираните
на дружеството-длъжник МПС, като наложи запор върху установените такива.
С молба от 20.07.2020 г. взискателят е
поискал съдебният изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на
дружеството-длъжник в „Централна кооперативна банка“ АД и „Юробанк България“ АД.
По делото е постъпило възражение от
длъжника, от 15.07.2020 г., с искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение, обикновените такси и пропорционалната такса по изпълнителното
дело.
С обжалваното постановление за разноски
от 20.07.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да
намали разноските по изпълнителното производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК,
подлежи на обжалване с частна жалба, внесена е дължимата се държавна такса.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението
на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника.
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското
възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, като обаче се
съобрази с размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/, под
които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК,
се намира в гл. VIII "Такси и разноски" от част I "Общи
правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства ( исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да
дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.
В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите,
определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 100 лв. (чл. 10,
т. 1 от Наредбата) и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
Видно от представените материали по
изпълнително дело такива действия /извън подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК, в т. ч.
посочването на начин на изпълнение, иначе би била нередовна/ не са
предприемани, поради което и настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не
следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
В конкретния случай, съдът намира, че
делото не представлява фактическа и правна сложност. Положеният от адвоката труд е минималният, следователно и
възнаграждението подлежи на намаляване поради неговата прекомерност до сумата
от 100 лв. (сто лева) - минималното, което според действащата към момента на образуване
на изпълнителното дело Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда като дължимо за образуване на
изпълнително дело.
Съдът намира, че исканията на
взискателя, обективирани в молби от 14.07.2020 г., 15.07.2020 г. и 20.07.2020
г., не представляват нито действия по процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело, нито извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания, по см. на чл. 10, т. 2 от Наредбата/, доколкото
инкорпорираните в процесните молби искания се съдържат още в молбата за
образуване на изпълнителното производство, с която съдебният изпълнител е
изрично оправомощен от взискателя да извършва всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
Съдът съобрази и факта, че
застрахователното дружество е с публично оповестени банкови сметки, поради
което събирането на суми по принудителен ред, предпоставя активност от страна
на кредитора, която се свежда единствено по сезиране на съдебен изпълнител с
оглед образуване на изпълнително производство.
По отношение на начислената пропорционална
такса по т. 26, б. "б" от ТТРЗЧСИ :
Съгласно т. 26, б. "г" от
ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса
върху събраната сума, която ако е от 10 000 лв. до 50 000 лв. е 820 лв. + 6 %
за горницата над 10 000 лв. Ето защо и дължимата такса по т. 26 от ТТР може да
се определи с поканата за доброволно изпълнение върху дължимата сума по
изп.лист и адв.възнаграждение, общо 14 135,07 лв. като общ размер,
съгласно забележка 1 към т.26 от тарифата . Няма основание размера на платеното
адв.възнаграждение от взискателя, което е за сметка на дължника, да се изключи
от размера на интереса при определяне натаксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като
тази разноска не е предвидена сред изключенията по забележки 1-4 към т.26 от
ТТРЗЧСИ. Така в случая таксата по т.26 е 820 лв. + 248,10 лв., общо 1068, 10 лв.
или 1281, 73 лв. с ДДС. С оглед изложеното съдът намира, че таксата по т. 26 от ТТР по
изпълнителното дело следва да бъде намалена до сумата от 1281,73 лв.
Настоящият съдебен състав намира
оплакването във връзка с начина, по който са определени обикновените такси по
ТТРЗЧСИ за неоснователно.
Съгласно чл.79 ГПК,
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, и се събират от него, дори
и да не са внесени от взискателя авансово, доколкото са за сметка на дължника.
Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за
извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по
принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, представляват разноски по изпълнението и са в
тежест на длъжника.
При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК
заедно с тази на чл. 70, ал. 2 ГПК,
в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението не са внесени от
взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че разноските по
заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест на длъжника,
без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или не.
Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по
изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само доколкото се установи,
че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по
аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1,
т. 2 ГПК,
която изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни
действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т. е.
такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени.
Произнасяне в този смисъл е направено и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
където е посочено, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на
реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с
изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането. В
тълкувателното решение е налице произнасяне и за това, че длъжникът не отговаря
за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на
реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с
изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е
бил удовлетворен чрез други способи, както и за разноските, които са направени
във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е съществувало
в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението, когато тази
липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или поведение,
което е непротивопоставимо на взискателя.
Правилно са изчислени таксите, заплатени
от взискателя, а именно по т.
1 ТТРЗЧСИ
за образуване на изпълнителното дело в размер на 24 лв. с вкл. ДДС, по т.
5 ТТРЗЧСИ
за изготвяне и изпращане на покана за доброволно изпълнение в размер на 24 лв.,
по т. 3. за 3 броя справки за проучване
имущественото състояние на длъжника - 18
лв. с ДДС , по т. 4. за изготвяне и връчване по пощата на съобщение до длъжника
- 12 лв. с ДДС; по т. 5 за изготвяне и
връчване на съобщение до взискателя - 24 лв. с
ДДС; пощенски разходи за изпращане на книжа до длъжника по поща (т. 31,
б. „к“ ТТРЗЧСИ - 6.30 лв.) и такси, дължими от длъжника при приключване на
изпълнителното производство: както и за пощенски разходи за изпращане на
съобщението до длъжника (т. 31, б. „к“ ТТРЗЧСИ -2.10 лв.)
Останалите начислени от съдебния
изпълнител такси, в размер на 38,10 лв., /по т. 4. за изготвяне и връчване по пощата на съобщение до длъжника - 12 лв. с ДДС; по т. 5 за изготвяне и
връчване на съобщение до взискателя - 24 лв. с
ДДС; и такси, дължими от длъжника при приключване на изпълнителното
производство: както и за пощенски разходи за изпращане на съобщението до
длъжника (т. 31, б. „к“ ТТРЗЧСИ -2.10 лв.)/, които видно от изготвените мотиви във
връзка с подадената жалба, са такива дължими
от длъжника при приключване на изпълнителното производство, също следва да се възложат за сметка на длъжника З. "А."
АД . Макар изпълнителното производство да не е приключило, следва да се посочи,
че съобразно нормата на чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното производство се
приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
Ето защо макар и в етап, предхождащ естествения завършек на делото, без
събирането им, би се стигнало до пречка през законосъобразното приключване на
изпълнителното производство.
Така общият размер на таксите по
изпълнението, дължими от длъжника и посочени в поканата за доброволно
изпълнение, е в размер общо на 110,40 лв. с ДДС, колкото е и определила ЧСИ Матова.
Не е налице следователно основание за тяхното намаляване.
По претендираните разноски за настоящето
производство, съдът намира следното:
Искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, поради спецификата
на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на
съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на
органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за
обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по
реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е
неприложим.
Процесуалният способ за защита на
страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за
възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на
съдебния изпълнител.
В производството по спор относно
разноските страните не си дължат разноски, тъй като в такова
производство-относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение ( в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС). Ето защо макар жалбата на длъжника да е
основателна частично, същият няма право на разноски в това производство.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление
от 20.07.2020 г. на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, с което е оставено без
уважение искането на длъжника З. "А." АД за намаляване на разноските
по изп. дело № 20208600400567 на ЧСИ В.М., с рег. №
860 при КЧСИ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, възнаграждението на адв. А.Б. - процесуален представител на
взискателя Р.Х.М. по изп. дело № 20208600400567 на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, до размера от 100 лв.
НАМАЛЯВА
размера на пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители по изп. дело № 20208600400567 на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, до
сумата от 1281,73 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за намаляване размера на начислените обикновени такси по Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители по изп. дело № 20208600400567 на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя за разноски в настоящето производство по чл.81 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.