Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003/ 27.01.2023г., град Исперих
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на
двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и втора година
в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-Г.
Секретар
: Детелина Витанова
Прокурор
:
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело
№ 690 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.178,
ал.1, т.3 от Закона за МВР и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба вх.№ 260836/ 30.10.2020г. от С.Е.С., ЕГН - ********** ***,
действащ чрез адвокат З.Д. ***, с която моли съда да осъди ответника Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР град София да му
заплати сумата 1518.00лв. представляващо дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 253 часа за целият процесен период от
01.10.2017г. до 31.10.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, както и мораторна лихва за забава в размер на
100.00лв. за периода от 01.11.2017г. до 30.10.2020г. (датата
на подаване на исковата молба в съда), изчислена
сумарно за всеки отчетен период. Претендират се и направените по делото
разноски. В исковата молба се разказва, че в периода 01.10.2017г. до
31.10.2020г. ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „ВСА той и
пожарникар” в Районна служба „Пожарна безопастност и защита на населението” –
Исперих към Регионална дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението”
– Разград при Главна дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението”
МВР, като поради естеството на работата е полагал 24 часови дежурства, които се
отчитали на тримесечие. Съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът бил със
статут на държавен служител. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР
се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време за служители като
ищеца била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като тя била 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. В чл.187, ал.3 от същият закон било
установено, че работното време на държавният служител се изчислявало в работни
дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен период. Работа извън
редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавния служител се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Според ал.9 на чл.187 от ЗМВР (действала към
момента на образуване на делото) „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.”
В
посоченият период ищецът твърди, че са действали четири наредби: Наредба №
8121-з-407/ 11.08.2014г., Наредба № 8121з-593/ 25.05.2015г., Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/ 02.08.2018г. издадени от
министъра на вътрешните работи, като всяка от тях е уреждала реда за
организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в министерство на
вътрешните работи. Текстовете на четирите нормативни акта били идентични,
твърди ищецът, като само в Наредбата от 2014 година е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 6.00 часа за отчетният период се умножава по 0.143 и че полученото
число се сумира с общият брой отработени часове за отчетният период (чл.31, ал.2 от
Наредбата). В останалите
три наредби регламентация за преизчисляване липсвала.
Ищецът
твърди, че липсата на изрична норма за преизчисляване на часовете нощен труд,
не следва да се тълкува в ущърб на служителите на МВР и като забрана за
преизчисляване на положените часове нощен труд от тази категория работници, а
представлявала празнота в уредбата. При това положение според ищеца следвало да
намерят приложение общите правила установени в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), която в чл.9, ал.2
предвиждала че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Следователно
коефициентът посочен в цитираната норма се определял като нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд се разделял на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Така за заявеният с исковата молба период от 01.10.2017г.
до 31.10.2020г. положеният от ищеца нощен труд в размер на 1768 часа се
преизчислен с посоченият коефициент се трансформирал в 2021 часа или извънреден
труд от 253 часа. Работодателят – ответник не бил заплатил този труд. При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно
чл.187, ал.5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да се компенсира поне с
6.00лв. т.е. задължението на ответника към ищеца възлизало приблизително на
сумата 1518.00лв. С.Е.С. претендира и лихва за забава приблизително определена
на сумата 100.00лв. за периода от 01.11.2017г. до 30.10.2020г. (датата на подаване на исковата молба в съда).
По
доказателствата поискано е работодателят да представи трудовото досие на ищеца,
както и протоколите за полаганият от ищеца труд – протоколи за нощен труд и
извънреден труд, ежедневни ведомости и разпореждания касаещи ищеца за периода
от 01.10.2017г. до 31.10.2020г. Поискано е назначаване и на съдебно-счетоводна
експертиза с конкретно формулирани към вещото лице задачи.
В срока по чл.131 по ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР,
представлявана от главен комисар Николай Николов-директор чрез процесуален
представител - ст. юрисконсулт С.П..
Ответника не възразява по допустимостта на исковете. Счита, че са процесуално
допустими, родово и местно подсъдни на районен съд. Между страните не се спори,
че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника и е
заемал длъжност „старши пожарникар“ в Районна служба Пожарна безопасност и
защита на населението – Исперих. По същество ответната страна оспорва
предявените искове, както по основание така и по размер, моли да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани по следните съображения:
Считат, че с исковата претенция се въвежда нова дефиниция
несъществуваща в правните норми уреждащи полагане на труд. По тяхно мнение
положеният труд в един отчетен период са отработените часове дневен и нощен
труд и резултата от сумирането установява, дали общо положеният труд е в
рамките на нормата за продължителност на работното време за отчетния период или
я надвишава, при което надвишението
представлява извънреден труд и се заплаща като такъв. Трудът бил или в нормите
за продължителност, или част от него е извън тях. Ответникът твърди, че
часовете нощен труд не могат да бъдат определени като положен труд над нормата,
за да се дължи допълнително възнаграждение за извършен труд. Оспорват искането
на ищеца и позоваването на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС
№ 4 на МС от 17.01.2007г., считат че тази наредба не следва да се прилага
субсидиарно.
Ответника счита претенцията на ищеца за изцяло неоснователна
поради следното:
Цитираната наредба се прилагала за работниците по трудово
правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните
разпоредби на КТ независимо от формата на собственост и източниците на
финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ. Ищецът
бил държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния
ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни
часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневният и на нощния труд.
Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа, а на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Съгласно
специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. При работа на смени било възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00ч. и 6:00ч., като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период от което следвало че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната
от ищеца празнота на правната уредба. Ако се извършело преизчислението поискано
от ищцовата страна, това би означавало използването на неприложи към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма в случая чл.
187, ал. 3 от ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност
на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е по
мнение на ответника е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на
нормативните актове.
Ответната страна сочи, че видът и условията за заплащане на
възнаграждения, натурални престации и работно време на държавните служители в
МВР са предмет на подробна уредба в гл. ХV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006г. и
глава VII, раздел
VI
и VII ЗМВР
от 2014г.
В чл. 199 и чл. 200 от ЗМВР е била регламентирана основната
заплата. В чл. 201 се установявало допълнително възнаграждение за продължителна
работа, а съгласно чл. 202, ал. 1 се изплащали допълнителни възнаграждение,
били приложими за системата на МВР. Подробно описаната от ответника нормативна
история налагала два извода:
1) Законотворческият разум предполагало изброяването на
видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл да е безсмислено в
ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер,
ако същото се дължи по силата на ЗДСл. Излишно било и прибавянето в ЗМВР-2014г.
на възнаграждения за труд през нощта, в почивните дни и време на разположение,
които също биха следвали от ЗДСл.
2) Допълнението в чл.
202, ал. 5 ЗМВР-2006г., касаеща характера на изброяването “за държавните
служители от МВР“ показва желанието на законодателя недвусмислено да изключи
служителите на МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други
нормативни актове, които не са насочени специално към служителите на МВР.
Последващото, нарочно добавяне на изричен текст не може да бъде отдадено на
нормотехническо излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне,
едновременната отмяна на § 1а от ЗМВР-2006, препращат към ЗДСл, и предвиждането
на нов вид допълнително възнаграждение - за специфични условия на труд. Думите
в чл. 202, ал.5 от ЗМВР-2006 „със закон или акт на Министерски съвет“
съществуват и към момента на това изменение, поради което не може да се приеме,
че добавката касае само подзаконовите актове. Законодателят не бил изключил
възможността допълнително възнаграждение да бъде предвидено на друго място в
ЗМВР или в друг специален закон, сходно с положението и с отчитането на
работното време и възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите
правила по ЗДСл било отменено по чл. 211, ал.7 от ЗМВР-2006 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР-2014г., които делегирали на министъра на вътрешните работи издаването на
особен подзаконов нормативен акт.
През периода до 01.01.2020г.,
за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след
превръщане на нощният труд в дневен с коефициент 1,143 е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режим на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители на МВР. Тази наредба е отменена ДВ. бр.4 от 14 Януари
2020г. От 10.01.2020г до 30.10.2020г. е в сила Наредба № 8121з-36. В чл. 3, ал.
3 на тази наредба било регламентирано, че за държавните служители в МВР е
възможно полагане на труд и през нощта между 22:00ч. и 6:00ч., като работните
часова не следва да нарушават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което
съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
Твърдението на ищеца, че при сумарно отчитане на отработеното време общият брой
часова положен труд между 22:00ч. и 06:00ч. за отчетен период се умножава по
коефициент 0,143 е неотносимо към процесния период, за който претендира
възнаграждение за положен извънреден труд и необосновано счита, че същият му се
следва чрез преобразуване нощните часова в дневни с коефициент 1,143. Описаните
наредби са отменени с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по АНД №
5450/2016г., не били относими към посочения в исковата молба период на полагане
на труда.
В чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, законодателя е определил
продължителност на нощния труд от 8 часа, затова ответника счита, че не е
налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която
е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
Счита, че разпоредбата по чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна,
същата определя изрично и точно нормалната продължителност работното време,
изразено в броя часове. Разпоредбата на чл.
187, ал. 3 ЗМВР е продължение на чл. 187, ал. 1 и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на
смени и в интервала от 22:00 до 06:00 часа е нощен.
Развиват се подробни съображения защо не следва нощният труд
да се трансформира в дневен с коефициент. От изложеното в отговора, ответника
счита, че няма основание да приложи общата разпоредба за структурата и
организацията на работната заплата, а следва да намери приложение специалната
разпоредба по чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение
на същия закон.
Считат, че нормалното продължителност на дневното работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положения труд през нощта е 8
часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР е 8 часа, т.е. 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е
по КТ -8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на
8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща
по смисъла на т.1 от Заповед №8121з-791/28.10.2014г. респективно Заповед №
8121з-1429 от 23.11.2017г. и т. 2 от Заповед № 8121з-156 от 05.02.2020г.,
издадени от министъра на вътрешните работи.
Ответника счита, че твърденията на ищеца за приложимост на
НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.
По отношение на искането за заплащане на нощния труд като
извънреден такъв, считат претенцията за неоснователна. Твърдят че в чл. 176 ЗМВР изрично е
посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от
основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са
посочени допълнителни възнаграждения, които изплащат на служителите, като сред
тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал.2 на същия член е било посочено,
че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със
заповед на министъра на вътрешните работи докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на
същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа
извън редовното време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията
на ищеца – служители,
работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Ответника счита, че в исковата молба ищецът не прави
разграничение между извънреден и нощен
труд и не отчита факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се
изплащат по различен ред и размера им е регламентиран в различни нормативни
актове.
Извънреден е този труд, който се полага от служителя по
разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя
и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането
на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува
в дневен по съответния коефициент равен на 1, а
се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от цитираните заповеди на
министъра на вътрешните работи.
За да е налице извънреден труд и за да е налице право на
държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд било необходимо служителят да е полагал дневен респективно нощен труд над
или извън установеното работно време.
Считат, претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд
за неоснователна.
По отношение на претенцията за лихви и обезщетения за забава
по чл. 86 ЗЗД, сочат че тази претенция има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на
главницата. В отговора са изложени основания за недължимост на главните
вземания, поради което и претенцията за лихвите се явява неоснователна.
Претенцията е неоснователна като следва да е налице парично задължение и
длъжника да е изпаднал в забава, в случая такова няма.
Видно от приложените към настоящия писмен отговор платежни
бележки за изплатено възнаграждение за положеният нощен труд ответника е
заплатил същият изцяло, поради което не е налице забава задължителна
предпоставка по чл. 86 ЗЗД.
По доказателствените искания, оспорва се искането за
назначаване на Съдебно - счетоводна експертиза. В случай, че такава бъде
назначена по т.5 и поставения въпрос в нея, ответника посочва, че съгласно
разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗМВР, държавните служители получават основно месечно
възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност. В информационната
система за труд и работна заплата, от която са разпечатките на платежните
бележки за месечно трудово възнаграждение е посочена основната месечна заплата.
Автоматизираната система изчислява часовата ставка и автоматично се изчисляват
часовете положен труд, който труд се въвежда от протоколите за положения труд.
По отношение на искането на ищеца на основание чл. 242, ал.
1 от ГПК, считат молбата за неоснователна. Специалната правна норма на чл. 243, ал. 2 ГПК
установявала забрана за допускане на предварително изпълнение, независимо от
вида на вземането. Направено е и възражение за погасяване на вземанията на
ищеца по давност, видно от входящият номер на исковата молба, същата е подадена
пред Районен съд – Исперих на 30.10.2020г и спрямо претендираният период
вземането на ищеца е погасено по давност.
Молят да не се присъждат разноски в полза на ищцовата
страна.
Молят да се приемат приложените към отговора писмени
доказателства.
Предявеният
главен иск намира своето правно основание в нормата на чл.178, ал.1, т.3 от
Закона за МВР. По този иск ищецът следва да докаже, че е положил извънреден
труд в определен период от време, следва да установи часовете положен извънреден
труд и размерът на трудовото възнаграждение, който му се следва за съответните
часове извънреден труд. Ответникът има право на възражения от различен характер
– че извънредният труд е заплатен, че не се следва заплащане на търсеното
възнаграждение поради липса на правна уредба, че нощният труд не се счита за
извънреден такъв по смисъла на закона и други. Следвайки принципа на чл.154,
ал.1 от ГПК, всяка страна носи доказателствена тежест да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения.
Акцесорният иск
е по чл.86 от ЗЗД. Ищецът следва да докаже, че ответникът му дължи парична
сума, която не е изплатил, поради което е изпаднал в забава. Следвайки принципа
на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна носи доказателствена тежест да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения.
Допуснати са
представените от ищеца и ответника писмени доказателства. По искането за
експертиза съдът ще се произнесе в съдебно заседание. Ответната страна е
задължена да представи по делото трудовото досие на ищеца, както и протоколите
за полаганият от ищеца труд – протоколи за нощен труд и извънреден труд,
ежедневни ведомости и разпореждания касаещи ищеца за периода от 01.10.2017г. до
31.10.2020г.
В съдебно
заседание не се явява представител на ищеца и не заявява становище.
В съдебно заседание е постъпило писмено
становище от ответната страна, с която по същество молят исковите претенции да
бъдат отхвърлени.
В съдебното заседание от 20.09.2022 г. бе направено и прието изменение на предявените претенции чрез намаление на
главницата, както следва:
от от 1518.00
лева на 1459.60 лева, и увеличение
на обезщетението за забава от 100.00
лева на 237.87 лева.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а това се
установява от представените от ответника писмени доказателства, че през
процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по
силата на което ищецът С.С. е заемал длъжностите „Водач
на специален автомобил II степен,
той и пожарникар” и
„Водач на специален автомобил I степен,
той и пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“- Исперих към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“- Разград при ГД “Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР.
Видно от представените протоколи, както и от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно- икономическа експертиза, през процесния период ищецът е
работил на 24-часови смени, по време на които е полагал и труд през нощта за
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано изчисляване на работното време на
тримесечие.
По
делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните, което
съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че през периода 01.10.2017г. до
31.10.2020г. ищецът е положил 1672часа нощен
труд, които, преизчислени с коефициент 1,143, възлиза на 1911 часа дневен труд,
а разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд
възлиза на 151 часа, за които не е заплатено допълнително възнаграждение в
размер от 1459.60 лева, а дължимата лихва за забава възлиза общо на сумата от 237.87
лв.
Безспорно
е по делото и обстоятелството, че така положения нощен труд не е преизчисляван
в дневен такъв, както и че е бил заплащан своевременно при ставка по 0,25 лв.
на час за периода месец октомври 2017г. до месец януари 2020г., а за периода
м.февруари 2020- месец октомври 2020 г.- по 1.00 лв. на час.
С
оглед на така изложеното съдът намира предявените искове за основателни по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 и 179, ал. 1 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива, като се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта-
от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение. В ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер- с негова заповед. В чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР следва да се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден
труд. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, действал към част от процесния период до
10.07.2020г., преди изменението с ДВ бр.60/2020г., нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно/40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 сочи, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата
извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение,
съгласно ал. 6, а в ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР действащ след изменението от ДВ бр.60/ 2020г. нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., ал.3 сочи че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. В ал.4 е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1. Съгласно ал.6, т.2 на разпоредбата работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Съгласно ал.7 Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, а ал.8 регламентира, че извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл.
187, ал. 9 /преди изменението с ДВ бр.60/ 2020г./ и ал.10 /след изменението с
ДВ бр.60/ 2020г./ от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Процесният исков период 01.10.2017г. до 31.10.2020г. попада в обхвата на действие на Наредба № 8121з-908/02.08.2018год. за
условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на
държавните служители в Министерството на
вътрешните работи
за научна
степен, за полагане на
труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на
труд на
официални празници, за времето
на разположение и за изпълнение на
специфични служебни дейности, Наредба № 8121з-776/2016г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020
год., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и
през нощта, между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби не е заложено
при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд да
следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била
регламентацията на действалата до 01.04.2015 год., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г.- 02.08.2016 г.
разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 год. Непредвиждането на изрична разпоредба в тази насока
не следва обаче да се тълкува като невъзможност или забрана за извършване на
обсъденото по- горе приравняване и преизчисляване със сочения коефициент.
Следва да се приеме, че тази липса съставлява непълнота в специалната правна уредба, засягаща
служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните
норми на общата НСОРЗ, в частност чл.9, ал.2. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта,
че случаят засяга полагане на труд по служебно правоотношение, а третирането му
по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването
на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време би довело
до недопустимо поставяне на служителите на МВР в по-неблагоприятно и
дискриминационно положение спрямо работещите на трудов договор лица. Следва да
се съблюдава и гарантираното от Конституцията равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото
си на труд, и в тази връзка следва да бъдат поставени при еднакви условия
всички служители, полагащи труд.
Соченият по - горе извод не се променя и от постановеното
решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално
запитване, отправено от РС –Луковит. С решението си СЕС приема, че чл. 8 и чл. 12, буква
„а“ от Директива
2003/88ЕО не налагат приемането на изрична национална правна уредба,
която да предвижда,
че нормалната продължителност на нощния труд за работници
в публичния сектор
е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня.
Такова уреждане в
националното ни законодателство е сторено, но извън процесния период, когато е определено вече каква е нормалната
продължителност на работното време на полагания от държавните служители в
системата на МВР нощен труд. СЕС е посочил,
че във всички случаи
в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. За адекватни такива, отчитайки тежестта и
значимостта на нощния труд на служителите в МВР, не могат да се приемат и придобивки, като ранно пенсиониране,
безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др. В националното ни законодателство липсва предвиден адекватен механизъм за компенсиране на служителите
в МВР, който да не ги поставя
в по-неблагоприятно положение от работниците
и служителите, полагащи труд по общото трудово законодателство, което налага извършване на исканото
преизчисляване с посочения от ищеца коефициент.
В чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143,
изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време (8 часа към 7 часа). От заключението на вещото лице по
настоящото производство се установява, че през процесния период ищецът е
положил общо 1672 часа нощен труд, които,
преизчислени с коефициента 1,143, се равняват на 1911 часа дневен труд, т.е.
налице е разлика от 151 часа, за които на ищеца се дължи допълнително парично
възнаграждение от 1459.60 лева.
Ответникът
не е представил доказателства, от които да се налага извода за плащане на
сочената сума, поради което така предявената главна претенция следва да бъде
уважена в цялост, ведно с претенцията чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
За
основателен следва да се счита и акцесорният иск за обезщетение за забава за
периода, посочен в исковата молба, а именно - 01.11.2017г. до 30.10.2020г. в общ размер от 237.87 лв., поради липса на заплащане на
главницата.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла давност, тъй като
дължимостта на положения труд за м. 10.2017г. е настъпила през м. януари 2018г., поради тримесечния
период на отчитане на положения по този ред труд. В този смисъл към момента на
предявяване на иска – 30.10.2020г. не е бил изтекъл срока по чл.358, ал.1, т.3 от КТ.
На
основание на чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1 от ГПК и чл.
359 от КТ, следва да бъде осъден ответникът да плати по сметка на РС- Исперих
държавна такса върху уважените искове, както следва по искът за главницата сума
в размер от 58.38лева, а по искът за обезщетението за забава сума в размер на
50.00лв., както и заплатените от бюджета на съда разноски за вещо лице в размер
на 200.00 лева.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищецът и сторените от
него разноски, възлизащи на сумата от 400.00 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение.
Предвид
императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 във вр. с чл. 242, ал. 1, ГПК, не
следва да бъде уважавано искането на ищеца за допускане предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената главница, съгласно
изричната молба на ищеца.
Мотивиран
от горното, Исперихският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението”, ДА ЗАПЛАТИ
на С.Е.С.,
ЕГН - ********** ***, действащ чрез адвокат З.Д. ***, сумата от 1459.60 /хиляда четиристотин петдесет и девет лева и шестдесет
стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за 151
часа извънреден труд, положен
през периода 01.10.2017г.
до 31.10.2020г. на основание служебно
правоотношение между страните, по силата на което ищецът С.Е.С. е заемал длъжностите „Водач на специален автомобил
II степен, той и пожарникар” и „Водач на специален
автомобил I степен, той и пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“- Исперих към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“- Разград при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба - 30.10.2020г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 237.87 /двеста тридесет и
седем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща сборно обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 01.11.2017г. до 30.10.2020г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”, ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.С., ЕГН - **********
***, сумата от 400.00 /четиристотин лева/,
представляващи съдебно - деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението”, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС - Исперих сумата от 308.38 /триста и осем лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща държавни такси върху уважените искови претенции и възнаграждение
за вещо лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца С.Е.С.
за допускане на предварително изпълнение на настоящото съдебно решение, в
частта му за присъдената главница.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :