№ 364
гр. Пазарджик, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20205200500625 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №72/18.06.2020г., постановено по гр.д.№964/2019г. по описа
на РС- П. са отхвърлени предявените от Н. Д. П., с ЕГН ********** от гр.П.,
ул.„Н.“ №7, ет.3, ап.9, обл.Пазарджик, против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните
работи, с административен адрес: гр.С., ул.“П.“ №171А, представлявана от
Главен комисар Н.й Н., искове за заплащане на сума в размер на 1286лв.,
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд през периода от 01.12.2016г. до 01.12.2019г.,
получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно
въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и на
обезщетение за забава в размер на 163лв., дължимо за периода от първо число
на месеца следващ месеца, за който се дължи до 01.12.2019г.
Осъден е на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.78, ал.8 о
ГПК, Н. Д. П., с ЕГН ********** от гр.П., ул.„Н.“ №7, ет.3, ап.9,
обл.Пазарджик, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
1
защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с
административен адрес: гр. С., ул. „П.“ №171А, представлявана от Главен
комисар Н.й Н., сумата в размер на 100лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н.
Д. П., чрез пълномощника му адв.А. Д..
В същата се излагат оплаквания, че съдебния акт е неправилен,
необоснован и незаконосъобразен. Искането е същото да бъде отменено
изцяло, като предявените искове бъдат уважени в уточнените размери, ведно
със законовите последици- присъждане на сторените деловодни разноски
пред двете съдебни инстанции.
Визира се, че PC- П. е възприел становището изложено в представената
„писмена консултация“ от ответника, изготвена по нарочно възложена правна
поръчка за обосноваване на становище на страна в процеса. Според същата
положеният от въззивника нощен труд- във времевия интервал от 22.00ч.- до
06.00ч.- бил равен на 8 часа, поради което не следвало да се извършва
приравняване с предвидения за това коефициент 1.143.
Намира се този извод за незаконосъобразен, постановен в противоречие
на основните принципи и права, гарантирани, както с основния закон на
страната, така и Кодекса на труда и Закона за държавния служител. В тази
връзка се сочи, че времето от 22.00ч.- до 06.00 часа било времева рамка, в
която полагания труд се счита за нощен, но не е реална продължителност на
същия. Реалната продължителност на положеният нощен труд не следва да
надвишава границата, предвидена в чл.140 от КТ, според който нормалната
продължителност на полаганият труд през нощта е до 7 часа. Няма как да
бъде дерогирано действието на общата разпоредба- императивната норма на
чл.140 от КТ.
Сочи се, че при тълкуване нормата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, тя не
установява разрешена продължителност на труда през нощта- от 8 часа, а има
предвид, че работните часове на положения труд през нощта не следва да
надвишават 8 часа на всеки 24- часов период. Нормата не съдържа допустима
продължителност на нощния труд и не въвежда различно правило за
нормална продължителност на нощния труд от 8 часа.
Твърди се, че в нормата на чл.188, ал.2 от ЗМВР се съдържа изрична
препратка към КТ. Част от тази специална закрила била изричната уредба в
2
чл.140, ал.1 от КТ, съобразно която нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5- дневна работна седмица е до седем часа.
В случая, съдът не е направил разлика между времевия интервал, в който
полаганият труд се счита за нощен такъв и законово уредената максимална
продължителност.
Предвид изрично уредената закрила, предоставена от КТ с която се
ползват държавните служители означава, че нормалната продължителност на
полагания от тях нощен труд следва да бъде до 7 часа.
Приема се за безспорно, че въззивникът е полагал труд през нощта от 8
часа, при разрешени 7 часа, като този труд не е отчетен и заплатен като
извънреден такъв. При сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове труд следвало да се приравняват към дневните /тъй като това е
нормалната продължителност на работното време при подневното му
отчитане-8 часа/. Това налага и съотношението 8:7 и съответно
преизчисляването с коефициента 1.143- за определяне на броя на
надвишените работни часове за съответния отчетен период- от което ще се
прецени и налице ли е полаган извънреден труд при превишаване на нормата
за триместър. В случая /тъй като работодателят не е прилагал този
коефициент, работните часове, заложени в графиците му са в рамките на
допустимото. След прилагането на този коефициент /каквото е нормативното
изискване/ броят на отработените часове се увеличава, поради което се е
стига до полагане на извънреден труд.
Сочи се, че прецизното тълкуване на нормата на чл.187, ал.1 и 3 от
ЗМВР води на извода, че тя не установява нормална продължителност на
труда през нощта, а нормира обща продължителност на работното време при
положен нощен труд. Нормата имала защитна функция по отношение на
правото на служителя да почива в достатъчно дълъг период, след като част от
работните часове на смяната му са отработени през времето от 22.00- до
06.00часа, като и в този случай, съобразно броя отработени часове, не следва
да се надвишава нормалната продължителност на работното време от 8 часа
за всеки 24- часов период.
Изричната препратка на нормата на чл.188, ал.2 от ЗМВР - към КТ- води
до прилагаме на императивната норма на чл.140, ал.1 от КТ.
Твърди се, че през процесният период- нито в ЗМВР, нито в
3
подзаконовите актове по прилагането му се съдържа алгоритъм за
изчисляването на нощния труд. В този смисъл разпоредбата на чл.261 от КТ
предвижда: „Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от
страните по трудовото правоотношение, но не по- малко от размерите
определени от Министерски съвет. Приема се, че такъв акт била НСОРЗ,
издадена по силата на законова делегация.
Методиката, която следвало да се ползва при определяне на паричния
размер на неотчетения и незаплатен от работодателя извънреден труд,
получен чрез превръщане на реално отработените часове нощен труд- 8 часа
при съобразяване на максимално допустимата продължителност на същия- 7
часа била тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Преценката в коя част и съответно в какъв паричен размер действително
положения нощен труд се явява извънреден такъв се свеждала до следното:
Извънредния труд представлява работа извън редовното работно време
/чл.187, ал.5 от ЗМВР/. Така при разрешени 7 часа за работа през нощта-
горницата до 8 часа през които служителят е работил би могла да се изчисли
само чрез прилагане на коефициент.
Същите правила регулирали продължителността на работното време
при работниците и служителите по трудово правоотношение, поради което не
бил основателен доводът, че ползването на коефициента създава привилегия
за служителите в МВР.
Сочи се, че съдът е постановил своя съдебен акт в противоречие с
възприетата за меродавна правна логика- в Тълкувателно решение
№6/06.11.2013г., постановено по т.д.№6/2012г. на ОС на ГТК на ВКС. В него
е прието, че е недопустимо възприемането на диференциран подход спрямо
служителите в МВР по отношение на редица техни права. Следователно ЗДСл
намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР
по определен въпрос.
На държавните служители в звената ГД „ИН“- към Министерство на
правосъдието при абсолютно същия сменен режим на дежурства се
заплащало преизчисленото с коефициент парично уравняване на
действително отработените часове нощен труд след превръщането на
нощните часове в дневни. За тази група държавни служители- съгласно
чл.16а, ал.7 от ППЗИНС било предвидено: „Държавните служители от ГДИН
4
и териториалните и служби получават компенсация за нощен труд съгласно
Закона за МВР и ППЗМВР.“ Предвиден бил еднакъв законов режим, на който
се подчиняват двете групи държавни служители и съответно се уреждат
техните взаимоотношения по повод полагането на нощен труд .
Приема се, че първоинстанционният съд не съобразил и основни
принципи и норми в правната уредба, съдържаща се в правото на ЕС-
формираща трудовоправните отношения. Така ДИРЕКТИВА 75/117/ЕИО
въвеждала принципа на равното третиране на работниците и служителите и
забраната за дискриминация по отношение прилагането на основните начала
на трудовото право.
В чл.157 от ДФЕС, т.2 било разписано, че: „под „заплащане“ се разбира
обичайната, основна или минимална заплата или надница, както и всяка друга
придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко от
работодателя на работника за неговия труд. В т.3, изр. последно от чл.157 от
ДФЕС е въведено задължението да се приемат мерки, обезпечаващи
спазването на ПРИНЦИПА ЗА РАВНО ЗАПЛАЩАНЕ ЗА РАВЕН ТРУД ИЛИ
ЗА ТРУД С РАВНА СТОЙНОСТ.“ Тези норми имали превес над норми от
националното законодателство и съдът следвало да ги приложи с предимство.
В срок е постъпил писмен отговор от ответникът по предявения иск-
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР
С..
В него се твърди, че съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, когато нормативният
акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които
се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая се
приема, че за уредбата на правоотношенията между страните бил приложим
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
НСОРЗ бил подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ,
поради което не може да се прилага нито субсидирано, нито по аналогия в
случаите, когато е налице специална правна уредба и то регламентирана в
нормативен акт с ранга на закон.
Твърди се, че, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от МВР, статутът
на държавните служители па ал.1, т.1 от ЗМВР се урежда с този закон, като
същите работят на сумирано работно време.
Счита се, че ЗМВР препращал към подзаконовият акт, в настоящия
5
случай- Наредбата, която е издадена от министъра на вътрешните работи, на
който законодателя е предоставил тази изрична законова делегация.
Твърди се, че тези служители имали специфични функции. За
работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-,
12- или 24-часови смени. В разпоредбата на чл.142, ал.4 от КТ е записано, че
максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване
на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на
работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и
служителите с намалено работно време- до 1 час над намаленото им работно
време. Ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и
същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност
на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Това
само по себе си доказвало, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ
за служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като техния статут е
изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с
разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Именно поради
спецификата на работата на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от
ЗМВР, законодателят е установил по- голяма нормална продължителност на
работното време на тази група служители от тези по КТ, която е обща и
еднаква през деня, така и през нощта, а именно 8 часа. Прилагането и на
НСОРЗ не е възможно по същите причини.
С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните
служители в МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР били предвидени редица
компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за
прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на основния платен
годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск (чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по- благоприятен режим
на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност- до 280
часа за година по чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР и други. Тези служители не били
поставени в по- неблагоприятно положение.
Твърди се, че видно от приложените и приети като доказателства
платежни бележки, задължението на ответника за заплащане на положения
нощен труд е напълно и своевременно изпълнено, а превръщането на
6
часовете нощен труд в дневен такъв и приравняването им в извънреден е в
противоречие с нормите на действащото законодателство и при уважаване на
такава претенция ще се стигне до заплащане на труд, който реално не е
положен.
Приема се, че ищецът не е обосновал и доказал претенцията си за
заплащане на извънреден труд.
Сочи се, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието
съдържание ищецът се позовава да обоснове претенцията си е недопустимо
преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за
формиране на извънреден труд.
Приема се, че за работещите по трудово правоотношение, разпоредбите
на НСОРЗ, на които ищецът обосновава иска си се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143
и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. В този смисъл се цитира Решение №14 от
27.03.2012г. по гр.д.№405/2011г., ІVг.о. на ВКС.
Твърди се, че обратното решение, на което се позовава ищецът- при
преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 получените
допълнителни часове да се заплащат като своеобразен труд би поставило в
по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения
спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от
ЗМВР.
Сочи се, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен
труд, като законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен
труд- в заповед на министъра на вътрешните работи. Налице е позоваване със
съдебна практика.
Искането е да бъде постановен съдебен акт, с който се отхвърли
подадената въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Прави се
възражение за прекомерност.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С представена писмена защита с вх.№7763/30.09.20202г. е направено
7
искане за отправяне на преюдициално запитване, по което настоящата
инстанция се е произнесла, като е спряла производството. След
произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело №С-262/23020г.
настоящото дело е възобновено с определение под №285 от 09.06.2022г.
В съдебно заседание, жалбоподателят Н. Д. П., редовно призован не се
явява. Не се явява и процесуалния му представител- адв.Д.. От страна на
последната е постъпила писмена молба в която се моли да бъде уважена
депозираната въззивна жалба, по съображения подробно изложени в нея и се
отмени постановеното първоинстанционно решение, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Вместо него се моли да се постанови
друго, с което да се уважат исковите претенции, ведно с направените
уточнения и изменения.
Мои са да бъдат присъдени разноски и за двете съдебни инстанции,
като същото бъде определени, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
За ответникът ГД „ПБЗД- МВР“- С., редовно призован, законен
представител не се явява. Не се явява и процесуалния му представител-
юриск.С.. От страна на последния е представено писмено становище по
съществото на спора, респективно е представена писмена защита с изложени
подробни съображения в насока неоснователност на подадената въззивна
жалба. Искането е последната да се остави без уважение, като се потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Прави се
възражение за прекомерност, ако съдът се произнесе в полза на ищеца. Моли
за присъждане на направените разноски- юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл.269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е образувано производство по повод на
подадена искова молба от Н. Д. П., против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР- С., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание по чл.178, ал.1,
т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Със същите се
8
иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1286лв. /след
допуснато изменение на исковите претенции по реда на чл.214 от ГПК с
определение постановено в о.с.з. проведено по делото на 01.06.2020г./,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 233 часа за периода от 01.12.2016г. до 01.12.2019г., ведно
със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
дължимото обезщетение за забава в размер на 163лв. от първо число на
месеца следващ месеца, за който се дължи 01.12.2019г.
Твърди се от страна на П., че за периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г.,
същият е полагал труд на длъжността „пожарникар“ в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“- П., която е структурно
подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението в МВР.
Сочи се от същия, че е със статут на държавен служител. За периода
01.12.2016г. до 01.12.2019г. се визира, че ищецът е положил общо 1632 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1865 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
233 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от
ответника като дължимата сума е в размер на 1440 лева.
Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените в производството разноски.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК е посочен и начин на заплащане на
сумите, а именно чрез банков превод по следната банкова сметка -BG 23
STSA93000022932332. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът е депозиран писмен
отговор. В него не се оспорва, че ищецът е бил държавен служител по
служебно правоотношение в МВР за периода от края на м.01.2017г. до
01.12.2019г., като се сочи, че преди това е бил стажант и е полагал труд на
смени по 8 часа.
Оспорват се предявените искове като се визира от ответникът, че е
заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд.
Твърди се, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на
9
всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд,
попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл
при положение, че има действащи специални норми.
Твърди се, че целият исков период попада извън действието на Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. и поради това ищецът погрешно е формирал
претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд, като
същото е извършено правилно по смисъла на Заповед №8121з-
791/28.10.2014г., като е извършено умножаване по коефициент 1,143.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените разноски.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото не се спори, че страните са били в служебно правоотношение
в процесния период- 01.02.2017г. 01.12.2019г., по което ищецът е заемал
длъжност „пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“- П., която е структурно подчинена на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението в МВР, както и че ищецът е
полагал своя труд при ответника на смени с продължителност 12 часа или по
24 часа по предварително утвърдени графици.
От представените по делото протоколи за отчитане на отработеното
време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по
време на официални празници при PC към РБЗН- П. се установява, че за
периода от 01.01.2017г. до 31.03.2017г., ищецът е отработил 114ч., за времето
от 22,00ч. до 06,00ч., за периода от 01.04.2017г. до 30,06.2017г.- 114ч., за
периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г.- 148ч., за периода от 01.10.2017г. до
31.12.2017г.- 170ч., за периода от 01.01.2018г. до 31.03.2018г.- 176ч., за
периода от 01.04.2018г. до 30.06.2018г.- 152ч., за периода от 01.07.2018г. до
31.07.2018г.- 34ч., за периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г.- 62ч., за периода
от 01.09.2018г. до 30.09.2018г.- 52ч. за периода от 01.10.2018г. до
31.10.2018г.- 42 ч., за периода от 01.11.2018г. до 30.11.2018г.- 62ч. за периода
от 01.12.2018г. до 31.12.2018г.- 62 ч., за периода от 01.01.2019г. до
31.01.2019г.- 58ч., за периода от 01.02.2019г. до 28.02.2019г.- 24ч., за периода
от 01.03.2019г. до 31.03.2019г.- 54 ч., за периода от 01.04.2019г. до
30.04.2019г.- 56ч., за периода от 01.05.2019г. до 31.05.2019г.- 24 ч., за периода
10
от 01.06.2019г. до 30.06.2019г.- 40ч. за периода от 01.07.2019г. до
31.07.2019г.- 48ч., за периода от 01.08.2019г. до 31.08.2019г.- 48 ч., за периода
от 01.09.2019г. до 30.09.2019г.- 56ч. за периода от 01.10.2019г. до
31.10.2019г.- 40ч. и за периода от 01.11.2019г. до 30.11,2019г.- 48ч.
Видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се
установява, че положеният от ищеца нощен труд за периода от 01.12.2016г.
до 01.12.2019г. е в размер на 1 684ч., респективно 213 нощни смени.
Паричната равностойност в брутен и нетен размер на действително
положения, незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд на база
общия брой отработени нощни часове, ако бъдат приложени разпоредбите на
НСОРЗ през процесния период е в размер на 1 428,83лв. /брутен размер/ или 1
285,94лв. (нетен размер). Сумата на обезщетението за забава върху
главницата, изчислена от падежа на всеки от тримесечните периоди- първо
число на месеца, следващ изтичането на сумарния тримесечен период, до
датата на завеждане на исковата молба е 163,33лв.
При така установеното от фактическа страна от правна, съдът
намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като същата е
подадена от активно легитимирана страна в процеса и в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК, като обжалваното решение за
валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата
нищожност или недопустимост.
По съществото си, същата е основателна.
На база установеното, съдът за да се произнесе съдът по
основателността на претенцията, следва да се обсъди, както
законодателството относимо към спора и действащо за исковия период,
доводите на ищеца в тази връзка, както и съответно съображения , изложени в
решението на СЕС по този основен въпрос.
Спорно между страните е дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими
разпоредбите на специалния Закон за МВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове или са приложими общите граждански
норми на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата- чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент,
11
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време.
По този въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с
Разпореждане от 26.02.2020г. на ВКС е образувано т.д. №1/2020 г. на ОСГК
на ВКС, по което дело все още не е постановено тълкувателно решение и
поради приетото, че висящото тълкувателно дело не е основание за спиране
на настоящото производство, съдът излага съображенията си по този спор.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално
определение за извънреден труд- това е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време.
За да се разреши конкретния спор е необходимо да се анализират
текстовете на закона , уреждащи тези отношения.
Относимият текст на ЗМВР е чл.187 ал.1 , 2 и 3 ,който има следното
съдържание: „Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица.
(2) За държавните служители, които изпълняват служебните си
задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се
установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР
може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Това е редакцията на текста преди последното му изменение /ДВ бр.60
12
от 2020г./.
С последното изменение текста е добил следната редакция:
„Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица.
Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа
за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и
6,00ч.
(2) (Изм.- ДВ, бр.14 от 2015г.) За държавните служители, които
изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за
живота и здравето, се установява намалено работно време.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно
изречение първо, в сила от 14.10.2016г., относно изречение второ, в сила от
1.02.2017г., изм., бр.60 от 2020г.) Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова
смяна е по изключение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) При сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1.
Тези въпроси са разрешавани и в разпоредбите на КТ.В чл.140 на КТ
изначало се предвижда нормална продължителност на работното време през
нощта, като изрично е предвидено, че такава е 7 часова продължителност.
За определяне на допълнителните трудови възнаграждения, в чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е прието, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръща в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
За приложението на ЗМВР също са издавани наредби. Първо е издадена
НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
13
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (отм.). В чл.31 ал.2 на тази наредба е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
В следващите наредби при абсолютно идентичен текст на закона,
такава разпоредба няма. За периода на претенцията е действала НАРЕДБА
№8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(отм.). Както в нея, така и в последващата НАРЕДБА № 8121з-36 от
7.01.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи ,такъв текст няма. Тази
Наредба, като и последваща са отменени и сега действа Наредба от м.юли
2022г.
Съдът прави този анализ на развитието на законодателството, за да
обърне внимание на непоследователността на самия законодател, защото
счита, че от анализа на текстовете, уреждащи положението на работещите в
МВР може да се направи извода, че до последното изменение на закона
/бр.60/2020г./, конкретния относим към спора въпрос, а именно каква е
нормалната продължителност на работното време през нощта и как следва да
се извършва отчитането и заплащането му при сумирано отчитане на
работното време, всъщност не е бил уреден в специалния закон. С последните
си действия по изменението на текста на чл.187 от ЗМВР, законодателят
всъщност изцяло подкрепя тази теза. Отделен е въпроса за приложимостта на
разпоредбата на ал.4 на същия тест след изменението, като се има предвид, че
нормалната продължителност и на дневното и на нощното работно време е 8
часа, но този въпрос не е относим към настоящото производство.
Изложеното до тук мотивира съдът да приеме, че всъщност към
релевантния за спора момент, законодателят не е бил предвидил колко е
14
нормалната продължителност на работното време през нощта за категорията
служители, за които се прилага ЗМВР.
С дължимото уважение към автора на представената по делото правна
консултация, съдът не възприема тълкуването на нормата на чл.187 от ЗМВР
направено в нея. Като се има предвид разпоредбата на ал.3 на чл.187 от
ЗМВР преди изменението, то не става ясно как нормата на ал.1 би се
приложила в смисъла, който се влага в представената правна консултация.
След като в специалния закон е налице пропуск, празнота, то тя следва
да се запълни с прилагане на правото по аналогия. Действията на
законодателя с последното изменение на закона в тази част показват, че
действително тези отношения не са били уредени или не са били уредени
достатъчно недвусмислено. Прилагането на нормите на КТ, респективно
подзаконов акт към него вече е приемано от ВКС при постановяването на ТР
№8/2013г. на ОСГК. Нормата на чл.188, ал.2 от КТ също дава основание за
това.
Това е становището на съда по отношение тълкуването на нормативната
уредба, действаща към релевантния момент.
Дори обаче да не се приеме това тълкуване, а се възприеме тезата на
ответника, относно наличие на уредба в специалния закон на по- висока
продължителност на нощния труд, то съдът приема следното:
С определение от 14.09.2022г., постановено по настоящото дело, ПОС е
приел, че в § 51 от Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело
С[1]262/2020г., съдът, мотивирайки първия преюдициален отговор, е
подчертал, че когато определят необходимото равнище на защита на здравето
и безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите
членки трябва да следят дали е гарантирано спазването на принципите на
защитата на безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва
да следят в полза на полагащите нощен труд работници дали има други мерки
за закрила под формата на ограничения в продължителността на работното
време, по[1]високо заплащане, осигуряване на безплатна храна, ободряващи
напитки или сходни средства, които да позволяват да се компенсира или да се
ограничи влиянието върху организма на особената тежест на този вид труд,
по[1]голямата и по-бързо натрупвана умора, подчертана и в Директива
2003/88, а съответно и да се съобрази естеството на нощния труд.
15
При мотивиране на втория преюдициален отговор, в § 71 - 72 СЕС е дал
насочващи пояснения за допълнителните проверки, които националният съд
следва да извърши, а именно: следва да определи каква категория работници
ползва общия правен режим по член 140 от Кодекса на труда и каква друга
категория е изключена от обхвата му. Указал е, че ще трябва да се провери
дали националният законодател е решил да изключи тази втора категория
предвид в частност обективните характеристики на функциите, които
изпълняват работниците от нея.
СЕС е указал, че едва след такъв анализ може да бъде отговорено
конкретно на въпроса дали различното третиране е обосновано, т.е. дали се
основава на обективен и разумен критерий. Посочил е, че различното
третиране трябва да е свързано с допустима от закона цел и да е съразмерно
(пропорционално) на тази цел.
Поради това съдът е указал на страните, че в своето решение съдът ще
извърши преценка налице ли е сходство в правната уредба на сходни
длъжности с тази на ищеца в частния и публичния сектор по отношение на
всички характеризиращи ги елементи, като в тази връзка е дал на страните
указания, че имат възможност да изразят своята позиция по очертаните
по[1]горе спорни въпроси в писмени становища, както и да представят или
поискат доказателства, по следните въпроси.
1. Какъв е пакетът от закрилни мерки (напр. формата на намалена
продължителност на работното време, допълнително заплащане,
предоставяне и осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки,
предпазно облекло или други сходни придобивки), които позволяват да се
компенсира или да се ограничи влиянието върху организма на особената
тежест на нощния труд, полаган от ищеца, за да се гарантира защитата,
безопасността и здравето на работниците, упражняващи подобна професия?
2. Кои работници от частния сектор имат сходни функции като тези на
полицаите и пожарникарите, и каква защита на нощния труд ползват същите?
3. Какви съображения, наред с икономическите, са мотивирали
промяната в нормативната уредба относно отчитането на нощния труд,
полаган от държавните служители в МВР.
Страните не са предприели конкретни действия.
За да направи извод за наличието или липсата на неравно третиране на
16
държавните служители по ЗМВР, съдът анализира правния статут и уредбата
на нощния и извънредния труд и наличието на закрилни мерки за работещите
по ЗМВР и работещите в частния сектор или други държавни служители със
сходни функции, каквито са лицата, извършващи частна охранителна дейност
и лицата, заемащи длъжност „горски инспектор“ по действащия Закон за
горите.
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД)
частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на
живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на
физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на
сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на
безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия.
Очевидно е сходството на регламентираната с този закон дейност и
тази, изпълнявана от служителите на МВР и регламентирана в ЗМВР.
Съгласно чл.50, ал.1 от ЗЧОД ръководител или изпълнител на частна
охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 8 може да бъде лице, което работи
по основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на
изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния
търговец или юридическото лице.
Според ал.2 ръководител или изпълнител на частна охранителна
дейност по чл. 5, ал. 1, т. 9 може да бъде лице, което работи по основно или
допълнително трудово правоотношение на длъжност, съответна на
изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния
търговец или юридическото лице.
А съгласно ал.3 на същия член физическото лице, регистрирано като
едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество
или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и
представлява, може да сключи трудов договор по ал. 1 само с пълнолетно и
дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование- за ръководител или
изпълнител на частна охранителна дейност, което отговаря на посочените в
закона условия.
Според цитираните императивни правни норми лицата, осъществяващи
частна правоохранителна дейност работят по трудово правоотношение, което
се подчинява на нормите на КТ, в т.ч. и нормите, уреждащи нощния и
17
извънредния труд, отпуските и почивките и целият пакет от закрилни
средства, свързан с полагането на този вид труд.
Дейността на лицата, заемащи длъжността „горски инспектор“, се
регламентира от Закона за горите и ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии (обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г.,
в сила от 7.02.2012 г.). Съгласно чл. 196, ал.1 от ЗГ Изпълнителната агенция
по горите и нейните структури осъществяват контрол по прилагането на
закона по отношение на всички дейности в горските територии, както и върху
съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни
горски продукти.
Според ал.3 във връзка с осъществяването на контролните функции по
ал. 1 Изпълнителната агенция по горите и Министерството на вътрешните
работи могат да сключат договор за сътрудничество.
Съгласно чл.200, ал.1 от ЗГ при изпълнение на служебните си
задължения горските инспектори имат право да:
1. отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в
най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи;
2. използват физическа сила и помощни средства само ако не могат да
изпълнят служебните си задължения по друг начин, при:
а) противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
б) задържане на правонарушител;
в) нападения срещу служителите или граждани;
г) групови нарушения на обществения ред.
Така регламентираната дейност на ИАГ и в частност на горските
инспектори сочи на сходство с дейността, осъществявана от органите на МВР
във връзка с опазване на обществения ред, но по отношение на горските
територии в Република България.
Съгласно разпоредбите на чл.31, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии назначаването
на горски инспектори се извършва след провеждане на конкурс. Конкурсът за
длъжности по чл.35, ал.1, т.1 - 3 се провежда по реда на ЗДСл.
Назначаването на горски инспектори на длъжностите по чл.35, ал.1, т.4-
6 се извършва след провеждане на конкурс в съответствие с реда, определен в
18
Кодекса на труда (КТ), и изискванията на наредбата.
В параграф 4 от ПЗР от посочената наредба законодателят е предвидил
в срок до шест месеца от влизане в сила на наредбата служителите на ИАГ и
нейните структури, които отговарят на изискванията за заемане на
длъжностите по чл.35, ал.1, т.4 , 5 и 6 (главен специалист- горски инспектор,
старши специалист- горски инспектор и младши специалист- горски
инспектор) от същата наредба и желаят да я заемат, да могат да се
преназначават без провеждане на конкурс.
При тази законова регламентация за заемане на длъжността следва да се
приеме, при назначаването си горските инспектори сключват трудов договор
по КТ или договор по служебно правоотношение съгласно ЗДСл, което
означава, че полагането на извънреден и нощен труд, както и на закрилните
мерки, свързани с този вид труд, се подчиняват на нормите на ЗДСл и КТ.
За да прецени дали е налице неравно третиране на служителите на МВР
с работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са подчинени
на ЗДСл и КТ, съдът следва да направи анализ на правната уредба на нощния
и извънредния труд в тези законови и подзаконови нормативни актове и да ги
сравни с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови
нормативни актове.
Съгласно чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7 часа.
Според ал.2 на чл.140 нощен е трудът, който се полага от 22,00ч. до
06,00ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст – от
20,00ч. до 06,00ч.
Ал.3 пък разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на
работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други
облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
В чл.143, ал.2 от КТ е дадена легална дефиниция на извънредния труд, а
ал.2 на същия член сочи, че извънредният труд е забранен. Изключения от
тази забрана са предвидени в чл.144 от КТ, като в т.2 се съдържа изключение,
относимо за работещите в МВР - за извършване на работа от служители на
Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на
19
избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при
оперативно[1]издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации,
както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения
ред. Съгласно чл.146, ал.1 от КТ продължителността на извънредния труд
през една календарна година за един работник или служител не може да
надвишава 150 часа, а ал.2 сочи, че с колективен трудов договор тя може да
бъде увеличена до 300 часа годишно. В чл.262 от КТ пък е посочен размерът
на заплащане на извънредния труд- 50 на сто- за работа през работните дни;
75 на сто- за работа през почивните дни; 100 на сто- за работа през дните на
официалните празници; 50 на сто- за работа при сумирано изчисляване на
работното време.
Съгласно чл.8 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата в редакцията към релевантния период за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22,00ч. и 6,00ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0,25лв. С изменението с бр. 66 от 24.07.2020 г., в сила от
1.01.2021г., чл.8 от Наредбата гласи, че за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00ч. и 6,00ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не
по-малко от един лев.
Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.7 от Закона за държавния служител
вр. с чл.20 и чл.21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация, в сила от 01.01.2017 г., допълнителното възнаграждение за
всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00ч. до 06,00ч.) е до
0,25лв; за положения извънреден труд се заплаща допълнително
възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната
основна заплата, в размер 50% върху индивидуалната основна заплата. Тези
размери не са променяни в следващите редакции на наредбата.
И по трите разглеждани закона на работниците или служителите,
полагащи нощен труд, се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната
равностойност.
Сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния труд сочи, че
ако регламентацията му в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във
20
всички случаи нормите, регламентиращи този вид труд в КТ защитават в
по[1]висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови
правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на
служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така
например освен, че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на
същия според този нормативен акт предвижда увеличение в размер на 15% от
минималната работна заплата, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед
№8121з-156/05.02.2020г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е
фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя
на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм
в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по-високо от
1 лев на час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР
нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час
ограничението на нощния труд според КТ. Следователно частен охранител,
работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ
сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по-благоприятно от
служителя на МВР. Същото се отнася и за горските инспектори, назначени по
трудови договори, подчинени на КТ. Единствената компенсаторна мярка за
заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите
издадени наредби.
В тази връзка не може да бъде споделено възражението, че за
служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен
с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в
МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми-
допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от
ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл.189 от ЗМВР/,
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/,
обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от
ЗМВР/, по- благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според
неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Тези
компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон
основания, предвидени за тази категория служители, именно поради
спецификата на полагания от тях труд и не могат изрично да бъдат
21
квалифицирани като закрилни мерки за нощен и извънреден труд при работа
с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на
служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи дали
по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по
друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото
работно време допълнително заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от служителите на МВР нощен труд. Такива доказателства обаче
не бяха представени по делото, независимо от изричните указания, дадени с
определението на ПОС от 14.09.2022г.
От друга страна нито в Закона за МВР, нито в мотивите за изменението
му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от
завишаване на продължителността на полагания нощен труд в сравнения с
предвидения такъв като продължителност в КТ и премахването на
коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при
това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона
цел. Или ако се вземе предвид отново регламентацията на труда на частния
охранител съгласно ЗЧОД (който препраща към КТ за уреждане на трудовите
правоотношения с тези служители), остава без отговор въпросът на базата на
какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР
касателно нощния труд са уредени по- неблагоприятно в сравнение с
трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния
охранител.
Както сочи СЕС в своето решение по коментираното по-горе
преюдициално запитване, макар че чл.8 и чл.12, буква „а“ от Директива
2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на
допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд.
Като е приел, че намират приложение нормите на специалния закон
22
ЗМВР, в който няма празнота и е уредна различна продължителност на
нощния труд за служителите на МВР в отлика от КТ , съдът е постановил
едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и предявените
искове- уважени в посочените в мотивите размери, според заключението на
експерта.
По отношение на разноските: С оглед изхода на спора на ищеца се
дължат сторените по делото разноски. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение пред въззивната инстанция.
В първоинстанционното производство ищецът е представлява от
адвокат при условията на чл.38 от ЗА. Своевременно е направено искане за
присъждане на такова възнаграждение и съдът намира, че е дължимо в размер
на 300лв.
Пред въззивната инстанция следва да се присъдят разноски в размер на
600лв..
Ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност.Съдът
го намира за неоснователно.
Възнаграждението, определен по правилата на Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, съобразно цената възлиза на около
400лв., като се има предвид характера на спора, правната му сложност и
действията на процесуалния представител, предприето по делото, то
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. за въззивната инстанция не се
явява прекомерно.
Ответникът по иска дължи и сторените разноски за експерт, изплатени
от бюджета на съда в размер на 80лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №72/18.06.2020г., постановено по гр.д.
№964/2019г., по описа на РС- П., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен
адрес : гр. С., ул.„П.“ №171 А представлявана от гл. комисар Н.й Н., да
23
заплати на Н. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Н.“ №7, ет.3, ап.9,
представляван от адв.Д., сумата в размер на 1286лв.- представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден/нощен труд през периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019г./,
получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд, съобразно
въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и на
обезщетение за забава в размер на 163лв., дължимо за периода от първо число
на месеца следващ месеца, за който се дължи до 01.12.2019г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен
адрес: гр.С., ул.„П.“ №171А представлявана от гл.комисар Н.й Н., да заплати
на Н. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Н.“ №7, ет.3, ап.9,
представляван от адв.Д. сумата в размер на 300лв. представляващи съдебно-
деловодни разноски в първоинстанционното производство, както и сумата в
размер на 600лв.- разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението „ при Министерство на вътрешните работи с административен
адрес : гр. С., ул. „П.“ № 171 А представлявана от гл. комисар Н.й Н., да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-
Пазарджик, сумата от 80лв.- изплатено от бюджета възнаграждение за
експерт.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24