О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
3295 Година 16.09.2019 Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
шестнадесети септември Година
2019
в
закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3358 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното:
С поправената
си жалба от 22.07.2019 г. въззивникът К.И.Ш. е поискал съдът да признае, че не
разполага с достатъчно средства да заплати дължимата за въззивната му жалба с
вх. № 8703/01.07.2019 г. (озаглавена
„възражение“) държавна такса от 293.63 лева и го
освободи от задължението да я внесе, по което искане съдът намери за установено
следното:
Според
чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически
лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят,
като при тази преценка се вземат предвид доходите на лицето и неговото
семейство, имущественото му състояние удостоверено с декларация, семейното
положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други
констатирани обстоятелства. Преценката за наличието на тези законови
предпоставки трябва да бъде конкретна и да се направи чрез съпоставка между
размера на дължимата се държавна такса, която следва да бъде определена от съда
и материалните възможности на молителя, удостоверени от същия с представена от
него декларация за семейното му и имотно състояние.
В
случая преценката
на представените по делото доказателства, относими към възможността на въззивника
да внесе дължимата се за въззивната му жалба държавна такса от 293.63 лева съгласно
чл. 18, ал. 1 ТДТКССГПК, обуславя извод, че не са налице предпоставките
за освобождаването му
по
чл. 83, ал. 2 ГПК от задължението да я внесе. Вярно е, че от изисканата от съда справка от 09.09.2019
г. на Началника на - е видно, че същият въззивник от 04.02.2019 г. е в - с -,
като не е включен в трудова дейност и не получава възнаграждения. Но също така
е вярно, че в представената от него декларация за СИС е декларирал, че семейството
му се състои от него, съпругата му и неговата дъщеря (възрастта
на която не сочи), че не притежава
недвижими имоти, но притежава два леки автомобила, като освен получаваното от
него трудово възнаграждение от 260 лева месечно, такова трудово възнаграждение
от 260 лева месечно получава и неговата съпруга или месечно той и съпругата му (чиито доходи също следва да бъдат взети предвид съгласно
чл. 83, ал. 2, т. 1, пр. 2 ГПК)
получават месечен доход от общо 520 лева, който сам по себе си му предоставя възможност
да внесе дължимата се за въззивната му жалба държавна такса от 293.63 лева. Този
извод се потвърждава и от обстоятелството, че видно от извършената от съда служебна
справка в Търговския регистър се установява, че въззивникът е и едноличен
собственик на капитала на две търговски дружества З. и А., последното от които
с внесен капитал от 5000 лева, при което възможностите му следва да се
преценяват съгласно чл. 83, ал. 2, т. 7 ГПК и с оглед средния осигурителен
доход за страната, който за юни 2019 г. е 968.71 лева (по
данни на НСИ публикувани в интернет),
и който също му предоставя възможност да внесе дължимата се за въззивната му
жалба държавна такса от 293.63 лева. Поради това молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от задължението да я внесе, ще следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на въззивника К.И.Ш. за
признаване, че не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата се за въззивната
му жалба с вх. № 8703/01.07.2019 г. (озаглавена
„възражение“) държавна такса от 293.63 лева и се
освободи от задължението да я внесе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от въззивника с частна
жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
същия.
РАЗПОРЕЖДА, за проверка редовността на въззивната жалба,
делото да се докладва след влизане в сила на настоящото определение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: