Решение по КНАХД №533/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „СТРОЙТРАНС 2011“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], Офис 1 представлявано от М. В. С., подадена чрез адв. А. Т. А. от АК-Варна, срещу: решение № 54/04.07.2025 г. постановено по АНД № 27/2025 г. на Районен Съд Балчик, с което е изменено Наказателно постановление № 792020-[рег. номер]/14.10.2024 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол, в частта с което на жалбоподателя, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева, на осн. чл. 185, ал.1 ЗДДС, за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като е постановено наказание „Имуществена санкция" по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В депозирана от процесуалния му представител молба излага доводи, че решението на районния съд е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол, се представлява от юрк. Ж. , който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд - Балчик да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд- Добрич, намира за неоснователна по следните съображения:

С процесното решение № 54/04.07.2025 г. постановено по АНД № 27/2025 г., по описа на БРС е изменено Наказателно постановление № 792020-[рег. номер]/14.10.2024 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол, в частта с което на жалбоподателя, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева, на осн. чл. 185, ал.1 ЗДДС, за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като е постановено наказание „Имуществена санкция" по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

За да постанови решението, районният съд е приел, че отговорността на дружеството е била правилно ангажирана на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г., а именно за това, че търговецът не е издал фискален бон от регистрирано в стопанисвания от него обект фискално устройство за продажба на напитки и храна на клиент на стойност 930,40 лева, платени на ПОС терминално устройство. Счел е, че фактът на извършване на нарушението от дружеството е безспорно доказан по делото, че същото е правилно квалифицирано от наказващия орган и подведено под правилната санкционна норма. Изложил е мотиви, че нарушението не представлява маловажен случай, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Относно размера на санкцията е изложил мотивите, че АНО не е взел в пълна степен обстоятелствата които са от значение за определяне на размера му и неправилно е определил неговият размер, налагайки наказание в размер от 1200,00 лева - тежестта на нарушението, което в конкретния случай е за първи път, подбудите за неговото извършване, както и всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. По тези съображения е счел наказанието за явно несправедливо, като е измени размера на санкцията към законовия й минимум от 1000,00лева.

Основните възражения на касатора са, че съдът не е извършил цялостна служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление. Касаторът сочи, че са допуснати редица съществени процесуални нарушения в производството по издаването на АУАН и НП, които са игнорирани от районния съд. Твърди, че са били налице обективни причини, поради които не е била издадена фискален бон на стойност 930,40 лева, визирайки неизправност на фискалния апарат, която впоследствие е била отстранена. Изложени са доводи, че нарушението представлява маловажен случай.

Санкцията е наложена на касатора за това, че в хода на проверка, извършена на 07.09.2024г. в стопанисвания от него търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - хотел Терма палас - рецепция, находящ се в с. Кранево, общ. Балчик, [улица], се е установило, че на 27.08.2024г. в 17,01 ч. чрез ПОС терминално устройство на Банка ДСК била заплатена услуга в размер на 930,40 лева, посредством банкова карта, но към момента на плащането не е издаден фискален бон от регистрираното фискално устройство в обекта с инд. № [рег. номер] за извършено плащане в брой от клиент в обекта на стойност 930,40 лева за заплатените хотелски услуги. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № АА0149801/07.09.2024 г. На касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение сер. AN № F F90115/25.09.2024 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и анализирани доказателства по делото въз основа на които е формирал правилни изводи относно приложението на закона. Обсъдени са в цялост процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, обосновани са изводи, че същите са издадени от компетентни органи и съдържат реквизитите, установени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Изложени са мотиви, че правната квалификация на установеното нарушение е съответна на фактическото му описание, че извършването на същото от касатора е установено по несъмнен и категоричен начин по делото и че спрямо дружеството е приложена точната санкционна норма, като е обсъден и намален размера на наложената му имуществената санкция. Изводите на районния съд са формирани въз основа на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, които съдът е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

С оглед изложеното настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението на касатора, че районният съд не е извършил служебна проверка за законосъобразност на НП.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.

По делото е представена заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с която за актосъставители, с правото да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗЗДС са определени органите по приходите, а като наказващи органи за установени нарушения на чл. 185 ЗДДС са упълномощени териториалните директори на НАП и техните заместници.

Видно от обстоятелствените части на АУАН и НП, в тях нарушението е описано детайлно и ясно посредством всички индивидуализиращи го елементи. Описани са обстоятелствата, свързани с извършването му като време, място, обекта на направеното плащане на хотелските услуги, така и тяхната стойност - 930,40 лева, релевантния за съставомерността на нарушението факт, че продажната цена е с ПОС терминално устройство и че за това плащане на стойност 930,40 лева към момента на извършването му не е бил издаден фискален бон от регистрирано ФУ в търговския обект. Правната квалификация на така описаното нарушение в НП също е точна и съответства на фактическото му описание - като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредба Н-18/2006 г. Обстоятелството, че в АУАН и НП е посочено, че към момента на плащането не е била издадена касова бележка от кочан не представлява процесуално нарушение, тъй като това се явява допълнително уточнение в обвинението, касаещо възможността за търговеца, при констатиран проблем с издаване на касов бон от фискалното устройство, да издаде заместващата го касова бележка от кочан. Освен това от фактическото описание на нарушението в акта става ясно за какво точно нарушение е повдигнато обвинение на дружеството. Следователно, изцяло неоснователни са възраженията на търговеца-касатор, че е ограничено правото му на защита в процеса.

Установената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия касационен състав, тъй като същата се подкрепя от събраните по делото доказателства. Безспорно е установено по делото, че дружеството - касатор е извършило от обективна страна състава на административното нарушение, поради което правилно районният съд е приел, че отговорността на дружеството е законосъобразно ангажирана на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

Твърдението, че неиздаването на фискална бележка на стойност 930,40 лева се дължи на обективна причина, а именно проблем във софтуера при работата на фискалното устройство не се установява по безспорен начин от представените по делото доказателства. Правилно БРС не е взел предвид показанията на водения от страна на дружеството свидетел. От една страна свидетелят Калиев е служител по трудово правоотношение в предприятието на дружеството, поради което се намира в йерархична връзка със същото. От друга страна, не е налице друго надлежно доказателство, което да е в подкрепа на неговите показания и от което по безсъмнен начин да се установява, че фискалното устройство не е работело и/или не е било в състояние да издаде касов бон.

Освен това, дори да се приеме, че в конкретния случай действително е имало обективна причина за неиздаване на касов бон от фискалното устройство за сумата 930,40 лв, то при плащането търговецът е следвало да издаде на клиента фискална касова бележка от кочан за платената от него сума. Това не е било сторено, и именно това обстоятелство е отразено в АУАН и НП.

В тази връзка следва да се посочи, че представената от касатора с възражението срещу АУАН касова бележка за сумата 930,40 лв. е без необходим реквизит – не са посочени дата и час на плащането по услугата. В неоспорения от жалбоподателя протокол от проверката е видно, че към датата на проверката 07.09.2024 г. такава бележка не е била представяна на проверяващите. Поради това правилно същата не е била кредитирана от АНО и районния съд. Същевременно за извършеното плащане е издаден касов бон, но от следваща дата, като това обстоятелство е зачетено от БРС като смекчаващо при налагане на санкцията, с оглед намаляване размера ѝ. Предвид изложеното, при липса на безспорни доказателства, че на дружеството е било обективно невъзможно да издаде фискална касов бон от ФУ или фискална касова бележка от кочан, не може да се приеме, че деянието, описано в акта и в НП не е съставомерно.

Не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не представлява маловажен случай. Същото е формално и не са налице доказателства за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят значително по-ниска обществена опасност на същото в сравнение с обикновени нарушения от същия вид.

Предвид изложеното, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение само за настоящата инстанция, поради което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на НАП възнаграждение в размер на 150 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/04.07.2025 г. постановено по АНД № 27/2025 г. на Районен Съд Балчик.

ОСЪЖДА „СТРОЙТРАНС 2011“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], Офис 1 представлявано от М. В. С., да заплати на Националната агенция за приходите гр. София, сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.