№ 712
гр. Варна, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110106053 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 109 ЗС,
предявен от М. И. С. и П. М. Н. за осъждане на ответника Г. С. да
преустанови действията, с който пречи на ищците да ползват
необезпокоявано собствения си недвижим имот, представляваща жилищна
сграда с идентификатор No *** по кадастралната карта и на 120/720 идеални
части от поземлен имот с идентификатор No *** по кадастралната карта,
представляващ УПИ VI - 3, кв. 447 по плана на гр.Варна, с площ 737 кв.м.,,
които действия се изразяват в изграждане в северозападната част на
поземления имот на заграждение с размери - 4м/5.м и с площ 20 кв.м.,
очертано с червен цвят на приложената скица на л. 15 от делото скица и в
отглеждането на куче порода Кане корсо, вкл. оставянето на кучето
безконтролно да се разхожда в дворното място и непочистване на
екскрементите, оставени от кучето.
Твърди се в исковата и уточняващата я молба, че ищците са
собственици на жилищна сграда с идентификатор No *** по кадастралната
карта и на 120/720 идеални части от поземлен имот с идентификатор No ***
по КК и КР на гр.Варна в режим на СИО по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в НА, вписан в СВ-Варна
под номер No *** В същия двор е разположена къща, собственост на А. и
Ж.П., която се обитава от ответника по силата на наемно правоотношение.
Семейство П. не притежават права по отношение на дворното място. На
22.12.2021г. ответникът и негов приятел поставили заграждение в дворното
място. Същата вечер в така заграденото място е доведено куче-порода Кане
Корсо. Въпреки
отправените предупреждения, г-н С. отказал да премахне заграждението.
1
Ответникът ежедневно разхождал кучето в двора, като по този начин
ограничавал ищците да влизат и излизат в и от имота си. Поддържа се, че
кучето е голямо и опасно и създава заплаха за
здравето и живота на ищците и децата им. Освен това замърсява двора като
отделя екскременти, които ответникът не почиства. Сочи се, че кучето ги
смущава, като лае до късно през нощта и осуетява спокойствието и това на
децата им. Заграждението пречи на ищците да ползват пълноценно двора на
имота си, в който те са отглеждали цветя и зеленчуци.
Поддържа се, че доколкото наемодателите на ответника не притежават
правото на собственост върху дворното място, ответникът може да ползва
същото само доколкото това е необходимо за достъпа до наетия имот. По
изложените съображения се настоява за уважаване на така предявените
искове и присъждане на разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на иска.
В проведеното първо заседание излага, че собственикът на имота, в
който е наемател му е разрешил да гледа в двора кучето си. След това имало
жалби за кучето и идвали от ХЕИ и от Общината, но всички документи били
изрядни. От десет месеца кучето живеело вътре в апартамента, тъй като
счупило крака. Сочи, че когато наел апартамента, казал на комшиите за
кучето и че ще сложи ограждения в двора, за да не се плашат от него. Кучето
било мирно и досега никога не било нападало човек. След няколко седмици
съседът му казал, че ще направи всичко възможно да се махне. Кучето в
момента било в Балчик.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно договор за покупко-продажба от 08.02.2019г., обективиран в
НА №*** на нот.№224- П. П., ищците М. И. С. и П. М. Н. са собственици на
сграда с идентификатор №*** в гр.Варна, ул.*** и 125/720 ид.ч. от ПИ, в
който е построена сградата, с идентификатор №***.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот No*** на
нотариус К.К., No*** в НК, вписан в Служба по вписванията Варна
дв.вх.рег.No***, вх.рег.No28354 от 07.12.2015 г., акт No*** , се установява,
че А. П. Ж.А. П.а са собственици на еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ***.5, изградена в поземлен имот с идентификатор *** и
адрес: гр. Варна, ул. ***
Съгласно заключението на проведената по делото СТЕ в югозападната
част на имот с идентификатор №*** е изградено заграждение, което
2
представлява ограда от мрежа от поцинкована тел 4/4 см с височина 1.50 см, с
която е оградена частта от двора на имота между сграда с ид.05 и масивната
ограда, изградена по югозападната кадастрална граница на имота. Дължината
на заградения участък е 3.30 м. пред сграда 05 има изградена покрита веранда
подходът, до която е по външни обезопасени с парапет от ковано желязо
стълби. Участъкът под верандата е с дължина 1 м, ограден е със същата
мрежа, а този под стълбищното рамо е с полиетиленова защитна мрежа с
дължина 2.40м. Заградената част от двора е повдигната с жълт цвят на
приложената към СТЕ схема и е с площ от 13 кв.м.
Свидетелката М.М.С.майка на ищцата/ излага, че М. и П. живеят в
гр.Варна, уол.***. В двора им имало заграждение, в което се гледало куче.
Заграждението било направено скоро след като се настанил наемателя, който
бил с куче преди около година. В момента нямало куче, но заграждението още
било там. В другата страна стълбите ищците имали посяти краставици и лук,
но заради заграждението не можело да се влиза там. П. и М. не били съгласни
там да има куче, защото имали бебе и малко дете. Тази година заради
заграждението не можели да си посеят нищо там. На няколко пъти кучето
било пуснато да се разхожда свободно из двора. М. и П. се притеснявали, че
кучето лаело.
Свидетелят Е.Г.Н. излага, че е приятел на ищците, които си направили
нова къща зад Общината и ходел там често на гости. В двора имало
заграждение, в което имало голямо куче. Не знае кой е направил това
заграждение, но П. и М. против него. Кучето не било тяхно и се притеснявали
от него. Преди да дойде това кучето те си били засадили от едната страна
краставички, домати. Имали мушката и цветя. След като било направено
заграждението не можели да ползват това място, защото то им пречело.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Негаторният иск по чл.109 ЗС е средство за защита на титуляра на
вещно право срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява в пълен обем правомощията в качеството му на носител на
същото си според предназначението му или което ограничава възможността
му за реализирането му.
Не е спорно по делото, че ответникът е наемател на жилищна сграда с
3
идентификатор ***.5, изградена в поземлен имот с идентификатор *** и
адрес: гр. Варна, ул. ***със собственици Ж. П. и А. П., както и че същият е
изградил в поземления имот заграждение, в което е отглеждал куче.
Установява се, че ищците са собственици на сграда с идентификатор
№*** в гр.Варна, ул.*** и 125/720 ид.ч. от ПИ, в който е построена сградата,
с идентификатор №***. От приложената по делото скица е видно, че сграда с
идентификатор №***, собственост на ищците и сграда с идентификатор
№***.5, наета от ответника попадат в ПИ с идентификатор №***.
Липсват твърдения и не са налице доказателства праводателите на
ответника да притежават собственост в ПИ с идентификатор №***.
В ТР № 31/ 84 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г. на ОСГК е прието, че
искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост, което
ограничава правото на собственост и пречи на ползването на вещта.
Законодателят е предоставил правна защита срещу всяко въздействие
над обекта на правото на собственост, което ограничава това право и пречи на
ползването на вещта по предназначение. Ограничаването на ползването й
може да е свързано с действие или създаване и поддържане на състояние,
което пречи, или смущава ползването на вещта по предназначение и това
ограничение не е законово обосновано. Преустановяването на това
ограничение в правото на ползване може да е свързано с премахване на
строеж или преустановяване на действията, които създават пречки за
ползването на вещта.
Изграждането на заграждение за отглеждане на куче, а и самото
отглеждане на куче в двор, част от който се притежава от ищците, от лице,
което не притежава права в него, безспорно представлява създаване на
обективна невъзможност за пълното и безпрепятствено използване на двора,
както и им създава смущения при ползването на жилищната им сграда като е
предпоставка за притеснения, свързани с безопасността на децата им и
създаването на шум от лай.
Ответникът е изградил заграждението, поради което е легитимиран да
отговаря по иска по чл.109 ЗС и следва да бъде осъден да премахне същото и
да преустанови отглеждането на куче в двора. Заграждението следва да се
4
индивидуализира съобразно описанието му от вещото лице по СТЕ и
приложената към него скица.
На изложените съображения съдът намира предявения иск за
основателен, предвид и на което същия следва да бъде уважен.
По разноските :
Предвид изхода на делото в полза на ищците следва да бъдат
присъдени направените разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК : 100 лева –
заплатена д.т. по делото; 250 лева депозит за експертизи; 300 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. С. с адрес гр.Варна, ул.*** да преустанови действията, с
които пречи на ищците М. И. С.- Н.а, ЕГН: ********** и П. М. Н., ЕГН:
********** и двамата с адрес гр.Варна, ул.*** да ползват необезпокоявано
собствения си недвижим имот, представляваща жилищна сграда с
идентификатор No *** по кадастралната карта и на 120/720 идеални части от
поземлен имот с идентификатор No *** по кадастралната карта,
представляващ УПИ VI - 3, кв. 447 по плана на гр.Варна, с площ 737 кв.м.,
които действия се изразяват в изграждане в северозападната част на
поземления имот на заграждение с размери - 4м/5.м и с площ 13 кв.м.,
очертано с жълт цвят на приложената към СТЕ скица, находяща се на л.80 от
делото и в отглеждането на куче порода Кане корсо, на основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Г. С. с адрес гр.Варна, ул.*** да заплати на М. И. С.- Н.а,
ЕГН: ********** и П. М. Н., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр.Варна,
ул.*** сумата от 650/шестстотин и петдесет/ лева, представляваща
направените разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5
6