№ 4193
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110157257 по описа за 2021 година
при участието на секретаря П. Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 57257
по описа за 2021 година на Софийски районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу „А. О.“
ЕООД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
540,35 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия
за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., с която се е обогатило без основание за
сметка на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й, сумата от 67,52 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2020 г. до 06.07.2021 г., сумата от
4,10 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от
01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., както и сумата от 0,55 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 02.03.2020 г. до 06.07.2021 г. и за които вземания е издадена
заповед за изпълнение от 23.07.2021 г. по ч.гр.д. № 41242/2021 г. по описа на СРС, 56
състав.
Ищцовото дружество твърди, че ответното дружество като ползвател на
процесния топлоснабден имот – ателие № 1, находящ се в гр. София, ул. „Д. Д.“ № 20,
аб. № 443364, и потребител на ТЕ за стопански нужди по отношение на същия през
процесния период е ползвало топлинна енергия, доставена от ищеца, но не е заплатило
дължимата цена, като по този начин ответното дружество се е обогатило за сметка на
ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи посочените суми. В хода на производството в
депозирана писмено молба ищецът сочи, че след образуване на производството
ответното дружество е погасило претендираните суми изцяло. Претендира единствено
разноски за исковото производство.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В съдебно заседание, чрез управителя на дружеството, не оспорва исковата молба и
изложените в нея твърдения. Моли да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца в
1
минимален размер.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява състав на
неоснователно обогатяване, която е приложима субсидиарно – когато ищецът не
разполага с друг иск за защита на спорното материално право. С такъв иск би
разполагал, ако между страните са налице договорни отношения. Съобразно
приложимата към процесните правоотношения нормативна уредба, а именно чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ в приложимата редакция (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия с потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди. Съгласно § 1, т. 33 а от ДР към ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. Не се спори между страните, че между тях за процесния имот и
период не е имало сключен такъв писмен договор, което обуславя допустимостта
отговорността на ответника да бъде реализирана чрез иска по чл. 59 ЗЗД.
За основателността на същия в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния
период ответникът е ползвал доставената му топлинна енергия за стопански нужди за
процесния имот, като се е обогатил без основание за негова сметка, спестявайки си
разходите за закупуването й, и размера на разходите, както и че ответникът е ползвал
услугата дялово разпределение през процесния период, като се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за заплащането й. В тежест на
ответника е при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на
плащане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Страните по делото не спорят по правопораждащите факти елемент от
фактическия състав на претендираното право, а именно, че ответното дружество е
собственик на процесния имот, с административен адрес: в гр. София, ул. „Д. Д.“ №
20, ателие № 1, аб. № 443364, че сградата, в която се намира процесният имот е
присъединена към топлопреносната мрежа и че процесният недвижим имот е
топлофициран, както и че претендираната стойност съответства на действително
потребеното количество топлинна енергия.
Изявлението на ищеца, направено в хода на производството, съгласно което
претендираните суми са изплатени изцяло, включително присъденото със заповедта за
изпълнение юрисконсултско възнаграждение, има характера на признание на
неизгоден факт, поради което е ползва с висока доказателствена стойност, като съдът
следва да постави същото в основата на доказателствените си изводи. Ето защо поради
настъпил в хода на производството правопогасяващ факт – извършено плащане, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК исковете следва да бъдат отхвърлени поради плащане в
хода на процеса.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава /отправена и
получена покана/. В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже
погасяване на дълга на падежа.
Предвид гореизложените съображения, на отхвърляне като погасени в хода на
2
процеса подлежат и исковете за обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като следва да се
присъдят единствено такива за исковото производство в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу „А. О.“
ЕООД, ЕИК ********* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 540,35 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., с която се
е обогатило без основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за
закупуването й, сумата от 67,52 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
02.03.2020 г. до 06.07.2021 г., сумата от 4,10 лв., представляваща главница за услугата
дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., както и сумата от
0,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2020 г. до 06.07.2021 г.
и за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 23.07.2021 г. по ч.гр.д. №
41242/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, като неоснователни поради плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А. О.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 100 лв. разноски за исковото
производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3