№ 17214
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110158285 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу Р. М. М.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1341,06 лв. –
стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес:
АДРЕС (жилищен), ап. 11, аб. № 003958 през периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г.; сумата 263,61 лв. – обезщетение за забава за периода от
14.09.2016 г. до 19.06.2019 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
03.07.2019 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 37957 по описа за 2019 г. на
СРС, III ГО, 148 гр. състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия в
качеството му на наемател на общински топлоснабден имот, находящ се на
адрес: АДРЕС (жилищен), ап. 11, аб. № 003958, респ. между ищеца и
ответника е налице облигационно правоотношение, породено от договор за
продажба на топлинна енергия (ТЕ) при публично известни общи условия
1
(ОУ), одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на
10.07.2016 г. Твърди се, че на основание чл. 33 от приложимите ОУ клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 от
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ за
потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок на
посочените задължения се дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия между клиентите в сградата в режим на ЕС се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ – фирма за дялово
разпределение (ФДР), в случая „ФИРМА“ ЕООД. Сочи се, че за процесния
период дължимите суми за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период са съставяне изравнителни сметки от ФДР
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че
ответникът не е заплащал дължимите суми за доставената до имота топлинна
енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение ЧГД № 37957 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 148 състав,
както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
На 18.04.2023 г. след срока за отговор на исковата молба по делото е
постъпило възражение от ответника, с което заявява, че не дължи
претендираните суми. Излага следните фактически твърдения: от
настаняването им в имота живеят двама души, за процесния период
ответникът е получавал по две фактури, а на ел. адрес е получавал фактури,
които не са се отнасяли до него, в жилището няма лира, има една тръба в
банята и един радиатор, за месеците 01 и 03 на 2023 г. радиаторът бил
изключен и е ползвана само топла вода, в жилището има топломери с
дистанционно отчитане. Моли да й бъде назначен служебен адвокат.
След срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез упълномощен процесуален представител – адв. Т. М., с който
се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
2
искове. Оспорва се наличието на облигационни отношения между страните,
както и че потребената от ответника топлинна енергия е изчислена
незаконосъобразно през процесния исков период по съображения, подробно
изложени в отговора. Направено е и възражение за изтекла погасителна
давност. Предвид изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 03.07.2019 г. от „ФИРМА“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.10.2019
г. по ЧГД № 37957 по описа за 2019 г. на СРС срещу длъжника Р. М. М. за
следните суми: сумата от 1341,06 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г. ведно
със законна лихва от 3.7.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 263,61 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 19.6.2019 г. и 82,09 лв.
разноски по делото, а именно: 32,09 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като същият в срок е
подал възражение срещу издадената заповед.
С разпореждане, връчено на 28.09.2021 г. на заявителя са дадени
указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 12.10.2021 г.
ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по
исков ред.
Представено е писмо от 12.06.2019 г. от Столична община, от което се
установява, че процесният топлоснабден имот с адрес: АДРЕС (жилищен), ап.
11, е отдаден за ползване на облигационно основание на ответницата с
договор за наем № ЖН-13-8/03.10.2013 г., сключен между нея като наемател и
Столична община, район „Оборище“ като наемодател. През 2016 г.
ответницата и дъщеря й Климентина Климентова Балтаджиева са
пренастанени с договор за наем № РОБ16-ДГ66-8/24.03.2016 г., сключен
между ответницата като наемател и Столична община, район „Оборище“ като
наемодател. Представени са и договор за наем № РОБ16-ДГ66-8/24.03.2016 г.
3
и заповед № РОБ16-РД86-1/14.03.2016 г., договор за наем № ЖН-13-
8/03.10.2013 г., ведно с настанителната заповед от 29.07.2013 г.
Представено е удостоверение от Столична община, район „Оборище“ от
01.08.2013 г., от което се установява, че ищцата е въведена в процесния имот
на 29.07.2013 г., в който има един радиатор и лира с топломер.
Представен е и приемо-предавателен протокол от 29.07.2013 г.
Представено е заявление-декларация от 01.10.2013 г. от ответницата за
откриване на партида за процесния имот на нейно име, от което се установява,
че домакинството й се състои от трима души, ведно с декларация, че имотът
се ползва за жилищни нужди.
Представено е заявление-декларация вх. № ТД-08-1847/01.10.2013 г., с
който ответницата е поискала да бъде открита партида при ищеца на нейно
име относно процесния топлоснабден имот, като е декларирала, че
домакинството й се състои от трима души, а предишният потребител е бил
С.Г.С.. Представена е и декларация от същата дата, с която ответницата е
декларирала, че използва топлоснабдения имот за жилищни нужди.
По делото е представен протокол от проведено Общо събрание на
етажните собственици на адрес: АДРЕС, на което те са взели решение да се
сключи договор с „ФИРМА“ ЕООД за индивидуално разпределение на
топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и
титулярите на сметката при ищеца.
Представен е договор № 1905/08.01.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „ФИРМА“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между
„ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФИРМА“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г.,
4
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Представено е съобщение към фактура от 31.07.2016 г., 31.07.2017 г. и
31.07.2018 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.
Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР.
Представени са от третото лице-помагач на страната на ищеца дялово
разпределение и годишен отчет за исковия период.
Представени са два броя разписки от „Изипей“ АД, жалба от
ответницата до ищеца, 16 броя фактури, писмо до „ФИРМА“ ООД, 2 бр.
кредитни известия и 1 бр. дебитни известия.
Представени са още: писмо до дирекция правна; свидетелство за
проверка от 18.09.2014 г., 07.12.2016 г., 20.07.2018 г.; констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа от 13.12.2006 г.;
удостоверение за качество от 15.11.2006 г.; техническа документация на
блокова абонатна станция; 40 бр. съобщения към фактури, 11 бр. дебитни
известия.
От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е
посочило документите, които са му представени и които е използвало за
изготвяне на заключението. Извършвани са ежемесечни отчети на общия
топломер относно доставената ТЕ в АС в СЕС, като вещото лице е посочило в
табличен вид отчетените стойности. В исковия период ФДР е извършила
реален отчет, в имота е имало 1 бр. отоплително тяло – радиатор, свързано
към ВОИ с монтирани разпределители на ТЕ, в банята 1 бр. щранг-лира е била
демонтирана, не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в общите
части, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и ТЕ за БГВ
въз основа на един брой водомер за топла вода. Разпределението на ТЕ в
исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От
отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните
разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и
разликата се разпределя между всички потребители – за отопление (имот и
5
сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция
са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото
разпределение е извършвано от „ФИРМА“ ЕООД. Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна
уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния
топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. Общият
топломер е преминал необходимите метрологични проверки. За исковия
период е начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че общият топломер е
преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били
констатирани отклонения.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за
постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Стойността на
потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 1341,06
лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на
263,61 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че
6
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на
топлинна енергия“. Според новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, ползвателя на договорно основание дължи цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, когато между него и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот. През времетраенето на този договор
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. В мотивите, изложени към т. 1 от посоченото тълкувателно решение е
7
посоченото, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В разглеждания случай се установи, че в исковия период имотът е
ползван от ответника на договорно основание, т. е. той е имал качеството на
облигационен ползвател, и същевременно на негово име е открита партида
при ищеца, респ. ответникът е имал качеството клиент на ТЕ за битови нужди
в исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г.
на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
С оглед изложеното се налага безспорен извод за съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за
8
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от ФДР „Термокомплект“ ООД – трето лице-помагач (ТЛП) на
страната на ищеца. ТЛП е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто смисъл са ангажираните
писмени доказателства и заключението на СТЕ.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От заключението на ССЕ се
установиха размерите на задълженията за топлоснабдения имот в исковия
период за ТЕ, УДР и мораторна лихва върху главниците за ТЕ и УДР.
В тежест на ответника е било да установи, че е платил дълга. Същият
обаче доказателства, от които този факт може да се установи по категоричен
начин.
Ето защо съдът намира главната искова претенция за установена по
основание и размер.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
9
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до
19.10.2020 г. възлиза на общо 263,61 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира и доказва разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 814,18 лв., от които за заповедното
производство 32,09 лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и
за исковото производство 32,09 лв. за ДТ, 600,00 лв. за депозит за вещи лица и
100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. М. М., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
*********** следните суми: сумата от 1341,06 лв. – стойността на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС
(жилищен), ап. 11, аб. № 003958 през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.;
сумата 263,61 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.09.2016 г. до
19.06.2019 г. по отношение на цената за топлинна енергия; ведно със
законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.07.2019 г., до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
10
парично задължение по ЧГД № 37957 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 148
гр. с.
ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** разноски в размер на
814,18 лв. за заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ООД, ЕИК
********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11